"проспа" едва ли е точната дума, ама карай. В мометна не вдявам какво се случва...сър Айвънхоу написа:ах, как ти завиждам, че "проспа" цялата двусерийна дандания (няма да споменавам пак месеци от една година)...pocti_bezobidna написа: Лично аз с него препирни не съм имала.
Може да го имаш за всякакъв, ама трети човек да е срещу теб, просото щото има нещо общо с Къпинчо...
търся Къпинчо
Re: търся Къпинчо
- сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
Re: търся Къпинчо
е, вече наистина ти завиждам... страшно много при това! не се майтапя...pocti_bezobidna написа:В мометна не вдявам какво се случва...
Re: търся Къпинчо
Ами преди малко установих, че май си прав.сър Айвънхоу написа:е, вече наистина ти завиждам... страшно много при това! не се майтапя...pocti_bezobidna написа:В мометна не вдявам какво се случва...
Re: търся Къпинчо
изключително любезна реплика.kalina1960 написа:Тука да не са измрели всички ?
п.п. понякога се чудя как човек само с една дума и става толкова мил и скъп на всички, отваря им сърцата, влиза им под кожата, обикват го!! талант ще да е някакъв!
just perfect
-
kalina1960
- Мнения: 9
- Регистриран на: 26.01.10, 20:40
търся Капинчо
то е, защото за пръв ползвам тази технология/форумната/ - бях попаднала на нещо, писано за последно към 10.01. , а и реших, че така по-бързо ще получа отговор, както и стана. Нямах нищо лошо предвид
-
kalina1960
- Мнения: 9
- Регистриран на: 26.01.10, 20:40
търся Капинчо
а талант имам, наистина - обичам се
Re: търся Капинчо
е, с тази ти комуникационна техника си сигурно доста самотна в това начинаниеkalina1960 написа:а талант имам, наистина - обичам се
just perfect
-
kalina1960
- Мнения: 9
- Регистриран на: 26.01.10, 20:40
търся Капинчо
Намерих Капинчо и той ми изпрати проекта на своята къща в три измерения и програмата, с която я е начертал. Ако искаш, Ън, мога да ти пратя програмата и размерите на моята къща, да я начертаеш в 3D и аз след това ще пиша във форума, че си 100% боклук. Но ти няма да го направиш, така че - добре - не си боклук.
Не съм Капинчо. Чао, беше ми приятно
Не съм Капинчо. Чао, беше ми приятно
Re: търся Капинчо
Чао, приятно ми е, че си тръгваш!kalina1960 написа:Намерих Капинчо и той ми изпрати проекта на своята къща в три измерения и програмата, с която я е начертал. Ако искаш, Ън, мога да ти пратя програмата и размерите на моята къща, да я начертаеш в 3D и аз след това ще пиша във форума, че си 100% боклук. Но ти няма да го направиш, така че - добре - не си боклук.
Не съм Капинчо. Чао, беше ми приятно
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!


Re: търся Капинчо
брях, че мили хора, бе. прати на мен, аз ще ти я начертая, че съм се затъжила от кога не са ми казвали боклукkalina1960 написа:Намерих Капинчо и той ми изпрати проекта на своята къща в три измерения и програмата, с която я е начертал. Ако искаш, Ън, мога да ти пратя програмата и размерите на моята къща, да я начертаеш в 3D и аз след това ще пиша във форума, че си 100% боклук. Но ти няма да го направиш, така че - добре - не си боклук.
Не съм Капинчо. Чао, беше ми приятно
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
-
kalina1960
- Мнения: 9
- Регистриран на: 26.01.10, 20:40
търся Къпинчо
"брях, че мили хора, бе. прати на мен, аз ще ти я начертая, че съм се затъжила от кога не са ми казвали боклук "
да ти ги пратя ли?
да ти ги пратя ли?
Re: търся Къпинчо
е нали казах, даkalina1960 написа:"брях, че мили хора, бе. прати на мен, аз ще ти я начертая, че съм се затъжила от кога не са ми казвали боклук "
да ти ги пратя ли?
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
Re: търся Къпинчо
Чакай сега да ти кажа какво е положението.holi_day написа:И кво е туй хилене сега?!:mad:Stranniche написа::rotfl24::rotfl24:
Останахме тука лоши аз, БоЕВ и Ън. И от лошите аз съм най-лошава. Така ли?!
хахахаха
леле как шъ ми завиждат Мнемо и Семирамис!Ама нямат шанс, това е положениету!
Волно или неволно бях и лоша доста време, та ми дойде в повече помийката тогава и нещо се уморих от това. Да не говорим, че това дали човек е лош или не не винаги зависи от самия него.
