Днешният стих

[Remmivs]

е използван в една страхотна реклама (не харесвам идеята, макар и каузата да е повече от благородна, но момичето е прекрасно и стиха - също)

Warning
- Jenny Joseph

When I am an old woman,
I shall wear purple
With a red hat which doesn’t go,
and doesn’t suit me.
And I shall spend my pension
on brandy and summer gloves and satin sandles,
And say we’ve no money for butter.

I shall sit down on the pavement when I’m tired
and gobble up samples in shops
and press alarm bells
and run with my stick along public railings,
and make up for the sobriety of my youth.
I shall go out in my slippers in the rain
and pick flowers in other people’s gardens
and learn to spit!
You can wear terrible shirts and grow more fat
and eat three pounds of sausages at ago,
or only bread and pickles for a week,
and hoard pens and pencils
and beermats and things in boxes.

But now we must have clothes that keep us dry,
and pay our rent
and not swear in the street,
and set a good example for the children.
We must have friends to dinner
and read the papers.
But maybe I ought to practice a little now?

So people who know me
are not too shocked and surprised
when suddenly I am old,
And start to wear purple!



Предупреждение

Когато стана стара жена
Ще нося лилаво
С червена шапка, която не се връзва
И не ми отива
И ще си харча пенсията
За бренди и летни ръкавици и сатенени обувки
И ще казвам, че нямаме пари за масло.

Ще сядам на тротоара като се уморя
И ще нагъвам мостри в магазините
И ще натискам аварийните звънци
И ще тракам с пръчката си по парапетите
И ще наваксвам заради скучната си младост
Ще излизам навън в дъжда по пантофи
Ще късам цветя от градините на други хора
И ще се науча да плюя!
Можеш да носиш ужасни тениски и да станеш по-дебел
И да излапваш по кило наденички наведнъж
Или пък да се храниш само с хляб и туршия цяла седмица
А също и да трупаш съкровище от моливи
Химикалки, подложки за бира и разни неща в кутии

Но сега трябва да имаме дрехи, които ни пазят сухи
И да си плащаме наема
И да не ругаем на улицата
И да даваме добър пример на децата
Трябва да каним приятели на вечеря
И да четем вестници
Но може би трябва и да потренирам малко?

Да не би хората, които ме познават
Да се стреснат много и шокират,
Когато изведнъж остарея
И започна до нося лилаво!

[Неф]

Кога е успяла да израсте толкова косата на това сладурче?



http://www.youtube.com/watch?v=MEfSb8ipJiw
цвят лилав

[Sweety]

това май по-добре ще върви към темата какво искат жените...
:lol::lol:
добре че лилата стана актуална преди 2-3 години

[Глас в пустиня]

Предупреждение

Когато стана стара жена
Ще нося лилаво
С червена шапка, която не се връзва
И не ми отива
И ще си харча пенсията
За бренди и летни ръкавици и сатенени обувки
И ще казвам, че нямаме пари за масло.

Ще сядам на тротоара като се уморя
И ще нагъвам мостри в магазините
И ще натискам аварийните звънци
И ще тракам с пръчката си по парапетите
И ще наваксвам заради скучната си младост
Ще излизам навън в дъжда по пантофи
Ще късам цветя от градините на други хора
И ще се науча да плюя!
Можеш да носиш ужасни тениски и да станеш по-дебел
И да излапваш по кило наденички наведнъж
Или пък да се храниш само с хляб и туршия цяла седмица
А също и да трупаш съкровище от моливи
Химикалки, подложки за бира и разни неща в кутии

Но сега трябва да имаме дрехи, които ни пазят сухи
И да си плащаме наема
И да не ругаем на улицата
И да даваме добър пример на децата
Трябва да каним приятели на вечеря
И да четем вестници
Но може би трябва и да потренирам малко?

Да не би хората, които ме познават
Да се стреснат много и шокират,
Когато изведнъж остарея
И започна до нося лилаво!

Това ми хареса - благодаря за превода!:bigsmile:

[Мнемозина]

Още ми се сяда на бордюра, когато се уморя.
И си мечтая като отида на концерт да не трябва да седя културно по седалките, а както едно време като ученици сядахме по стъпалата, когато нямаше места. Сгушено и непретенциозно.

Първото още го правя понякога, стига да е достатъчно безопасен бордюрът.

[windcolours]

моята реплика пък е с обратен знак



Аз съм гъвкава, млада, петнайсетгодишна,

аз съм толкова млада за пръв път до днес,

несравнима съм с цвят на напъпила вишна.

Нямам плахост и кротост, и сладък финес.



Нося тъмния чар на червена лъвица,

цяла в пищния хаос на джунгли и дни,

а съм всъщност и морска, и в мойте зеници

властно вдига морето зелени стени.



Нося синята кръв на жена индианка,

с бясна сила в мен ври Оцеолова власт.

Вижте, вижте сърцето на моята сянка —

многосърца, стоцветна, различна съм аз,



а съм само една — и за пръв път съм млада,

като грабната в миг от дървото сълза,

като пламък, изригнал от девствена клада,

като лумнала бързо нагоре лоза.



Ще раста, ще натрупам във себе си дните

и живота във трудния негов синтез,

ала своята сила петнайсетгодишна

ще запазя такава, каквато е днес

Петя Дубарова

[І]

Георги Константинов.


Благодаря ти,
че ме мразиш искрено,
че хвърляш всички спомени
зад борда.
Омразата създава независимост,
а любовта - заробва.
Сега от мен
внезапно се отказваш ти,
от мойте думи,
жестове и книги…
Но вдигнеш ли към мен очите мразещи,
аз чувам звън
на паднали вериги.
Сега живея леко и естествено -
встрани
от твоите прищевки странни.
И пак отляво
е сърцето ми наместено.
Лекувам рани.
Раздялата сравнявам
със възкръсване,
със музика на Моцарт, със безкрая…
Ако не беше твоето отсъствие,
щях да повярвам,
че съм в рая.

[vyara]

Ела си
Елица Мавродинова

Откакто си отиде все ти пиша
и все захвърлям в печката писмата.
Не знам дали обичаш многостишия,
но днешното реших да ти го пратя,

че сигурно и ти се притесняваш,
дали сме здрави, стига ли насъщният...
Не ни мисли. По малко остаряваме,
но иначе, отвътре сме си същите.

Понякога се караме и викаме,
и думите тежат като планети.
Крилата ни болят. И бавно никнат,
и бързо вехнат в полза на ръцете.

Понякога сме дребни и лицата ни
приличат на стафиди от ненавист.
А друг път сме огромни. Непонятни
божествени и истински, и прави.

Но тъжно е, откакто си отиде.
И днес ти пиша, за да те помоля...
прости ни. Бяхме зли и те обидихме.
Ела си, Боже, в къщите. При хората.

[windcolours]

Георги Константинов.


Благодаря ти,
че ме мразиш искрено,
че хвърляш всички спомени
зад борда.
Омразата създава независимост,
а любовта - заробва.
Сега от мен
внезапно се отказваш ти,
от мойте думи,
жестове и книги…
Но вдигнеш ли към мен очите мразещи,
аз чувам звън
на паднали вериги.
Сега живея леко и естествено -
встрани
от твоите прищевки странни.
И пак отляво
е сърцето ми наместено.
Лекувам рани.
Раздялата сравнявам
със възкръсване,
със музика на Моцарт, със безкрая…
Ако не беше твоето отсъствие,
щях да повярвам,
че съм в рая.

това все едно аз съм го писала!:bigsmile:

[Remmivs]

~ какво ~

какво душата ти раздира
без жал
без спомен и
без страст
какво в сърцето ти умира
и нямаш ти
над него власт
какво из мислите ти броди
и лута се
и се плете
коя от многото несгоди
приспомня ти
че си дете
какво изтръгва днес света
от устните
и от очите
и вместо него -
пустота
и безконечност
влага скрита
какво целувката
гаси
какво изпива светлината
какво съм аз
какво си ти
и има ли от нас
остатък

[ELBI]

няма ли един дребен пич/таралеж да обясни как е желал да прави ... това което ние правим

[vyara]

~ какво ~

какво душата ти раздира
без жал
без спомен и
без страст
какво в сърцето ти умира
и нямаш ти
над него власт
какво из мислите ти броди
и лута се
и се плете
коя от многото несгоди
приспомня ти
че си дете
какво изтръгва днес света
от устните
и от очите
и вместо него -
пустота
и безконечност
влага скрита
какво целувката
гаси
какво изпива светлината
какво съм аз
какво си ти
и има ли от нас
остатък

Твое?
Като думи и ритъм добро, но...
Защо целувката да гаси? Тя разгаря.
А светлината не изпива, напротив - тя излива.
Все пак звучи красиво. Но аз винаги "слушам" и смисъла. Като с песните. Мъжа ми все вика - кво им слушаш текста на тези песни, музиката е важна. А за мен те трябва и двете да носят наслада.
Въпреки всичко поздравления!
Ако е твое, де.

