Някакви си там Песняры и други такива

IvailoTonchev · Мнение от **IvailoTonchev** » 30.09.06, 23:30

Къде си ти моя черноока, къде? Пеят Песняры - Вологда в някакъв забравен от бога, дявола и хората даже опит за клип от средата на 70те. Попаднах му съвсем случайно, изтеглих го и застинах на екрана. Има ли смисъл да ви казвам, че тази песен бе един от хитовете на доперестроечна България, която звучеше по радиота, радиоточки и други форми за масово известяване.
И чак сега усетих магията на онези години, когато всичко е било така реално.
И човешко, всичко е излизало от ръцете на човек, всичко е било наше. И чие да е?
Всъщност, няколко дни си мисля да си призная, че напоследък лудвам. От работа, от абсурди, от напрежение. Работният ми ден започва в 7 и завършва след 21.00.
Парите не са лоши, но не са това, което кара кожата ми да се сгърчва от удоволствие.
И затова една вечер бях така капнал, че почти заспах в Ла Банка. В друга седях в таксито и заспах за секунди, докато се возихме по мокрите от дъжда улици, само за да стана и да платя и да се придвижа към входа...секунди след като заспах. И това ли ме чака?
Много искам да ми предложат да попътувам във времето, за да се окажа в 60-те -70 – те години на 20 век, които никога да не свършват. Точно по вкуса ми, достатъчно съвременни и недостатъчно модерни. Вече взех, че разбрах Чарли Чаплин и неговия ужас, изразен в Модерни Времена. Вероятно пак ще си бъда учител, ще живея прост и лишен от екстри живот, помпен от ентусиазма на масите, повлечени по улицата след поредната нова революционна песен. И как ми се ходи на танцова вечеринка, много подобна на дискотеките на Бирхала през 1988-1989 в Стара Загора. И защо една такава инициатива умря? А беше страхотно, поне за мен, наивният дечко. Не знам, може би много съм вече възрастен, прекалено възрастен, за да мога да се зарадвам на живота.
Кога последен път се радвах?
Когато успях с яден тон да насоля жената, която събираше парите за тока на стълбището.
Маргото пиеше кафе, аз излязох на вратата по тениска на Нови Цветя и камуфлажни панталони, изгледах я с недоумение, когато бившата ми колежка ми обясни, че трябвало да платя 3.40 за два поредни месеца. С вулканична тактичност и изразих своите съмнения, че аз вероятно не съм вампир и понеже в тъмното няма как да се движа, вероятно е по-удачно да не плащам. Тя зяпна.
Днес бях на път да стана и да заблъскам в асфалта един нахален циганин, който се опита да ме ръси под предтекст, че бил гладен. Бях толкова уморен, че вече виждах как му забивам крак в лицето. И го довършвам с чупене на ръцете.
Отпратих го с “Изчезни!”, за да не дам воля на фантазията си. Май Румяна ме изгледа едно странно. Не знам, бе тъмно.
И откога не съм получавал писма. Трябва и аз като геройчето на Ено Рауд да си пиша и сам да си отговарям. И пак пускам песента...
Письма, письма лично на почту ношу.
Словно, я роман с продолженьем пишу.
Знаю, точно знаю, где мой адресат,
В доме, где резной палисад.

Где же моя черноглазая где,
В Вологде-где-где-где,
В Вологде где,
В доме, где резной палисад.

Шлю я, шлю я ей за пакетом пакет.
Только, только нет мне ни слова в ответ.
Значит, значит стоит иметь ей ввиду,
Сам я за ответом приду.

Чтоб ни случилось я к милой приду,
В Вологду-гду-гду-гду,
В Вологду-гду,
Сам я за ответом приду.

Вижу, вижу алые кисти рябин.
Вижу, вижу дом ее номер один.
Вижу, вижу сад со скамьей у ворот.
Город, где судьба меня ждет.

Вот потому-то мила мне всегда
Вологда-гда-гда-гда
Вологда-гда
Город, где судьба меня ждет.

Сетих се, че някога и аз имах една такава черноока, на която пишех писма всеки ден. Бяхме събрали по 1 чувал с писма. Моят аз предадох за вторична хартия или изгорих. Не помня.
И тя отиде за вторична хартия. Или я изгорих. Май второто. Беше ужасно отдавна. Тя имаше странен почерк. Наскоро намерих нещо писано от нея в едно тефтерче. Разписание на влак, който така и така не бяхме хванали. Тогава. Стана ми странно.
Май ще е пусна смс ей сега. Нищо, че вече спи, по всяка вероятност с мъжа си.
Ах този път, ах тези преходи Москва – Петушки. Отдавна не съм пътувал към Петушки, а ми трябва.

