Цивилизоване на цивилизация...
- сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
Re: Цивилизоване на цивилизация...
Kъсно е друже ...сър Айвънхоу написа:последствия
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Re: Цивилизоване на цивилизация...
Не знам защо, но това ми напомня за "изгубеното поколение" на австралийските аборигени. Пак същите(английски) цивилизатори решили да ги цивилизоват, отнели децата от аборигените и ги натикали в пансиони. Там цяло едно поколение загубило връзката с природата и предците. Сега се опитват да ги върнат обратно към живота на прадедите им, но е твърде късно.сър Айвънхоу написа:последствия
аборигените са странни
с няколко стотин езика
за всяко племе
без западни понятия
за време и ценности
съвсем е нормално
да убият или да правят секс с деца
дишат бензин
изсушават отровни жаби
и ги ближат за да се надрусат
та решили да им вземат децата
пратили ги в училища
настанили са ги в семейства и т.н.
с някои индивиди се е получило
но като цяло е неуспешно начинание
с няколко стотин езика
за всяко племе
без западни понятия
за време и ценности
съвсем е нормално
да убият или да правят секс с деца
дишат бензин
изсушават отровни жаби
и ги ближат за да се надрусат
та решили да им вземат децата
пратили ги в училища
настанили са ги в семейства и т.н.
с някои индивиди се е получило
но като цяло е неуспешно начинание
- сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
разбирам те, но... като се замислиш, дали пък утре няма да се окаже, че техният начин на живот е по-добър от нашия?jazz написа:аборигените са странни
с няколко стотин езика
за всяко племе
без западни понятия
за време и ценности
съвсем е нормално
да убият или да правят секс с деца
дишат бензин
изсушават отровни жаби
и ги ближат за да се надрусат
та решили да им вземат децата
пратили ги в училища
настанили са ги в семейства и т.н.
с някои индивиди се е получило
но като цяло е неуспешно начинание
в една предишна тема тук се изписаха какви ли не неща за хомосексуализма на Ахил...
та в тази връзка "ценностите" на древните гърци и римляни са прекалено различни от "ценностите" ни сега и все пак ние заявяваме, че съвременната ни цивилизация е пряк наследник на тези две цивилизации... дори толкова "преки" са някои, че още използват в правото си основните принципи на римското право...
та много често се питам кои са всъщност диваците и кои варварите? това изчезнало племе, което са "цивилизовали", или тези, които са го "цивилизовали"? индианците в южна америка, или циливизоващите конкистадори и после католически мисионери?
или може би индианците от северна америка са били невероятно опасни и страшни диваци, та се е наложило популацията им да бъде "регулирана" с около 95-98%?
защото христос проповядва любов, но в негово име са убити най-много хора...
експеримента "човек" е успешенRemmivs написа:докато се адаптираме така, че се изтрепем всите
ма това е адаптиране на биосферата пак
така че - важи!
добрютро
за малко да кажа наздраве!
време е да се плисна бульона в канала
да се измият епруветките
и да се заключат в шкафа
77. Морските кончета винаги пътуват заедно - хванати опашка за опашка.
ма тях доколкото разбах не са ги питали:lol:pocti_bezobidna написа:Айде сега. Ти би ли живял така? Въпрос на оцеляване - не оцелява най-добрия, а най-адаптивния. Сори, живота е несправедлив.сър Айвънхоу написа: разбирам те, но... като се замислиш, дали пък утре няма да се окаже, че техният начин на живот е по-добър от нашия?
77. Морските кончета винаги пътуват заедно - хванати опашка за опашка.
декември 2012 среща в суворово към 20-ти, клубна, за последнипоръчки:lol:pocti_bezobidna написа:Това решава проблема.KENT написа:
експеримента "човек" е успешен
време е да се плисна бульона в канала
да се измият епруветките
и да се заключат в шкафа
77. Морските кончета винаги пътуват заедно - хванати опашка за опашка.
Ако не съм ви споменавала за книгата "Заслушани в молитвата на Вселената" май тук е момента да го направя.
