Добро утро

[Piqndurnik]

...
Имаме няколко отрязани валентни връзки ние хората и тия връзки седят така, и чакат да се закачат. Една такава връзка е с гората.

Има нещо такова. Дребното (като пример за непредубеденост) много обича в гората.

[Неф]

Всъщност имам, едно подивяло конче, стопанинът му е хром и стар, рядко полагаше грижи за него и то, горкото, обръгна на самостоятелен и независим живот. Сега е трудно да го уловиш, не допуска хора да себе си, крие се в гората и скита където си иска.

Има нещо демонично в погледа му. Дали е от снимката или наистина е такъв, не знам... но ми се прииска да го нарисувам... Баси, луд съм...

Отивам на театър, т.е. на мюзикъла Албена на Българе.
Новината от днес е, че ще има жив кон в представлението. Лошата е, че съм на 1 ред.
Боев, я погледни кончето покрай вас ли е?

[Баба Яга]

Боев, това е пилето от сутринта, но е снимано от много голямо разстояние и качеството ми куца.

[Ън]

Боев, това е пилето от сутринта, но е снимано от много голямо разстояние и качеството ми куца.

Мишелов

[Баба Яга]

Боев, това е пилето от сутринта, но е снимано от много голямо разстояние и качеството ми куца.

Мишелов

Благодаря Ън, много бърз беше и не успях да го щракна още веднъж, но изглежда мило пиле.

[Ън]

Благодаря Ън, много бърз беше и не успях да го щракна още веднъж, но изглежда мило пиле.

За теб/нас- да, за мишките, едва ли
Хубава снимка си му направила.
Е... да имах и аз готина фотка...след кризата, може би...едва ли не...

[Баба Яга]

Благодаря Ън, много бърз беше и не успях да го щракна още веднъж, но изглежда мило пиле.

За теб/нас- да, за мишките, едва ли
Хубава снимка си му направила.
Е... да имах и аз готина фотка...след кризата, може би...едва ли не...

Ън, при теб има вероятност да се сдобиеш с фотка, но аз да се науча да рисувам като теб - никогЪш.

[Ън]

Благодаря Ън, много бърз беше и не успях да го щракна още веднъж, но изглежда мило пиле.

За теб/нас- да, за мишките, едва ли
Хубава снимка си му направила.
Е... да имах и аз готина фотка...след кризата, може би...едва ли не...

Ън, при теб има вероятност да се сдобиеш с фотка, но аз да се науча да рисувам като теб - никогЪш.

Що? Пробвала ли си? Може и да можеш. Само малко вяра в себе си и старание повечко. Ако ти е кеф и мерак, де. Щото, ако не те влече, няма сми...

[Баба Яга]

Ън, преди време се бях запалила доста по рисуването, казаха че се получавало, но аз не бях доволна от резултата, има неща който трябва да усетиш вътре в себе си и след това да излееш на листа, другото е некадърна имитация. Затова харесвам и рисунките ти, в тях има живот, докато ги гледах имах усещането че клончето на брезичката ще трепне или от храста ще се отрони сняг. Та коя е следващата картина?

[Глас в пустиня]

Боев, това е пилето от сутринта, но е снимано от много голямо разстояние и качеството ми куца.

Нямам представа! Пълно е с такива птици и ми е трудно да ги различа. Подсети ме, че имам снимана подобна птица



Сега времето е мокро и студено. Птиците стоят по ниските клони и чакат най-подходящият момент за атака и в същото време събират и едновремено спестяват оскъдната топлина/енергия. Готини са за наблюдение, но са много мнителни и не допускат много близо. Можеш да се приближиш само рано сутрин, когато са все още сковани от нощния студ.

[Глас в пустиня]

Та коя е следващата картина?

Това ми е любопитно и на мен!

[Неф]

Та коя е следващата картина?

Това ми е любопитно и на мен!

И на мен.

Страхотни снимки правите.
Благодаря.

[Ън]

Та коя е следващата картина?

Това ми е любопитно и на мен!

И на мен.

Страхотни снимки правите.
Благодаря.

Ще.
Обаче ми се иска да нацапам нещо с масло
Та ся подготвям платно...после ще мацам...и ще покажа след това

[Неф]

Ще.
Обаче ми се иска да нацапам нещо с масло
Та ся подготвям платно...после ще мацам...и ще покажа след това

Значи да следим за пациенти с маслени бои по устите :rotfl24:

[Ън]

Ще.
Обаче ми се иска да нацапам нещо с масло
Та ся подготвям платно...после ще мацам...и ще покажа след това

Значи да следим за пациенти с маслени бои по устите :rotfl24:

Стига с тия усти, бе...
Ееееее, кафа!

[Неф]

Ще.
Обаче ми се иска да нацапам нещо с масло
Та ся подготвям платно...после ще мацам...и ще покажа след това

Значи да следим за пациенти с маслени бои по устите :rotfl24:

Стига с тия усти, бе...
Ееееее, кафа!

