windcolours написа:ако съм клептоман, имам зависимост от опиати или си падам по насилие над животни, може да приемам факта,че съм такъв,но чак да се уважавам .....Semiramis написа:
а за мен пък самоуважението и приемането на себе си са по-скоро едно, отколкото условия.
говоря специално за тези характеристики...не рисувам цялостен личностен портрет, че да кажа дали е най-важното...но специално тези трите черти не биха създали у мен чувство на гордост или себеуважение...може би съм по-строга отколкото трябваЪн написа:windcolours написа:
ако съм клептоман, имам зависимост от опиати или си падам по насилие над животни, може да приемам факта,че съм такъв,но чак да се уважавам .....
И ако си такава няма да се уважаваш?
Гореизброеното ли ще е най- важното за тебе?
Не съм клептоман, но веднъж откраднах. Нямам зависимости към опияти, но май имам към алкохол. Преди съм имал и към никотин. Упражнявал съм насилие върху животни преди трийсетина години...windcolours написа:
говоря специално за тези характеристики...не рисувам цялостен личностен портрет, че да кажа дали е най-важното...но специално тези трите черти не биха създали у мен чувство на гордост или себеуважение...може би съм по-строга отколкото трябва
става дума за самоуважението, а не за това как те приемат другите...Ън написа:Не съм клептоман, но веднъж откраднах. Нямам зависимости към опияти, но май имам към алкохол. Преди съм имал и към никотин. Упражнявал съм насилие върху животни преди трийсетина години...windcolours написа:
говоря специално за тези характеристики...не рисувам цялостен личностен портрет, че да кажа дали е най-важното...но специално тези трите черти не биха създали у мен чувство на гордост или себеуважение...може би съм по-строга отколкото трябва
Промени ли си отношението към мен?
много беснея като сестрите пишат опиЯт на кутията с диазепама,Не съм клептоман, но веднъж откраднах. Нямам зависимости към опияти, но май имам към алкохол. Преди съм имал и към никотин. Упражнявал съм насилие върху животни преди трийсетина години...
Промени ли си отношението към мен?
хм... така малко върви към .. очакване за съвършенство. каквито хора няма.windcolours написа:говоря специално за тези характеристики...не рисувам цялостен личностен портрет, че да кажа дали е най-важното...но специално тези трите черти не биха създали у мен чувство на гордост или себеуважение...може би съм по-строга отколкото трябваЪн написа:windcolours написа:
ако съм клептоман, имам зависимост от опиати или си падам по насилие над животни, може да приемам факта,че съм такъв,но чак да се уважавам .....
И ако си такава няма да се уважаваш?
Гореизброеното ли ще е най- важното за тебе?
Не забравяй Елби все пак.Semiramis написа:
хм... така малко върви към .. очакване за съвършенство. каквито хора няма.
чак съвършенство... просто съм самокритична..в по-големи дози, което не твърдя,че е правилноSemiramis написа:
хм... така малко върви към .. очакване за съвършенство. каквито хора няма.
но пък всеки посвоему е уникален.
Мнемозина написа:Не забравяй Елби все пак.Semiramis написа:
хм... така малко върви към .. очакване за съвършенство. каквито хора няма.
да, моя грешка.
:lol::blum:Уважението и самоуважението също, не зависят само от една черта, било то и порок. Това ми беше мисълтаwindcolours написа:
става дума за самоуважението, а не за това как те приемат другите...
аз си те приемам
така де...кой твърди,че серийните убийци са лоши хора...просто има нещо малко сбъркано в мозъка им,ама те не са виновни....Ън написа:Уважението и самоуважението също, не зависят само от една черта, било то и порок. Това ми беше мисълтаwindcolours написа:
става дума за самоуважението, а не за това как те приемат другите...
аз си те приемам
Ама ти за серийни убийци ли говореше до сега?windcolours написа:
така де...кой твърди,че серийните убийци са лоши хора...просто има нещо малко сбъркано в мозъка им,ама те не са виновни....
не ми обръщай внимание,,казах вече че съм по-самокритична..не че харесвам,приемам и уважавам това в себе си:-)
Щото даимаш разни пороци не е същото... говорих за отделни пороци /или съвкупност от такива/, които лично аз не бих могла да приема в себе си..ма тва идва от повишена самокритичност...а тва е друга темаЪн написа:Ама ти за серийни убийци ли говореше до сега?windcolours написа:
така де...кой твърди,че серийните убийци са лоши хора...просто има нещо малко сбъркано в мозъка им,ама те не са виновни....
не ми обръщай внимание,,казах вече че съм по-самокритична..не че харесвам,приемам и уважавам това в себе си:-)
По въпроса дали е програмирано така не съм убедена, но за отношението на мъдреците ще ти предложа една от сутрите на Патанджали:ПЪТник написа:Библейският Юда нали не е бил сереен предател?
