Моноспектакъл

[esti]

Да кажа само, че е дългичко и мрачно, като за неделно четиво.
Ако искате, прочетете го. Аз го прочетох.
http://liternet.bg/publish9/daniela_koleva/vizitka.htm

[vyara]

Да, мрачно е. Истинско е. Задушаващата матрица, която мори човешкия дух, защото сякаш любовта е винаги извън матрицата, а ние сме обречени на любов и загиваме без нея. Всичко останало са детайли, в които по-добре да не се вкопчваме, а ние се.
От текста запомних най-вече стиха “Последен може в тебе да се влюбя, но ще ти върна първата любов!” - звучи като светъл финал на мрачния монолог. Евтим Евтимов, естествено (добре, че има гугъл:winkw:)

Рисунка

Отдавна на земята си родена,
но аз отново днес ще те създам.
Да бъдеш първата любов за мене,
аз нови чувства ще ти дам.
Ще ти предложа закъсняла среща
и тя ще бъде първата за нас.
Очите ми са две венчални лещи
които чакат сватбения час.
Подай ръка. Светът ще стане хубав,
макар да идвам късно и суров.
Последен може в тебе да се влюбя,
но ще ти върна първата любов.


Ееееех, Ести, нямаш ли си друга работа, жено, та ме караш да се отплесвам :winkw:

[esti]

Ееееех, Ести, нямаш ли си друга работа, жено, та ме караш да се отплесвам :winkw:

Имам, как да нямам - разбърках лещата, сега чакам пералнята...:lol:

И защо да е отплесване...
От какво е отплесване...
Има ли прав път от който да внимаваме да не се отплеснем...
Но иначе си права - Ееееех....

[woman eur]

Ееееех....

Ша ви ееееех-на аз вас ... тука кой е най-голямата ревла, а!?
Аз!

Няма да чета това, нито Евтим Евтимов, добре де, може него, ама по-ранен сякаш ...
Какви са тия - последни, като първи и пр. !?

ЖЕнки, я да пийнем по една биричка и да не му мислим много за тоя чудесен иначе Живот!

(излязли са ми три пъпки, от тия гадните, подкожни. мъчи ме нещо изотвътре. направо ме скапва, ама ... едната гадна пъпка е в края на веждата ми и направо ми се изкриви окото от това. другите ги мазах с йод и изгоряха, а баш фронталната я изстисках, ама тая на веждата ме дразни страшно ... какво да правя, кажете!)

[vyara]

(излязли са ми три пъпки, от тия гадните, подкожни. мъчи ме нещо изотвътре. направо ме скапва, ама ... едната гадна пъпка е в края на веждата ми и направо ми се изкриви окото от това. другите ги мазах с йод и изгоряха, а баш фронталната я изстисках, ама тая на веждата ме дразни страшно ... какво да правя, кажете!)

Юро, влязла си в пубертета, не се коси.
Аз биричка нямам в момента, ама едно червено вино найш как ша си налея.
Наздраве за чудесния иначе живот!

[4avdar4e]

Да кажа само, че е дългичко и мрачно, като за неделно четиво.
Ако искате, прочетете го. Аз го прочетох.
http://liternet.bg/publish9/daniela_koleva/vizitka.htm

Не го дочетох, доскуча ми, честно. За мен литературата съществува, за да отвежда хората в други светове...

[vyara]

Да кажа само, че е дългичко и мрачно, като за неделно четиво.
Ако искате, прочетете го. Аз го прочетох.
http://liternet.bg/publish9/daniela_koleva/vizitka.htm

Не го дочетох, доскуча ми, честно. За мен литературата съществува, за да отвежда хората в други светове...

Според мен Ести не го е пуснала заради литературната му стойност...

[esti]

Да кажа само, че е дългичко и мрачно, като за неделно четиво.
Ако искате, прочетете го. Аз го прочетох.
http://liternet.bg/publish9/daniela_koleva/vizitka.htm

Не го дочетох, доскуча ми, честно. За мен литературата съществува, за да отвежда хората в други светове...