"Марло Морган -авторката на романа „Заслушани в молитвата на вселената" - едва ли подозира, че ще носи името „Събирач на лайна", докато предприема своето пътуване в сърцето на Австралия и споделя примитивния живот на аборигените от племето на Истинските Хора. Пътуване, което всъщност се оказва докосване до езотерично внушение и наивистично-философски патос при обяснението що е това човек, живот, смърт... Най-накрая Марло Морган получава и ... името „Две сърца", защото става мост между две цивилизации - едната нашата, на Мутантите, както ни наричат австралийските коренни жители, която е наблегнала, на материалното развитие, и другата, тяхната, посветена единствено на духовното усъвършенстване."
п.п. Книжката се намира трудно, но я имам на файл, ако някой иска да се "заслуша"
"Марло Морган -авторката на романа „Заслушани в молитвата на вселената" - едва ли подозира, че ще носи името „Събирач на лайна", докато предприема своето пътуване в сърцето на Австралия и споделя примитивния живот на аборигените от племето на Истинските Хора. Пътуване, което всъщност се оказва докосване до езотерично внушение и наивистично-философски патос при обяснението що е това човек, живот, смърт... Най-накрая Марло Морган получава и ... името „Две сърца", защото става мост между две цивилизации - едната нашата, на Мутантите, както ни наричат австралийските коренни жители, която е наблегнала, на материалното развитие, и другата, тяхната, посветена единствено на духовното усъвършенстване."
п.п. Книжката се намира трудно, но я имам на файл, ако някой иска да се "заслуша"
~~~ Don't lead me into temptation, I can find the way myself! - Cher ~~~
изсухли я, ако е на инглиш или на български или на руски. ако се навиеш ше ти давам скайп на лб.wild_moon написа:Ако не съм ви споменавала за книгата "Заслушани в молитвата на Вселената" май тук е момента да го направя.
"Марло Морган -авторката на романа „Заслушани в молитвата на вселената" - едва ли подозира, че ще носи името „Събирач на лайна", докато предприема своето пътуване в сърцето на Австралия и споделя примитивния живот на аборигените от племето на Истинските Хора. Пътуване, което всъщност се оказва докосване до езотерично внушение и наивистично-философски патос при обяснението що е това човек, живот, смърт... Най-накрая Марло Морган получава и ... името „Две сърца", защото става мост между две цивилизации - едната нашата, на Мутантите, както ни наричат австралийските коренни жители, която е наблегнала, на материалното развитие, и другата, тяхната, посветена единствено на духовното усъвършенстване."
п.п. Книжката се намира трудно, но я имам на файл, ако някой иска да се "заслуша"
или ти дай ко имаш
тове племе на истинските хора, така ли се казва наистина
...от австралия до чукотка има половин планета
разстояние
но чукчите също се наричат "истински хора"
луораветлан
останалите племена не са точно хора за тях
а нещо като роби
жувотни, впрегатен добитък
името "хора" са си заслужили само руснаците за тях
и то не за някакви умения
ми заради дивашката си свирепост
според чукотския фолклор
русите били предназначени да правят желязо, сол, чай и още нещо
и да търгуват със сичко това с чукчите
а не да се колят едни други...
при покоряването на чукотка
която тъй и не била покорена
ми купена през 20 век.
в темата за вицовете бях дал препратка
съвсем ненамясто де:lol:
п.п. ся си мисля че ако не се бяха опънали диво навремето и те /чукчите/ нямаше да са у вицовете ми щяха да бъдат спомен забулен в мрак
77. Морските кончета винаги пътуват заедно - хванати опашка за опашка.
- сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
благодаря, мадам!wild_moon написа:Ако не съм ви споменавала за книгата "Заслушани в молитвата на Вселената" май тук е момента да го направя.