и косите значи
:rotfl24:

[Баба Яга]

Днес походих из околни села и отново попаднах на повтаряща се много често картина. С разпадането на един дом умира и и най - голямото дърво в двора. Стопаните отдавна ги няма, а ситото и торбичките с билки посрещат и изпращат утрото.

[Ън]

Тъжно и жалко...
Винаги съм мечтал да живея на село.

[Глас в пустиня]

... разпадането на един дом...

Къщата е стара. Отгледала под стряхата си най-малко три поколения. Такъв модел къщи съм виждал в Невша, северната и западната страни са изцяло от дялан камък и стоят неизмазани - ти си я снимала от юг. Прозорците са доста стари, началото на миналия век, но пък печените тухли сочат градеж/ремонт на южната страна в края на 40-те или началото на 50-те, от същото време е и характерната сива пръскана мазилка с бели ивици по края. Покривът е ремонтиран преди може би десетина петнайсет години. Къщата доскоро е била съвсем обитаема, най-вероятно е приютявала хроми старци които са изживявали дните си, а в момента се саморазрушава от невъзможността многобройните наследници да се съберат и да решат какво да правят с имота въпреки мизерните си няколко идеални части-ци от него.

Тъжна гледка, всеки ден подобни са ми със стотици пред очите!

Поздравления за хубавия кадър заблавих да кажа!:bigsmile:

[Мнемозина]

Долап.

Помните ли я тая дума? За нея се сетих, като гледах последните снимки.

Дървото също е страхотно... благодаря!

[Баба Яга]

Тъжно и жалко...
Винаги съм мечтал да живея на село.

Ън, аз май успях да сбъдна мечтата си. Избягах от Варна и се преселих на десетина километра в една село, сега когато отида при майка ми изпадам в ужас. Живее до Окръжна болнаца и сигурно се досещаш какво се чува денонощно. В съседство с болницата има и районно, та на всяка сирена която се чува може да се чудиш дали е линейка или полицейска кола. Какафонията е невъобразима. Тук поне имам избора за гора или море и възможност за тишина и уединение.

[Баба Яга]

... разпадането на един дом...

Къщата е стара. Отгледала под стряхата си най-малко три поколения. Такъв модел къщи съм виждал в Невша, северната и западната страни са изцяло от дялан камък и стоят неизмазани - ти си я снимала от юг. Прозорците са доста стари, началото на миналия век, но пък печените тухли сочат градеж/ремонт на южната страна в края на 40-те или началото на 50-те, от същото време е и характерната сива пръскана мазилка с бели ивици по края. Покривът е ремонтиран преди може би десетина петнайсет години. Къщата доскоро е била съвсем обитаема, най-вероятно е приютявала хроми старци които са изживявали дните си, а в момента се саморазрушава от невъзможността многобройните наследници да се съберат и да решат какво да правят с имота въпреки мизерните си няколко идеални части-ци от него.

Тъжна гледка, всеки ден подобни са ми със стотици пред очите!

Поздравления за хубавия кадър заблавих да кажа!:bigsmile:

Боев, благодаря ти за обяснението. Да си призная много малко разбирам от строителство, но тази къща ме привлече, някаква тъга и носталгия се излъчват от буренясалите и стълби, зад входната врата има една закачалка и някой е оставил стръкове билки увити в конец и хартия, прилежно надписани с молив и онзи почерк характерен за хората родени точно в началото на миналия век.В градината все още растат кокичета и нарциси. Къщата и имота се продават, но цената е ужасно завишена поради пребиваването на няколко семейства англичани в района. Никой не я купува, но не свалят и цената, наследниците не искали да си цапат ръцете на село.

[Баба Яга]

Долап.

Помните ли я тая дума? За нея се сетих, като гледах последните снимки.

Дървото също е страхотно... благодаря!

Мнемо, точно долап е думата. Останах много изненадана когато го видях, помня моята баба имаше такъв, винаги ми миришеше на прясно изпечен хляб там, тя не признаваше заводски. В такива къщи времето е спряло. А къщата и дървото си отиват заедно.

[Глас в пустиня]

... някаква тъга и носталгия се излъчват ...

Така е!
Шибани наследници излезли като от темата Биид, шибани фукари, живеещи шибан живот в шибаните си панелки в някой шибан краен квартал, на някой шибан град.

[Мнемозина]

Долап.

Помните ли я тая дума? За нея се сетих, като гледах последните снимки.

Дървото също е страхотно... благодаря!

Мнемо, точно долап е думата. Останах много изненадана когато го видях, помня моята баба имаше такъв, винаги ми миришеше на прясно изпечен хляб там, тя не признаваше заводски. В такива къщи времето е спряло. А къщата и дървото си отиват заедно.

Да, тя просто звучи вкусно тая дума. Хлебно едно такова.
А за спрялото време... не спира. Тече. Иначе нямаше да си отиват къщите и дърветата. Няма как, знаем го, и все пак е тъжно.