Неразбираемо защо му приписват славата, че ако не бил той, Иисус нямало да бъдете предаден и така щял да си провали мисията Господня за моето спасение.
Сега какво, да осъждам ли Юда, да го оправдавам ли?
Мъдрите пишат в книгите си да осъждаме деянията на човека, но никога и самия човек...е как да стане това?
Примерно той ми изровил градинката, пък аз да му прощавам.
Объркана работа... оказва се, че нищо не е сбъркано в мозъка на Юда, ами напротив така било програмирано.
vyara написа: По въпроса дали е програмирано така не съм убедена, но за отношението на мъдреците ще ти предложа една от сутрите на Патанджали:
"Умът се пречиства чрез приучаването към изпитване на радост заедно с щастливите, състрадание към страдащите, доброжелателство към добродетелните и безразличие към тези, които продължават да живеят в порок."
Вероятно зависи от това колко опрощаващ християнин си.ПЪТник написа:Библейският Юда нали не е бил сереен предател?
Неразбираемо защо му приписват славата, че ако не бил той, Иисус нямало да бъдете предаден и така щял да си провали мисията Господня за моето спасение.
Сега какво, да осъждам ли Юда, да го оправдавам ли?
Мъдрите пишат в книгите си да осъждаме деянията на човека, но никога и самия човек...е как да стане това?
Примерно той ми изровил градинката, пък аз да му прощавам.
Объркана работа... оказва се, че нищо не е сбъркано в мозъка на Юда, ами напротив така било програмирано.
Основната идея не е етиката на твоето поведение към другите, а изчистването на съзнанието на човека. Ти си целта, не останалите. Всъщност по-различно поведение би попречило на твоя собствен път. Ако съдиш порочния, сам ще бъдеш съден. Ако си зъл към добрия, ще ти се върне и т.н. Не знам как е най-правилно да се отнесеш към порочен страдащ, който ти доставя радост.Ън написа:vyara написа: По въпроса дали е програмирано така не съм убедена, но за отношението на мъдреците ще ти предложа една от сутрите на Патанджали:
"Умът се пречиства чрез приучаването към изпитване на радост заедно с щастливите, състрадание към страдащите, доброжелателство към добродетелните и безразличие към тези, които продължават да живеят в порок."
Аз не робувам на мнението на всякакви "мъдреци".
Ако помислиш, ще видиш колко повърхностна е горната "мисъл"
Как така ще изпитваш безразличие към хората с пороци? Ами, ако те страдат нали трябва състрадание да изпитваш? А ако те даряват с радост? Или това е отречено от мислителя? И ако някой човек има порок, но и добродетели същевременно, кое ще надделее- безразличен или доброжелателен ще си към него в крайна сметка...
Наистина не знам, но ти ме замисляш. Може би не трябва да се отнасяш с него като към завършеност и константа. И понеже всеки от нас има пороци, всеки страда или изпитва щастие, може би разковничето е да се радвам с теб, когато ти се радваш. Да ти съчувствам, ако изпитваш болка и да не ти обръщам внимание, когато се отдаваш на пороците ти. Така приемливо ли ти звучи?Да, така е по- добре с изключение на края- когато се отдавам на пороците си е добре да се опитваш да ме възпираш.vyara написа:да се радвам с теб, когато ти се радваш. Да ти съчувствам, ако изпитваш болка и да не ти обръщам внимание, когато се отдаваш на пороците ти. Така приемливо ли ти звучи?
и аз така мисляSemiramis написа:според мен тук пък повече се говори несериозно за сериозните неща.
Няма смисъл, защото ти сам трябва да го решиш. Трябва да го видиш сам иначе с чужди очи е трудно, възприема се като атака и естествената реакция е защита. Няма смисъл.Ън написа:Да, така е по- добре с изключение на края- когато се отдавам на пороците си е добре да се опитваш да ме възпираш.vyara написа:да се радвам с теб, когато ти се радваш. Да ти съчувствам, ако изпитваш болка и да не ти обръщам внимание, когато се отдаваш на пороците ти. Така приемливо ли ти звучи?
каква е идеята да си безразличен към тези, които живеят/продължават да живеят в порок?vyara написа:По въпроса дали е програмирано така не съм убедена, но за отношението на мъдреците ще ти предложа една от сутрите на Патанджали:ПЪТник написа:Библейският Юда нали не е бил сереен предател?
Неразбираемо защо му приписват славата, че ако не бил той, Иисус нямало да бъдете предаден и така щял да си провали мисията Господня за моето спасение.
Сега какво, да осъждам ли Юда, да го оправдавам ли?