"Марло Морган -авторката на романа „Заслушани в молитвата на вселената" - едва ли подозира, че ще носи името „Събирач на лайна", докато предприема своето пътуване в сърцето на Австралия и споделя примитивния живот на аборигените от племето на Истинските Хора. Пътуване, което всъщност се оказва докосване до езотерично внушение и наивистично-философски патос при обяснението що е това човек, живот, смърт... Най-накрая Марло Морган получава и ... името „Две сърца", защото става мост между две цивилизации - едната нашата, на Мутантите, както ни наричат австралийските коренни жители, която е наблегнала, на материалното развитие, и другата, тяхната, посветена единствено на духовното усъвършенстване."
п.п. Книжката се намира трудно, но я имам на файл, ако някой иска да се "заслуша"
- сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
Тази тема ме накара да си отворя книжката още сега, почти по средата на работния ден и да си припомня всички емоции, които тя предизвика в мен... Благодаря!
Ето един мой любим откъс от началото на пътя:
"Няма що, помислих си, похарчих седемстотин долара за билет, хотел и нови дрехи само и само да се представя пред кореняци австралийци, и сега разбирам, че те даже не говорят английски, камо ли да разпознават тенденциите в модата.
Е, след като вече бях тук, можех да опитам да се омешам с тях, въпреки че в душата си знаех, че това е невъзможно.
Жените заговориха с резки, чужди за ухото ми звуци, които не приличаха да оформят изречения, а само отделни думи. Моят преводач се обърна към мен и обясни, че за да получа разреше¬ние да присъствам на срещата, първо трябва да се почистя. Не разбрах какво имаше предвид. Вярно си беше, че имах няколко пласта прах и пот от пътуването, но, изглежда, не ставаше въп¬рос за това. Той ми връчи парче плат, което при разгъването открих, че е препаска, и ми каза да си я поставя, след като се освободя от дрехите си.
- Какво? - възкликнах, не вярвайки на ушите си. - Това да не е някакъв майтап?
Инструкциите бяха повторени строго. Огледах се за място, където да се преоблека и не открих нищо. Какво можех да сторя? Бях дошла твърде надалеко и изтърпяла твърде много неудобства, така че връщане нямаше. Младежът се отдалечи. Помислих си, че с този пищемал все пак ще ми е по-хладно, отколкото в дрехите. Така че възможно най-дискретно аз съблякох изцапаните си нови дрехи, сгънат ги внимателно на купчинка и надянах местната премяна. После поставих нещата си върху камъка, който само допреди минути бе служил за пейка на чакащите жени. Чувствах се тъпо в безцветния парцал и съжалих за парите, дадени залудо при покупката ми на тоалет, „който щеше да направи добро впечатление". Младежът отново се появи. Той също беше в нова премяна и стоеше пред мен почти гол, бе усукал само някакво парче плат в стил бански гащета. Беше бос, както и жените край огъня. Даде ми нови разпореждания - да сваля всичко: обувки, чорапогащник, бельо, както и всичките бижута, дори фибите, с които придържах косата си. Страх започна да измества любопитството ми, но аз постъпих така, както ми бе казано.
Спомням си, че напъхах бижутата във върха на обувката си. Направих нещо, което изглежда естествено за жените, въпреки че, сигурна съм, никой не ни е учил на това: поставих бельото си в средата на купчината дрехи.
Пелена гъст сив дим се извиси над тлеещите въглени в момента, когато към огъня бе прибавен един зелен храст. Жената с лентата на главата взе нещо, което изглежда да беше крило на огромен черен сокол, и го разтвори като ветрило. Тя започна да ми вее от глава до пети. Димът се изви към мен и се смеси с дъха ми. После тя направи въртеливо движение с показалеца си, което подразбрах, че означава „обърни се”. Ритуалът с дима бе повторен и зад гърба ми. След това ми бе подсказано да прекося огъня през дима.
Накрая ми бе съобщено, че съм почистена, и получих разрешение да вляза в металната барака. Докато младежът ме придружаваше до входа, аз видях как същата жена се наведе да вземе цялата купчина с мои вещи и ги задържа над пламъците. Тя ме погледна и се усмихна, когато очите ни се срещнаха, след което разтвори ръце. Всичко, което притежавах, отиде в пламъците.