Мнемозина · Мнение от **Мнемозина** » 30.09.06, 23:52

И аз искам пак в ония години, може би и 80-те обаче ще добавя. Но пък се и чудя дали ще имам избор сред кои точно хора да съм. Едва ли.

Умората винаги ме е карала да се чувствам стара. Засега все още временно.

IvailoTonchev · Мнение от **IvailoTonchev** » 30.09.06, 23:59

Мнемозина написа:И аз искам пак в ония години, може би и 80-те обаче ще добавя. Но пък се и чудя дали ще имам избор сред кои точно хора да съм. Едва ли.

Приеми, че си на свободен избор. Може да имаш битието на тих наемател в къщичка на брега в Созопол през 68, в едно вечно и цветно лято. Или пък да живееш на една обсипана с есенни листа улица в София през 70те и да вървиш по пустите улици, почти без автомобили. Като в корица на списание Лада. Беше красиво. Имам над 100 списания от 60те и 70те и си ги гледам редовно. Приятно ми е.

Set · Мнение от **Set** » 01.10.06, 00:07

IvailoTonchev написа:
Мнемозина написа:И аз искам пак в ония години, може би и 80-те обаче ще добавя. Но пък се и чудя дали ще имам избор сред кои точно хора да съм. Едва ли.

Приеми, че си на свободен избор. Може да имаш битието на тих наемател в къщичка на брега в Созопол през 68, в едно вечно и цветно лято. Или пък да живееш на една обсипана с есенни листа улица в София през 70те и да вървиш по пустите улици, почти без автомобили. Като в корица на списание Лада. Беше красиво. Имам над 100 списания от 60те и 70те и си ги гледам редовно. Приятно ми е.

Кой набор си?

jazz · Мнение от **jazz** » 01.10.06, 00:10

я се вземете в ръце и самоударете по 2 шамара

Мнемозина · Мнение от **Мнемозина** » 01.10.06, 00:12

IvailoTonchev написа: Приеми, че си на свободен избор. Може да имаш битието на тих наемател в къщичка на брега в Созопол през 68, в едно вечно и цветно лято. Или пък да живееш на една обсипана с есенни листа улица в София през 70те и да вървиш по пустите улици, почти без автомобили. Като в корица на списание Лада. Беше красиво. Имам над 100 списания от 60те и 70те и си ги гледам редовно. Приятно ми е.

Трудното при мен не е точно в избора на място. По-скоро въпросът е какъв живот бих си избрала - спокоен и мечтателен, или пък динамичен (ама тогавашната динамичност, не сегашната истерия) с много хора около мен. Дали да бъда стожер на нещо си или да го играя бунтарка (не, моите бунтове биха били срещу "професионалните" бунтари).
Не мога да си избера, бих искала всичките да ги опитам. Живот в село, в малък град, в голям - всичко. Ама по един цял живот.
Най-вече бих искала да разбера някои работи точно как са били.
Размечтах се. По-точно започнах да планирам разни мечти.

IvailoTonchev · Мнение от **IvailoTonchev** » 01.10.06, 00:22

Set написа:
Кой набор си?

Усещам се на 1000 години. Защо питаш?

IvailoTonchev · Мнение от **IvailoTonchev** » 01.10.06, 00:24

Мнемозина написа: Размечтах се. По-точно започнах да планирам разни мечти.

Това е. И аз съм така. Помага ми да преглъщам късчетата реалност.

Set · Мнение от **Set** » 01.10.06, 00:24

IvailoTonchev написа:
Set написа:
Кой набор си?
Усещам се на 1000 години. Защо питаш?

"Може да имаш битието на тих наемател в къщичка на брега в Созопол през 68"

Не знам как е било. Точно тогава съм роден.

Ние сме деца на 80-те.

esti · Мнение от **esti** » 01.10.06, 00:24

Мнемозина написа:Не мога да си избера, бих искала всичките да ги опитам. Живот в село, в малък град, в голям - всичко. Ама по един цял живот.

Кажи си направо, че искаш да си котка - с няколко живота.

То и аз, като теб, не толкова за мястото, колкото за начина...
Но при всички случаи до море 8)

IvailoTonchev · Мнение от **IvailoTonchev** » 01.10.06, 00:26

Set написа:
IvailoTonchev написа:
Set написа:
Кой набор си?
Усещам се на 1000 години. Защо питаш?
"Може да имаш битието на тих наемател в къщичка на брега в Созопол през 68"

Не знам как е било. Точно тогава съм роден.

