Учи ли се свободата?

[jazz]

да бе да,
много им е кеф
щото не знаят що е свобода

като си свободен
трябва сам
да вземаш решения
и да се оправяш
някои не ги кефи
не я щат тази свобода
дето иска да ти стиска

[Sweety]

е и тая тема няма да мога да прочета:(
започнах май вчера ли кога беше, но явно няма да я довърша
вие не спите ли? не работите ли?:roll:

[vyara]

да бе да,
много им е кеф
щото не знаят що е свобода

като си свободен
трябва сам
да вземаш решения
и да се оправяш
някои не ги кефи
не я щат тази свобода
дето иска да ти стиска

Много си прав.
Аз само искам да допълня, че това са свободи. Разните свободи се учат. И може би по разному се и учат. Някои се учат с мислене, други (голяма част, бих казала) с преборване на страховете, други... продължете си сами.

Дразня се от понятия, които са общи (както в заглавието на темата), които никой не разбира или всеки разбира по своему, но върху които се дискутира. Затова не излиза нищо от повечето дискусии. Само кой от където клъвне каквото му е нужно за момента.

Оооо, Шуши, как си? Премести ли се на друг остров или още си на старото място? Нали се двоумеше по едно време. Гледам ти новия подпис и си викам - може да си попътувал наскоро.

[Green Light]

Дразня се от понятия, които са общи (както в заглавието на темата), които никой не разбира или всеки разбира по своему, но върху които се дискутира. Затова не излиза нищо от повечето дискусии. Само кой от където клъвне каквото му е нужно за момента.

Възможно ли е да се научи, за период от една календарна невисокосна година, в хипотетичен специализиран философски институт, спонсориран от неправителствени организации, в Германия, как пълнолетните граждани в източноевропейските страни да дефинират за себе си моралното си право, да изискват спазването на правила, които гарантират тяхната свобода на личен живот, като при това се приемат норми за хигиена и комфорт характерни за запдноевропесйските страни през 21век?

И нужно ли е?

Моят отговор на втория въпрос, е да, а на първия- не знам.

[Неф]

като си свободен
трябва сам
да вземаш решения
и да се оправяш
някои не ги кефи
не я щат тази свобода
дето иска да ти стиска

Да, у повечето конформизмът е заложен, уви!

[Мнемозина]

Дразня се от понятия, които са общи (както в заглавието на темата), които никой не разбира или всеки разбира по своему, но върху които се дискутира. Затова не излиза нищо от повечето дискусии. Само кой от където клъвне каквото му е нужно за момента.

Възможно ли е да се научи, за период от една календарна невисокосна година, в хипотетичен специализиран философски институт, спонсориран от неправителствени организации, в Германия, как пълнолетните граждани в източноевропейските страни да дефинират за себе си моралното си право, да изискват спазването на правила, които гарантират тяхната свобода на личен живот, като при това се приемат норми за хигиена и комфорт характерни за запдноевропесйските страни през 21век?

И нужно ли е?

Моят отговор на втория въпрос, е да, а на първия- не знам.

На първия е "не".
Т.е. зависи дали говориш за отделен човек или за цяла нация. Но тъй като отделният човек не ти върши работа, като е отделен, значи твърдо "не".
А нужно ли е... с течение на времето все повече се убеждавам, че когато нещо не се случва, то по някакви причини не е нужно на хората. И тук вече даването на оценки (ми) е забранено. Има само още въпроси и опити за отговори.

[Мнемозина]

като си свободен
трябва сам
да вземаш решения
и да се оправяш
някои не ги кефи
не я щат тази свобода
дето иска да ти стиска

Да, у повечето конформизмът е заложен, уви!

Уви?
Според мен хич не е "уви". Би ли зарязала децата си, за да постигнеш абсолютната свобода? И ако не го направиш, конформизъм ли ще е това?
Хлъзгаво е.
Всеки прави своите избори - в рамките на някакви неизбежни ограничения. В ограниченията е реалната ни свобода. Истинската - само в главите ни, макар че и там си има ограничения.

[Глас в пустиня]

Хлъзгаво е.
Всеки прави своите избори - в рамките на някакви неизбежни ограничения. В ограниченията е реалната ни свобода. Истинската - само в главите ни, макар че и там си има ограничения.

Много си права - това е - повечето хора не правят разликата между свобода и свободия, за сега.
Пак казвам, свободата не се учи, това не е химия нито математика, първо трябва да я осъзнаеш, да я пожелаеш и да имаш куража(или безумството) да се пребориш за нея.

Защо Моисей разхожда евреите 40 години в пустинята и дали им е преподавал уроци по "свобода"?

[Semiramis]

като си свободен
трябва сам
да вземаш решения
и да се оправяш
някои не ги кефи
не я щат тази свобода
дето иска да ти стиска

Да, у повечето конформизмът е заложен, уви!

