Къде ли се "изпаряват"

[vyara]

"Тази любов, за която е цитата, тя се среща много рядко и у малко хора."
Въобще не се среща в чист вид у никой човек, ние всички сме някаква смесица от Любов и омраза.
А ще ми кажеш ли каква любов вие сте приели да наричате Любов?

Химията между мъжа и жената хората са приели да наричат любов. Но това не е любов.

[windcolours]

Химията между мъжа и жената хората са приели да наричат любов. Но това не е любов.

Това е влюбването. Хормоналната атака. Любовта, можеш да си сигурен, че я има, едва след като влюбването премине. Или ако не спираш с месеци и години да се чувстваш така, сякаш не е отминало.

И се познава не по думите. А по делата. Мда!

[ELBI]

"Тази любов, за която е цитата, тя се среща много рядко и у малко хора."
Въобще не се среща в чист вид у никой човек, ние всички сме някаква смесица от Любов и омраза.
А ще ми кажеш ли каква любов вие сте приели да наричате Любов?

Химията между мъжа и жената хората са приели да наричат любов. Но това не е любов.

имаше готина статия в НДж за химията на любовта. Основно бе, че като се случи любов, настъпват и химически процеси в организма. Наистина! А какво точно е любов - хем има 10000 дефиниции, хем няма нито една

[vyara]

истината е като мнението
и като задника

всеки си ги има
някои си ги развяват като байряк
други все си ги търсят
никой никому не помага май

Няма нужда от такива теми наистина. Но мъжжж кой знае защо има нужда да се терзае публично. Защо? За да бъде прав. Той не иска просто да е щастлив, а иска да е прав. Когато някой го подкрепи - чудесно! Когато някой вземе да се хаби да му обяснява разни неща - пак чудесно, защото - 1. получава възможност за пореден път да се обясни колко е прав; 2. - получава възможност нагледно да покаже колко жените са сбъркани и колко той е пак прав; 3. - получава възможност отново да е невинната нападната жертва.
Утре пак ще пусне такава тема, защото това му дава някакъв смисъл и му помага нищо да не променя, а да си прелива от пусто в празно. Ти нали не си пльосваш личните терзания и тегоби и не си човъркаш раните, за да видим всички как те боли и как някой друг уж ти го причинява? И аз не го правя. Защото няма файда.

[Kent]

истината е като мнението
и като задника

всеки си ги има
някои си ги развяват като байряк
други все си ги търсят
никой никому не помага май

Няма нужда от такива теми наистина. Но мъжжж кой знае защо има нужда да се терзае публично. Защо? За да бъде прав. Той не иска просто да е щастлив, а иска да е прав. Когато някой го подкрепи - чудесно! Когато някой вземе да се хаби да му обяснява разни неща - пак чудесно, защото - 1. получава възможност за пореден път да се обясни колко е прав; 2. - получава възможност нагледно да покаже колко жените са сбъркани и колко той е пак прав; 3. - получава възможност отново да е невинната нападната жертва.
Утре пак ще пусне такава тема, защото това му дава някакъв смисъл и му помага нищо да не променя, а да си прелива от пусто в празно. Ти нали не си пльосваш личните терзания и тегоби и не си човъркаш раните, за да видим всички как те боли и как някой друг уж ти го причинява? И аз не го правя. Защото няма файда.

има нужда от такива теми, аз също си пиша в дневника разни работи отвреме навреме, ако можех да сглобявам клипове и тука щях да ги пускам....ма не мога, в раздялата има две страни, нормално е на човек да му е криво когато нещо не се е получило и ако има дарба да изразява тъгата си в някой стих картина или клип - що не, тове еизкуство се рпак. и художниците и поетите да си упражняват таланта ги тласкат чуствата а не толкова насъщния нали / на истинските, де/тъй де ,няма да живеем сто години и е нормално като погледнеш назад да съжалиш за нещо ако си нямал късмет

[vyara]