А това не отвежда ли в друг свят?
Аз, след като го прочетох нямах търпение да се върна в моя свят. Тази женица ме беше ядосала.
Това чувствала, онова чувствала..
Мечти имала..
А, за толкова години какво е направила, за да бъде щастлива? Чакала да и падне отгоре, без тя да си помръдне и пръстчето - не става така!
Съобразявала се, примирявала се, а после кой и е крив....
Най-гадното е, че е пълно с такива хора - не казвам жени, защото всичко написано в този моноспектакъл, може да бъде отнесено и към мъжете.
Та така...

[esti]

Да кажа само, че е дългичко и мрачно, като за неделно четиво.
Ако искате, прочетете го. Аз го прочетох.
http://liternet.bg/publish9/daniela_koleva/vizitka.htm

Не го дочетох, доскуча ми, честно. За мен литературата съществува, за да отвежда хората в други светове...

Според мен Ести не го е пуснала заради литературната му стойност...

Честно казано, нямах ясна идея защо го пускам - прочетох го и взех, че го пуснах и тук.
Но наистина май последно мислех за литературната му стойност.

[esti]

(излязли са ми три пъпки, от тия гадните, подкожни. мъчи ме нещо изотвътре. направо ме скапва, ама ... едната гадна пъпка е в края на веждата ми и направо ми се изкриви окото от това. другите ги мазах с йод и изгоряха, а баш фронталната я изстисках, ама тая на веждата ме дразни страшно ... какво да правя, кажете!)

Юро, влязла си в пубертета, не се коси.

Ще сменяме заглавието май - 13-40 как ви изглежда?

[vyara]

Да кажа само, че е дългичко и мрачно, като за неделно четиво.
Ако искате, прочетете го. Аз го прочетох.
http://liternet.bg/publish9/daniela_koleva/vizitka.htm

Не го дочетох, доскуча ми, честно. За мен литературата съществува, за да отвежда хората в други светове...

А това не отвежда ли в друг свят?
Аз, след като го прочетох нямах търпение да се върна в моя свят. Тази женица ме беше ядосала.
Това чувствала, онова чувствала..
Мечти имала..
А, за толкова години какво е направила, за да бъде щастлива? Чакала да и падне отгоре, без тя да си помръдне и пръстчето - не става така!
Съобразявала се, примирявала се, а после кой и е крив....
Най-гадното е, че е пълно с такива хора - не казвам жени, защото всичко написано в този моноспектакъл, може да бъде отнесено и към мъжете.
Та така...

Всъщност и на мен ми направи впечатление, че повтаря, че иска да е обичана и че това именно й липсва. Не иска да обича, примерно. Може би там е проблема на хората, които се чувстват зле - че искат да получат, а не да дават.
И още нещо ми хрумна докато го четох - едма мисъл, която мярнах наскоро - че за да обичаш нещо или някого, трябва да съзнаваш, че можеш да го загубиш (а то всъщност винаги го загубваш някой ден, нищо не е вечно).

[esti]

Всъщност и на мен ми направи впечатление, че повтаря, че иска да е обичана и че това именно й липсва. Не иска да обича, примерно. Може би там е проблема на хората, които се чувстват зле - че искат да получат, а не да дават.
И още нещо ми хрумна докато го четох - едма мисъл, която мярнах наскоро - че за да обичаш нещо или някого, трябва да съзнаваш, че можеш да го загубиш (а то всъщност винаги го загубваш някой ден, нищо не е вечно).

Само да даваш е също толкова недостатъчно, както и само да вземаш - така ми се струва на мен. Трябва да има и от двете. И най-вече за чувствата се отнася това.
Споделените - когато даваш и ти дават - са винаги за предпочитане.

А за другото, не знам....
Май осъзнаването на загубата не е условие да обичаш.
По-скоро осъзнаването, че някой ден може да го загубим ни кара да даваме повече израз на любовта си.
За да не съжаляваме, че не сме казали/направили нещо си...
Егоистично - пак за себе си мислим

[Мнемозина]

И аз не дочетох до края - много дълго, нямам толкова време.

Обаче някак изначално са ми чужди такива терзания. И слава Богу, защото това невинаги е въпрос само на личен избор.

И особено се зачудих... за мен изборът между туршиите и плетките (от една страна) и книжките (примерно де) никога не е стоял. В смисъл че всичкото това го харесвам и не смятам, че второто тотално трябва да изключва първите две.
Друг е въпросът кога за какво стига времето.