Уви?
Според мен хич не е "уви". Би ли зарязала децата си, за да постигнеш абсолютната свобода? И ако не го направиш, конформизъм ли ще е това?

Хм... а би ли си зарязала децата, за да търсиш личната си свобода ..или как да я нарека. Онази, която не е чак абсолютната..

Непрекъснато избираме. Нещата които ни "връзват"

[Мнемозина]

Уви?
Според мен хич не е "уви". Би ли зарязала децата си, за да постигнеш абсолютната свобода? И ако не го направиш, конформизъм ли ще е това?

Хм... а би ли си зарязала децата, за да търсиш личната си свобода ..или как да я нарека. Онази, която не е чак абсолютната..

Непрекъснато избираме. Нещата които ни "връзват"

Е тъкмо де, аз какво казах?
Или ако искаш да спорим, да взема да кажа нещо друго?

[Semiramis]

че то не е към теб конкретно.
айде сега спор пак.
кажи другото, пък все някой ще те оспори, както пък така го усещаш отвътре

[Мнемозина]

че то не е към теб конкретно.
айде сега спор пак.
кажи другото, пък все някой ще те оспори, както пък така го усещаш отвътре

Тц, и аз още не съм си изпила кафето и съм ограничена от... разни неща.

[vyara]

На първия е "не".
Т.е. зависи дали говориш за отделен човек или за цяла нация. Но тъй като отделният човек не ти върши работа, като е отделен, значи твърдо "не".

Ето, пак ще кажа за общия знаменател и колко е вреден той.
За мен нещата тръгват именно от отделния човек. От един отделен човек могат да тръгнат изключително силни неща, които да повлияят на маса народ. Но това не може да се преподаде. Не може да е в университет. Не може да е на теория. Това се изстрадва, както казва Боев, макар, че аз не знам какво той лично влага в тази дума. Това се преживява, това е вътрешен път, вътрешно себенадмогване. С израз непременно навън. Със сблъсък. С нетърпимост. С отстояване. Всеки ден, на всяко място, при всеки случай. Трябва да е осъзнато, трябва да е позиция, принцип, не може днес да е така, а утре иначе. Не може да е комппромисно. Много често се повтаря, че истина няма, че имало много истини, че било сложно и, както казваш ти, хлъзгаво. И ето докъде сме стигнали като общество днес. В законодателни и законоприлагащи институции нещата са изкривени, стъпкани, опорочени в нечия полза, за нечий индивидуален интерес. Ценностите са сбъркани. А търсенето на истината не е никога навън. Отговорите не идват отвън. Но именно там се търсят. Това е изключително важен въпрос. И дори е въпрос на живот и смърт. Духовна, физическа, всякаква. Но истината е една - че отговорността е индивидуална и затова казвам, че отделният човек е важен, той носи началото, не обществото като цяло, не държавата или някаква съвкупност от хора. Всеки трябва да позволи на себе си, да даде на себе си този шанс. Никой друг няма да му го даде отвън.

[Мнемозина]

На първия е "не".
Т.е. зависи дали говориш за отделен човек или за цяла нация. Но тъй като отделният човек не ти върши работа, като е отделен, значи твърдо "не".

Ето, пак ще кажа за общия знаменател и колко е вреден той.
За мен нещата тръгват именно от отделния човек. От един отделен човек могат да тръгнат изключително силни неща, които да повлияят на маса народ. Но това не може да се преподаде. Не може да е в университет. Не може да е на теория. Това се изстрадва, както казва Боев, макар, че аз не знам какво той лично влага в тази дума. Това се преживява, това е вътрешен път, вътрешно себенадмогване. С израз непременно навън. Със сблъсък. С нетърпимост. С отстояване. Всеки ден, на всяко място, при всеки случай. Трябва да е осъзнато, трябва да е позиция, принцип, не може днес да е така, а утре иначе. Не може да е комппромисно. Много често се повтаря, че истина няма, че имало много истини, че било сложно и, както казваш ти, хлъзгаво. И ето докъде сме стигнали като общество днес. В законодателни и законоприлагащи институции нещата са изкривени, стъпкани, опорочени в нечия полза, за нечий индивидуален интерес. Ценностите са сбъркани. А търсенето на истината не е никога навън. Отговорите не идват отвън. Но именно там се търсят. Това е изключително важен въпрос. И дори е въпрос на живот и смърт. Духовна, физическа, всякаква. Но истината е една - че отговорността е индивидуална и затова казвам, че отделният човек е важен, той носи началото, не обществото като цяло, не държавата или някаква съвкупност от хора. Всеки трябва да позволи на себе си, да даде на себе си този шанс. Никой друг няма да му го даде отвън.

