номади

[bead_]

супер богатите пътешестват из целия свят със собствените си яхти и самолети, купуват къщи и имения по всяка точка на планетата в желанието си да притежават повече и повече
средната класа обикаля знайни и незнайни туристически дестинации в отпуската си, през уикенда, трепетно запечатвайки ухилената си физиономия с фотоапарат пред поредната катедрала или красив басейн с палми в саксия и миниатюрни сини плочки
най-бедните скитат с по една раница на гърба, навлекли 3-4 ката дрехи и търсейки кашон, мост или решетката на метрото, за да прекарат нощта
всички пътуваме най-успешно в сънищата си. уж сме номади по дух, а завръщането ни е особено важно.

[annonymus]

завръщането ни е особено важно.

не винаги...

[Kent]

супер богатите пътешестват из целия свят със собствените си яхти и самолети, купуват къщи и имения по всяка точка на планетата в желанието си да притежават повече и повече
средната класа обикаля знайни и незнайни туристически дестинации в отпуската си, през уикенда, трепетно запечатвайки ухилената си физиономия с фотоапарат пред поредната катедрала или красив басейн с палми в саксия и миниатюрни сини плочки
най-бедните скитат с по една раница на гърба, навлекли 3-4 ката дрехи и търсейки кашон, мост или решетката на метрото, за да прекарат нощта
всички пътуваме най-успешно в сънищата си. уж сме номади по дух, а завръщането ни е особено важно.

а през тва времи изрудите се скитат от маса на маса

[annonymus]

а през тва времи изрудите се скитат от маса на маса

което пък е най-разумно

ПС. но пък сутрин боли глава

[jazz]

завръщане и номад е оксиморон

[bead_]

а през тва времи изрудите се скитат от маса на маса

или от цвете на цвете

[bead_]

завръщане и номад е оксиморон

да, противоречието идва от нашата материална, физическа уседналост и психо-емоционално пътешественичество

[annonymus]

Всъщност не знам какви реакции цели да провокира поста ти или какво искаш да проучиш чрез него, но познавам поне двама души, които влизат в категорията на хора с добри материални възможности, които предпочитат да пътуват с раница на гръб. Да, със самолет се стига много по-бързо и се пести време, но не виждаш нищо от страната, през която минаваш. Така че си зависи.

[bead_]

Всъщност не знам какви реакции цели да провокира поста ти или какво искаш да проучиш чрез него

незнам и аз. вероятно търся връзка между непрестанното щъкане насам-натам в пространствен смисъл и неспокойния ни дух, който като че ли си търси мястото. чувстваме ли се вкъщи? или се самоубеждаваме завръщайки се, че това Е вкъщи?

[annonymus]

Всъщност не знам какви реакции цели да провокира поста ти или какво искаш да проучиш чрез него

незнам и аз. вероятно търся връзка между непрестанното щъкане насам-натам в пространствен смисъл и неспокойния ни дух, който като че ли си търси мястото. чувстваме ли се вкъщи? или се самоубеждаваме завръщайки се, че това Е вкъщи?

Ами нормално е да щъкаш повече насам-натам като е по-лесно.
"Вкъщи" може и да е някой хостел в Мексико ако си отишъл там за месец-два-три.
Ако обикаляш, за да си търсиш мястото, малко шейсетарски ми стават нещата, вече май не е на мода.
но пък знам ли - нали всичко ново е добре забравено старо.

[Green Light]

— Ти ме учудваш, Лев — заявява той. — И всички вие ме учудвате. Нима още не ви е омръзнало тук?
— Защо да ни омръзне? Нали това ни е работата.
— А защо трябва да работите без всякакъв смисъл?
— Как да няма смисъл. Та ти сам виждаш колко неща научихме само за един ден.
— И тогава аз питам: за какво ви е да научавате това, което няма смисъл? Какво ще правите с него? Вие все научавате и научавате и нищо не правите с това, което научавате.
— С кое например? — питам аз.
Еша си няма Шчекн да спори. Току-що спечели една победа и сега явно се стреми да спечели втора.
— Ами например ямата без дъно, която намерих. На кого и за какво може да потрябва яма без дъно?
— Това не е точно яма — казвам аз, — а по-скоро врата към друг свят.
— Вие можете ли да минете през тази врата? — осведомява се Шчекн.
— Не — признавам аз. — Не можем.
— За какво ви е тогава тази врата, през която и тъй, и тъй не можете да минете?
— Днес не можем, но утре ще можем.
— Утре ли?
— В широкия смисъл. Вдругиден. След година…
— Друг свят, друг свят… — недоволно мърмори Шчекн. — Нима ви е тясно в този?
— Ами как да ти кажа… Сигурно е тясно на въображението ни.
— Разбира се! — язвително казва Шчекн. — Нали е достатъчно да попаднете в друг свят и тутакси се захващате да го променяте, докато заприлича на вашия собствен. И много естествено на вашето въображение пак му става тясно, и тогава търсите друг някакъв свят, и отново се захващате да го променяте…

