Нефертити написа:Животът скрит е в дребните неща.
В жест най-обикновен, ала човешки.
В любима песен, слушана в нощта,
с човек, умеещ да прощава грешки.
В усмивката на влюбени очи,
която търсиш твоя ден да сгрее.
В забравата на смелите мечти,
когато правиш опит за летене.
В стремежа да запазиш своя дух свободен
в несвободното ни време.
Да не виниш за всичко някой друг.
Да не превръщаш обичта във бреме.
Във ручеите топли на кръвта.
В сълзите, непринудено родени.
Най-истински са дребните неща
и те остават спомени след време...
Подпис!

Е пак оня Дамян, дет си го знаете...

Или на Бисерка Каменова от Добрич. Знам ли на кой е вече..

Такава обърквация е с искуството.
Гледа днес Суити рисунките ми...и вика "б@си ченгето! това не може да си го рисувал ти!"

Ми..различни хора събуждат различни неща у нас.
Е те така...рядко проглеждаме под повърхността. Все виждаме това, дето "искаме" да видим.
Ако бяха гледали, сега и П.Дубарова нямаше да е история.
ПЕСЕН ЗА ДВЕТЕ ТОЧКИ
Две точки от безкрайността
сред хорския безброй -
там някъде се движи тя,
а там се движи той.
Но ето че случайността
прошепва тихо: Стой!
И казва той: Това е тя!
А тя: Това е той!
И тръгват заедно на път
направо, без завой.
Във двуеточие вървят
щастливи тя и той.
Но ето, пак случайността
прошепва тихо: Стой!
До тука! Точка - казва тя.
Да, точка - казва той.
НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