Хехе, ами "който трупа познание, трупа печал"?latrevw написа: не е така
вяра говори толкова хубави и истински неща, но нямам сили сега да се включа, а и аз съм новобранец още, тя е чела повечко, аз сега започвам
ти също си щастлива, но злободневните проблеми те заблуждават
истински щастлив е знаещия човек
Мнемозина написа:Та да се върнем в началото за Юда и Иисус, но забрави отношението си към християните , да ги отдалечим настрани да не ни се бъркат в мисленето.ПЪТник написа:
За всичко останало - да, разбрах те, и е така. Но човек прави всичко това, когато започне да има необходимост от него. И ако изобщо някога я заима. И май не е възможно да ти се получава постоянно. Иначе би било нечовешко.
Ако приемем, че Библията би могла да е поучителна за нас книга и случют Юда и Иисус е измислен само като поука за някакви принципи за нас/аз вярвам в истинността на Библията вече/ то ти казваш , че Юда и Иисус като човеци са защото са имали необходимост от това което са направили в живота си?
Какво според теб означава "да започнем да имаме необходимост"?
Ще разграничим ли мутрите дето бухат с бухалките или ще търсим отговор и на техните зависимости?
Не търсим ли в този разговор общите зависимости за действията ни на тази земя и на Юда и на Иисус, и нашите на всички?
Вяра или заспа или танцува танго вече.Мнемозина написа:Хехе, ами "който трупа познание, трупа печал"?latrevw написа: не е така
вяра говори толкова хубави и истински неща, но нямам сили сега да се включа, а и аз съм новобранец още, тя е чела повечко, аз сега започвам
ти също си щастлива, но злободневните проблеми те заблуждават
истински щастлив е знаещия човек
Латрево, използвам случая да ти метна два линка. Единият е за храненето, много полезни неща има, а другият е една колекция на клипове (може и да си попадала на тях) за йога.latrevw написа:не е такаfrisky lioness написа:Постоянно състояние на щастие?!:roll::blink:
Ку си ял гъбена каша
От ....халюциногенни гъби
вяра говори толкова хубави и истински неща, но нямам сили сега да се включа, а и аз съм новобранец още, тя е чела повечко, аз сега започвам
ти също си щастлива, но злободневните проблеми те заблуждават
истински щастлив е знаещия човек
Чакай да ти пусна едно по-добро:ПЪТник написа:Вяра или заспа или танцува танго вече.Мнемозина написа:Хехе, ами "който трупа познание, трупа печал"?latrevw написа: не е така
вяра говори толкова хубави и истински неща, но нямам сили сега да се включа, а и аз съм новобранец още, тя е чела повечко, аз сега започвам
ти също си щастлива, но злободневните проблеми те заблуждават
истински щастлив е знаещия човек
http://www.youtube.com/watch?v=O7nGIw4o2hE
А, не знам дали това търсим, но съм почти сигурна, че няма да го намерим.ПЪТник написа:
Та да се върнем в началото за Юда и Иисус, но забрави отношението си към християните , да ги отдалечим настрани да не ни се бъркат в мисленето.
Ако приемем, че Библията би могла да е поучителна за нас книга и случют Юда и Иисус е измислен само като поука за някакви принципи за нас/аз вярвам в истинността на Библията вече/ то ти казваш , че Юда и Иисус като човеци са защото са имали необходимост от това което са направили в живота си?
Какво според теб означава "да започнем да имаме необходимост"?
Ще разграничим ли мутрите дето бухат с бухалките или ще търсим отговор и на техните зависимости?
Не търсим ли в този разговор общите зависимости за действията ни на тази земя и на Юда и на Иисус, и нашите на всички?
Знанието е като куфар с багаж за Пътниците.Мнемозина написа:Хехе, ами "който трупа познание, трупа печал"?
Вървят двама по Пътя, слънцето пече ли пече, единият мъкни тежкия куфар и пот се лее от него, докато втория подтичва свободен и си свирка весело. всички екстри.По- добро е, но не се казва Вяра:bigsmile:vyara написа:Чакай да ти пусна едно по-добро:
http://www.youtube.com/watch?v=ZuBboY8rck8
Трябваше да я кръстим Великденска темаМнемозина написа: А, не знам дали това търсим, но съм почти сигурна, че няма да го намерим.
Дай пак на първо време да разграничим човеците от постъпките им.
Та: Юда и Иисус като човеци са едно, но при постъпките им го има моментът да предопределение.
Човекът Иисус Христос е и в седемте му думи на кръста обаче. В другите думи, за чашата - също. И в тях има... съмнение май.
Леле, каква предвеликденска дискусия се заформи...