За момент сърцето ми заглъхна и аз дълбоко въздъхнах. Не зная защо не нададох вик на протест и не изтичах веднага да спасявам ценностите си. Просто не го направих. По израза на лицето на жената разбрах, че действията й не са злонамерени. По-скоро беше направено по начин, по който на някой чужденец се даваше знак за изключително гостоприемство. Та тя е само една невежа, помислих си, и не отбира нищо от кредитни карти и важни документи. Бях благодарна, че поне си бях оставила самолетния билет в хотела. Знаех, че там имам и други дрехи, и се надявах някак си да се оправя, когато му дойдеше времето и вляза във фоайето на хотела по този парцал около мен. Помня, че си повтарях: “Хей, Марло, ти си печена жена. И това, което става, не е причина да си докараш някоя язва от яд." Но си взех бележка наум да си изровя по-късно пръстените от пепелта. Надявах се, че огънят ще угасне и мястото ще поизстине, преди джипът да ме откара обратно в града. Но не беше писано да стане така.
Много по-късно щях да осъзная символиката на акта, когато свалях своите скъпи и както ми се струваха, много необходими бижута. Предстоеше ми да науча, че времето за тези хора нямаше абсолютно нищо общо с часовете, които показваше златният инкрустиран с диаманти часовник, сега завинаги дарен на земята."
Ето един мой любим откъс от началото на пътя:
"Няма що, помислих си, похарчих седемстотин долара за билет, хотел и нови дрехи само и само да се представя пред кореняци австралийци, и сега разбирам, че те даже не говорят английски, камо ли да разпознават тенденциите в модата.
Е, след като вече бях тук, можех да опитам да се омешам с тях, въпреки че в душата си знаех, че това е невъзможно.
Жените заговориха с резки, чужди за ухото ми звуци, които не приличаха да оформят изречения, а само отделни думи. Моят преводач се обърна към мен и обясни, че за да получа разреше¬ние да присъствам на срещата, първо трябва да се почистя. Не разбрах какво имаше предвид. Вярно си беше, че имах няколко пласта прах и пот от пътуването, но, изглежда, не ставаше въп¬рос за това. Той ми връчи парче плат, което при разгъването открих, че е препаска, и ми каза да си я поставя, след като се освободя от дрехите си.
- Какво? - възкликнах, не вярвайки на ушите си. - Това да не е някакъв майтап?
Инструкциите бяха повторени строго. Огледах се за място, където да се преоблека и не открих нищо. Какво можех да сторя? Бях дошла твърде надалеко и изтърпяла твърде много неудобства, така че връщане нямаше. Младежът се отдалечи. Помислих си, че с този пищемал все пак ще ми е по-хладно, отколкото в дрехите. Така че възможно най-дискретно аз съблякох изцапаните си нови дрехи, сгънат ги внимателно на купчинка и надянах местната премяна. После поставих нещата си върху камъка, който само допреди минути бе служил за пейка на чакащите жени. Чувствах се тъпо в безцветния парцал и съжалих за парите, дадени залудо при покупката ми на тоалет, „който щеше да направи добро впечатление". Младежът отново се появи. Той също беше в нова премяна и стоеше пред мен почти гол, бе усукал само някакво парче плат в стил бански гащета. Беше бос, както и жените край огъня. Даде ми нови разпореждания - да сваля всичко: обувки, чорапогащник, бельо, както и всичките бижута, дори фибите, с които придържах косата си. Страх започна да измества любопитството ми, но аз постъпих така, както ми бе казано.
Спомням си, че напъхах бижутата във върха на обувката си. Направих нещо, което изглежда естествено за жените, въпреки че, сигурна съм, никой не ни е учил на това: поставих бельото си в средата на купчината дрехи.
Пелена гъст сив дим се извиси над тлеещите въглени в момента, когато към огъня бе прибавен един зелен храст. Жената с лентата на главата взе нещо, което изглежда да беше крило на огромен черен сокол, и го разтвори като ветрило. Тя започна да ми вее от глава до пети. Димът се изви към мен и се смеси с дъха ми. После тя направи въртеливо движение с показалеца си, което подразбрах, че означава „обърни се”. Ритуалът с дима бе повторен и зад гърба ми. След това ми бе подсказано да прекося огъня през дима.
