БоЕВ написа:Green Light написа:... Размириците биха попречили, с други думи, биха влошили нещата. За мене извода от човешката история е че "водачите" пречат.
И си прав и не си!
В хронологичен план "робството" изглежда така - класически роб, равен на добитък, любимият добитък на собственика се ползва дори и с по-големи привилегии от роба. След множество въстания със знайни и незнайни водачи, и хиляди безименни жертви осмелили се да "погледнат тирана в очите", робът започва да се ползва с права и стигаме до крепостничеството. Робът има дом, недвижимо имущество, семейство, може да наследява и да бъде наследяван. След буржоазните революции и стотиците, хиляди, безименни, въстанали роби "осмелили се да погледнат тирана в очите" преминаваме на следващото ниво - капитализЪма. Тук, къде с цената на граждански войни, къде с граждански неподчинения социалната неправда е почти елиминирана. Изводът който се налага е - когато някой се опита да ти отнеме това което ти се полага не по рождение, а по право, право извоювано и изписано с кръвта на милиони, ти си длъжен да протестираш. И, ако тиранът е толкова дебелоок и дебелокож (защото по презумпция хората са мързеливи и алчни, и, ако не срещнат съпротива биха натворили куп неправди и злини), то ти си длъжен да радикализираш протеста си, за да може идващите след теб да бъдат още по свободни.
С други думи - размириците и протестите са като имунитет, като кашлицата която се опитва да изхвърли от белия ти дроб болестотворните микроорганизми.
Няма да се разбереме. Размишляваме върху различни теми. "Робство" е дума върху която е струпан много товар. Като тиранин, гнет, родина, герой или световен мир.
Робите са вършили неприятна работа и за заемали ужасно място в обществото. Като са изчезнали робите, крепостните са я вършили тая работа, после са започнали да я вършат пролетарите. Сега, според мен нещата са същите, само дето разделението е географско. Държави робуват на други държави. И айко съм прав, то сме свидетели на най- взривоопасното робство. С други думи водачите не са ни довели където трябва.
Когато една социална група се разбунтува и отхвърли досегашния режим, тогава работата или обществената нужда не изчезва. Тоест поробени ще бъдат пак някакви хора, само дето ще бъде по друг механизъм. Бунтовете само правят това насилствено и навързо.
Както и да е. Аз също се сещам с обич и вдъхновение за Ботев или пък размишлявам за Бисмарк или Стамболов и "ако градиш къща, не може да останеш с чисти ръце", и само със усмивка мисля за Душко Дободушков.
Въпроса е, че ако мое е решението кой да управлява, аз бих избрал Душко, а ти- Ботев. И всеки от нас не би разбрал и приел аргументите на другия, затова започнах с това изречение.
Те поповете че са попове не са такива каквито бяха йедно време - сега им дай ядене пиене и секс... Казват че и едногамен...