Ние сме деца на 80-те.

В паспорта ми пише 18 юни, 1973. Другото е просто фантазия на основа чужди спомени и избелели картинки.

Мнемозина · Мнение от **Мнемозина** » 01.10.06, 00:29

IvailoTonchev написа:
Мнемозина написа: Размечтах се. По-точно започнах да планирам разни мечти.
Това е. И аз съм така. Помага ми да преглъщам късчетата реалност.

Какви късчета бе, Тончев, то са едни монолити дето се сипят

Set · Мнение от **Set** » 01.10.06, 00:31

IvailoTonchev написа: Другото е просто фантазия на основа чужди спомени и избелели картинки.

На мен така ми влияят старите бг филми.

IvailoTonchev · Мнение от **IvailoTonchev** » 01.10.06, 00:31

Мнемозина написа:
Какви късчета бе, Тончев, то са едни монолити дето се сипят

Просто зле се пазиш май ...Бъди по-гъвкава, разбивай ги на дребно.

Мнемозина · Мнение от **Мнемозина** » 01.10.06, 00:33

esti написа:
Мнемозина написа:Не мога да си избера, бих искала всичките да ги опитам. Живот в село, в малък град, в голям - всичко. Ама по един цял живот.
Кажи си направо, че искаш да си котка - с няколко живота.

То и аз, като теб, не толкова за мястото, колкото за начина...
Но при всички случаи до море 8)

Котка... може, но няма да ме пускат в концертни зали.

Мнемозина · Мнение от **Мнемозина** » 01.10.06, 00:37

IvailoTonchev написа:
Мнемозина написа:
Какви късчета бе, Тончев, то са едни монолити дето се сипят
Просто зле се пазиш май ...Бъди по-гъвкава, разбивай ги на дребно.

Не може, сегашният живот също трябва да се живее, пълнокръвно при това. След двайсетина години и на нас сигурно ще ни завиждат за интересното ни време.

esti · Мнение от **esti** » 01.10.06, 00:42

Мнемозина написа:
esti написа:
Мнемозина написа:Не мога да си избера, бих искала всичките да ги опитам. Живот в село, в малък град, в голям - всичко. Ама по един цял живот.
Кажи си направо, че искаш да си котка - с няколко живота.

То и аз, като теб, не толкова за мястото, колкото за начина...
Но при всички случаи до море 8)
Котка... може, но няма да ме пускат в концертни зали.

Мда..това ще е проблем.

А аз да взема да бягам, щото Тончев уморен човека, чувствал се на 1000 години, усеща се, че му е криво...
А аз отдавна съм си все на тази възраст и ще взема да си помисля, че нещо не ми е у ред....и аз ще се изкривя....или ще застрадам, точно когато ви разправях, че не обичам да страдам...Да, май наистина е по-добре да бягам.
Ае чао

Мнемозина · Мнение от **Мнемозина** » 01.10.06, 00:45

esti написа:
А аз да взема да бягам, щото Тончев уморен човека, чувствал се на 1000 години, усеща се, че му е криво...
А аз отдавна съм си все на тази възраст и ще взема да си помисля, че нещо не ми е у ред....и аз ще се изкривя....или ще застрадам, точно когато ви разправях, че не обичам да страдам...Да, май наистина е по-добре да бягам.
Ае чао

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?p=2649#2649

esti · Мнение от **esti** » 01.10.06, 00:49

Мнемозина написа:
esti написа:
А аз да взема да бягам, щото Тончев уморен човека, чувствал се на 1000 години, усеща се, че му е криво...
А аз отдавна съм си все на тази възраст и ще взема да си помисля, че нещо не ми е у ред....и аз ще се изкривя....или ще застрадам, точно когато ви разправях, че не обичам да страдам...Да, май наистина е по-добре да бягам.
Ае чао
http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?p=2649#2649

Страшна си

IvailoTonchev · Мнение от **IvailoTonchev** » 01.10.06, 06:54

Мнемозина написа:
Не може, сегашният живот също трябва да се живее, пълнокръвно при това. След двайсетина години и на нас сигурно ще ни завиждат за интересното ни време.

Аз съм за. Активно и напред.

IvailoTonchev · Мнение от **IvailoTonchev** » 01.10.06, 07:01

esti написа:
А аз да взема да бягам, щото Тончев уморен човека, чувствал се на 1000 години, усеща се, че му е криво...
А аз отдавна съм си все на тази възраст и ще взема да си помисля, че нещо не ми е у ред....и аз ще се изкривя....или ще застрадам, точно когато ви разправях, че не обичам да страдам...Да, май наистина е по-добре да бягам.
Ае чао

Ми криво ми е. Вече не ми е, бар дъ вей /както казва един авто-инструктор/.