И аз бях се зачела в едни мрачнотии, може и да ви пусна по-нататък малко откъсчета, защото става дума за неща, които сме бистрили тук.

[опърничава]

Аз го прочетох.

А аз - не. Не ми стигна търпението. Намирам го пропито от самосъжаление. Като не си харесва живота главната героиня, да го промени или ако не може да промени живота си, то поне отношението си към него.

(излязли са ми три пъпки, от тия гадните, подкожни. ... какво да правя, кажете!)

Понякога и при мен пубертетът се завръща по този начин. На мен ми помага едино мазило, което съдържа три антибиотика. Няма го в нашите аптеки, за съжаление. Ако искаш може да пробваш с Jodasept, унгвент или Bactroban, унгвент. Първото съдържа йод и цапа, второто - антибиотик и не цапа. Добрите козметични фирми обикновено предлагат продукти, които са подходящи за подобни случаи. На Vichy "моливът" при мен не даде резултат. Успех в церенето и нЕ сЕ кОси!

[Амаранта]

Не го дочетох, доскуча ми, честно. За мен литературата съществува, за да отвежда хората в други светове...

Мда, сигурна съм, че ти би го написала по-добре.(Без грам ирония). Всъщност, пишеш ли?

[4avdar4e]

Да кажа само, че е дългичко и мрачно, като за неделно четиво.
Ако искате, прочетете го. Аз го прочетох.
http://liternet.bg/publish9/daniela_koleva/vizitka.htm

Не го дочетох, доскуча ми, честно. За мен литературата съществува, за да отвежда хората в други светове...

Според мен Ести не го е пуснала заради литературната му стойност...

Според мен текстът претендира да бъде литература: мястото, където е пуснато, видът (драма - монолог), аз така го и зачетох. Ако просто беше изповед на една тъжна жена от провинциален град, може би погледът ми щеше да е друг... Обаче очакванията са нещо страшно - и хубаво, и лошо.

[4avdar4e]

И аз не дочетох до края - много дълго, нямам толкова време.

Обаче някак изначално са ми чужди такива терзания. И слава Богу, защото това невинаги е въпрос само на личен избор.

И особено се зачудих... за мен изборът между туршиите и плетките (от една страна) и книжките (примерно де) никога не е стоял. В смисъл че всичкото това го харесвам и не смятам, че второто тотално трябва да изключва първите две.
Друг е въпросът кога за какво стига времето.

И аз бях се зачела в едни мрачнотии, може и да ви пусна по-нататък малко откъсчета, защото става дума за неща, които сме бистрили тук.

Пускай мрачнотиите, щото и за мен горната алтернатива не е съществувала

[4avdar4e]

Не го дочетох, доскуча ми, честно. За мен литературата съществува, за да отвежда хората в други светове...

Мда, сигурна съм, че ти би го написала по-добре.(Без грам ирония). Всъщност, пишеш ли?

О, да, имам отлежаващи няколко романа Това беше шега, разбира се. Нямам нужния талант, макар че имам някои идеи (в проза и стих, в тайните чекмеджета), но съм четящ човек, да не кажа - поглъщащ всякаква литература. Имам отношение, надявам се. Всъщност имам една голяма мечта: да преведа един автор, от край до край. Да съм му съавтор (понеже е зверски труден). Казала съм си, че до 50 ще го направя Остава да се намери и издател, щото читатели трудно ще се намерят

[І]

ЛибоФта ш спаси света.. тъй да знаете.
Човек умирга, когато...умирга. През другото време си го прави сам...
Ести, душо... първата част или втората те напрай да ни го постнеш туканка..
В петък ми се "скараха", че мноу съм летял в облаците. Ми кво да правя.. Явно там си ми е мястото пък и си ми е добре. Не съм чул и други да се оплакват, че се рея из небесата.
А все си мисля, че човек бидейки създаден по образ и подобие на Онзи, освен всичко може и да твори и е длъжен да го прави. Но не става с негативни мисли....

[esti]

ЛибоФта ш спаси света.. тъй да знаете.
Човек умирга, когато...умирга. През другото време си го прави сам...
Ести, душо... първата част или втората те напрай да ни го постнеш туканка..
В петък ми се "скараха", че мноу съм летял в облаците. Ми кво да правя.. Явно там си ми е мястото пък и си ми е добре. Не съм чул и други да се оплакват, че се рея из небесата.
А все си мисля, че човек бидейки създаден по образ и подобие на Онзи, освен всичко може и да твори и е длъжен да го прави. Но не става с негативни мисли....

А така! Без негативни мисли. Ако ще се взима човек в ръце, да го прави.
Ако ли не - да си трае и да не мрънка.

А ти с твоите небеса.....
Ти си най-летящия, здраво стъпил на земята човек, който познавам.

[Пипилота Шантиклер]

Да кажа само, че е дългичко и мрачно, като за неделно четиво.
Ако искате, прочетете го. Аз го прочетох.
http://liternet.bg/publish9/daniela_koleva/vizitka.htm

ох, лично я познавам списвателката, не знаех че и на драма го е ударила - няма лошо

а ти все пак защо го пусна този линк? какво точно питаш или казваш?

[Green Light]

Да кажа само, че е дългичко и мрачно, като за неделно четиво.
Ако искате, прочетете го. Аз го прочетох.
http://liternet.bg/publish9/daniela_koleva/vizitka.htm

Не го дочетох, доскуча ми, честно. За мен литературата съществува, за да отвежда хората в други светове...

Преди седмица или две го четох аз, няма сега да се зачитам пак. На мене ми хареса.
Помниш ли Мел Гибсън в "Какво искат жените" Там нали почна да чува мислите на мадамите и лека полека се вживя в женската гледна точка. И - пуска си теливизора: мач- пфу, пата кюта- тц; руса мадама тича по плажа- тц; коли- тц; искрено и лично - заглежда се- историята на нещастна майка и тя говори сълзливо и говори и говори и той зе да се просълзява все повече и повече, изхлипа накрая, хвърли дистанционното и вика -Ей, стига, бе. Кво ми става?!
И аз така с тоя моноспектакъл. Кво ми става?!

[Мнемозина]

Всъщност имам една голяма мечта: да преведа един автор, от край до край. Да съм му съавтор (понеже е зверски труден). Казала съм си, че до 50 ще го направя Остава да се намери и издател, щото читатели трудно ще се намерят

Сега остава да кажеш и кой е Авторът.
Въпросът е да намериш не издател (това е лесно), а спонсор.
Според мен е време да започнеш да ухажваш нечии културно-информационни центрове.

[vyara]

Да кажа само, че е дългичко и мрачно, като за неделно четиво.
Ако искате, прочетете го. Аз го прочетох.
http://liternet.bg/publish9/daniela_koleva/vizitka.htm

Не го дочетох, доскуча ми, честно. За мен литературата съществува, за да отвежда хората в други светове...

Преди седмица или две го четох аз, няма сега да се зачитам пак. На мене ми хареса.
Помниш ли Мел Гибсън в "Какво искат жените" Там нали почна да чува мислите на мадамите и лека полека се вживя в женската гледна точка. И - пуска си теливизора: мач- пфу, пата кюта- тц; руса мадама тича по плажа- тц; коли- тц; искрено и лично - заглежда се- историята на нещастна майка и тя говори сълзливо и говори и говори и той зе да се просълзява все повече и повече, изхлипа накрая, хвърли дистанционното и вика -Ей, стига, бе. Кво ми става?!
И аз така с тоя моноспектакъл. Кво ми става?!

Докъде я докарахме - жените да не разбират (или да се разграничават от) въпросната героиня, а един мъж да й симпатизира и да я разбира. Странно, но чест ти прави.

[Green Light]

Да кажа само, че е дългичко и мрачно, като за неделно четиво.
Ако искате, прочетете го. Аз го прочетох.
http://liternet.bg/publish9/daniela_koleva/vizitka.htm

Не го дочетох, доскуча ми, честно. За мен литературата съществува, за да отвежда хората в други светове...