има нужда от такива теми, аз също си пиша в дневника разни работи отвреме навреме, ако можех да сглобявам клипове и тука щях да ги пускам....ма не мога, в раздялата има две страни, нормално е на човек да му е криво когато нещо не се е получило и ако има дарба да изразява тъгата си в някой стих картина или клип - що не, тове еизкуство се рпак. и художниците и поетите да си упражняват таланта ги тласкат чуствата а не толкова насъщния нали / на истинските, де/тъй де ,няма да живеем сто години и е нормално като погледнеш назад да съжалиш за нещо ако си нямал късмет

Има нужда авторът им и аз казах защо според мен е така. Но няма полза аз лично да пиша в такива теми.

[windcolours]

Но мъжжж кой знае защо има нужда да се терзае публично. Защо? За да бъде прав. Той не иска просто да е щастлив, а иска да е прав.
Утре пак ще пусне такава тема, защото това му дава някакъв смисъл и му помага нищо да не променя, а да си прелива от пусто в празно.

Мъжжж, като допълнение към изчерпателния пост на Вяра, ще добавя нещо от мен.

Имало една ябълка. Едната и страна била огрявана през цялото време от слънцето, та станала червена. Другата страна била на сянка. Останала си зелена. Двама души застават от двете и страни.
"Ябълката е зелена!"- твърдял този, който виждал зелената половина, узряла на сянка.
"Не, това е червена ябълка! Очевидно е!" отвърнал другият, за чийто поглед била достъпна само червената й половина.
Препирали се дълго време и кой знае колко още...докато накрай единият не решил да смени гледната точка и да застане на мястото на другия. и видял ябълката от друг ракурс. И....тя наистина имала различен цвят..И двамата били частично прави. Защото ябълката била и зелена и червена.

Все си мисля, че за да откриеш истината, трябва да ти стиска да погледнеш и от нечия друга камбанария.

Наистина се надявам да го направиш някой ден. За свое добро и за доброто на тези, които са до теб. Имаш страхотен потенциал. Не се влюбвам в случайни хора все пак

[Kent]

има нужда от такива теми, аз също си пиша в дневника разни работи отвреме навреме, ако можех да сглобявам клипове и тука щях да ги пускам....ма не мога, в раздялата има две страни, нормално е на човек да му е криво когато нещо не се е получило и ако има дарба да изразява тъгата си в някой стих картина или клип - що не, тове еизкуство се рпак. и художниците и поетите да си упражняват таланта ги тласкат чуствата а не толкова насъщния нали / на истинските, де/тъй де ,няма да живеем сто години и е нормално като погледнеш назад да съжалиш за нещо ако си нямал късмет

Има нужда авторът им и аз казах защо според мен е така. Но няма полза аз лично да пиша в такива теми.

прилича ми на картините на ангел, ко лошо...една гледна точка...
един живот
една съдба
един монах,
една сълза/жена/
нали имаше такава песен на м.щерев
не съм се вглъбявал що или защо
нали знаеш как гледам на другите
.....с интерес:lol:
клипа е добър и някой ден ще се науча и ше напрая подобен
после:lol:
п.п. пардон за монаха ма май го имаше в песента:-)

[Елинида]

Няма нужда от такива теми наистина. Но мъжжж кой знае защо има нужда да се терзае публично. Защо? За да бъде прав. Той не иска просто да е щастлив, а иска да е прав. Когато някой го подкрепи - чудесно! Когато някой вземе да се хаби да му обяснява разни неща - пак чудесно, защото - 1. получава възможност за пореден път да се обясни колко е прав; 2. - получава възможност нагледно да покаже колко жените са сбъркани и колко той е пак прав; 3. - получава възможност отново да е невинната нападната жертва.
Утре пак ще пусне такава тема, защото това му дава някакъв смисъл и му помага нищо да не променя, а да си прелива от пусто в празно. Ти нали не си пльосваш личните терзания и тегоби и не си човъркаш раните, за да видим всички как те боли и как някой друг уж ти го причинява? И аз не го правя. Защото няма файда.

Вяра, не мога да се съглася. Има нужда от такива теми. Те дават възможност да си "сверим часовниците". Поздрав за Мъжжжжж, че има смелостта да сподели! Всеки един от нас в даден момент изпада в подобна ситуация. Едни са по-силни и се справят сами, други имат нужда от подкрепа, от съвет. Споделената болка е за предпочитане от премълчаната. Коментари от всякакъв вид са добре дошли. Всеки прави избора си как да подходи и как да се чувства.

[Kent]

Наистина се надявам да го направиш някой ден. За свое добро и за доброто на тези, които са до теб. Имаш страхотен потенциал. Не се влюбвам в случайни хора все пак

надали ше го направи,
се пак е мъж, а не ангел
п.п. сори, че се намесвам в личния пост:lol:
п.п. ангел - в смисъл с крилата
а не клубар мъчител
пардон
лечител:lol:

[vyara]

прилича ми на картините на ангел, ко лошо...една гледна точка...
един живот
една съдба
един монах,
една сълза/жена/
нали имаше такава песен на м.щерев
не съм се вглъбявал що или защо
нали знаеш как гледам на другите
.....с интерес:lol:
клипа е добър и някой ден ще се науча и ше напрая подобен
после:lol:
п.п. пардон за монаха ма май го имаше в песента:-)

Нещо си лирично настроен, май.
Аз пък все гледам да има смисъл нещото, което ме занимава. И вече няма да пиша в темите на мъжжж. Ми да се терзае, бе! Аз като съм се терзала, да не съм ревала и обвинявала. Сърбам си попарата с достойнство, турям още една обеца и пълен напред! Животът е кратък. Лиричините отклонения трябва да са поне приятни.

[Semiramis]

Вяра, не мога да се съглася. Има нужда от такива теми. Те дават възможност да си "сверим часовниците". Поздрав за Мъжжжжж, че има смелостта да сподели! Всеки един от нас в даден момент изпада в подобна ситуация. Едни са по-силни и се справят сами, други имат нужда от подкрепа, от съвет. Споделената болка е за предпочитане от премълчаната. Коментари от всякакъв вид са добре дошли. Всеки прави избора си как да подходи и как да се чувства.

с малката различка, че Мъжжж е написал, че не споделя нищо лично, а говори по принцип.
споделяне - да, всеки има нужда.
но.
по принцип и аз не виждам какво повече бих могала да кажа по подобни теми, вървящи към личната правота по принцип /във вида, формулиран от Вяра./
ще взема да се повтарям още повече щото

[Kent]

Нещо си лирично настроен, май.
Аз пък все гледам да има смисъл нещото, което ме занимава. И вече няма да пиша в темите на мъжжж. Ми да се терзае, бе! Аз като съм се терзала, да не съм ревала и обвинявала. Сърбам си попарата с достойнство, турям още една обеца и пълен напред! Животът е кратък. Лиричините отклонения трябва да са поне приятни.

няма по прекрасно нещо, от туй що е безполезно
Сирано дьо Бержерак

Норбер Кастере /велик френски пещерняк/ го е написал на стената на една задънена галерия под земята на Пиринеите навремето, когато перспективната уж дупка, внезапно свършила след труден траверс над един кладенец...
Ама и ти си като оня с ябълката, гледаш само в червената/зелената/ страна
нали сме различни хората като знамето на гринпийс, цветни по възприятия
и по излияния
не само по кожа

[Елинида]

Вяра, не мога да се съглася. Има нужда от такива теми. Те дават възможност да си "сверим часовниците". Поздрав за Мъжжжжж, че има смелостта да сподели! Всеки един от нас в даден момент изпада в подобна ситуация. Едни са по-силни и се справят сами, други имат нужда от подкрепа, от съвет. Споделената болка е за предпочитане от премълчаната. Коментари от всякакъв вид са добре дошли. Всеки прави избора си как да подходи и как да се чувства.