И Стругацки са се питали, като тебе. Това е от "Бръмбър в мравуняка"

Това въображение...и тоя прагматизъм и вкус към удобството.

[bead_]

Това въображение...и тоя прагматизъм и вкус към удобството.

и този уталитаризъм. да търсиш все смисъл, полза, печалба, резултат...

[bead_]

Ако обикаляш, за да си търсиш мястото

по-скоро... да обикаляш, за да се завърнеш. и така да си преоткриеш мястото, а не да търсиш ново място... и въпреки това да си в процес на скитане.

[annonymus]

Това въображение...и тоя прагматизъм и вкус към удобството.

и този уталитаризъм. да търсиш все смисъл, полза, печалба, резултат...

Е, ама тогава не е пътуване, а бизнес трип.
когато щъкаш някъде - щъкаш за да видиш, да разгледаш, да научиш.
Ако търсиш печалба и полза си разваляш кефа. Но пък зависи за какво пътуваш.
Много омотано стана.
С няколко думи - всичко е според зависи...

Аз не обичам да влизам в музеи например. Предпочитам да обиколя по улиците, ако ме върне съдбата на същото място, ще вляза и в музей. Обичам да влизам в кафенета и църкви (все едно от чия вяра). И да се разхождам по малки квартални улички.

[bead_]

Това въображение...и тоя прагматизъм и вкус към удобството.

и този уталитаризъм. да търсиш все смисъл, полза, печалба, резултат...

Е, ама тогава не е пътуване, а бизнес трип.
.

това беше във връзка с цитата от стругацки... общо взето тази е посоката, която и аз съм поела
път=недоволство/недостатъчност

[annonymus]

Ако обикаляш, за да си търсиш мястото

по-скоро... да обикаляш, за да се завърнеш. и така да си преоткриеш мястото, а не да търсиш ново място... и въпреки това да си в процес на скитане.

Не знам дали говорим за едни и същи неща.
Възможно е да юрнеш нанякъде, ако вече не те свърта на едно място.
но какво ще намериш като се върнеш - не е сигурно - дали ще преоткриеш мястото или ще разбереш, че не е било твое... кой, кой да ти каже

[Мнемозина]

супер богатите пътешестват из целия свят със собствените си яхти и самолети, купуват къщи и имения по всяка точка на планетата в желанието си да притежават повече и повече
средната класа обикаля знайни и незнайни туристически дестинации в отпуската си, през уикенда, трепетно запечатвайки ухилената си физиономия с фотоапарат пред поредната катедрала или красив басейн с палми в саксия и миниатюрни сини плочки
най-бедните скитат с по една раница на гърба, навлекли 3-4 ката дрехи и търсейки кашон, мост или решетката на метрото, за да прекарат нощта
всички пътуваме най-успешно в сънищата си. уж сме номади по дух, а завръщането ни е особено важно.

И аз мисля като змея.
Идеята за "у дома" е ужасно важна за мен и съответно номадското ми е силно закърняло - а не е като да не обичам да пътувам.

Но са ми интересни две неща - първо това, че номадите, предполагам, просто носят със себе си това усещане за "у дома" и то може да бъде навсякъде.
И второ, че това "у дома" може да има не само пространствени, а и времеви измерения. Сигурно затова пътуваме най-успешно в сънищата си и често се чувстваме като скитници.

[bead_]

но какво ще намериш като се върнеш - не е сигурно - дали ще преоткриеш мястото или ще разбереш, че не е било твое... кой, кой да ти каже

да, права си. не е сигурно какво ще бъде като. моята мисъл беше, че за да причината е в нуждата от доказателство, че си си у дома.

[annonymus]

Това въображение...и тоя прагматизъм и вкус към удобството.

и този уталитаризъм. да търсиш все смисъл, полза, печалба, резултат...

Е, ама тогава не е пътуване, а бизнес трип.
.