И си права, и не си.
Грийн постави условието "за една година". Ми не може за една година. Иска се много повече.
Но което е по-лошото... това, което казваш за лидерството, всички лидери-цивилизатори в България са били посичани. Както казва Вера Мутафчиева, популацията ги неще.
Нищо не може да свърши отделният човек, ако няма общество, което да е склонно да се повлияе от него. Съответно отделният човек ако не се приема за част от това общество... и така нататък.
И оттам нататък вече си права - за ценностите и прочие.

[Глас в пустиня]

Ето, пак ще кажа за общия знаменател и колко е вреден той.
За мен нещата тръгват именно от отделния човек. От един отделен човек могат да тръгнат изключително силни неща, които да повлияят на маса народ. Но това не може да се преподаде. Не може да е в университет. Не може да е на теория. Това се изстрадва, както казва Боев, макар, че аз не знам какво той лично влага в тази дума. Това се преживява, това е вътрешен път, вътрешно себенадмогване. С израз непременно навън. Със сблъсък. С нетърпимост. С отстояване. Всеки ден, на всяко място, при всеки случай. Трябва да е осъзнато, трябва да е позиция, принцип, не може днес да е така, а утре иначе. Не може да е комппромисно. Много често се повтаря, че истина няма, че имало много истини, че било сложно и, както казваш ти, хлъзгаво. И ето докъде сме стигнали като общество днес. В законодателни и законоприлагащи институции нещата са изкривени, стъпкани, опорочени в нечия полза, за нечий индивидуален интерес. Ценностите са сбъркани. А търсенето на истината не е никога навън. Отговорите не идват отвън. Но именно там се търсят. Това е изключително важен въпрос. И дори е въпрос на живот и смърт. Духовна, физическа, всякаква. Но истината е една - че отговорността е индивидуална и затова казвам, че отделният човек е важен, той носи началото, не обществото като цяло, не държавата или някаква съвкупност от хора. Всеки трябва да позволи на себе си, да даде на себе си този шанс. Никой друг няма да му го даде отвън.

Благодаря, добре си го казала Вяра, това е и моето мнение, с тая разлика, че не бих могъл да го кажа толкова ясно!

[vyara]

И си права, и не си.
Грийн постави условието "за една година". Ми не може за една година. Иска се много повече.
Но което е по-лошото... това, което казваш за лидерството, всички лидери-цивилизатори в България са били посичани. Както казва Вера Мутафчиева, популацията ги неще.
Нищо не може да свърши отделният човек, ако няма общество, което да е склонно да се повлияе от него. Съответно отделният човек ако не се приема за част от това общество... и така нататък.
И оттам нататък вече си права - за ценностите и прочие.

Ако не посадиш семе на цвете сред бурените, ако не му дадеш шанс то да посее семенцата си, от тях да поникнат други цветя, които да посеят семенцата си и така с грижи, полека-лека, бурените да намаляват, а градината да се разхубавява, няма да стане. Сравнението не е точно, защото у всеки от нас има семена на плевел и семена на цветя. Почвата са обстоятелства, общество и т.н. Не можеш да повлияеш на другите, освен със собствения си пример - с действия. Иначе няма никаква надежда. Кой да дойде да изкорени бурените и на тяхно място да създаде отведнъж градина? Не става с революция. Става с вътрешна революция. Иначе наистина няма шанс. А ако няма и вяра, че това е възможно, тогава значи всичко е изгубено.

[Мнемозина]

Ако не посадиш семе на цвете сред бурените, ако не му дадеш шанс то да посее семенцата си, от тях да поникнат други цветя, които да посеят семенцата си и така с грижи, полека-лека, бурените да намаляват, а градината да се разхубавява, няма да стане. Сравнението не е точно, защото у всеки от нас има семена на плевел и семена на цветя. Почвата са обстоятелства, общество и т.н. Не можеш да повлияеш на другите, освен със собствения си пример - с действия. Иначе няма никаква надежда. Кой да дойде да изкорени бурените и на тяхно място да създаде отведнъж градина? Не става с революция. Става с вътрешна революция. Иначе наистина няма шанс. А ако няма и вяра, че това е възможно, тогава значи всичко е изгубено.

Така е, права си.
Но в момента съм обезверена просто. Това е. Защото при нас все се мисли, че граденето трябва да започва от рушене. А то не е така.
Никога не е сигурно дали всичко изкоренено е бурен и дали в това изкорененото не е попаднало нещо ужасно важно.

[Глас в пустиня]

И си права, и не си.
Грийн постави условието "за една година".

Кой е Грийн че да поставя условия - М?:mad:

"И в няколко дена тайно и полека народът порасте на няколко века!"



О, Каблешков бедни!

