ОБЯВА

[snowprincess]

ОБЯВА

Момо Капор

Търси се тетрадка по всичкология. Една дебела тетрадка баница, която някога, отдавна, наричахме тетрадка по всичкология. Всичкология! Прекрасна дума. На нейните страници са походите на Цезар, левите и десни притоци на Сена, неправилни глаголи, изсушени иглики и уравнения с три неизвестни. Тук са нашите първи стихове, тук тренирахме подписа си, изчислявахме оценките си на края на годината, тук двеста пъти е написано името на онзи, в когото сме влюбени и веднага след това наказание - двеста и петдесет пъти изписано изречението “Не се кичи с чужда слава!” Драсканици в полето, петна от закуската, тайни, игри на морски шах, разлято мастило (следи от сълзи), цитати и диктовки, тук е любовта... Повечето от нас завършиха само с тази едничка тетрадка по всичкология, която лесно се побираше в левия джоб на палтото. В парка седяхме върху нея, а на пролет, през големите междучасия, когато тревата беше още влажна, се замеряхме, или пък я държехме над главите си вместо чадър, докато все още умеехме да тичаме под дъжда. Сякаш и тогава знаехме, че животът не е само един предмет и че не може да се побере в една-единствена тетрадка, на която е написано “История”. А може би този живот най-удобно се чувстваше в оная стара тетрадка по всичкология, която някак, хей така, незабелязано изгубихме, и която издирваме в тази обява.

[Ън]

ОБЯВА

Момо Капор

Търси се тетрадка по всичкология. Една дебела тетрадка баница, която някога, отдавна, наричахме тетрадка по всичкология. Всичкология! Прекрасна дума. На нейните страници са походите на Цезар, левите и десни притоци на Сена, неправилни глаголи, изсушени иглики и уравнения с три неизвестни. Тук са нашите първи стихове, тук тренирахме подписа си, изчислявахме оценките си на края на годината, тук двеста пъти е написано името на онзи, в когото сме влюбени и веднага след това наказание - двеста и петдесет пъти изписано изречението “Не се кичи с чужда слава!” Драсканици в полето, петна от закуската, тайни, игри на морски шах, разлято мастило (следи от сълзи), цитати и диктовки, тук е любовта... Повечето от нас завършиха само с тази едничка тетрадка по всичкология, която лесно се побираше в левия джоб на палтото. В парка седяхме върху нея, а на пролет, през големите междучасия, когато тревата беше още влажна, се замеряхме, или пък я държехме над главите си вместо чадър, докато все още умеехме да тичаме под дъжда. Сякаш и тогава знаехме, че животът не е само един предмет и че не може да се побере в една-единствена тетрадка, на която е написано “История”. А може би този живот най-удобно се чувстваше в оная стара тетрадка по всичкология, която някак, хей така, незабелязано изгубихме, и която издирваме в тази обява.

Всичко е ОК!
Някой рисуваме, други търсим изчезнали неща.
Къде ще ги намерим- няма ги. Освен в спомените ни.
Утре може и да се понапъна, да изкопча нещо от там.

[Ън]

ОБЯВА

Лодката ми бяла, листче от тетрадка
мъничко живяла....

.... с нея бяха мои всичките морета
слънцето над кея
вятъра в небето....

[snowprincess]

Лодката ми бяла, листче от тетрадка
мъничко живяла....

.... с нея бяха мои всичките морета
слънцето над кея
вятъра в небето....

в УПК-то имах една тетрадка, на корицата бях написала НЕЗАБРАВКА, целия клас беше писал и рисувал в нея, и накрая остана в една от съученичките ми, с която повече никога нямах контакт
много ме е яд, така и не можах да я прежаля
а от гимназията имам, но са на село

[Ън]

Лодката ми бяла, листче от тетрадка
мъничко живяла....

.... с нея бяха мои всичките морета
слънцето над кея
вятъра в небето....

в УПК-то имах една тетрадка, на корицата бях написала НЕЗАБРАВКА, целия клас беше писал и рисувал в нея, и накрая остана в една от съученичките ми, с която повече никога нямах контакт
много ме е яд, така и не можах да я прежаля
а от гимназията имам, но са на село

Като завършвахме, целият клас се събрахме и се разписвахме на униформите си. Ризата ми беше в подписи от съучениците. И после някъде я затрих- няма я. Сигурно майка ми я е направила на парцал...

[Евридика]

Тия дни чета Нушич и си давам сметка колко сме близки със сърбите...
Момо Капор е още едно потвърждение
За гимназията - ние пък си пускахме бележки, част от които пазя - не знам как се е случило, не че тогава съм си давала сметка колко са ценни:blum:
Миналата година се събирахме по-краставите магарета, и беше голям смях
Мдааам, славни времена бяха

[snowprincess]

Тия дни чета Нушич и си давам сметка колко сме близки със сърбите...
Момо Капор е още едно потвърждение
За гимназията - ние пък си пускахме бележки, част от които пазя - не знам как се е случило, не че тогава съм си давала сметка колко са ценни:blum:
Миналата година се събирахме по-краставите магарета, и беше голям смях
Мдааам, славни времена бяха

сега разглеждах някаква тетрадка по всичкология на голямата пинцеса и там има цели станици изписани на кодиран език с различни съученици
хем ми е смешно, хем се ядосвам, щото е ясно колко слушат в час
и тя прочете автобиографията предната седмица, а тази някаква със заглавие: дневниците на вампира (даже не знам дали е хубава, сама си я купи)

[І]

Аз една моя такава си пазя. Формат А3, твърди морави корици... Ама ще ви е скучна, че освен текстове на песни... е пълна с кви ли не детски изобретения и скиците им. Убу де..и със задачи по математика за кандидатстване у университета.
Другите малоформатни тефтерчета..и до днес понякога си прелиствам. Тях бившата не е успяла да ги метне у огъня...