Що се отнася до необходимостта и дали ще я заимаме, това е част от човешкото (движението), но и от предопрелението (застиналостта на събитията).
Може би на мутрите просто така им е писано - да я нямат тая необходимост. Не знам, не познавам мутри.
Няма да мога да ти го формулирам точно, уморих се, да не повярваш.
vyara написа: Липса на нещастие.
Всъщност чакай малко. Без нещастие не може да има щастие, нали?
Не знам. Не може да има някакво постоянно състояние на щастие. Общо взето живеем с погрешни представи и очаквания нещата да се случат еди как си, за да сме "щатливи". Не се радваме достатъчно на хубавите неща, твърде много сме заети с лошите.
Все страдаме, че другите не ни обичат.
Върти ми се, че и музикален съпровод "Мгновения" бях лепнал.
Не знам как звучат думите ти на другите, но за мен все едно аз съм ги писал.Но е с моята любимка от ТЕХАS.ПЪТник написа:[
По- добро е, но не се казва Вяра:bigsmile:
Не съм сигурна, че сме еднакви по устройството си, то също е част от предопределението ни според мен.ПЪТник написа: Трябваше да я кръстим Великденска тема
Ако приемем, защото аз отдавна съм го приел, че у нас има и момент на предопределение, то това е достатъчно основание за нас да не осъждаме нито един човек, да разграничаваме и не отъждествяваме човека с деянието му. Защото ние човеците сме абсолютно еднакви по своето устройство и същност и се различаваме само по предопределеното, а то не е от нас човеците. Ето от къде може да се появи опрощаването и то не е от Библията или от мъдреците или от опрощаващите християни. То излиза от нас самите, от разбирането ни. Така се стига до Любовта.
Що се отнася за послените думи на Иисус за вярващите в Него също ще се намерят логични за нас обяснения-знание.
И то пак ще е нещо обикновено и простичко, като това което говорихме до сега с теб.
Ще го оставим за друг път, защото сега нали само условно приехме Библейския пример , като отправна точка
Здрасти, и аз приемам тези думи на Вяра.МЪЖжжж написа:
То затова и му казват "мигове на щастие". Щот през останалото време е най-обикновена делнична проза.
А и как да оценим тези мънички мигове, ако го няма другият бряг /или дъно/.
Дали не бях пускал преди време и такава тема?!
И ако ми позволиш да се залепя затвоето мнение- за мен щастието е именно мимолетно. Идва, размазва ни и си отива. И ако вместо да му се порадваш сега на секундата, в мига, на именно това дето имаш... язък за останалата плява и проза, която е следвало да изтърпиш за да го получиш.
Готина е, родена за сцената.МЪЖжжж написа:Но е с моята любимка от ТЕХАS.ПЪТник написа:[
По- добро е, но не се казва Вяра:bigsmile:
TEXAS-Summer Son-Pepsi Chart Show 1999
Имаш всичко необходимо и достатъчно за желанието си.Мнемозина написа:Аз пък искам ако може да се отъждествявам с някои свои постъпки. Ама които аз си избера.
А... "направи ти впечатление".ПЪТник написа: Готина е, родена за сцената.
/.
Така еlatrevw написа:не е такаfrisky lioness написа:Постоянно състояние на щастие?!:roll::blink:
Ку си ял гъбена каша
От ....халюциногенни гъби
вяра говори толкова хубави и истински неща, но нямам сили сега да се включа, а и аз съм новобранец още, тя е чела повечко, аз сега започвам
ти също си щастлива, но злободневните проблеми те заблуждават
истински щастлив е знаещия човек
Със сигурност има нещо такова. Скоро четох за няколко двойки двойници на себе си родени по едно и също време, но наразлични места. Аз видях такъв двойник на себе си и се чудех как баща ми е успял да свърши тази работа.МЪЖжжж написа:А... "направи ти впечатление".ПЪТник написа: Готина е, родена за сцената.
Набор ми е, и е скорпи. И освен, че ми мяза на Уиноната е родена ден преди нея.
Сега как да ми не направи вЧепетление, че има неква карма и модел у целата тая работа да го...хх
/тук зВяра почва да ме бие с чехъла по манерката
Така е, бие по слабите места.frisky lioness написа: Злобедневните проблеми не ме правят нещастна, а по-скоро ме уморяват
или понякога притесняват, когато не са пряко свързани с мен, но дълбоко касаят най-близките ми хора
Че имам - имам.ПЪТник написа:Имаш всичко необходимо и достатъчно за желанието си.Мнемозина написа:Аз пък искам ако може да се отъждествявам с някои свои постъпки. Ама които аз си избера.
