Годишнина

[Глас в пустиня]

Годишнина от най-тежката бомбардировка над София
На 10. 01.1944 г. София преживя една от най-тежките си бомбардировки от съюзническата авиация - ударите са два, през деня извършена от 180 американски, а втората е през нощта от 80 британски самолети. По време на ударите е ударен и тежко разрушен центъра на града, правителството не организира евакуация и софиянци преживят особено тежко нощната бомбардировка, която започва към 22 ч.

Първата вълна е извършена от 180 американски бомбардировача, охранявани от 100 изтребители, които нападат София. Бомбеният килим е с ширина 2 км и се разстила по протежение на бул. "Клементина (дн."Стамболийски") и ул. "Граф Игнатиев". Срещу тях излизат 39 български изтребителя. Хвърлени са около 90 бомби в района на кварталите "Хаджи Димитър", "Индустриален", Централна гара, "Малашевци" и "Военна рампа", други поразяват летище Враждебна и селата край него.

Българските ВВС губят един самолет, а са свалили 18 съюзнически самолета, според официалното комюнике на Министерството на войната. Загиват около 750 цивилни и военни, ранени са 700 души, напълно разрушени са 463 сгради, включително Народният театър "Иван Вазов".

Източник: calendar.dir.bg/inner.php?d=10&month=1&year=2010&cid=&sid=&eid=31533

[Глас в пустиня]

Числата говорят сами - необходимо ли е да казвам нещо изобщо!

[Green Light]

Нашата къща е била близо до Лъвов мост. Не е ударена но заради пожара от бомбандировките сме загубили много нещо, не съм запяомнил какво, но цял живот съм съжалявал за липсата на Тарзан, изгорял с татковата библиотека. В речника на баба ми присъстваха многобройни изрази свързани със загубени вещи "заради бонбо'дировките". До едно невъобразимо ценни или редки или пък уникални.(изоставени, обаче, защото наште хора се изнесли в Банкя)

[Глас в пустиня]

Нашата къща е била близо до Лъвов мост. Не е ударена но заради пожара от бомбандировките сме загубили много нещо, не съм запяомнил какво, но цял живот съм съжалявал за липсата на Тарзан, изгорял с татковата библиотека. В речника на баба ми присъстваха многобройни изрази свързани със загубени вещи "заради бонбо'дировките". До едно невъобразимо ценни или редки или пък уникални.(изоставени, обаче, защото наште хора се изнесли в Банкя)

Старата ни хазайка във Връбница разказваше за бомбардировките, ужасът от преживяното продължаваше да я преследва и след толкова много години.