Тоз народ поробен

дa мисли за слава не беше способeн;

игото тежеше на неговий врат,

без да предизвика гордия му яд.

Той беше спокоен. С позор на челото

безропотно, хладно живейше в теглото.

Яремът му беше и родствен, и мил,

понеже се беше със него родил;

от люлката с него в живота бе тръгнал

и на труда беше като вол обръгнал.

Народът бе мирен и почти засмян,

сред робството тежко ходеше пиян,

защото теглото - и то е пиянство

и прави по-мило злото окаянство,

и разумът мъти на простий народ,

и държи го в дрямка, и прави го скот.

Той ядеше, пийше, жнеше по Петровден,

срещаше Великден, чакаше Гергьовден,

по Коледа весел колеше прасето...



А мъките бяха страшни под небето!

Тираните бесни върлуваха веч.

Полята пищяха от техния меч,

всеки ден от кърви невинни залети,

всеки ден злодейства - хабери проклети:

тук обран търговец, друг - ранили зле,

там орача кървав в нивата нашле -

някой баща беден на седем дечица -

днес пламнала плевня, утре воденица!

Обири и дъждья, грабеж, произвол!

Сюрмахът без стряха, орачът без вол

остаяха. Турчин беснееше, гладен,

властта беше глуха и съдът продаден.

И нищо по-друго. Робът беше як,

игото влачил е, ще го влачи пак.

И никоя съвест не трепваше гнявно

против туй живене и мране безславно.

И слово свободно и надеждна реч

до никой слух робски не стигаше веч.



Левски бе угаснал преди три години.



И народът спеше. Небесата сини

блещяха със трепет над робския край

и питаха бога: "Докога ще трай

таз земя в теглото и рабските звънци

позорно ще дрънкат и нашето слънце

да свети над нея, а да гледа мрак?

Докога ще дремят, о, господи благ?"

Така те мълвяха в пространството чудно.

А народът спеше, спеше непробудно.



Каблешков избухна една вечер тук

и разклати всичко като тръбен звук.

Делото се почна и думата падна

на земя из тайно за свобода гладна.

Дух един потаен навред профърча

и всякоя възраст, пол, класа, душа,

размърда, разбуди като гора спяща,

що тихият вятър внезапно разклаща.

Някой твар незнаен смъкна се тогаз,

сърцата стеснени сетиха завчас,

че стават големи и тупат по-силно

от някакво чувство велико, умилно;

и рабското иго стана изведнъж

несносно и страшно. - Всякой стана мъж!

Идеята бърже поникна, порасна

и като от изток зората прекрасна

облада душите с новия си жар...

Всякой беше бодър: як, слаб, млад и стар,

богатий и бедний под покрива сламен -

всичките горяха от същия пламен

и бързаха нещо да направят там.

От толкоз търпенье усетиха срам.



Всичко кипеше. Великото слово

на сърцата даде биене по-ново,

прежната апатйя и хладност, и сън

сега бяха треска, живот и огън.

Усилия, мисли, желания скрити,

към една се точка упътиха всите,

и преображенье внезапно стана,

и бащата смаен сина не узна.

Младежът забрави шума, веселбите

и фана да дири места по-закрити

за срещи потайни... И простий чизмар

въз стола четеше вестника със жар,

със глава подпряна, с изпуснато шило,

и друг път сърце му не бе така било.

И скромний учител във своя урок

фана да загатва за "тиранин жесток".

и речта "свобода" да повтаря често.

И всяко сърце и време, и место

духът на борбата изпълваше веч.

За друго тогава не ставаше реч.

Враждите престанаха и любов безкрайна

свърза в едно всички кат велика тайна;

всякой бе приятел, всякой беше брат.

Забравиха всичко, щото бе отзад:

зависти, раздори и минало мрачно;

като чрез слияне свещено и брачно,

всички се сдушиха и със веселба

решиха се вече за смърт, за борба.

Едно дело общо, едничка цел свята

вдъхваше душите, сгряваше сърцата.

Въодушевленье нечуто завчас

смая всеки разум, упи всяка свяст!

Народът живейше със чувство само.

Свободата беше пленила ума му.

Той се бе усетил изведнъж голям

и готов за бунта, и храбър, и сам;

и колосът турски с грамадна си сила

бе за него нищо - империя гнила -

способна да рухне при първия крак...

И тъмна надежда, и сладостен мрак

затуляха всичко - бъдещето бурно

се криеше още в небе лазурно,

явен беше само един идеал

от мечти и светлост образуван цял.

И всичко се друго губеше в мъглата...

Лудостта владейше, умът и главата

от другаде потик приимаха веч.

Борбата бе близко, близкото далеч...

Очите с очите се срещаха скришно

и да се разбират словото бе лишно.