това беше във връзка с цитата от стругацки... общо взето тази е посоката, която и аз съм поела
път=недоволство/недостатъчност

Буквално ли път?
Ъъъъ, ако спреш да търсиш - така аз ги виждам нещата - ако си доволен от това което имаш нужда и всичко ти е достатъчно, ако няма вече какво да откриваш и защо да пътуваш, и изобщо - необходимостта да го правиш изчезне - май е много страшно това. Но някои хора се чустват завършени.

[Green Light]

... Но някои хора се чустват завършени.

Вероятно за кратко.

[Remmivs]

Защо искаме да достигнем звездите? И откога го искаме?
Невижданите земи отвъд всички хоризонти винаги ще ни зоват.
Това е толкова дълбоко в нас, че е невъобразимо прекрасно.
И е права Мнемо. Носим дома със себе си. И тъгуваме по него, ако случайно сме загубили това си качество.
Защото скитникът в нас, е един много сантиментален скитник.
Който пътува от рождения си магичен портал на неизвестното към друг такъв, през един прекрасен, нов свят. През всеки един миг.

[ELBI]

супер богатите пътешестват из целия свят със собствените си яхти и самолети, купуват къщи и имения по всяка точка на планетата в желанието си да притежават повече и повече
средната класа обикаля знайни и незнайни туристически дестинации в отпуската си, през уикенда, трепетно запечатвайки ухилената си физиономия с фотоапарат пред поредната катедрала или красив басейн с палми в саксия и миниатюрни сини плочки
най-бедните скитат с по една раница на гърба, навлекли 3-4 ката дрехи и търсейки кашон, мост или решетката на метрото, за да прекарат нощта
всички пътуваме най-успешно в сънищата си. уж сме номади по дух, а завръщането ни е особено важно.

говорим за дуалността на червеното вино...и синьото сиренце... или някакви техни производни

[ELBI]

Носим дома със себе си. ...

това като рекламата с охлювчето...

[Remmivs]

направи го орел и съм съгласен
има ли такава реклама?

[ELBI]

направи го орел и съм съгласен
има ли такава реклама?

имаше катеричка и какво още там - нали не очакваш да помня всичко в една реклама... която не е на евроспорт с Деси...

[wild_moon]

супер богатите пътешестват из целия свят със собствените си яхти и самолети, купуват къщи и имения по всяка точка на планетата в желанието си да притежават повече и повече
средната класа обикаля знайни и незнайни туристически дестинации в отпуската си, през уикенда, трепетно запечатвайки ухилената си физиономия с фотоапарат пред поредната катедрала или красив басейн с палми в саксия и миниатюрни сини плочки
най-бедните скитат с по една раница на гърба, навлекли 3-4 ката дрехи и търсейки кашон, мост или решетката на метрото, за да прекарат нощта
всички пътуваме най-успешно в сънищата си. уж сме номади по дух, а завръщането ни е особено важно.

Всъщност всички пътуваме най-вече към себе си, независимо кой колко пряк или заобиколен маршрут е избрал.
Понякога, за да се видим по-ясно се налага да се видим в нова светлина, на друга географска ширина или пък под други звезди. Макар че някои успяват успешно да избегнат срещата (със себе си) с години Имаше един готин лаф, който служи за айсбрейкър между тичащите в парка "А ти от какво бягаш?"
За мен усещането "у дома" не е свързано непременно с място, където се чувстваш уютно, а е по-скоро вътрешно усещане. Перифразирам свободно "Когато няма къде другаде да отидеш, ела на себе си!"

[bead_]

Защото скитникът в нас, е един много сантиментален скитник.

дааааааа, романтика, вярът в косите и сантименти!

[Remmivs]

дааааааа, романтика, вярът в косите и сантименти!

хубаво е, нали

кои са важните неща от живота

само не ми цитирай коен варварина де

[windcolours]