Дори е задължително и ти го правиш.
Освен ако не си мечтаеш за нещо по - особено...?
А на мен ми става лошо винаги, когато някой накъса щастието на парченцаМЪЖжжж написа:vyara написа: Липса на нещастие.
Всъщност чакай малко. Без нещастие не може да има щастие, нали?
Не знам. Не може да има някакво постоянно състояние на щастие. Общо взето живеем с погрешни представи и очаквания нещата да се случат еди как си, за да сме "щатливи". Не се радваме достатъчно на хубавите неща, твърде много сме заети с лошите.
Все страдаме, че другите не ни обичат.
То затова и му казват "мигове на щастие". Щот през останалото време е най-обикновена делнична проза.
А и как да оценим тези мънички мигове, ако го няма другият бряг /или дъно/.
Дали не бях пускал преди време и такава тема?!
И ако ми позволиш да се залепя затвоето мнение- за мен щастието е именно мимолетно. Идва, размазва ни и си отива. И ако вместо да му се порадваш сега на секундата, в мига, на именно това дето имаш... язък за останалата плява и проза, която е следвало да изтърпиш за да го получиш.
Супер!Semiramis написа: А на мен ми става лошо винаги, когато някой накъса щастието на парченца
Фрагментирането му го обезсмисля много повече отколкото го структурира, според мен
и всичко тръгва от дефиницията
ако щастието не се полага като постоянна еуфория, няма да е нужно тя пък да се отрича и моментализира, а ще може да се гледа на него като на по-трайно нещо, което е повече философия, отколкото конкретика
начин на мислене, вътрешно изживяване
и тая конкретика е толкова ограничаваща всъщност.
:lol::lol:
това с 2 думи не се ли наричаПЪТник написа:Мисля, че нашите мисли, действия и желания зависят от стотици още неща, които едно по едно трябва да осъзнаем.Мнемозина написа:Вероятно зависи от това колко опрощаващ християнин си.
Заради това примера ми с Юда е конкретен и както спомена Ън то и аз не се съобразявам нито с мъдреците, нито с Библията а ми се иска да намеря моя отговор на този конкретен въпрос, което да ми послужи като принцип в моята практика на живот.
Аз съм намерил за себе си този отговор и той е, че човек не бива да осъжда за нищо друг човек и то точно заради това което и ти казваш, а именно , че зависи от много неща които ние не знаем. Да се Стремя са да не осъждам никой човек не защото аз съм опрощаващ, а просто защото съм решил вече да се стремя и се опитвам да го правя. ДА ПОЛОЖА СЪЗНАТЕЛНИ УСИЛИЯ за избрания от мен стремеж.
За да бъдат избегнати противоречията които вие с Ън коментирате до тук, човек трябва и е длъжен да осъжда деянията на всеки човек. Но само при условие че ги разграничав от съмия човек-Човек е различно от неговите деяния.
Това може да се осъществи на практика само ако човек разграничи и себе си така, да се разграничи на вътрешно състояние и външно поведение. Като вътрешното състояние е стабилно и опрощаващо, а външното поведение е различно за всеки един отделен случай, а не както нас тук и в живота да съдим за човек от поведението му и да ги смесваме в едно цяло.
Това е много интересно нашо човешко общоприето възприемане на света защото в същото време на практика ние сме разделили тези неща несъзнателно. Например като видим майка да дърпа ушето на детето си не допускаме че майката е зла и подръпва ухото на детето за да го нарани, и знаем, че тя с вътрешното си майчина загриженост и любов в същото време извършва противоположно на това чувство поведение. БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ МАЙКАТА ХРИСТИЯНКА ЛИ Е И Е ВСЕОПРОЩАВАЩА.
За този Стремеж исках да кажа. За прилагането му на практика в живота, за неговото осъзнаване.
За мен излиза, че не е нужно нищо да правя, то самО се случва.Мнемозина написа: Излиза, че на себе си трябва да правиш това, което не е добре да правиш на другите.
Чакай, че ме хвърли в размисъл какво ли би могло да е по-особеното.
Защо какво?ПЪТник написа:Така е, бие по слабите места.frisky lioness написа: Злобедневните проблеми не ме правят нещастна, а по-скоро ме уморяват
или понякога притесняват, когато не са пряко свързани с мен, но дълбоко касаят най-близките ми хора
Нашите врагове са нашите близки.
Изхода е в отговора на "Защо? Дали?"
А може би щастие и нещастие е едно и също нещо?Semiramis написа: и като ми каже някой, че щастието е в миговете, все едно ми казва, че има много повече мигове на нещастие.