Тайната бе обща, мракът и нощта

свидетели бяха на много неща;

и кат някой демон подземен и мощен

чукът на ковача не спираше нощем:

желязото меко из светлия жар

излизаше утром на лъскав ханджар;

младите крояха опинци хайдушки,

продаваха всичко, купуваха пушки,

търговците бледи в застоя голям

оловото само продаваха там!

И в избите скришом със шъпот и с глуми

младите хлапаци леяха куршуми.

Булките печаха пексемед тогаз.

Селяните хитри стягаха без глас

черешовий дънер с обръчи железни

и гледаха важно, мислейки се трезни...

И върху гергьофа балканският лев

излазяше златен и зенал за рев.

И с тез сили малки, и с тез средства смешни,

и с тез глави руси, и с тез пръсти нежни,

и с тоз възторг луди, и с тоз дребен стан

искаха да бутнат страшний великан!



И в няколко дена тайно и полека

народът порасте на няколко века!

Това е и отговора на темата!

[Мнемозина]

И си права, и не си.
Грийн постави условието "за една година".

Кой е Грийн че да поставя условия - М?:mad:

"И в няколко дена тайно и полека народът порасте на няколко века!"

Е, онова е било тогава.
Пък сега не е ясно в какви посоки растем.

Между другото, така е казано в поетически вариант. В тогавашния реал е минало много време, докато се стигне до тия "в няколко дена".

[vyara]

Боев, може ли аз да поставя едно важно условие?
Наскоро, в последния брой на НГ, четох една статия на един изследовател на живота и делото на Левски. Ще ти цитирам точно текста, който ме впечатли (дори тогава се сетих точно за теб):
"Много сме далеч от това, което е представлявал Левски. Той е обичал народа си, без да мрази другите. Днес не умеем нито едното, нито другото... ... борил се е не срещу турците, а срещу султанската власт.... Всички сме в дълг към него. Предполагам, че затова държавниците поставят портрета му на стената над и зад креслата си - за да не го гледат в очите."
Условието е - да обичаш, без да мразиш. Не можеш да промениш нещо без неговата помощ. Не можеш да повляеш положително на някого, ако го мразиш.
Много трудно условие.

[windcolours]

Боев, може ли аз да поставя едно важно условие?
Наскоро, в последния брой на НГ, четох една статия на един изследовател на живота и делото на Левски. Ще ти цитирам точно текста, който ме впечатли (дори тогава се сетих точно за теб):
"Много сме далеч от това, което е представлявал Левски. Той е обичал народа си, без да мрази другите. Днес не умеем нито едното, нито другото... ... борил се е не срещу турците, а срещу султанската власт.... Всички сме в дълг към него. Предполагам, че затова държавниците поставят портрета му на стената над и зад креслата си - за да не го гледат в очите."
Условието е - да обичаш, без да мразиш. Не можеш да промениш нещо без неговата помощ. Не можеш да повляеш положително на някого, ако го мразиш.
Много трудно условие.

[annonymus]

Боев, може ли аз да поставя едно важно условие?
Наскоро, в последния брой на НГ, четох една статия на един изследовател на живота и делото на Левски. Ще ти цитирам точно текста, който ме впечатли (дори тогава се сетих точно за теб):
"Много сме далеч от това, което е представлявал Левски. Той е обичал народа си, без да мрази другите. Днес не умеем нито едното, нито другото... ... борил се е не срещу турците, а срещу султанската власт.... Всички сме в дълг към него. Предполагам, че затова държавниците поставят портрета му на стената над и зад креслата си - за да не го гледат в очите."
Условието е - да обичаш, без да мразиш. Не можеш да промениш нещо без неговата помощ. Не можеш да повляеш положително на някого, ако го мразиш.
Много трудно условие.

Благодаря, Вяра.
Страшно е как омразата към другите ни залива все повече отвсякъде.
страшно е когато я прикриват под думи като "родолюбие и патриотизъм", когато се правят, че не я забелязват, или а приемат като урок по история.
Цветния вятър - облекчени е да видя, че все още има хора, които виждат тези неща.

[Green Light]

Боев, може ли аз да поставя едно важно условие?
Наскоро, в последния брой на НГ, четох една статия на един изследовател на живота и делото на Левски. Ще ти цитирам точно текста, който ме впечатли (дори тогава се сетих точно за теб):
"Много сме далеч от това, което е представлявал Левски. Той е обичал народа си, без да мрази другите. Днес не умеем нито едното, нито другото... ... борил се е не срещу турците, а срещу султанската власт.... Всички сме в дълг към него. Предполагам, че затова държавниците поставят портрета му на стената над и зад креслата си - за да не го гледат в очите."
Условието е - да обичаш, без да мразиш. Не можеш да промениш нещо без неговата помощ. Не можеш да повляеш положително на някого, ако го мразиш.
Много трудно условие.