Преди седмица или две го четох аз, няма сега да се зачитам пак. На мене ми хареса.
Помниш ли Мел Гибсън в "Какво искат жените" Там нали почна да чува мислите на мадамите и лека полека се вживя в женската гледна точка. И - пуска си теливизора: мач- пфу, пата кюта- тц; руса мадама тича по плажа- тц; коли- тц; искрено и лично - заглежда се- историята на нещастна майка и тя говори сълзливо и говори и говори и той зе да се просълзява все повече и повече, изхлипа накрая, хвърли дистанционното и вика -Ей, стига, бе. Кво ми става?!
И аз така с тоя моноспектакъл. Кво ми става?!

Докъде я докарахме - жените да не разбират (или да се разграничават от) въпросната героиня, а един мъж да й симпатизира и да я разбира. Странно, но чест ти прави.

бе, ъъ, и аз се разграничавам, да сме наясно, нали

[4avdar4e]

Всъщност имам една голяма мечта: да преведа един автор, от край до край. Да съм му съавтор (понеже е зверски труден). Казала съм си, че до 50 ще го направя Остава да се намери и издател, щото читатели трудно ще се намерят

Сега остава да кажеш и кой е Авторът.
Въпросът е да намериш не издател (това е лесно), а спонсор.
Според мен е време да започнеш да ухажваш нечии културно-информационни центрове.

Владислав Ванчура. Най-интересното (и трудното съответно) при него е, че пише поезия в проза. Има невероятен изказ. Към това прибавИ и просторечен (селски) език + метафори + жаргон... Една много забележителна мешавица. Това са и основните причини да не е известен колкото Хашек и Чапек (а е равен на тях) по света - просто е безобразно труден за превод. Но пък именно това е привлекателното за мен Мечтая си за него от студентските години (на държавния изпит се явих с мой преведен откъс срещу единствения издаден такъв, като основната ми цел беше да подчертая грешките и да дам по-добри варианти на разни нещица. Пани-то преподавателка беше много вчепетлена) Потуп, потуп

П.П. Още нещо любопитно: Бил е лекар, а през 20-те става върл привърженик на ВОСР и влиза в комунистическата партия. За което през 42 е вкаран в затвора и убит. :eek:

[Green Light]

Всъщност имам една голяма мечта: да преведа един автор, от край до край. Да съм му съавтор (понеже е зверски труден). Казала съм си, че до 50 ще го направя Остава да се намери и издател, щото читатели трудно ще се намерят

Сега остава да кажеш и кой е Авторът.
Въпросът е да намериш не издател (това е лесно), а спонсор.
Според мен е време да започнеш да ухажваш нечии културно-информационни центрове.

Най-интересното (и трудното съответно) при него е, че пише поезия в проза. Има невероятен изказ. Към това прибавИ и просторечен (селски) език + метафори + жаргон... Една много забележителна мешавица. Това са и основните причини да не е известен колкото Хашек и Чапек (а е равен на тях) по света - просто е безобразно труден за превод. Но пък именно това е привлекателното за мен Мечтая си за него от студентските години (на държавния изпит се явих с мой преведен откъс срещу единствения издаден такъв, като основната ми цел беше да подчертая грешките и да дам по-добри варианти на разни нещица. Пани-то преподавателка беше много вчепетлена) Потуп, потуп

А ние тука може ли да го прочетеме тоя откъс?

П.П. Бе като се замисля, я по-добре си трай. Хич не трябваше и да му пишеш името на тоя бисер. Трия го. Ще вземе някой да ти открадне идеята. Сериозно говоря. Мене параноята сивсем сириозно си ме тресе

[4avdar4e]

А ние тука може ли да го прочетеме тоя откъс?

П.П. Бе като се замисля, я по-добре си трай. Хич не трябваше и да му пишеш името на тоя бисер. Трия го. Ще вземе някой да ти открадне идеята. Сериозно говоря. Мене параноята сивсем сириозно си ме тресе

Да ми открадне идеята, бе, ти да не мислиш, че е толкоз лесно Но виж откъси няма да пускам, щото... Ясна работата

[esti]

Да кажа само, че е дългичко и мрачно, като за неделно четиво.
Ако искате, прочетете го. Аз го прочетох.
http://liternet.bg/publish9/daniela_koleva/vizitka.htm

ох, лично я познавам списвателката, не знаех че и на драма го е ударила - няма лошо

а ти все пак защо го пусна този линк? какво точно питаш или казваш?