Сигуно защото ние сме дом пълен със слуги, които вдигат шум, докато Господаря спи?frisky lioness написа:
Защо какво?
Защо са ни близки?
или
Защо са ни врагове?
и
Дали са ни близки
а дали врагове
или
Защо страдаме?
Дали си заслужава страданието
ПЪТник написа:А може би щастие и нещастие е едно и също нещо?Semiramis написа: и като ми каже някой, че щастието е в миговете, все едно ми казва, че има много повече мигове на нещастие.
Пътник, като вземеш да задълбаваш такива теми .... ./В центъра ли задълбавам?Semiramis написа:ПЪТник написа:А може би щастие и нещастие е едно и също нещо?Semiramis написа: и като ми каже някой, че щастието е в миговете, все едно ми казва, че има много повече мигове на нещастие.
Ами така поставено - да, едно е
иначе поставено са едно, две, три, седем...
Но и без това всичко е Едно /патента на Рем
ПЪТник написа: Трябваше да я кръстим Великденска тема
Ако приемем, защото аз отдавна съм го приел, че у нас има и момент на предопределение, то това е достатъчно основание за нас да не осъждаме нито един човек, да разграничаваме и не отъждествяваме човека с деянието му. Защото ние човеците сме абсолютно еднакви по своето устройство и същност и се различаваме само по предопределеното, а то не е от нас човеците. Ето от къде може да се появи опрощаването и то не е от Библията или от мъдреците или от опрощаващите християни. То излиза от нас самите, от разбирането ни. Така се стига до Любовта.
Що се отнася за послените думи на Иисус за вярващите в Него също ще се намерят логични за нас обяснения-знание.
И то пак ще е нещо обикновено и простичко, като това което говорихме до сега с теб.
Ще го оставим за друг път, защото сега нали само условно приехме Библейския пример , като отправна точка
ПЪТник написа: В центъра ли задълбавам?
А защо да ни боли?
Не сме родени за това!
ми дай да го изпростим - Мнемозина написа: Супер!
Въпросът е дали щастието е само еуфория, щото тя всякак е моментализирана.
П.П. Взело е да ти личи какво четеш.
това е много ценен за мен комплимент ми открай време си се дразня, на някои прокарвани тук идеи - да не посочвам Мъжжж и Елби 
Не можеSemiramis написа: дайте поне да се лъжем, че щастието може да е трайно
frisky lioness написа:Не можеSemiramis написа: дайте поне да се лъжем, че щастието може да е трайно
Тогава настъпва чисто и просто покой
Нирвана, един вид:blum::winkw:
ти пък веднага в края на пътя отиде БегайSemiramis написа:
не ми харесва/те
усмихнат ден ви пожелавам и
бягам по задачки
Ами не ли и предопределеното е причина-следствие, защо да ги делим?Semiramis написа:ПЪТник написа: В центъра ли задълбавам?
А защо да ни боли?
Не сме родени за това!
понеже цялата работа е скапана, по-добре да я гледаш като положителна, щото иначе се ядеш сам и е по-кофти.
като щастие и нещастие са едно, номерът е в погледа
щото не е едно и също радвам се и страдам.
или
Стори ми се, че ти ги раздели. Аз мога да ги деля, мога и да не.ПЪТник написа: Ами не ли и предопределеното е причина-следствие, защо да ги делим?
както щажеш и както дойде.съгласнаПЪТник написа:Не, разбира се, че не можем да пренебрегнем информацията на търсещите и ненаситни сетива, но пък можем да се опитаме да откажем под гнета им да легнем, потиснати и страдащи.
то пак зависи.ПЪТник написа: Мисля, че живота ни води към себепознание и моите умувания са напълно излишни.
Но все пак трябва да си говорим тук за нещо.
Аз не смятам този разговор за сериозен и му предавам сериозност дотолкова доколкото е повод да общувам с ближните ми подобни.
Но явно за всеки един от нас е различно.
Отказвам да се отъждествяваме с това което не сме!
и за край последното изречение, примерно, си мисля че ти го разбирам. и май съм съгласна.Благодаря за общуването, вниманието.Semiramis написа:
да взема да се извиня
лош събеседник съм по тия теми, щото и ми е така, и ми е иначе
едно-две, едно-две ..
първо си написал "опитвате", след тва си решил да го преправиш на "опитваме", обаче ... уликите са си улики.ПЪТник написа:че и тук се опитватме да говорите сериозно, но само за несериозни неща?
Добре е, че съм го преправил.bead_ написа:първо си написал "опитвате", след тва си решил да го преправиш на "опитваме", обаче ... уликите са си улики.ПЪТник написа:че и тук се опитватме да говорите сериозно, но само за несериозни неща?