[windcolours]

Не знам дали е съвсем по темата, но нали ТРЯБВА да пиша, та ще споделя и аз

По време на студентските години, аз и група приятели, с които трамбовахме надлъж и на шир из българските планини, си имахме така наречения тефтер за пътеписи. Имаше вид на мазен бакалски дневник, в който вписвахме преживелиците си по време на всяко пътуване,на момента.Пълен е с билети от влакове, автобуси, музеи, треволяци, изсушени цветенца, рисунки, квитанции, страниците са подпечатани с печати от хижи... там можете да видите както диференциални уравнения от трети вид, така и стихове, съчинени от 4-5 дучи едновременно.Кой ли не пишеше в него- освен обичайната групичка, всякакви хора, случайно срещнати по влаковете,гарите, хижите. Стигахме дотам, че дори когато отивахме на кръчма го влачихме със себе си и описвахме случващото се там.... И до днес си пазя 2-3 такива тефтера и ми става толкова мило,когато разтворя страниците им и видя отдавна забравени почерци на хора, с който сме делили всичко, но времето и обстоятелствата са ни отдалечили...

[Remmivs]

Къде останахте, чудни вечери...

Мамка му, тази година стават 20 откакто свърши гимназията....

[сър Айвънхоу]

Формат А3,

от кога на плочите от Вавилон им казват тетрадки?

[Green Light]

ОБЯВА

И едно лапе се търси също. Голям съм му фен, дали ще го намеря някога?

[Semiramis]

Лодката ми бяла, листче от тетрадка
мъничко живяла....

.... с нея бяха мои всичките морета
слънцето над кея
вятъра в небето....

в УПК-то имах една тетрадка, на корицата бях написала НЕЗАБРАВКА, целия клас беше писал и рисувал в нея, и накрая остана в една от съученичките ми, с която повече никога нямах контакт
много ме е яд, така и не можах да я прежаля
а от гимназията имам, но са на село

колко неща ми изплуваха покрай темата ти!
и от училище пазя, но
Пазя една тетрадка А5, с маршрути на младите алпинисти. от махалата.
пишех аз, като най-старателна
катерхме един сипей
също и един "връх" - северната стена е отвесна и не е по-висока от 3 метра, просто една скала, която никой не беше разбил..
и сме я катерили от север до средата, и после от юг
а най-трудна беше "дяволската стена" - това пък е скалата между две улици
теренът е с много камани там и е стръмно
не че няма стълби по-нататък, и не че нямаше пътечка, която криволичи по въпросната скала,
обаче си беше тръпка да катериш право нагоре
(Дивата Луна може да ме разбере - наклона между студентското общежитие и тубдиспансера)
малки сме били
Христо Проданов точно беше изкачил Еверест...

[Евридика]

Христо Проданов точно беше изкачил Еверест...

и на мен ми нахлуха спомени - имам я още тази тетрадка със залепени в нея всички статии за тази експедиция

бях на посрещането на Христо Проданов пред ДНА и снимах с един стар фотоапарат на баща ми. Нищо не излезе от снимките.

[Remmivs]

на мен той ми върза пионерската връзка
има го на снимката

[Kent]

Не знам дали е съвсем по темата, но нали ТРЯБВА да пиша, та ще споделя и аз

По време на студентските години, аз и група приятели, с които трамбовахме надлъж и на шир из българските планини, си имахме така наречения тефтер за пътеписи. Имаше вид на мазен бакалски дневник, в който вписвахме преживелиците си по време на всяко пътуване,на момента.Пълен е с билети от влакове, автобуси, музеи, треволяци, изсушени цветенца, рисунки, квитанции, страниците са подпечатани с печати от хижи... там можете да видите както диференциални уравнения от трети вид, така и стихове, съчинени от 4-5 дучи едновременно.Кой ли не пишеше в него- освен обичайната групичка, всякакви хора, случайно срещнати по влаковете,гарите, хижите. Стигахме дотам, че дори когато отивахме на кръчма го влачихме със себе си и описвахме случващото се там.... И до днес си пазя 2-3 такива тефтера и ми става толкова мило,когато разтворя страниците им и видя отдавна забравени почерци на хора, с който сме делили всичко, но времето и обстоятелствата са ни отдалечили...

а в тефтера на кончето да си писала:lol: после беше изчезнал за извесно време тоя апокриф /както и въжето впрочем/ аз тетрадки не обичав щото съм гамен, ма от малък обожавам да имам по един омазан тефтер, за във вътрешния джоб. там сичко се записва от конкретни изживявания и рецепти за манджи до трекове с координатите за джипсито, от време навреме като ме стегне ботуша драсвам и по някой карикаура. оплаквам му се като ми е зор и се радвам сто ми е кеф там. прилича на онова прословуто тефтерче на и.джоунс, ма то ми го е гЕпил, не аз на него. както навремето мизерника слави:lol: ми перна прическата:-)
п.п. Поздрави ни е и ся трамбоваме:lol: