Лозенската планина. Поглед отгоре към софийското равно пОле.
Маршрута е сравнително лек и за около /1 час/ лежерна разходка по сенчести пътеки
се стига до манастира "балига" от стотиците осеяни около София.
Околовръст е ...абе уредено, ама не е като до "Кремиковския"
Има твари
чУшми
къпещи се
в планинското църцорещо струйче, образуващо кални локви на поляната пред оградата на манастира.
Самия той изглеждаше пуст от към обител.
Останалите бяха отвън на поляната с обилно количество манджа, мотори, скари и т.н., както и по поляните в околовръст на 10-15 минути пеша.
Те там по пътя и "открихме" оня водопад от другата тема /или по-скоро каскада от водопади, но на най-удобното място направихме фотосесия на дечурлигите/. Поради естеството на снимките...няма да се публикуват
както и тези, от пикник мястото на 15 минути пешком преди самият манастир /и тези от ливадата на 15-минути над манастира на едно от билата/. Има бира, скара, салати и чешма с изворна вода хваната някъде из планината.
Както казах и за "клисурският", и тук земята е мокра и студена още и не става за дълго излежаване на шалте или найлоново покритие. Има си сняг още по високите върхове на Витоша.
Северен склон, а на поляните по-нагоре по билото духаше на талази бурен вятър. Е, цветята бяха излязли... кокичета, минзухари, синчец /май/, иглика...или поне така определихме зеленото растение дет се подаваше над тревата.
Някои си закачиха мартениците по дърветата /щот са видели щъркел по телевизията/
.Интересно ми беше името на табелите. Освен другите направляващи /за манастира, за пещерата- която е някаква партизанска дупка, връх...пак "балига"/ щот не помня имена и дати от професионалната деформация
- Димитър Списаревски
Но така и не стигнахме до място или нещо, което да обозначи с какво да свържа това място освен със сваленият от тарана му "Либърейтър" над близкият "Пасарел". Може би следващият път /без деца/ ще се разходя до мястото..
Лека разходка за половин ден.