[latrevw]

Ела си
Елица Мавродинова

Откакто си отиде все ти пиша
и все захвърлям в печката писмата.
Не знам дали обичаш многостишия,
но днешното реших да ти го пратя,

че сигурно и ти се притесняваш,
дали сме здрави, стига ли насъщният...
Не ни мисли. По малко остаряваме,
но иначе, отвътре сме си същите.

Понякога се караме и викаме,
и думите тежат като планети.
Крилата ни болят. И бавно никнат,
и бързо вехнат в полза на ръцете.

Понякога сме дребни и лицата ни
приличат на стафиди от ненавист.
А друг път сме огромни. Непонятни
божествени и истински, и прави.

Но тъжно е, откакто си отиде.
И днес ти пиша, за да те помоля...
прости ни. Бяхме зли и те обидихме.
Ела си, Боже, в къщите. При хората.

много силно!!!

[Remmivs]

Твое?

да

[vyara]

много силно!!!

Специално за теб тогава. Аз лично я харесвам тази поетеса. Тя е много млада, но стиховете й наистина са силни.

Атлас
Елица Мавродинова

Атлас живее в някакво селце
под възлестия крак на планината
с една жена и няколко овце
и къс земя на края на мъглата.

Той става много рано. Точно в шест,
преди да се е срутило небето.
Не се оплаква. Нищо, че и днес
светът е легнал целия в ръцете му.

И нищо, че оттук до вечерта
мотиката е тежка като избор.
Той има много мъничко слънца.
И много пестеливо ги изнизва.

И всеки ден във битка със земята
по малко побеждава вечността.
А вътре (след овцете и жената)
очите му се пълнят с планина.

А някъде далеч, далечни хора
си мислят, че небето не тежи.
И сам-самичко се крепи отгоре...
Атлас им се усмихва. И държи.

[latrevw]

Специално за теб тогава. Аз лично я харесвам тази поетеса. Тя е много млада, но стиховете й наистина са силни.

Благодаря ти! Много ми харесва! Това точно стил и мисъл, които търся! Прекрасна поетеса. Сега ще потърся да видя какво ще излезе за нея в Гугъл

[І]

това все едно аз съм го писала!:bigsmile:

Ааааа, разберете се с Георги Константинов.

[Remmivs]

...
Защо целувката да гаси? Тя разгаря.
А светлината не изпива, напротив - тя излива.
...

във този свят
безмер богат
на красота
и на тъга
повярвай, има и неща,
които пият светлина
и гаснат тихо устни страстни
в едно - и жални, и прекрасни

[vyara]

...
Защо целувката да гаси? Тя разгаря.
А светлината не изпива, напротив - тя излива.
...

във този свят
безмер богат
на красота
и на тъга
повярвай, има и неща,
които пият светлина
и гаснат тихо устни страстни
в едно - и жални, и прекрасни

Щом светлината не е подлога, кандисвам. Мир!
Искаш да си пишем римозно ли?

Чакай да си осветя
мисълта и да не крия
пие ли ме светлина
или аз от нея пия.

За целувките не знам,
ще ми се да не угасват
в мене оня вечен плам
а със страст да го разрастват.

:blum:

[Remmivs]

Чакай да си осветя
мисълта и да не крия
пие ли ме светлина
или аз от нея пия.

За целувките не знам,
ще ми се да не угасват
в мене оня вечен плам
а със страст да го разрастват.

:blum:

Пожелавам ти това
И отгоре още много
Да си вечно в радостта
Па дори, до изнемога

[vyara]

Чакай да си осветя
мисълта и да не крия
пие ли ме светлина
или аз от нея пия.

За целувките не знам,
ще ми се да не угасват
в мене оня вечен плам
а със страст да го разрастват.

:blum:

Пожелавам ти това
И отгоре още много
Да си вечно в радостта
Па дори, до изнемога

Ей го сецваш ме сега
спор кат няма и не мога
да си дудна мисълта
в римички до изнемога.
Караш ме най-много тук
да река - мерси подобно
и без рима нито звук
да приключим без подробност.