И аз благодаря! Много ми хареса това. (Казвал съм го и аз, сещам се сега, по повод на думи като "Левски щеше да го е срам" Левски щеше да се радва или да е тъжен, но той ни е харесвал, нямаше да го е "срам". Селяните, гражданите всички нас е харесвал. Смятал е че сме толкова ценни, че струваме живота му.) Любов, а не омраза! Браво на тебе, много ми стана приятно.

Понеже си супрер дръп, си взимам бравото. Ясно, знам, че не пишеш за браво, ок, бе риш.

[Глас в пустиня]

Е, онова е било тогава.
Пък сега не е ясно в какви посоки растем.

Между другото, така е казано в поетически вариант. В тогавашния реал е минало много време, докато се стигне до тия "в няколко дена".

Времето е относително понятие. В общи линии стихотворението показва пътя по който трябва да стане узряването, за да пожелаеш свободата.
Дядо Вазов налива вода в моята мелница един вид, защото потвърждава казаното от мен - свободата трябва да се изстрада и да се пожелае, никой не може да те научи на нея.

[Глас в пустиня]

Боев, може ли аз да поставя едно важно условие?
....
Условието е - да обичаш, без да мразиш. Не можеш да промениш нещо без неговата помощ. Не можеш да повляеш положително на някого, ако го мразиш.
Много трудно условие.

Не разбирам в какъв контекст поставяш условието!

Щом има "стремеж"(бях написал "борба" но я смених) за свобода, значи има и тиранин/подтисник/деспот/тоталитарна личност или там нещо си друго, няма как просто да му повлияеш чрез обич или някакво друго внушение за "цивилизована" промяна.

А за Апостола, за Апостола ми е трудно да говоря.

[Глас в пустиня]

Любов, а не омраза!

Това е девизът на сексуалната революция от средата на миналия век друже. С любов можеш да направиш само сексуална революция и нищо повече.

[сър Айвънхоу]

Любов, а не омраза!

Това е девизът на сексуалната революция от средата на миналия век друже. С любов можеш да направиш само сексуална революция и нищо повече.

хм... и деца се правят... от край време при това... доста преди измислената им "сексуална революция"

[vyara]

Не разбирам в какъв контекст поставяш условието!

Щом има "стремеж"(бях написал "борба" но я смених) за свобода, значи има и тиранин/подтисник/деспот/тоталитарна личност или там нещо си друго, няма как просто да му повлияеш чрез обич или някакво друго внушение за "цивилизована" промяна.

Говорим за различни неща през цялото време. Ти говориш за традиционната свобода от тирани и прочие. В днешно време няма тиранин, деспот или тоталитарна личност. Аз през цялото време говоря за вътрешен път, вътрешни прегради и страхове, осъзнаване на собствената ни отговорност пред самите себе си.
Контекстът е в двете изречения веднага след "условието".
Аз също не се чувствам достойна да коментирам Левски. Но онези думи ми се сториха много важни. Това не са мои думи, но от опит знам, че са верни.

[Глас в пустиня]

Говорим за различни неща през цялото време. Ти говориш за традиционната свобода от тирани и прочие. В днешно време няма тиранин, деспот или тоталитарна личност. Аз през цялото време говоря за вътрешен път, вътрешни прегради и страхове, осъзнаване на собствената ни отговорност пред самите себе си.
Контекстът е в двете изречения веднага след "условието".
Аз също не се чувствам достойна да коментирам Левски. Но онези думи ми се сториха много важни. Това не са мои думи, но от опит знам, че са верни.

Така и предположих - сега те разбирам напълно и мога да кажа - Да, приемам твоето условие, борбата със себе си и извървяването на вътрешния път е едно огромно усилие. Въпреки че, и тук важат мойте "условия", за да пристъпиш към желана промяна трябва да си готов, да си изстрадал достатъчно и да си пожелал тая промяна.
Разминаването ни е дошло, предполагам, от това че аз гледам И на тая тема като продължение на това:
www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?t=7868

Напротив Верче, тирани и деспоти, кандидат тоталитаристи дал Бог под път и над път. Във всеки един момент някой-някъде се опитва да ти отнеме права, твой е проблема как ще постъпиш, аз съм за активната съпротива във всичките и измерения.

[Глас в пустиня]

Любов, а не омраза!

Това е девизът на сексуалната революция от средата на миналия век друже. С любов можеш да направиш само сексуална революция и нищо повече.

хм... и деца се правят... от край време при това... доста преди измислената им "сексуална революция"

Прав си, но не винаги децата са се правили по начина по който на теб ти се иска. Предполагам, няма да си много въодушевен, ако трябва да "правиш дете" през чаршаф само с една дупка на него.

