В "Гейтуей" пък за целта се използваха генномодифицирани крави. Все ми се струва, че сме на крачка от двете технологии.Remmivs написа:...
* В света на Вор (Бюджолд) има маточни репликатори. Но те се ползват, за да не си развалят жените фигурите и нам кво си там. А не защото родителите не могат да заченат дете по естествен начин.
един странен поглед... или отговор...Piqndurnik написа:до къде бихте стигнали за да останете живи и до кога може да се смята един човек за жив със всичките му права и задължения?
мисля си колко щедра е съдбата към нас и колко сме щастливи с децата сиRemmivs написа:Какво мислите?
.
точно така!bead_ написа:мисля си колко щедра е съдбата към нас и колко сме щастливи с децата сиRemmivs написа:Какво мислите?
.
абсолютноbead_ написа:мисля си колко щедра е съдбата към нас и колко сме щастливи с децата си
Мда. И аз съм си го мислил натам...Piqndurnik написа:А като споменах "Гейтуей", още два въпроса: до къде бихте стигнали за да останете живи и до кога може да се смята един човек за жив със всичките му права и задължения?
По медиите наскоро съобщиха за случай, в който баща пребил до смърт едното си дете, другото било в тежко състояние. Майката май ги била изоставила, не помня... Важното е, че Непогрешимата Природата е решила, че между тия двама "човека" няма "сериозна причина" нещата да не се "получат" и така е сътворила тази прекрасна хармония.Remmivs написа:Обичам безумно децата. Но не на всяка цена. Или може би защото ги обичам безумно цената не може да е всяка.
Непонятен ми е аргумента това така и така се прави и сега поне да го узаконим и регулираме. Ми да узаконим и регулираме убийствата и кражбите. Като в Анкх. Но това иди - дойди.
Следващото ще прозвучи откровено брутално и съвсем политически некоректно, но според мен щом между двама човека нещата не се получават вероятно има сериозна причина за това и ние не бива да се месим в процеси, които не познаваме напълно. Спомням си една лекция в МА - колеги, като знам колко неща и на колко места могат да се объркат направо е чудо това, че се раждат предимно здрави деца.
Та, обичам децата и съм против сурогатните майки. Дори самият термин звучи отвратително.
А вие?
Stranniche написа:Да се заклеймява е най-лесно. Ситият на гладния не вярва.Remmivs написа: Та, обичам децата и съм против сурогатните майки. Дори самият термин звучи отвратително.
А вие?
Remmivs написа:ако е прозвучало на някого като заклеймяване искам прошка
не това ми е била целта
и стоя зад думите си
ps
и хайде да не бъркаме отглеждането със зачеването, моля
както и да не идеализираме перфектността на майката природа
поне аз не видях да съм го направил в нито един пост
прочетох се пак
Remmivs написа: Та, обичам децата и съм против сурогатните майки. Дори самият термин звучи отвратително.
А вие?
единствената причина да започна тази тема е не защото съм навътре в неяStranniche написа:Всеки има право на мнение и несъгласие, независимо колко "навътре" е с материала.
И аз стоя зад своите думи.
Да терминът звучи отвратително. Могат да му намерят по-хубава дума.holi_day написа:Remmivs написа:ако е прозвучало на някого като заклеймяване искам прошка
не това ми е била целта
и стоя зад думите си
ps
и хайде да не бъркаме отглеждането със зачеването, моля
както и да не идеализираме перфектността на майката природа
поне аз не видях да съм го направил в нито един пост
прочетох се пакRemmivs написа: Та, обичам децата и съм против сурогатните майки. Дори самият термин звучи отвратително.
А вие?
Защо считаш, че децата, чиито родители са се обърнали към науката за помощ, ще бъдат по-нещастни от другите /горе дадох достатъчно примери за нещастни "естествено заченати" деца/?! Да не би да са по-малко чакани и желани, по-малко обичани...? И какво те кара да мислиш, че родителите, които най-сетне са се сдобили с мечтаната рожба, са нещастни?Remmivs написа: единствената причина да започна тази тема е не защото съм навътре в нея
и не от позицията си на "естествен" родител
а само защото си мисля, че трябва да сме внимателни и да не създаваме нещастни родители и нещастни деца
само и единствено това
спори се и/или се разговаря, когато има някакъв смисълRemmivs написа:
Да, така е. Пълно е с такива. Именно това казвам и аз.Stranniche написа:Ами горе дадох примери за "естествено" създадени нещастни родители и деца.
Защо считаш, че децата, чиито родители са се обърнали към науката за помощ, ще бъдат непременно нещастни?! Да не би да са по-малко чакани и желани, по-малко обичани...?