Същественото е друго: бях болна тия дни и човек понякога получава разни просветления със задна дата. Та като се чудех що преди съм реагирала на глупостите, пък сега не го правя, и установих, че просто в момента не ги усещам като заплаха за клуба.
Много важно, че Капинчо се появил и снесъл нещо, дето си отива само връз него. Или пък че се е мернал някакъв опит за дразнител. Ми че част от живота си е това... както и съответните ответи (гледай какъв израз заформих
Ако има някаква опасност, тя е съвсем различна и засега само латентна и слаба. Но ако спре да бъде такава, не съм много сигурна колко добра ще бъда. Човек често не знае какво да очаква от себе си.
Та така с лошите и добрите - и не бързай да се радваш на титлата си.
Panta rhei...
Re: търся Къпинчо
ми сега ще бъдеш хапана, щото се изживяваш като спасителка.
Ако напишеш нещо за надвишаване на критичния % скачащи в единия край на лодката, и това, че видимо я преобърнат ... то пък тогава си съдник. и си тръгнал ти да определяш..
това е някакъв гаден кръг, от който няма излизане. ма като свикне човек да е лош, както казва Холи..
Последно промяна от Semiramis на 04.02.10, 11:43, променено общо 1 път.
http://s3.postimage.org/1PQgi.jpg : )))
Най-големите мъдреци остават неизвестни, защото не пилеят краткия си живот за да рекламират мъдростта си, а за да я ползват.
Най-големите мъдреци остават неизвестни, защото не пилеят краткия си живот за да рекламират мъдростта си, а за да я ползват.
- сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
Re: търся Къпинчо
ей, ч'ш! двечките!Semiramis написа::lol::lol:
ми сега ще бъдеш хапана, щото се изживяваш като спасителка.
Ако напишеш нещо за надвишаване на критичния % скачащи в единия край на лодката, и това че ще я преобърнат ... то пък тогава си съдник. и си тръгнал ти да определяш..
това е някакъв гаден кръг, от който няма излизане. ма като свикне човек да е лош, както казва Холи..
аре да оставите темата да потъне! какво ще кажете?
предостатъчно ми е, че се появи тоя плужек на хоризонта, та и да му държите темите на челно място!
Re: търся Къпинчо
Няма излизане, да. Точно затова. И като те хапят, просто те хапят, каквото и да правиш.Semiramis написа::lol::lol:
ми сега ще бъдеш хапана, щото се изживяваш като спасителка.
Ако напишеш нещо за надвишаване на критичния % скачащи в единия край на лодката, и това, че видимо я преобърнат ... то пък тогава си съдник. и си тръгнал ти да определяш..
това е някакъв гаден кръг, от който няма излизане. ма като свикне човек да е лош, както казва Холи..
Panta rhei...
Re: търся Къпинчо
Ще се съобразя, разбира се, но:сър Айвънхоу написа:
ей, ч'ш! двечките!
аре да оставите темата да потъне! какво ще кажете?
предостатъчно ми е, че се появи тоя плужек на хоризонта, та и да му държите темите на челно място!
Това дори и като идея не ми харесва, честно казано, при нормална ситуация, а тя е такава.
Panta rhei...
Re: търся Къпинчо
Има, има. И съдник има, и излизане има. Аз съм и съдникът, и изходът.Мнемозина написа:Няма излизане, да. Точно затова. И като те хапят, просто те хапят, каквото и да правиш.Semiramis написа::lol::lol:
ми сега ще бъдеш хапана, щото се изживяваш като спасителка.
Ако напишеш нещо за надвишаване на критичния % скачащи в единия край на лодката, и това, че видимо я преобърнат ... то пък тогава си съдник. и си тръгнал ти да определяш..
това е някакъв гаден кръг, от който няма излизане. ма като свикне човек да е лош, както казва Холи..
Re: търся Къпинчо
Абе ние за друго си говорим сега.Remmivs написа:Има, има. И съдник има, и излизане има. Аз съм и съдникът, и изходът.Мнемозина написа:Няма излизане, да. Точно затова. И като те хапят, просто те хапят, каквото и да правиш.
Говорехме, де...
Panta rhei...
вие може би
ма аз не

PS
ГИМНАСТИКАТА
Вчера пристигна новият учител по гимнастика.
— Казвам се Ектор Дювал — рече той. — А вие?
— Ние не — отвърна Фабрис и всички изпокапахме от смях.