Накрая ми бе съобщено, че съм почистена, и получих разрешение да вляза в металната барака. Докато младежът ме придружаваше до входа, аз видях как същата жена се наведе да вземе цялата купчина с мои вещи и ги задържа над пламъците. Тя ме погледна и се усмихна, когато очите ни се срещнаха, след което разтвори ръце. Всичко, което притежавах, отиде в пламъците.
За момент сърцето ми заглъхна и аз дълбоко въздъхнах. Не зная защо не нададох вик на протест и не изтичах веднага да спасявам ценностите си. Просто не го направих. По израза на лицето на жената разбрах, че действията й не са злонамерени. По-скоро беше направено по начин, по който на някой чужденец се даваше знак за изключително гостоприемство. Та тя е само една невежа, помислих си, и не отбира нищо от кредитни карти и важни документи. Бях благодарна, че поне си бях оставила самолетния билет в хотела. Знаех, че там имам и други дрехи, и се надявах някак си да се оправя, когато му дойдеше времето и вляза във фоайето на хотела по този парцал около мен. Помня, че си повтарях: “Хей, Марло, ти си печена жена. И това, което става, не е причина да си докараш някоя язва от яд." Но си взех бележка наум да си изровя по-късно пръстените от пепелта. Надявах се, че огънят ще угасне и мястото ще поизстине, преди джипът да ме откара обратно в града. Но не беше писано да стане така.
Много по-късно щях да осъзная символиката на акта, когато свалях своите скъпи и както ми се струваха, много необходими бижута. Предстоеше ми да науча, че времето за тези хора нямаше абсолютно нищо общо с часовете, които показваше златният инкрустиран с диаманти часовник, сега завинаги дарен на земята."
~~~ Don't lead me into temptation, I can find the way myself! - Cher ~~~
ма не си го признават, ми воюват за свобода и демокрация постоянноpocti_bezobidna написа:Ми като гледам, по-късните поколения и отдалечени на голеееми разстояния цивилизации нищо ново не са измислили. Преписвачи са всички.KENT написа: останалите племена не са точно хора за тях
а нещо като роби
жувотни, впрегатен добитък
в битката за мир, няма да оставим и камък върху камък ако трява:lol:
77. Морските кончета винаги пътуват заедно - хванати опашка за опашка.
- сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
честно казано... преди 5-6 години бях на крачка да стана хижар в Родопите... мен "дивото" си ме влече по рождение... тъй че... мога да се "адаптирам"... и, вярвай ми, ще си живея много по-добре от сега...pocti_bezobidna написа:Айде сега. Ти би ли живял така? Въпрос на оцеляване - не оцелява най-добрия, а най-адаптивния. Сори, живота е несправедлив.сър Айвънхоу написа: разбирам те, но... като се замислиш, дали пък утре няма да се окаже, че техният начин на живот е по-добър от нашия?
п.п. може би само вие ще ми липсвате, ама... като ви знам какви сте пияници долни, няма да мога да се оттърва от гостуването ви...
- сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
айвъне много е трудно да си хижар вервай мисър Айвънхоу написа:честно казано... преди 5-6 години бях на крачка да стана хижар в Родопите... мен "дивото" си ме влече по рождение... тъй че... мога да се "адаптирам"... и, вярвай ми, ще си живея много по-добре от сега...pocti_bezobidna написа:Айде сега. Ти би ли живял така? Въпрос на оцеляване - не оцелява най-добрия, а най-адаптивния. Сори, живота е несправедлив.сър Айвънхоу написа: разбирам те, но... като се замислиш, дали пък утре няма да се окаже, че техният начин на живот е по-добър от нашия?
п.п. може би само вие ще ми липсвате, ама... като ви знам какви сте пияници долни, няма да мога да се оттърва от гостуването ви...