с малката различка, че Мъжжж е написал, че не споделя нищо лично, а говори по принцип.
споделяне - да, всеки има нужда.
но.
по принцип и аз не виждам какво повече бих могала да кажа по подобни теми, вървящи към личната правота по принцип /във вида, формулиран от Вяра./
ще взема да се повтарям още повече щото

Ако нещо по течението ми е убягнало, съжалявам, но в първия пост на темата му не виждам нищо "по принцип".
Единствено много лични терзания.

Вие се познавате по-добре. Ако греша, сори.

[vyara]

Нещо си лирично настроен, май.
Аз пък все гледам да има смисъл нещото, което ме занимава. И вече няма да пиша в темите на мъжжж. Ми да се терзае, бе! Аз като съм се терзала, да не съм ревала и обвинявала. Сърбам си попарата с достойнство, турям още една обеца и пълен напред! Животът е кратък. Лиричините отклонения трябва да са поне приятни.

няма по прекрасно нещо, от туй що е безполезно
Сирано дьо Бержерак

Норбер Кастере /велик френски пещерняк/ го е написал на стената на една задънена галерия под земята на Пиринеите навремето, когато перспективната уж дупка, внезапно свършила след труден траверс над един кладенец...
Ама и ти си като оня с ябълката, гледаш само в червената/зелената/ страна
нали сме различни хората като знамето на гринпийс, цветни по възприятия
и по излияния
не само по кожа

Смея да кажа, че съм огледала ябълката от двете й страни. Мислиш моят брачен живот е бил безоблачен ли? Мислиш, че не сме се сочили с пръст с мъжа ми и не сме натяквали ти така, а па ти така, ти такъв, а ти онакъв. Няма такава работа. Но съм се надмогнала в някаква степен. Видала съм си кусурите и още си ги виждам и още ги изглаждам, но бързам вече. Бързам да се поправям на всяка крачка и моля да ми показват ябълката, искам даже да я разрязвам и да виждам червея.

[Semiramis]

Ако нещо по течението ми е убягнало, съжалявам, но в първия пост на темата му не виждам нищо "по принцип".
Единствено много лични терзания.

Вие се познавате по-добре. Ако греша, сори.

третото мнение в тази тема,
мнението на Мъжж в средата на втора страница на темата...
но
прочити колкото и хора.

[snowprincess]

Смея да кажа, че съм огледала ябълката от двете й страни. Мислиш моят брачен живот е бил безоблачен ли? Мислиш, че не сме се сочили с пръст с мъжа ми и не сме натяквали ти така, а па ти така, ти такъв, а ти онакъв. Няма такава работа. Но съм се надмогнала в някаква степен. Видала съм си кусурите и още си ги виждам и още ги изглаждам, но бързам вече. Бързам да се поправям на всяка крачка и моля да ми показват ябълката, искам даже да я разрязвам и да виждам червея.

ей, голяма си разрушителка на илюзии
как така ще казваш, че не ви е идеален и безпроблемен брака
не му трябват такива приказки, как сега мъжжжж ще търси тая идеалната с малките цици, дългите крака, дето ще му даде пълна свобода и цял живот ще им пърхат пеперуди в стомаха, а и от раз трябва да се влюбят едновременно един в друг

[ПЪТник]

"Тази любов, за която е цитата, тя се среща много рядко и у малко хора."
Въобще не се среща в чист вид у никой човек, ние всички сме някаква смесица от Любов и омраза.
А ще ми кажеш ли каква любов вие сте приели да наричате Любов?

Химията между мъжа и жената хората са приели да наричат любов. Но това не е любов.

За тази химия всички знаем, че е временна.
А за Любовта кой колкото може толкова.
Мисля, че докато живеем се учим да правим Любов.

[Ън]

"Тази любов, за която е цитата, тя се среща много рядко и у малко хора."
Въобще не се среща в чист вид у никой човек, ние всички сме някаква смесица от Любов и омраза.
А ще ми кажеш ли каква любов вие сте приели да наричате Любов?

Химията между мъжа и жената хората са приели да наричат любов. Но това не е любов.