1. защото ми се видя много реалистично.
2. за да видим всички (и вие и аз), докъде може да стигне човек, ако я кара само по течението. Тези неща ги знаем, но трябва да си ги напомняме, за да не се окаже един ден, че разбираме героинята от собствен опит.
Безкарйното търпение не е качество.
А стремежа на всеки един от нас към щастие не е грях.

[Пипилота Шантиклер]

Да кажа само, че е дългичко и мрачно, като за неделно четиво.
Ако искате, прочетете го. Аз го прочетох.
http://liternet.bg/publish9/daniela_koleva/vizitka.htm

ох, лично я познавам списвателката, не знаех че и на драма го е ударила - няма лошо

а ти все пак защо го пусна този линк? какво точно питаш или казваш?

1. защото ми се видя много реалистично.
2. за да видим всички (и вие и аз), докъде може да стигне човек, ако я кара само по течението. Тези неща ги знаем, но трябва да си ги напомняме, за да не се окаже един ден, че разбираме героинята от собствен опит.
Безкарйното търпение не е качество.
А стремежа на всеки един от нас към щастие не е грях.

всички тия приказки са мелодраматични глупости:)))
както и теоретизирането по такива въпроси е загуба на време, освен ако на някой това му е хоби
и са също толкова вредни за човек, колкото и сапунките или порното - създават нереалистични очаквания и след това ред сълзи ред сополи
никой не знае кое какво е, камо ли да какво трябва да бъде
дразнят ме и ме отегчават и такива форумни теми и лит.четива

[Green Light]

..А стремежа на всеки един от нас към щастие не е грях.

Всъщност е. Ако се формализираме.

Моя вечен рефрен е всеки да си греши без да се колебае. Единствения коментар, който рядко, (а напоследък хич никога) си позволявам е: дано да си е направил сметката

[Green Light]

всички тия приказки са мелодраматични глупости:)))
както и теоретизирането по такива въпроси е загуба на време, освен ако на някой това му е хоби
и са също толкова вредни за човек, колкото и сапунките или порното - създават нереалистични очаквания и след това ред сълзи ред сополи
никой не знае кое какво е, камо ли да какво трябва да бъде
дразнят ме и ме отегчават и такива форумни теми и лит.четива

ааа порното не е глупост, моля, моля. И освен тва не е вредно. Айде, де

[vyara]

Да кажа само, че е дългичко и мрачно, като за неделно четиво.
Ако искате, прочетете го. Аз го прочетох.
http://liternet.bg/publish9/daniela_koleva/vizitka.htm

ох, лично я познавам списвателката, не знаех че и на драма го е ударила - няма лошо

а ти все пак защо го пусна този линк? какво точно питаш или казваш?

1. защото ми се видя много реалистично.
2. за да видим всички (и вие и аз), докъде може да стигне човек, ако я кара само по течението. Тези неща ги знаем, но трябва да си ги напомняме, за да не се окаже един ден, че разбираме героинята от собствен опит.
Безкарйното търпение не е качество.
А стремежа на всеки един от нас към щастие не е грях.

всички тия приказки са мелодраматични глупости:)))
както и теоретизирането по такива въпроси е загуба на време, освен ако на някой това му е хоби
и са също толкова вредни за човек, колкото и сапунките или порното - създават нереалистични очаквания и след това ред сълзи ред сополи
никой не знае кое какво е, камо ли да какво трябва да бъде
дразнят ме и ме отегчават и такива форумни теми и лит.четива

Нека не съдим толкова строго жените, които наистина го живеят това. Не всеки може да бъде силен. Защо да упрекваме някого за това, че е слаб. Слабостта е нещо толкова човешко. И аз не бих искала да бъда на мястото на героинята, но я разбирам все пак.

[esti]

..А стремежа на всеки един от нас към щастие не е грях.

Всъщност е. Ако се формализираме.

Моя вечен рефрен е всеки да си греши без да се колебае. Единствения коментар, който рядко, (а напоследък хич никога) си позволявам е: дано да си е направил сметката

Да де, но май точно от многото правене на сметки и внимаване, може да се окаже човек в ситуацията на героинята.