или да поддържаш къща на село дори
не го казвам подигравателно
в смисъл че няма да можеш
но станеш ли
да знаиш че със стария ти живот е приключено
и
си трява определена настройка и кураж
да скочиш в лайната един вид
първите години няма нищо романтично
нещо като НУЦ
ама по желание
като първите седмици без цигари е
че и по лошо:lol:
77. Морските кончета винаги пътуват заедно - хванати опашка за опашка.
В една хижа винаги се познава хижаря дали му е по сърце работата или не.KENT написа: айвъне много е трудно да си хижар вервай ми
Не е работа за всеки.
И аз си падам да отида за малко на диво, кротко и спокойно (или не чак отлкова спокойно). Ама за малко.
Дълго няма да издържа. Тълпи не обичам, но трябва да има хора наоколо.
- сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
гледай сега... много добре знам колко и какви са трудностите... аз съм си балканджийско чадо.KENT написа: айвъне много е трудно да си хижар вервай ми
или да поддържаш къща на село дори
не го казвам подигравателно
в смисъл че няма да можеш
но станеш ли
да знаиш че със стария ти живот е приключено
и
си трява определена настройка и кураж
да скочиш в лайната един вид
първите години няма нищо романтично
нещо като НУЦ
ама по желание
като първите седмици без цигари е
че и по лошо:lol:
имаше известен период в моя живот, в който признавах само зимния туризъм за "истински", защото тогава човек разбира колко може и каква му е волята.
по принцип мога да се справям в тежки условия...
е, сега наистина ще ми е по-трудно, защото от 2-3 години не съм стъпвал в планината...
хм, като пуснеш в гугъл излиза едно попадение, където има голям откъс (не знам, може и цялата книга да е), има и друг линк, откъдето да си я дръпнешwild_moon написа:Брей, много желаещи много нещо!
Метнете ми на лични скайп или мейл или както прецените, за да ви пратя файла.
Нямам търпение да попрочетете и да чуя после отзивите ви
но пък като се разчетох в един форум на разни хора, дето са уж разбирачи, страшно много я плюят тази книга. и като противопоставяне дават тази
http://store.innertraditions.com/Produc ... playZoom=1
имало я преведена и на бг, от издателство Шамбала
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
бе хижар и поп не се става по задължениеpocti_bezobidna написа:В една хижа винаги се познава хижаря дали му е по сърце работата или не.KENT написа: айвъне много е трудно да си хижар вервай ми
Не е работа за всеки.
И аз си падам да отида за малко на диво, кротко и спокойно (или не чак отлкова спокойно). Ама за малко.
Дълго няма да издържа. Тълпи не обичам, но трябва да има хора наоколо.
или за манги дори
преди години оня дето стопанисваше тевно
зел че нарязъл с бензинопила сички маси и столове ена сутрин
голяма пътардия се дигна
и по разни форума
ма колко изрода и изтърпял преди тва никой не каза
77. Морските кончета винаги пътуват заедно - хванати опашка за опашка.
Ами едното обявено като роман, пък другото не е.latrevw написа: хм, като пуснеш в гугъл излиза едно попадение, където има голям откъс (не знам, може и цялата книга да е), има и друг линк, откъдето да си я дръпнеш
но пък като се разчетох в един форум на разни хора, дето са уж разбирачи, страшно много я плюят тази книга. и като противопоставяне дават тази
http://store.innertraditions.com/Produc ... playZoom=1
имало я преведена и на бг, от издателство Шамбала
Макар че в тая област разликата е много тънка и лесно се залита.
Кастанеда е жив пример за това... ъъъ.... той май почина, де.
Истината е, че такива неща има и съвсем близо до нас, и вътре в нас дори. Просто всеки си ги открива по различни пътища. И ако иска.
Panta rhei...
Re: Цивилизоване на цивилизация...
Тъжни са тези неща и неизбежни.сър Айвънхоу написа:последствия
Всъщност племето е изчезнало много по-рано.
Мен пък ме впечатли това с езика, защото ми прозвуча познато... с кого го е говорела този език в последните години, като го е говорела само тя? Не че няма с кого и така, разбира се.
Panta rhei...