[Remmivs]

Ей го сецваш ме сега
спор кат няма и не мога
да си дудна мисълта
в римички до изнемога.
Караш ме най-много тук
да река - мерси подобно
и без рима нито звук
да приключим без подробност.

Ако искаш до зори
Ще редим със тебе рими
Просто само ми кажи
И от мене ще го имаш

Зная аз, че можем двама
Да плетем красив куплет
Ако искаш, също драма
ще започна във сонет.

[vyara]

Ако искаш до зори
Ще редим със тебе рими
Просто само ми кажи
И от мене ще го имаш

Зная аз, че можем двама
Да плетем красив куплет
Ако искаш, също драма
ще започна във сонет.

Може може, що пък не!
Я сонет един натракай
със кусури или не
няма аз да се оплаквам.
Че е кът на днешни дни
в твоя чест сонет да пишат.
Ти затуй ми напиши,
а пък аз ще повъздишам.

[Remmivs]

Може може, що пък не!
Я сонет един натракай
със кусури или не
няма аз да се оплаквам.
Че е кът на днешни дни
в твоя чест сонет да пишат.
Ти затуй ми напиши,
а пък аз ще повъздишам.

За Вяра пиша тук сонет
Единствен, също и нетраен
Е тоз живот, но за поет
Е също даже и безкраен
Изпълнен с бури и мечти
Със страсти огнени и грешки
Душата с мисълта лети
И вдига тя вериги тежки
Със радост носи ги и пее
Към небосвода устремена
Че дор един път се живее
Освен ако е преродена
В очите й блести сълза
И свири вятърът в крилете
Сърце ранено от стрела
не я държат почти нозете
Затуй лети с любов пияна
Освободена и щастлива
И гола дивно над океана
Душа безумна, ярка, дива
И нека да не ви смущава
Усмивката открита нейна
Обича ви, и ви прощава
с една магия чародейна.

[vyara]

Може може, що пък не!
Я сонет един натракай
със кусури или не
няма аз да се оплаквам.
Че е кът на днешни дни
в твоя чест сонет да пишат.
Ти затуй ми напиши,
а пък аз ще повъздишам.

За Вяра пиша тук сонет
Единствен, също и нетраен
Е тоз живот, но за поет
Е също даже и безкраен
Изпълнен с бури и мечти
Със страсти огнени и грешки
Душата с мисълта лети
И вдига тя вериги тежки
Със радост носи ги и пее
Към небосвода устремена
Че дор един път се живее
Освен ако е преродена
В очите й блести сълза
И свири вятърът в крилете
Сърце ранено от стрела
не я държат почти нозете
Затуй лети с любов пияна
Освободена и щастлива
И гола дивно над океана
Душа безумна, ярка, дива
И нека да не ви смущава
Усмивката открита нейна
Обича ви, и ви прощава
с една магия чародейна.

Охаааа... гола!
Благодаря!
Е, не е класически сонет, ама аз казах, че кусури няма да търся. Какво значение има формата. Важно е съдържанието!

[Remmivs]

Охаааа... гола!
Благодаря!
Е, не е класически сонет, ама аз казах, че кусури няма да търся. Какво значение има формата. Важно е съдържанието!

и аз не съм класически поет
може ли гола дивно да го сменя, ако ми позволиш с гола чудно, че повтарям долу дива
благодаря
а голата душа е красива

[vyara]

Охаааа... гола!
Благодаря!
Е, не е класически сонет, ама аз казах, че кусури няма да търся. Какво значение има формата. Важно е съдържанието!

и аз не съм класически поет
може ли гола дивно да го сменя, ако ми позволиш с гола чудно, че повтарям долу дива
благодаря
а голата душа е красива

Знам аз, че за душата говориш.
Сменяй каквото ти душа сака. Ти си творецът на реалността.

[snowprincess]

кефите ме, ши ви звънна

[Remmivs]

Знам аз, че за душата говориш.
Сменяй каквото ти душа сака. Ти си творецът на реалността.

сме

[Remmivs]

кефите ме, ши ви звънна

така най-обичам
с повече жени
:blum::blum:

ps
ужас, ся като ми е погнала Суити
и да се бъзикам даже ми се струва като прегрешение нещо

[Неф]

Вратата на банята е заключена,
но слънцето влиза през прозореца
и се къпе във ваната,
и се смее във пяната,
а сапунът плаче, защото
му е влязло слънце в окото.

Жак Превер