из Малкият Никола
PPS
и като сме при него
МНОГО Е ЩУРО НА ПЛАЖА
На плажа е много весело. Вече имам сума ти приятели: Блез, Фрюктьо, Мамер (той обаче е много тъп). Освен това — Иреней, Фабрис, Ком и Ив, който не е на почивка тук, ами е местен жител. Играем заедно, караме се, после не си говорим и е адски щуро.
— Хайде иди сега да си поиграеш с другите деца — каза ми татко тази сутрин. — Аз малко ще дремна и ще се попека.
После започна да се маже навсякъде с плажно масло, кикотеше се и разправяше: „Ей, като се сетя за моите хора в службата!“
Ние започнахме да си играем с топката на Иреней.
— Я идете малко по нататък — каза татко, който тъкмо беше престанал да се маже, и бам — топката го удари по главата.
Това вече никак не се хареса на татко. Той много се ядоса и здравата ритна топната, която падна в морето — далеч, далеч. Страхотен шут. „Тъй де, ама ха“ — рече татко. Иреней се затича нанякъде и се върна с татко си. Таткото на Иреней е як и дебел и никак не изглеждаше доволен.
— Той е! — каза Иреней и посочи татко с пръст.
— Вие ли хвърлихте топката на детето във водата? — обърна се таткото на Иреней към моя татко.
— Ами да — отвърна татко на таткото на Иреней, — перкаха ме по лицето с нея.
— Децата идват на плажа да се забавляват — каза таткото на Иреней, — като не ви е приятно, стойте си в къщи. Сега за сега обаче топката трябва да бъде прибрана.
— Не му обръщай внимание — каза мама на татко.
Татко обаче предпочете да му обърне внимание.
— Хубаво де, хубаво — рече той. — Ще отида да я прибера, тая топка.
— Аха — каза таткото на Иреней, — и аз на ваше място бих постъпил така.
На татко му отне доста време, докато настигне топката, понеже вятърът я беше отнесъл далеч. Като върна топката на Иреней, татко изглеждаше много уморен и ни каза:
— Вижте, деца, искам да си почина спокойно. Защо не си поиграете на нещо друго, вместо да си подхвърляте тази топка?
— Е хубаво де, на какво например, а? — попита Мамер. Ей, много е тъп!
— Че отде да знам — отвърна татко — копайте, да речем дупки, много е приятно да се правят дупки в пясъка.
На нас ни се стори, че това е страхотна идея и се заловихме за лопатките. В това време татко понечи да се намаже отново, обаче не можа, защото маслото в шишето се беше свършило.
— Ще отида да купя ново от павилиона — рече татко, а мама го попита не може ли да поседи малко спокойно.
Започнахме да копаем дупка. Страхотна дупка — голяма и дълбока. Когато татко се върна с шишето, аз го извиках и му казах:
— Татко, видя ли каква дупка, сме изкопали?
— Много е хубава, моето момче — каза татко и се опита да отпуши плажното масло със зъби.
После дойде един чичко с бяла фуражка и попита кой ни е разрешил да копаем такива дупки по плажа.
— Ей той! — казаха моите приятели и посочиха татко.
Аз бях много горд, понеже смятах, че чичкото с фуражката ще похвали татко, обаче той не остана доволен.
— А бе вие нещо да не сте луд, та съветвате децата да правят такива неща? — попита чичкото.
Татко все се опитваше да отпуши плажното масло и каза:
— Защо, какво?
Тогава чичкото с фуражката се развика, че как можело да има такива безотговорни хора, че човек може да си счупи крака, като падне в тази дупка, че като дойде приливът, хората, дето не могат да плуват, като нищо ще се издавят в нея, че пясъкът може да се срине и някой от нас да остане в дупката, че в тая дупка могат да се случат сума ти ужасни неща и тя трябва на всяка цена да бъде запълнена.
— Хубаво — рече татко, — деца, запълнете дупката.
Само че приятелите не искаха да запълнят дупката.
— То дупките е весело да ги копаеш, обаче е тъпо да ги зариваш — каза Ком.
— Хайде да се изкъпем! — рече Фабрис.
И всички те изтичаха към морето. Аз останах, понеже ми се видя, че татко е притеснен.
— Ей, деца! Деца! — викна татко, обаче чичкото с фуражката каза:
— Оставете децата на мира и запълнете незабавно тази дупка!
След това си тръгна.
Татко въздъхна дълбоко и ми помогна да запълним дупката. Имахме една единствена малка лопатка, та загубихме доста време, а тъкмо когато свършихме, мама каза, че е време да се прибираме да обядваме в хотела и трябва да побързаме, защото, ако закъснеем, няма да ни обслужат.
