Ето например, моята колежка не може да стои в стаята без да е пуснато радиото. Твърди, че не можела без този фон. На мен през повечето време това не ми прави впечатление, но има моменти, когато ми се налага да се концентрирам върху някаква работа и шумът ме разсейва и ми пречи. В такива случаи я моля да го спрем, но тя само намаля звука и никога не го спира. Опитвала съм да говорим на тази тема, веднъж дори се изпокарахме и аз й казах, че не мога само аз да се съобразявам с нея, а има моменти, когато и тя трябва да се съобрази. Но не! И знаете ли какъв й беше довода: Ами и на мен вентилатора на твоя компютър ми пречи
. Верно, че моя вентилатор е по-шумен от нейния, но това не зависи от мен, нали? Та така. Когато тя излиза в почивка, например, аз спирам проклетото радио, за да мога поне тогава да работя на спокойствие, но още с влизането си тя го пуска. По принцип съм доста толерантна, обаче пнякога ми се е искало да й отвъртя един 
Не ми се ще да занимавам друг с подобни "дреболии", но явно с нея не мога да се разбера. Примирила съм се, но все пак да питам - какво бихте направили вие в подобна ситуация. Възприемете го като тема за толерантността на работното място. 