"Номадството" или непреодолимото желание да надникваш отвъд зримия хоризонт във всеки смисъл на думата, е вътрешно усещане, но не задължително предизвикано от потребност от промяна или бягство.
Само един пример. Кой обича да пътува? веднага ще ви отговоря! Интелигентните! Защо ли? Ето ви отговора- вероятно сте чували за Кръговете на познанието на Сократ: "Ако човешкото знание се изрази чрез кръг, то с нарастването на това знание, на кръга, допирните ни точки с непознатото (окръжността) ще стават все повече. Т.е. с увеличаването на знанието ни, постоянно ще възникват нови и нови въпроси. Знанието и съзнанието са в процес на постоянно разширяване (поне що се отнася до по-дългосрочен план)."
И колкото повече пътуваме и открития правим,толкова повече се засилва интересът ни към онова,отвъд... И е възможно желанието за пътуване да се превърне в номадство,начин на живот.
Аз лично се привързвам много бързо към хора. НО към места-не. Сменила съм няколко адреса през последните години и установявам,че с лекота се откъсвам от едно място без особени задръжки и тъга. Знам,че всяко жилище е просто купчина железобетон, тухли, цимент...От нас зависи с какви спомени ще го изпълним,от нас зависи да го направим дом. А щом е така, значи всяко място е потенциален дом и ние носим уюта в себе си.
Чувствам се у дома там,където съм в хармония със себе си. Дори това да не е конкретно място, а посока, движение между две точки

[windcolours]

супер богатите пътешестват из целия свят със собствените си яхти и самолети, купуват къщи и имения по всяка точка на планетата в желанието си да притежават повече и повече
средната класа обикаля знайни и незнайни туристически дестинации в отпуската си, през уикенда, трепетно запечатвайки ухилената си физиономия с фотоапарат пред поредната катедрала или красив басейн с палми в саксия и миниатюрни сини плочки
най-бедните скитат с по една раница на гърба, навлекли 3-4 ката дрехи и търсейки кашон, мост или решетката на метрото, за да прекарат нощта
всички пътуваме най-успешно в сънищата си. уж сме номади по дух, а завръщането ни е особено важно.

Всъщност всички пътуваме най-вече към себе си, независимо кой колко пряк или заобиколен маршрут е избрал.
Понякога, за да се видим по-ясно се налага да се видим в нова светлина, на друга географска ширина или пък под други звезди. Макар че някои успяват успешно да избегнат срещата (със себе си) с години Имаше един готин лаф, който служи за айсбрейкър между тичащите в парка "А ти от какво бягаш?"
За мен усещането "у дома" не е свързано непременно с място, където се чувстваш уютно, а е по-скоро вътрешно усещане. Перифразирам свободно "Когато няма къде другаде да отидеш, ела на себе си!"

подкрепям и това мнение има много причини, за да не седим на задниците си и да пускаме корени.в своя пост изложих една от тях. съгласна съм напълно и с Дивата луна!

[Мнемозина]

"Номадството" или непреодолимото желание да надникваш отвъд зримия хоризонт във всеки смисъл на думата, е вътрешно усещане, но не задължително предизвикано от потребност от промяна или бягство.
Само един пример. Кой обича да пътува? веднага ще ви отговоря! Интелигентните! Защо ли? Ето ви отговора- вероятно сте чували за Кръговете на познанието на Сократ: "Ако човешкото знание се изрази чрез кръг, то с нарастването на това знание, на кръга, допирните ни точки с непознатото (окръжността) ще стават все повече. Т.е. с увеличаването на знанието ни, постоянно ще възникват нови и нови въпроси. Знанието и съзнанието са в процес на постоянно разширяване (поне що се отнася до по-дългосрочен план)."
И колкото повече пътуваме и открития правим,толкова повече се засилва интересът ни към онова,отвъд... И е възможно желанието за пътуване да се превърне в номадство,начин на живот.
Аз лично се привързвам много бързо към хора. НО към места-не. Сменила съм няколко адреса през последните години и установявам,че с лекота се откъсвам от едно място без особени задръжки и тъга. Знам,че всяко жилище е просто купчина железобетон, тухли, цимент...От нас зависи с какви спомени ще го изпълним,от нас зависи да го направим дом. А щом е така, значи всяко място е потенциален дом и ние носим уюта в себе си.
Чувствам се у дома там,където съм в хармония със себе си. Дори това да не е конкретно място, а посока, движение между две точки

Ами то пътуването може да е и само в мисълта - и тогава онова с хоризонтите не е по-малко валидно.

И още нещо ми се ще да уточня: домът е И хора. И то не само тези в него, а и тези около него. Преди две години се преместихме, а аз още тъгувам за съседите си (за самото жилище - тц). Не че съм толкова далеч от тях и е проблем да ида да ги видя, даже и ходя - но не е същото като да сме врата до врата.

И си мислех за тези, които са истински привързани към домовете си - това също не е случайно и не е за подценяване. Местата освен хора, са и духове на хора, спомени също така... всеки има различни връзки със света около себе си. Пак ще кажа - пространствени, времеви, много са посоките.