— Прибери си нещата, лопатката и кофичката и да вървим — каза ми мама.
Аз си събрах нещата, но не можех да си намеря кофичката.
— Нищо, да се прибираме — каза татко. Аз обаче се разплаках.
Беше много щура кофичка, с жълти и червени шарки, с нея ставаха страхотни кръгли кули от пясък.
— Спокойно — каза татко, — къде си беше сложил кофичката?
Аз казах, че може да е на дъното на дупката, дето току-що я бяхме запълнили. Татко ме изгледа, сякаш възнамеряваше да ме напляска, аз се разплаках още по-силно и той се съгласи да ми потърси кофичката, само и само мир да има. Моят татко е най-добрият татко! Понеже пак имахме само една лопатка за двамата, аз не можех да помогна на татко и го гледах как работи. Внезапно обаче зад нас се чу един дебел глас:
— А бе вие майтап ли си правите с мен?
Татко извика, обърнахме се и видяхме чичкото с бялата фуражка.
— Доколкото си спомням, ви забраних да ровите дупки — каза чичкото.
Татко му обясни, че търси кофичката ми. Чичкото рече, че щом е тъй, може, само да запълним после дупката. И остана, за да наблюдава татко.
— Слушай — обърна се мама към татко, — аз ще се прибера в хотела заедно с Никола. Като намериш кофичката, ела и ти.
И си тръгнахме.
Татко дойде в хотела много късно, беше уморен, не му се ядеше и отиде да си легне. Не успял да намери кофичката, ама няма страшно — открих, че съм я оставил в стаята. Следобед се наложи да викаме доктор, понеже татко беше изгорял. Докторът каза на татко да не става два дена от леглото.
— Как може човек да се излага така на слънцето, без да се намаже — рече докторът.
— Ех — каза татко, — като се сетя за моите хора в службата!
Само че го каза, без да се кикоти.
Предния ден на плажа се появи нов учител по гимнастика и всички родители побързаха да запишат децата си за неговите часове. Родителската им мъдрост им подсказваше, че за всички ще бъде крайно благотворно, ако децата си имат по един час всеки ден някакво занимание.
ма аз не
PS
ГИМНАСТИКАТА
Вчера пристигна новият учител по гимнастика.
— Казвам се Ектор Дювал — рече той. — А вие?
— Ние не — отвърна Фабрис и всички изпокапахме от смях.
из Малкият Никола
PPS
и като сме при него
МНОГО Е ЩУРО НА ПЛАЖА
На плажа е много весело. Вече имам сума ти приятели: Блез, Фрюктьо, Мамер (той обаче е много тъп). Освен това — Иреней, Фабрис, Ком и Ив, който не е на почивка тук, ами е местен жител. Играем заедно, караме се, после не си говорим и е адски щуро.
— Хайде иди сега да си поиграеш с другите деца — каза ми татко тази сутрин. — Аз малко ще дремна и ще се попека.
После започна да се маже навсякъде с плажно масло, кикотеше се и разправяше: „Ей, като се сетя за моите хора в службата!“
Ние започнахме да си играем с топката на Иреней.
— Я идете малко по нататък — каза татко, който тъкмо беше престанал да се маже, и бам — топката го удари по главата.
Това вече никак не се хареса на татко. Той много се ядоса и здравата ритна топната, която падна в морето — далеч, далеч. Страхотен шут. „Тъй де, ама ха“ — рече татко. Иреней се затича нанякъде и се върна с татко си. Таткото на Иреней е як и дебел и никак не изглеждаше доволен.
— Той е! — каза Иреней и посочи татко с пръст.
— Вие ли хвърлихте топката на детето във водата? — обърна се таткото на Иреней към моя татко.
— Ами да — отвърна татко на таткото на Иреней, — перкаха ме по лицето с нея.
— Децата идват на плажа да се забавляват — каза таткото на Иреней, — като не ви е приятно, стойте си в къщи. Сега за сега обаче топката трябва да бъде прибрана.
— Не му обръщай внимание — каза мама на татко.
Татко обаче предпочете да му обърне внимание.
— Хубаво де, хубаво — рече той. — Ще отида да я прибера, тая топка.
— Аха — каза таткото на Иреней, — и аз на ваше място бих постъпил така.
На татко му отне доста време, докато настигне топката, понеже вятърът я беше отнесъл далеч. Като върна топката на Иреней, татко изглеждаше много уморен и ни каза:
— Вижте, деца, искам да си почина спокойно. Защо не си поиграете на нещо друго, вместо да си подхвърляте тази топка?
