vyara написа:ПЪТник написа:
Себе си не познаваме иначе не бихме дали никакви гаранции, или мислиш друго?
Бе самия факт да се виждаш ей така насаме с другия пол специално без някаква причнина (примерно работа и т.н.) си е съмнително. Ква работа имам аз да пия кафе с тебе (не говоря за тебе, а за някой, който ме кани), притрябвало ми е. От къф зор. Ако си някой грозник неприятен, ще пия ли кафе с теб? Ми няма. А ако не си, значи не е просто ей така.
Човек като прави едно нещо, трябва ясно да си дава сметка защо го прави и какво следва след като го направи.
Съгласен съм с последното ти изречение, но другото не бих го тълкувал така както си го написала.
Животът ни е много по сложен отколкото можем да го изразим с думи.
Смъсълът на казаното от мен до тук по- може да означава следното:
Който строи зид има угроза да го ухапе змия!
Който сече дърва, може да го удари съчка!
Който сее вятър- жъни буря!
И е истина, че човек като прави едно нещо, трябва ясно да си дава сметка защо го прави и какво следва след като го направи.
"Ква работа имам аз да пия кафе с тебе (не говоря за тебе, а за някой, който ме кани), притрябвало ми е. От къф зор"
Най-малкото съм работохолик като се срещам с жени и не съм от тези дето си дават много зор, той зорът сам ми дава зор.
Говорим за ревността, което и казаното от мен не означава, че щом съществува угроза да ме ухапе змия, не трябва да строя зид.
За мен в тази тема по- скоро е важно какво ми е отношението към ревността, а не дали или мога да я избегна.
Ревността е вид страст и докато човек с ревнив нрав има сили, той ще си остане ревнив.
Поводите за ревност такъв човек ще намери навсякъде за всичко.
Все още не зная за какво точно говорим в тази тема.
Ти от къф зор се срещаш с мъже?