За тази химия всички знаем, че е временна.
А за Любовта кой колкото може толкова.
Мисля, че докато живеем се учим да правим Любов.

Не съм сигурен, че е временна.
Аз периодично се влюбвам в жена си. Достатъчно е да усетя аромата и под парфюма. Онзи, специфично нейния, непроменящ се вече 15 години...

[Stranniche]

наистина?!

When The Moneys Gone

Подреждах си снощи компа /снимки, видео../ и се загледах в клипчетата от минало време.
Гледам какво щастливо семейство сме били, и се зачудих аджеба как така кат бедността влезе през вратата и Любовта излита през прозореца.

Те затова и направих набързо това клипче.

Не мога да гледам vbox7 на този компютър.

Не мисля, че парите могат да разрушат Любовта - ако е истинска, а не само временна тръТка, пардон тръПка.

Смятам, че ИМА нужда от такива теми - ако на някой му се иска да изкрещи, ако чувства нужда да сподели - нали затова сме ХОРА от плът и кръв - не само никове и не машини за автоматично изпращани съобщения. Можем да му съчустваме, да го подкрепим или да му кажем, че не е прав, но не и му изръмжим да млъкне.
/Това с уговорката, че споделящият не се държи като героите от една клубна сапунка от миналото , но се надявам, че това няма да се повтори. /

Би било жалко, ако клубът се превърне в захаросано и четово и писмо, където всеки гледа максимално да се скрие зад някаква замръзнало усмихната маска. Има място и за радостите, и за тъжните моменти, и за вицовете, и за музиката, за приказките, и за философстването... Това му е хубавото тук.

[Kent]

мисля че няма да има сапунки вечи
клуба мисля е доста по зрял хем
опреснен също
говориме си
добре е
пупу да не е уруки

[Мнемозина]

Би било жалко, ако клубът се превърне в захаросано и четово и писмо, където всеки гледа максимално да се скрие зад някаква замръзнало усмихната маска. Има място и за радостите, и за тъжните моменти, и за вицовете, и за музиката, за приказките, и за философстването... Това му е хубавото тук.

... и за сложните думички кажи, че има.

Тъй де, всеки си има проблеми.

[Ън]

Би било жалко, ако клубът се превърне в захаросано и четово и писмо, където всеки гледа максимално да се скрие зад някаква замръзнало усмихната маска. Има място и за радостите, и за тъжните моменти, и за вицовете, и за музиката, за приказките, и за философстването... Това му е хубавото тук.

... и за сложните думички кажи, че има.

Тъй де, всеки си има проблеми.

Има бе, има! За всичко има място! Ето, аз ти го казвам...

[Мнемозина]

Има бе, има! За всичко има място! Ето, аз ти го казвам...

Знаех си, че ме закачаш ти, ама да проверя все пак.

[Ън]

Има бе, има! За всичко има място! Ето, аз ти го казвам...

Знаех си, че ме закачаш ти, ама да проверя все пак.

[Глас в пустиня]

Мярнах темата снощи, а днес нямам нерви да я чета цялата.
Мъжжж, клипчето е готино, макар и разделени вие винаги ще имате общото минало - спомена. От вас зависи дали това ще е готино или пък лошо изживяване, връщането към миналото де.
Та, исках само да кажа, че нищо което е изградено само връз парите не е трайно, рано или късно се разпада.

[ПЪТник]

"Тази любов, за която е цитата, тя се среща много рядко и у малко хора."
Въобще не се среща в чист вид у никой човек, ние всички сме някаква смесица от Любов и омраза.
А ще ми кажеш ли каква любов вие сте приели да наричате Любов?

Химията между мъжа и жената хората са приели да наричат любов. Но това не е любов.

За тази химия всички знаем, че е временна.
А за Любовта кой колкото може толкова.
Мисля, че докато живеем се учим да правим Любов.

Не съм сигурен, че е временна.
Аз периодично се влюбвам в жена си. Достатъчно е да усетя аромата и под парфюма. Онзи, специфично нейния, непроменящ се вече 15 години...