[vyara]

Напротив Верче, тирани и деспоти, кандидат тоталитаристи дал Бог под път и над път. Във всеки един момент някой-някъде се опитва да ти отнеме права, твой е проблема как ще постъпиш, аз съм за активната съпротива във всичките и измерения.

Още нещо последно много ми се иска да кажа. Не само на теб.
То е нещо като молба, нещо като предложение за експеримент. Моля ви, при всеки сблъсък, независимо на какво ниво и къде (в семейството ви, в работата ви, на улицата, в някоя държавна институция), говоря за сблъсък, когато сте си наумили или в момента решавате, че някой ви е враг. Молбата ми е - спомнете си, че той, вие, аз, моят "враг", моите и вашите приятели, моите и вашите деца, всички ние се печем на един и същ огън, всички сме в една лодка (било като семейство, било като общество българи, било глобално като човечество), всички се пържим в собствения си ад. При въпросния сблъсък вие ще осъществите важен контакт, защото сблъсъците във всичките им форми са тези, които оставят отпечатък и докосват, а не монотонното. Та при този сблъсък се постарайте вашето сърце да е чисто, идеите ви да са ясни, пак си кажете мнението, пак отстоявайте правата си, борете се с всички средства за онова, към което се стремите, но не заразявайте при този контакт другия с омраза, това ще се върне към всички нас по веригата. Много е трудно като знаеш, че я се върне, я не, а ако вложиш любов пък - и тя я ти се върне, я не, трудно е да усещаш, че може би си сам срещу всички. Но това е илюзия. Никой не е сам срещу всички. Всички сме в една лодка.

[Green Light]

Напротив Верче, тирани и деспоти, кандидат тоталитаристи дал Бог под път и над път. Във всеки един момент някой-някъде се опитва да ти отнеме права, твой е проблема как ще постъпиш, аз съм за активната съпротива във всичките и измерения.

Още нещо последно много ми се иска да кажа. Не само на теб.
То е нещо като молба, нещо като предложение за експеримент. Моля ви, при всеки сблъсък, независимо на какво ниво и къде (в семейството ви, в работата ви, на улицата, в някоя държавна институция), говоря за сблъсък, когато сте си наумили или в момента решавате, че някой ви е враг. Молбата ми е - спомнете си, че той, вие, аз, моят "враг", моите и вашите приятели, моите и вашите деца, всички ние се печем на един и същ огън, всички сме в една лодка (било като семейство, било като общество българи, било глобално като човечество), всички се пържим в собствения си ад. При въпросния сблъсък вие ще осъществите важен контакт, защото сблъсъците във всичките им форми са тези, които оставят отпечатък и докосват, а не монотонното. Та при този сблъсък се постарайте вашето сърце да е чисто, идеите ви да са ясни, пак си кажете мнението, пак отстоявайте правата си, борете се с всички средства за онова, към което се стремите, но не заразявайте при този контакт другия с омраза, това ще се върне към всички нас по веригата. Много е трудно като знаеш, че я се върне, я не, а ако вложиш любов пък - и тя я ти се върне, я не, трудно е да усещаш, че може би си сам срещу всички. Но това е илюзия. Никой не е сам срещу всички. Всички сме в една лодка.

Казваш това във времена в които най- модерния рефрен е "Не навлизай в личното ми пространство. Да не си посмял да направиш нещо, което да премине границата между мен и теб, между нас и тях."
С устите го говорим тва за лодката, а със сърцето или пък с жлъчката си съвсем ясно знаем, че нищо подобно няма.
Иначе поста ти е прозрение. Не е толкова рядко. Просто модата е друга в 21век. "Вие сте такива, ние не сме. Да не се смесваме."
Или поне според зависи в какво настроение сме

[vyara]

С устите го говорим тва за лодката, а със сърцето или пък с жлъчката си съвсем ясно знаем, че нищо подобно няма.

Според мен със сърцето си всеки знае, че го има. Но умът го забравя. От много дълбоки истини хората са направили празни за тях самите клишета. Когато гледаш от парченцето пъзел, който е у теб, не виждаш цялата картина. Как да избягаш от субективното, от егото, от личното, в това е до голяма степен и ключът за свободата, може би. М?

[Green Light]

Любов, а не омраза!

Това е девизът на сексуалната революция от средата на миналия век друже. С любов можеш да направиш само сексуална революция и нищо повече.

И евентуално да спреш война във Виетнам.

[Green Light]

С устите го говорим тва за лодката, а със сърцето или пък с жлъчката си съвсем ясно знаем, че нищо подобно няма.

Според мен със сърцето си всеки знае, че го има. Но умът го забравя. От много дълбоки истини хората са направили празни за тях самите клишета. Когато гледаш от парченцето пъзел, който е у теб, не виждаш цялата картина. Как да избягаш от субективното, от егото, от личното, в това е до голяма степен и ключът за свободата, може би. М?