за мен има смисъл от всичкоholi_day написа:спори се и/или се разговаря, когато има някакъв смисъл
не виждам такъв
както и смисъл от извинението по-горе
на някой му било прозвучало
нито съм казал това, пъ нито съм казал онова
Във всички области на човешката дейност винаги има хора, които се опитат да извлекат богатства. В нашата кооперация например дойдоха техници, разбиха съвсем анасньора и поискаха десеторно повече пари. Такова е човечеството. Така е било от векове и няма изгледи да се промени. Работа на органите на реда е да се ограничат възможностите за злоупотреби. Но това не значи, че трябва да се спира науката, да се затриват човешки стремежи и т.н.Remmivs написа: Просто знаеш ли какво разбирам сега като си говорим така. Страх ме е. Това е. Страх ме е за всички възможни усложнения и за всички възможни разочарования свързани с това. И виждам как не казвам всички, но някои ще се опитат да извлекат богатства от това. На гърба на абсолютно невинни и изпълнени с надежда хора. И от това също ме е страх. И ми се иска някак си да имат хората възможност да прочетат и плюсовете и минусите. И да си решат сами.
И сега ги има. Както и "пеперудките" по всичките ни пътища. те тва и аз казвам... ама не чуят...МЪЖжжж написа:Щом това се случва и може да се случи, значи "великия разум" също го е позволил.
Следвайки логиката де...
Остави хората да правят каквото им е според мерата. Всичко, което е забранено става бизнес и то доста добре печеливш. Вземи проституцията, вземи сухия режим в Чикаго, вземи доставките на оръжие...
А това, че някой е решил да е "инкубатор" си е лично негово решение, независимо по какви подбуди.
Негова е и тегобата...ма ние с теб понеже сме лишени от Природата от възможността да раждаме, не можем и да знаем колко губим и колко можем да спечелим /или припечелим.
Тези "инкубатори" поне не ни се дупят от плакатите кат оня педал "васко" с китаеца отзад по фасадите на сградите срещу паметника на Левски. Спазват една тиха дипломация и си вършат своето си... , като не пречат на мен, а помагат на други. Е, за пари. Убаво..и аз бачкам за пари.
Какво да им осъждам?!
Всеки има своя избор /а ако е легално, няма да е по принуда/. Поне така мисля аз.
Съжалявам за познатата ти. Имах близка на 34, която почина и остави две дечица. Почина от рак. /Не мисля, че беше правила инвитро някога./ Много пушеше обаче. Саможертвено.Мнемозина написа:Твърде много съм се радвала и се радвам на собственото си майчинство, което безспорно си е късмет, да.
Същевременно по стечение на обстоятелствата познавам отблизо твърде много хора, които по една или друга причина нямат деца. И трябва да ви кажа, че много се радвам на това как те са го превъзмогнали (те си знаят доколко са успели), как са съумели да не се идентифицират и осмислят със способността си за възпроизвеждане. Защото те са ми ценни и сами по себе си.
Много се радвам на тази моя позната, за която ви разказах - и която в крайна сметка егоистично реши да не съсипва собственото си здраве в жертва на този род самодоказване, а просто да приеме две деца за свои.
Друга моя позната саможертвено пое в другата посока - и почина на 30 години, оставяйки двегодишното си дете без майка.
Не казвам, че хората не трябва да опитват, напротив, на всеки трябва да се даде възможност да постигне тази радост.
Но един живот може да бъде смислен и истински по много начини. Нека не го забравяме.
Разбирам те.Stranniche написа: Съжалявам за познатата ти. Имах близка на 34, която почина и остави две дечица. Почина от рак. /Не мисля, че беше правила инвитро някога./ Много пушеше обаче. Саможертвено.
А смисълът на живота, както е добре известно, е 42. Всяко отклонение от него е прищявка.
Нищо лично. Дразни ме обаче как даваме оценки за ситуации, в които самите ние не сме били и които ВСЪЩНОСТ не разбираме. Съвсем не се изключвам от това число. Писах дисертация за евтаназията. Пристъпих към работата като голям защитник на правото на избор на смърт, но за 5 години четене, ходене по хосписи, разговори с лекари, пациенти и техни близки и главоблъскане, промених позицията си. Защитих тезата, че евтаназията не бива да бъде легализирана. Обаче... ако аз ЛИЧНО се разболея или претърпя катастрофа например и попадна в определена ситуация, не изключвам възможността да поискам съкращаване на живота.
Тъй че нещата са много по-сложни. Говорим, съдим и да даваме "компетентни" оценки отстрани, обаче как ли бихме реагирали, ако самите ние попаднем при определени обстоятелства...