Не знам дали може да се дръпне файла на "Заслушани" на български от някъде в нета, може и да има подобен линк, не съм ровила. Аз имам самия файл на български.latrevw написа:
хм, като пуснеш в гугъл излиза едно попадение, където има голям откъс (не знам, може и цялата книга да е), има и друг линк, откъдето да си я дръпнеш
но пък като се разчетох в един форум на разни хора, дето са уж разбирачи, страшно много я плюят тази книга. и като противопоставяне дават тази
http://store.innertraditions.com/Produc ... playZoom=1
имало я преведена и на бг, от издателство Шамбала
Колкото до хората разбирачи, мнения ще срещнеш колкото щеш и в нета и в реала. Аз не пледирам нито за достоверност на книгата, нито за това, че е последна инстанция по темата. Просто беше интересно преживяване за мен и затова го споделих
~~~ Don't lead me into temptation, I can find the way myself! - Cher ~~~
Е, да.wild_moon написа:
Колкото до хората разбирачи, мнения ще срещнеш колкото щеш и в нета и в реала. Аз не пледирам нито за достоверност на книгата, нито за това, че е последна инстанция по темата. Просто беше интересно преживяване за мен и затова го споделих
Ама пък все му се иска на човек освен да е хубаво, да е и сигурно, че е вярно...
Panta rhei...
ето оттук може да се дръпне - http://www.izvorite.com/downloud/results.phpwild_moon написа: Не знам дали може да се дръпне файла на "Заслушани" на български от някъде в нета, може и да има подобен линк, не съм ровила. Аз имам самия файл на български.
Колкото до хората разбирачи, мнения ще срещнеш колкото щеш и в нета и в реала. Аз не пледирам нито за достоверност на книгата, нито за това, че е последна инстанция по темата. Просто беше интересно преживяване за мен и затова го споделих
аз се радвам като споделяш бе, не е упрек това, ето покрай търсенето на тази книга попаднах на един страшно интересен форум и понеже модераторът там е човек, който само от нета познавам и то не лично, а само му чета мненията, съм склонна да му вярвам. Още повече, че е посочил други книги за аборигени и на същата тематика, които според него са достоверни. упрекът към тази книга е, че не отговаря на истината, а не че е лошо написана.
сега ще се опитам да намеря как е издадена другата, за която той говори и може да прочетем и двете и ще си изградим мнение и ние
п.п. ето я и тук - http://www.spiralata.net/s.php?SearchTy ... D%E0%F2%E0
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
Откъсът, който пусна Луната моментално ме дистанцира.latrevw написа: ... упрекът към тази книга е, че не отговаря на истината, а не че е лошо написана...
Извинявай, лУно (земЬо мАкедонска
Идеализиране на начин на живот или по-скоро на представата за него, какъвто ние няма как да живееем.
Когато духовността се превърне в мода, почвам да се ядосвам и дразня.
Затова недолюбвам Кастанеда. Добър търговец на духовност е бил.
ето тази книга препоръчват силно, като достоверна и много интересна
http://knigosviat.net/?bookstore=book&b ... 0%BD%D0%B8
http://knigosviat.net/?bookstore=book&b ... 0%BD%D0%B8
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
Аз бих препоръчала "Тотем и табу" на дядо ви Фройд.latrevw написа:ето тази книга препоръчват силно, като достоверна и много интересна
http://knigosviat.net/?bookstore=book&b ... 0%BD%D0%B8
Re: Цивилизоване на цивилизация...
ми малцина предпочитат да не киснат с мобифони, кампютри и возила... циливилизацията дава избор,та който иска - да не гледа телевизия и т.н.. Примерно де. В Щатите има такава група (поне една - религиозна), дето тотално отрича цивилизацията и живее по начин/условия от преди 200-300 години.сър Айвънхоу написа:последствия
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
уф, така и не мога да го чета тозиpocti_bezobidna написа:Аз бих препоръчала "Тотем и табу" на дядо ви Фройд.latrevw написа:ето тази книга препоръчват силно, като достоверна и много интересна
http://knigosviat.net/?bookstore=book&b ... 0%BD%D0%B8
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.