Това е много хубаво, значи може и да е любов Любовта и ние с Вяра да не сме прави че това не е Любов?
Остава да уточним онова дето излиза през прозореца какво е!

[Green Light]

...

И се познава не по думите. А по делата. Мда!

Тва е една моя тема. Убеден съм, че хората са слепи за делата. Невъзможно е да видят делата, ако не им се кажат.
И даже ще стигна и по- натам и ще кажа че аз се изключвам от това число. С много постоянство и страшно много грешки се уча и ще се уча цял живот именно да съм глух за думите и да гледам дела. Така че ако ви минава през ума като отговор "Говори за себе си, като казваш че сме слепи за делата" тогава не сте прави, Кривчовци!

Според мен, Уиндколорс, поставяш неизпълнимо условие. Ако по делата се познава, значи хората няма да го разпознаят.

Може би затва да се привързваме към котки.


П.П. Не съм се задълбочил в темата на Мъжж. Пари, жени, любов. Не е ли елементарно и ясно?

[windcolours]

Тва е една моя тема. Убеден съм, че хората са слепи за делата. Невъзможно е да видят делата, ако не им се кажат.
И даже ще стигна и по- натам и ще кажа че аз се изключвам от това число. С много постоянство и страшно много грешки се уча и ще се уча цял живот именно да съм глух за думите и да гледам дела. Така че ако ви минава през ума като отговор "Говори за себе си, като казваш че сме слепи за делата" тогава не сте прави, Кривчовци!

Историята се твори от дела. Аз поне с такова впечатление съм останала, четейки учебниците. Там рядко пише кой кво казал, а какво е направил.
Ако предпочитаме да вярваме в думи, значи просто сме избрали по-бързия и кратък път към заблудата.

Друг е въпросът, че делата, също както и думите, могат да бъдат интерпретирани. Само че там възможните варианти са по-малко.

[vyara]

Историята се твори от дела. Аз поне с такова впечатление съм останала, четейки учебниците. Там рядко пише кой кво казал, а какво е направил.
Ако предпочитаме да вярваме в думи, значи просто сме избрали по-бързия и кратък път към заблудата.

Това, което казваш е безспорно.
Интересното е защо, както е забелязал Грийн, хората избират да вярват на думите. И то предимно на хубавите думи! Това е много просто - хората вярват в каквото искат, в каквото знаят/познават, в каквото им изнася. Най-общо в каквото им харесва. В каквото не им харесва избират да не вярват. Понякога избират да не вярват дори на дела/факти, които не им харесват. Дотам са избирателни! Но защо е така? За мен това си е някакъв естествен защитен механизъм, но не съм се задълбочавала.

[windcolours]

Интересното е защо, както е забелязал Грийн, хората избират да вярват на думите. И то предимно на хубавите думи! Това е много просто - хората вярват в каквото искат, в каквото знаят/познават, в каквото им изнася. Най-общо в каквото им харесва. В каквото не им харесва избират да не вярват. Понякога избират да не вярват дори на дела/факти, които не им харесват. Дотам са избирателни! Но защо е така? За мен това си е някакъв естествен защитен механизъм, но не съм се задълбочавала.

Да, защитен механизъм е. И го ползваме, защото е по-лесно така.

Човешкото съзнание често отхвърля това, което не съответства на натрупания опит и изградените убеждения... като матрица, върху която изграждаме своето възприятие за света. Що се отнася до хубавите думи- приемаме ги на Ура защото именно по този начин затвърждаваме тази матрица и убеждения
Но този механизъм не е градивен. Аз лично дълго съм се ръководила от него и бая бели сътворих.

[Неф]

Вярват и на думите и на делата,
докато не бъдат излъгани, предадени, разочаровани.
После не вярват на нищо,
всичко подлагат на съмнение.
Дори и делата!

Не всички
не за всичко
не на всички
условно е все пак

[windcolours]

Вярват и на думите и на делата,
докато не бъдат излъгани, предадени, разочаровани.
После не вярват на нищо,
всичко подлагат на съмнение.
Дори и делата!