— Е хубаво де, на какво например, а? — попита Мамер. Ей, много е тъп!
— Че отде да знам — отвърна татко — копайте, да речем дупки, много е приятно да се правят дупки в пясъка.
На нас ни се стори, че това е страхотна идея и се заловихме за лопатките. В това време татко понечи да се намаже отново, обаче не можа, защото маслото в шишето се беше свършило.
— Ще отида да купя ново от павилиона — рече татко, а мама го попита не може ли да поседи малко спокойно.
Започнахме да копаем дупка. Страхотна дупка — голяма и дълбока. Когато татко се върна с шишето, аз го извиках и му казах:
— Татко, видя ли каква дупка, сме изкопали?
— Много е хубава, моето момче — каза татко и се опита да отпуши плажното масло със зъби.
После дойде един чичко с бяла фуражка и попита кой ни е разрешил да копаем такива дупки по плажа.
— Ей той! — казаха моите приятели и посочиха татко.
Аз бях много горд, понеже смятах, че чичкото с фуражката ще похвали татко, обаче той не остана доволен.
— А бе вие нещо да не сте луд, та съветвате децата да правят такива неща? — попита чичкото.
Татко все се опитваше да отпуши плажното масло и каза:
— Защо, какво?
Тогава чичкото с фуражката се развика, че как можело да има такива безотговорни хора, че човек може да си счупи крака, като падне в тази дупка, че като дойде приливът, хората, дето не могат да плуват, като нищо ще се издавят в нея, че пясъкът може да се срине и някой от нас да остане в дупката, че в тая дупка могат да се случат сума ти ужасни неща и тя трябва на всяка цена да бъде запълнена.
— Хубаво — рече татко, — деца, запълнете дупката.
Само че приятелите не искаха да запълнят дупката.
— То дупките е весело да ги копаеш, обаче е тъпо да ги зариваш — каза Ком.
— Хайде да се изкъпем! — рече Фабрис.
И всички те изтичаха към морето. Аз останах, понеже ми се видя, че татко е притеснен.
— Ей, деца! Деца! — викна татко, обаче чичкото с фуражката каза:
— Оставете децата на мира и запълнете незабавно тази дупка!
След това си тръгна.
Татко въздъхна дълбоко и ми помогна да запълним дупката. Имахме една единствена малка лопатка, та загубихме доста време, а тъкмо когато свършихме, мама каза, че е време да се прибираме да обядваме в хотела и трябва да побързаме, защото, ако закъснеем, няма да ни обслужат.
— Прибери си нещата, лопатката и кофичката и да вървим — каза ми мама.
Аз си събрах нещата, но не можех да си намеря кофичката.
— Нищо, да се прибираме — каза татко. Аз обаче се разплаках.
Беше много щура кофичка, с жълти и червени шарки, с нея ставаха страхотни кръгли кули от пясък.
— Спокойно — каза татко, — къде си беше сложил кофичката?
Аз казах, че може да е на дъното на дупката, дето току-що я бяхме запълнили. Татко ме изгледа, сякаш възнамеряваше да ме напляска, аз се разплаках още по-силно и той се съгласи да ми потърси кофичката, само и само мир да има. Моят татко е най-добрият татко! Понеже пак имахме само една лопатка за двамата, аз не можех да помогна на татко и го гледах как работи. Внезапно обаче зад нас се чу един дебел глас:
— А бе вие майтап ли си правите с мен?
Татко извика, обърнахме се и видяхме чичкото с бялата фуражка.
— Доколкото си спомням, ви забраних да ровите дупки — каза чичкото.
Татко му обясни, че търси кофичката ми. Чичкото рече, че щом е тъй, може, само да запълним после дупката. И остана, за да наблюдава татко.
— Слушай — обърна се мама към татко, — аз ще се прибера в хотела заедно с Никола. Като намериш кофичката, ела и ти.
И си тръгнахме.
Татко дойде в хотела много късно, беше уморен, не му се ядеше и отиде да си легне. Не успял да намери кофичката, ама няма страшно — открих, че съм я оставил в стаята. Следобед се наложи да викаме доктор, понеже татко беше изгорял. Докторът каза на татко да не става два дена от леглото.
— Как може човек да се излага така на слънцето, без да се намаже — рече докторът.
— Ех — каза татко, — като се сетя за моите хора в службата!
Само че го каза, без да се кикоти.
Предния ден на плажа се появи нов учител по гимнастика и всички родители побързаха да запишат децата си за неговите часове. Родителската им мъдрост им подсказваше, че за всички ще бъде крайно благотворно, ако децата си имат по един час всеки ден някакво занимание.