В първия ден на годината времето е топло и слънчево, макар да има нещо извратено в тези амплитуди от по 25 градуса. Но, ще трябва да се свиква. Поне се разминаваме със седенето и ставането от маси само и плахото надзъртане през заледените прозорци. След новогодишното ми дежурство / що ли ходих, болни нямаше, пияни и осакатени също/ използвам бодроста си да притесня семейството с едно ходене до Побити камъни. Но, не тези известните, а близките до с. Слънчево. Тук посетители почти никога няма. Наоколу се носи лошия дъх да близкия бивш свинарник, после птичарник, после гробище за извънземни дефектни яйца ...а сега незнам какво предприятие, основно занимаващо се с преработка на месо / стандартизирано:blink:/ и одухотворяване на околностите. Тук като съм идвал, винаги е миришело...Миришеше през комсомолската ми младост /при един нощен поход навремето, водача каза, че ще подушим кога минаваме покрай свинарниците на Слънчево хахахахаха.... иначе нищо се не видеше/ и през младата демокрация и през зрялата такава, мирише и сега. И ще мирише до второто пришествие сигурно и ангелите ще слязат тук не с арфи, а с маймунки... Респект към сегашните му собственици, но смрадта си е смрад... С ухание на парче старо сирене, завито в чорап на новобранка от ... „Черния полк” в Ямбол да речем през светлата есен на 1988...
Цитат „Наименованието на забележителността произтича от факта, че камъните нямат основа. Те са забити в земята на дълбочина до 100 метра.
Според най-популярното предположение за техния произход, в този край преди 50 000 000 години е било Лютевско море. С течение на времето водата се оттеглила от тези места и останали три пласта от морското дъно – глина, пясък и варовик, като най-горен слой. В последствие, под влиянието на атмосферните условия варовикът започнал да се разрушава и наситената с него дъждовна вода слизала в долния пласт с кварцов пясък, споявала се с него и от горе надолу в продължение на 10 000 000 години са започнали да се образуват каменни колони с причудливи форми.
Голяма част от колоните отвътре са кухи. В тази връзка има предположение, че в района е имало тропически дървета, около които природата е направила тези образувания и след изгниването на дървесината са останали вътре кухини. Друга трактовка предполага, че камъните са останки от гигантски коралови рифове от преди милиони години. Според трета хипотеза пък целият район е бил обвит в огромни скали и когато е придошла морската вода, тя е започнала да ги разрушава. С течение на времето са останали само сърцевините на скалите – най-здравите части - под формата на каменните колони.”
Формите са най-разнообразни и обикаляме доста.
Топлия зимен вятър току поразгонва уханието на животински отпадъци. Имаме и находки. Отпечатъци от миди и едни варовикови кръгчета, като малки парички. Приличат много на вкалцени части от прешлени от риби. Само тялото на прешлена де, без ребрата. Ех, да можеше да надзърна в миналото...
На другия ден поемаме към Китен. Китен е стара тръпка. Над това най-малко селце в околията се намира непосетения от нас засега край на Рояшкото плато. Времето е хубаво, а ранното тръгване предполага и ранно пристигане. За щастие този път лов няма. Скривам „Астрата” в едни драки и се закатерваме по обраслия с млади клечести дървета баир. Най-горе става доста стръмно...
Това са май свекървини уши. Булката бая ще ги е теглила за да са толкова кръгли. И възпалени....
Някъде между гнилите листа на земята намирам част от сегашна порцеланова чашка /цветна глазура/. Експертката ни казва, че се касае за ранновизантийска керамика обаче. Одухотворени продължаваме нагоре. Тази, част от платото е сравнима с Рояшката, макар и по-малка.
Верно, че остатъците от постройки горе са по-малко, но за разлика от Рояк, не липсват издълбани в камъка каменни хранилища за....кой знай за какво. Може би за вино, може би за нещо друго...
Някой от дупките горе са съединени с килиите къде издълбани в скалите... къде додълбани. Без малко да сляза в една такава. После решавам, че е била използвана за димоотвод /демек комин/ от най-голямата обител и .... се отказвам. Все пак Коледа мина... Ми ако поискат подаръци там...
Към основата на скалния венец /юг/ водят добре личащи стълби, издялани в камъка.
Превръщат се в голяма атракция за децата.
Скалата е мека, с голям примес на пясък.
Самите килии...
Друг комплекс...
При разходката в подножието на скалите, се натъкваме на много дупки копани в грунта. С различна дълбочина. Според бръмченето в слушалките и ищаха на копачите сигурно. Под този нишан обаче дупка няма...
После настава обяд. Слизаме в пъти по-бързо от качването през страшните драки на младата гора.
Завалява точно при завъртането на контактния ключ....