[Пипилота Шантиклер]

Да кажа само, че е дългичко и мрачно, като за неделно четиво.
Ако искате, прочетете го. Аз го прочетох.
http://liternet.bg/publish9/daniela_koleva/vizitka.htm

ох, лично я познавам списвателката, не знаех че и на драма го е ударила - няма лошо

а ти все пак защо го пусна този линк? какво точно питаш или казваш?

1. защото ми се видя много реалистично.
2. за да видим всички (и вие и аз), докъде може да стигне човек, ако я кара само по течението. Тези неща ги знаем, но трябва да си ги напомняме, за да не се окаже един ден, че разбираме героинята от собствен опит.
Безкарйното търпение не е качество.
А стремежа на всеки един от нас към щастие не е грях.

всички тия приказки са мелодраматични глупости:)))
както и теоретизирането по такива въпроси е загуба на време, освен ако на някой това му е хоби
и са също толкова вредни за човек, колкото и сапунките или порното - създават нереалистични очаквания и след това ред сълзи ред сополи
никой не знае кое какво е, камо ли да какво трябва да бъде
дразнят ме и ме отегчават и такива форумни теми и лит.четива

Нека не съдим толкова строго жените, които наистина го живеят това. Не всеки може да бъде силен. Защо да упрекваме някого за това, че е слаб. Слабостта е нещо толкова човешко. И аз не бих искала да бъда на мястото на героинята, но я разбирам все пак.

оф е за това става дума
слаб-силен, упрекваме........глупости
тази история е само късче от нечий живот, видян през насълзените очи на авторката
на това късче може да съчувствате ако ви е толкоз кеф, а и през лупа да си го гледате ако ви е още по-кеф
няма обаче такива плоски съдби
няма само нещастни или само щастливи съдби
както нито ти нито аз сме по-щастливи или по-нещастни една от друга например
абе говорете си излизам да си бачкам:-)

[vyara]

оф е за това става дума
слаб-силен, упрекваме........глупости
тази история е само късче от нечий живот, видян през насълзените очи на авторката
на това късче може да съчувствате ако ви е толкоз кеф, а и през лупа да си го гледате ако ви е още по-кеф
няма обаче такива плоски съдби
няма само нещастни или само щастливи съдби
както нито ти нито аз сме по-щастливи или по-нещастни една от друга например
абе говорете си излизам да си бачкам:-)

За това, че краските са позасилени, съм съгласна. Но нали целта на моноспектакъла е била да трогне все пак драгия зрител. Приемам го за литературен похват. Иначе съм съгласна с теб.

[Green Light]

..А стремежа на всеки един от нас към щастие не е грях.

Всъщност е. Ако се формализираме.

Моя вечен рефрен е всеки да си греши без да се колебае. Единствения коментар, който рядко, (а напоследък хич никога) си позволявам е: дано да си е направил сметката

Да де, но май точно от многото правене на сметки и внимаване, може да се окаже човек в ситуацията на героинята.

Ъхъм, да, така е. Аз затова гледам да не давам акъли, не знам дали ми се забелязва

[vyara]

..А стремежа на всеки един от нас към щастие не е грях.

Всъщност е. Ако се формализираме.

Моя вечен рефрен е всеки да си греши без да се колебае. Единствения коментар, който рядко, (а напоследък хич никога) си позволявам е: дано да си е направил сметката

Да де, но май точно от многото правене на сметки и внимаване, може да се окаже човек в ситуацията на героинята.

Ъхъм, да, така е. Аз затова гледам да не давам акъли, не знам дали ми се забелязва

Мда - "гледай ме в очите и слушай ко ша ти каже батко ти...":lol:

[Green Light]

Мда - "гледай ме в очите и слушай ко ша ти каже батко ти...":lol:

Ей! Ти за тактично замълчаване не си ли чувала?

[annonymus]

Като текст ми звучи твърде пропагандно.
В смисъл - от самото начало идеята е ясна, няма изненади, няма развитие на героинята.
Не е мойта литература.
Иначе - ако си помислиш колко много такива жени има - тръпки да те побият от страх, да...
И най-вече пускането по инерция - не само в брака, но и във всяко отношение.
Понякога е много изкушаващо да го направиш, щото е по-лесно просто.
Ама резултатите...