[Мнемозина]

супер богатите пътешестват из целия свят със собствените си яхти и самолети, купуват къщи и имения по всяка точка на планетата в желанието си да притежават повече и повече
средната класа обикаля знайни и незнайни туристически дестинации в отпуската си, през уикенда, трепетно запечатвайки ухилената си физиономия с фотоапарат пред поредната катедрала или красив басейн с палми в саксия и миниатюрни сини плочки
най-бедните скитат с по една раница на гърба, навлекли 3-4 ката дрехи и търсейки кашон, мост или решетката на метрото, за да прекарат нощта
всички пътуваме най-успешно в сънищата си. уж сме номади по дух, а завръщането ни е особено важно.

Сто пъти те четох, и надолу в темата, и... мисля си, че не е номадство това, за което говориш, а пътешественичество.

Но много хубаво си го написала, с това трябваше да започна, разбира се.

[Глас в пустиня]

На Адам и Ева им се родили двама сина, единият станал скотовъдец(номад), а другия земеделец.
Как да наречем пътуващите земеделци!

[Мнемозина]

На Адам и Ева им се родили двама сина, единият станал скотовъдец(номад), а другия земеделец.
Как да наречем пътуващите земеделци!

Как им казваха... не гурбетчии, ами... ох, имаше си дума за това.

П.П. Не е гастрольори.

[Глас в пустиня]

Аз лично се привързвам много бързо към хора. НО към места-не. Сменила съм няколко адреса през последните години и установявам,че с лекота се откъсвам от едно място без особени задръжки и тъга. Знам,че всяко жилище е просто купчина железобетон, тухли, цимент...От нас зависи с какви спомени ще го изпълним,от нас зависи да го направим дом. А щом е така, значи всяко място е потенциален дом и ние носим уюта в себе си.
Чувствам се у дома там,където съм в хармония със себе си. Дори това да не е конкретно място, а посока, движение между две точки

Дом е там, където дупето седне - философията на суриката Тимон и глигана Пумба от Царя лъв.

Или казано по друг начин - "домът" го правят хората, хората са нещото заради което си заслужава да пропътуваш половината свят за да се върнеш

[Глас в пустиня]

На Адам и Ева им се родили двама сина, единият станал скотовъдец(номад), а другия земеделец.
Как да наречем пътуващите земеделци!

Как им казваха... не гурбетчии, ами... ох, имаше си дума за това.

П.П. Не е гастрольори.

Не е гастрономи

[Мнемозина]

На Адам и Ева им се родили двама сина, единият станал скотовъдец(номад), а другия земеделец.
Как да наречем пътуващите земеделци!

Как им казваха... не гурбетчии, ами... ох, имаше си дума за това.

П.П. Не е гастрольори.

Не е гастрономи

Не се бъзикай, имаше си дума такава... дали пък не беше "аргати"? Ужас. Какво беше вечерял Незнания?

П.П. "Номадска урбанистика" беше един от примерите за абсурдни научни области в "Махалото на Фуко".

[Глас в пустиня]

Не се бъзикай, имаше си дума такава... дали пък не беше "аргати"? Ужас. Какво беше вечерял Незнания?

П.П. "Номадска урбанистика" беше един от примерите за абсурдни научни области в "Махалото на Фуко".

Знам, че не се бъзикаш, но "думичките" са много. От началото до към средата на миналия век българите от района на Полски Тръмбеш, Павликени и Свищов са ходили "градинари" в Полша, Чехия и други централноевропейски страни, учили са един вид Европа-та на градинарство и земеделие. На други са им викали чираци, момък, аргатин и така, няма универсална дума като "номад", но като цяло, по правило, всичките са били бекяри.

[Мнемозина]

Не се бъзикай, имаше си дума такава... дали пък не беше "аргати"? Ужас. Какво беше вечерял Незнания?

П.П. "Номадска урбанистика" беше един от примерите за абсурдни научни области в "Махалото на Фуко".

Знам, че не се бъзикаш, но "думичките" са много. От началото до към средата на миналия век българите от района на Полски Тръмбеш, Павликени и Свищов са ходили "градинари" в Полша, Чехия и други централноевропейски страни, учили са един вид Европа-та на градинарство и земеделие. На други са им викали чираци, момък, аргатин и така, няма универсална дума като "номад", но като цяло, по правило, всичките са били бекяри.

Да, бекяри са били, обаче и това не е номадство всъщност.
Номади са били каракачаните например, това по тукашните земи.

[Remmivs]

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?p=250132#250132