Наистина не знам.
Мисълта ми като писах темата беше, че по никакъв начин не можеш да достигнеш до свободата на личността вътре в теб, без да почувстваш че имаш моралното право на това(морално право да изискваш от другите хора да спазват твоята свобода).

П.П. Когато се използва думата "морал", става въпрос за понятие ясно колкото са ясни черните дупки. Но надявам се, успявам да обясня, какъв въпрос ме е занимавал

[vyara]

С устите го говорим тва за лодката, а със сърцето или пък с жлъчката си съвсем ясно знаем, че нищо подобно няма.

Според мен със сърцето си всеки знае, че го има. Но умът го забравя. От много дълбоки истини хората са направили празни за тях самите клишета. Когато гледаш от парченцето пъзел, който е у теб, не виждаш цялата картина. Как да избягаш от субективното, от егото, от личното, в това е до голяма степен и ключът за свободата, може би. М?

Наистина не знам.
Мисълта ми като писах темата беше, че по никакъв начин не можеш да достигнеш до свободата на личността вътре в теб, без да почувстваш че имаш моралното право на това.

П.П. Когато се използва думата "морал", става въпрос за понятие ясно колкото са ясни черните дупки. Но надявам се, става ясно какъв въпрос ме е занимавал

Значи точно това, за което аз говоря е свързано с "моралното право" на свобода, както го наричаш ти. Ако отстояваш истински ценности, дълбоки убеждения, общочовешки принципи, тогава това морално право ти принадлежи. Другите "свободи", които вредят, които не са за общото благо, които нарушават правата на останалите - изконните общочовешки права, това не са свободи, това е насилие, агресия и нямаш морално право да го налагаш.

[Green Light]

Значи точно това, за което аз говоря е свързано с "моралното право" на свобода, както го наричаш ти. Ако отстояваш истински ценности, дълбоки убеждения, общочовешки принципи, тогава това морално право ти принадлежи. Другите "свободи", които вредят, които не са за общото благо, които нарушават правата на останалите - изконните общочовешки права, това не са свободи, това е насилие, агресия и нямаш морално право да го налагаш.

Точно!

[frisky lioness]

Но надявам се, успявам да обясня, какъв въпрос ме е занимавал

Философски, както........винаги:winkw:


П.П. Абе, верно...и аз си задавам въпроса
вие не спите ли бе, хора
не работите ли.....

Б@си колко сте изписали


На това аз му викам....

свободни хора:winkw:

[Глас в пустиня]

Напротив Верче, тирани и деспоти, кандидат тоталитаристи дал Бог под път и над път. Във всеки един момент някой-някъде се опитва да ти отнеме права, твой е проблема как ще постъпиш, аз съм за активната съпротива във всичките и измерения.

Още нещо последно много ми се иска да кажа. Не само на теб.
То е нещо като молба, нещо като предложение за експеримент. Моля ви, при всеки сблъсък, независимо на какво ниво и къде (в семейството ви, в работата ви, на улицата, в някоя държавна институция), говоря за сблъсък, когато сте си наумили или в момента решавате, че някой ви е враг. Молбата ми е - спомнете си, че той, вие, аз, моят "враг", моите и вашите приятели, моите и вашите деца, всички ние се печем на един и същ огън, всички сме в една лодка (било като семейство, било като общество българи, било глобално като човечество), всички се пържим в собствения си ад. При въпросния сблъсък вие ще осъществите важен контакт, защото сблъсъците във всичките им форми са тези, които оставят отпечатък и докосват, а не монотонното. Та при този сблъсък се постарайте вашето сърце да е чисто, идеите ви да са ясни, пак си кажете мнението, пак отстоявайте правата си, борете се с всички средства за онова, към което се стремите, но не заразявайте при този контакт другия с омраза, това ще се върне към всички нас по веригата. Много е трудно като знаеш, че я се върне, я не, а ако вложиш любов пък - и тя я ти се върне, я не, трудно е да усещаш, че може би си сам срещу всички. Но това е илюзия. Никой не е сам срещу всички. Всички сме в една лодка.

Няма начин - врагът си е враг и трябва да бъде громен с всички средства(позволени и непозволени), защото помилваш ли го днес, не се знае той дали ще помилва децата ти утре.

[Глас в пустиня]

Любов, а не омраза!

Това е девизът на сексуалната революция от средата на миналия век друже. С любов можеш да направиш само сексуална революция и нищо повече.

И евентуално да спреш война във Виетнам.

Войната във Виетнам спира не заради секса, а по причини идентични с тези поради които сега се изтеглят американските войски от Ирак и Афганистан.