Мъдрите пишат в книгите си да осъждаме деянията на човека, но никога и самия човек...е как да стане това?
Примерно той ми изровил градинката, пък аз да му прощавам.
Объркана работа... оказва се, че нищо не е сбъркано в мозъка на Юда, ами напротив така било програмирано.
"Умът се пречиства чрез приучаването към изпитване на радост заедно с щастливите, състрадание към страдащите, доброжелателство към добродетелните и безразличие към тези, които продължават да живеят в порок."
Идеята е прочистването на твоя собствен ум.Sweety написа: каква е идеята да си безразличен към тези, които живеят/продължават да живеят в порок?
как дефинира 'порок' Патанджали?
Много добра реплика на култовата снимка от началото на студената война - съветски граничар дезертира в западен берлинЪн написа:
БоЕВ написа:
Много добра реплика на култовата снимка от началото на студената война - съветски граничар дезертира в западен берлин
И това видях!:bigsmile:Ън написа:
Май само ти забеляза, друже!
Само смених неговото лице с моето и надписа отзад...
И според мен Ън е на точния въпрос?vyara написа: По въпроса дали е програмирано така не съм убедена, но за отношението на мъдреците ще ти предложа една от сутрите на Патанджали:
"Умът се пречиства чрез приучаването към изпитване на радост заедно с щастливите, състрадание към страдащите, доброжелателство към добродетелните и безразличие към тези, които продължават да живеят в порок."
frisky lioness написа:За собствената си значимост не знам, но чувствам, че губя достойнството си, притисната до стената
от....
най-вече финансови зависоимости:blink::shy::(
БоЕВ написа:
И това видях!:bigsmile:
Наздраве!
КОЕ, БЕ, КОЕЪн написа:frisky lioness написа:За собствената си значимост не знам, но чувствам, че губя достойнството си, притисната до стената
от....
най-вече финансови зависоимости:blink::shy::(
Не можеш да си загубиш достойнството бе, душице златна!
Аз ти нарисувах нещо, ама ти не му обърна внимание и аз не знам дали ти харесва...
Стига си рипала от тема в тема:lol: В другата ти отговорихfrisky lioness написа:
Не рипамЪн написа:Стига си рипала от тема в тема:lol: В другата ти отговорихfrisky lioness написа:
Ън написа:Стига си рипала от тема в тема:lol: В другата ти отговорихfrisky lioness написа:
:rotfl24::rotfl24:Моята лична дефиниция ли?ПЪТник написа:И според мен Ън е на точния въпрос?vyara написа: По въпроса дали е програмирано така не съм убедена, но за отношението на мъдреците ще ти предложа една от сутрите на Патанджали:
"Умът се пречиства чрез приучаването към изпитване на радост заедно с щастливите, състрадание към страдащите, доброжелателство към добродетелните и безразличие към тези, които продължават да живеят в порок."
Защото порочния може и да е щастлив.
Каква е дефеницията ти за "щастие"?
Мисля, че нашите мисли, действия и желания зависят от стотици още неща, които едно по едно трябва да осъзнаем.Мнемозина написа:Вероятно зависи от това колко опрощаващ християнин си.
Трудно е да дадем точно определение за щастие. Как в такъв случай можем да разберем Патанджали, който ти ми предложе за обмисляне. Преди да ни даде тази мъдрост Патанджали би трябвало да ни обясни какво е щастие.vyara написа:Всъщност чакай малко. Без нещастие не може да има щастие, нали?
Не знам. Не може да има някакво постоянно състояние на щастие. Общо взето живеем с погрешни представи и очаквания нещата да се случат еди как си, за да сме "щатливи". Не се радваме достатъчно на хубавите неща, твърде много сме заети с лошите. Аз знаеш ли, че мозъкът произвежда вещества в зависимост от щастливото или нещастното ни състояние в момента, праща тези химии до всяка клетка на тялото, която има рецептори за "хубави" и за "лоши" химии и клетките ни или ликуват или се огорчават. Тялото откликва, но ние не живеем със съзнанието за него и не го използваме. Не му благодарим и често не го обичаме. Все страдаме, че другите не ни обичат. Абе много мъка има по света. Щастието е може би да получиш познание за нещата, най-общо казано, по лаически.
Под "опрощаващ християнин" имах предвид по скоро различните съществуващи разновидности на християнството, които хич не са ми ясни всъщност. Само си мисля, че някои не са много опрощаващи.ПЪТник написа:
За този Стремеж исках да кажа. За прилагането му на практика в живота, за неговото осъзнаване.
не е такаfrisky lioness написа:Постоянно състояние на щастие?!:roll::blink:
Ку си ял гъбена каша
От ....халюциногенни гъби