Не всички
не за всичко
не на всички
условно е все пак

Не може да не вярваш на нищо и на никого, само защото си се опарил. Хора и ситуации всякакви. Много е тежко, когато се налага в една връзка да плащаш за грешки, направени от трети човек в миналото. Пък ти нямаш нищо общо..Това тежи.
Опитът е ценен, но да проектирам върху човека до себе си нечий порок или да слагам всички под общия знаменател - без мен!

[Мнемозина]

Тва е една моя тема. Убеден съм, че хората са слепи за делата. Невъзможно е да видят делата, ако не им се кажат.
И даже ще стигна и по- натам и ще кажа че аз се изключвам от това число. С много постоянство и страшно много грешки се уча и ще се уча цял живот именно да съм глух за думите и да гледам дела. Така че ако ви минава през ума като отговор "Говори за себе си, като казваш че сме слепи за делата" тогава не сте прави, Кривчовци!

Историята се твори от дела. Аз поне с такова впечатление съм останала, четейки учебниците. Там рядко пише кой кво казал, а какво е направил.
Ако предпочитаме да вярваме в думи, значи просто сме избрали по-бързия и кратък път към заблудата.

Друг е въпросът, че делата, също както и думите, могат да бъдат интерпретирани. Само че там възможните варианти са по-малко.

Зависи коя история.
Освен това историята се твори от дела, но се пише с думи. Така че си е сложно и спорно всичкото това.

[windcolours]

Зависи коя история.
Освен това историята се твори от дела, но се пише с думи. Така че си е сложно и спорно всичкото това.

да, ама за какво разказват думите?:blum:
Пък и са ценно изразно средство, когато не можеш да си позволиш воаяж във времето, за да присъстваш на ВФВР или откриването на Америка..

Делата може да са съпроводени с думи. Но думите не бива да са водещи.

[jazz]

Не може да не вярваш на нищо и на никого, само защото си се опарил.

това може и да не важи за хората
но за печките и ютиите
в пълна сила

[Мнемозина]

Това, което казваш е безспорно.
Интересното е защо, както е забелязал Грийн, хората избират да вярват на думите. И то предимно на хубавите думи! Това е много просто - хората вярват в каквото искат, в каквото знаят/познават, в каквото им изнася. Най-общо в каквото им харесва. В каквото не им харесва избират да не вярват. Понякога избират да не вярват дори на дела/факти, които не им харесват. Дотам са избирателни! Но защо е така? За мен това си е някакъв естествен защитен механизъм, но не съм се задълбочавала.

Хората вярват или не вярват не на думите, не и на делата, а на човека. Затова става така.
Тъй измисли моята глава.

[windcolours]

Хората вярват или не вярват не на думите, не и на делата, а на човека. Затова става така.
Тъй измисли моята глава.

а това е субективно. И е свързано с убеждения, предубеждения и предразсъдъци..
Иначе, уви, е вярно!

[jazz]

Хората вярват или не вярват не на думите, не и на делата, а на човека. Затова става така.
Тъй измисли моята глава.

днес пак не си права
като с котката
имаше един раказ
на джек лондон
един беше видял
големи железни кораби да плуват
върна се в юкон и разправя
един ескимос хвърли нож
във водата
потъна
и го заклаха пътешественика

[Мнемозина]

Зависи коя история.
Освен това историята се твори от дела, но се пише с думи. Така че си е сложно и спорно всичкото това.

да, ама за какво разказват думите?:blum:
Пък и са ценно изразно средство, когато не можеш да си позволиш воаяж във времето, за да присъстваш на ВФВР или откриването на Америка..

Делата може да са съпроводени с думи. Но думите не бива да са водещи.

Каквото разкажат думите, това остава.
За думите мога да споря и аз, много сме го бистрили тук това и мнението ми си е все същото.
Облъчена съм от Умберто Еко. Зле подредените/казаните/написаните думи могат да разбъркат света. Примерно.