Може ли само аз да съм на 1000 години и никой друг да не е?

jazz · Мнение от **jazz** » 01.10.06, 07:29

IvailoTonchev написа:[
Ми криво ми е. Вече не ми е, бар дъ вей /както казва един авто-инструктор/.
Може ли само аз да съм на 1000 години и никой друг да не е?

ееееееееех кога бях на 1000

еех, спомени, спомени

прав е инструктура - щом те вей в бар, всичко е ок

Ън · Мнение от Ън » 01.10.06, 08:41

IvailoTonchev написа:
Set написа:
IvailoTonchev написа:
Set написа:
Кой набор си?
Усещам се на 1000 години. Защо питаш?
"Може да имаш битието на тих наемател в къщичка на брега в Созопол през 68"

Не знам как е било. Точно тогава съм роден.

Ние сме деца на 80-те.
В паспорта ми пише 18 юни, 1973. Другото е просто фантазия на основа чужди спомени и избелели картинки.

Тончев, ти си младеж, бе! Кво си се разкиснал.
Всъщност, аз също се вкисвам към полунощ, затова гледам да си лягам малко по- рано.

Ън · Мнение от Ън » 01.10.06, 08:42

Zmeu написа:
IvailoTonchev написа:[
Ми криво ми е. Вече не ми е, бар дъ вей /както казва един авто-инструктор/.
Може ли само аз да съм на 1000 години и никой друг да не е?

ееееееееех кога бях на 1000

еех, спомени, спомени

прав е инструктура - щом те вей в бар, всичко е ок

Аз пък съм на 18

vyara · Мнение от **vyara** » 01.10.06, 11:42

Тончев, че ти си бил по-малък от мен с няколко месеца, бре

А си мислех, че си с няколко години по-стар.

Аз пък не съм като теб - все да искам да живея в друго време...
Тончев, може би е време да изгориш или предадеш старите списания, както си направил с онези писма. И да спреш да сравняваш "тогава" и "сега". Ако през цялото време гледаш назад, нищо чудно, че не можеш да се радваш. Ама то може и да си е твой избор, може пък на теб точно това да ти харесва...

IvailoTonchev · Мнение от **IvailoTonchev** » 01.10.06, 11:46

[unknown] написа: Тончев, ти си младеж, бе! Кво си се разкиснал.
Всъщност, аз също се вкисвам към полунощ, затова гледам да си лягам малко по- рано.

Или по-късно, ама доста по-късно.
Абе, мина ми. Ама клипът на Песняры е жесток.

IvailoTonchev · Мнение от **IvailoTonchev** » 01.10.06, 11:53

vyara написа:Тончев, че ти си бил по-малък от мен с няколко месеца, бре А си мислех, че си с няколко години по-стар.

Аз пък не съм като теб - все да искам да живея в друго време...
Тончев, може би е време да изгориш или предадеш старите списания, както си направил с онези писма. И да спреш да сравняваш "тогава" и "сега". Ако през цялото време гледаш назад, нищо чудно, че не можеш да се радваш. Ама то може и да си е твой избор, може пък на теб точно това да ти харесва...

Младо момче съм, по документи. И не гледам назад, гледам адски напред. Но ме привлича онова време, миналото. Какво да правя.
Иначе, в 2006 съм, ходих на фитнес, пих Л-карнитин, пуснах комплимент на една мацка, въобще, сега ям мулти-културна манджа - ориз със зеленчуци, свежарка съм.
Ама наистина звуча зряло, хехе. 8)

vyara · Мнение от **vyara** » 01.10.06, 12:08

IvailoTonchev написа:
vyara написа:Тончев, че ти си бил по-малък от мен с няколко месеца, бре А си мислех, че си с няколко години по-стар.

Аз пък не съм като теб - все да искам да живея в друго време...
Тончев, може би е време да изгориш или предадеш старите списания, както си направил с онези писма. И да спреш да сравняваш "тогава" и "сега". Ако през цялото време гледаш назад, нищо чудно, че не можеш да се радваш. Ама то може и да си е твой избор, може пък на теб точно това да ти харесва...
Младо момче съм, по документи. И не гледам назад, гледам адски напред. Но ме привлича онова време, миналото. Какво да правя.
Иначе, в 2006 съм, ходих на фитнес, пих Л-карнитин, пуснах комплимент на една мацка, въобще, сега ям мулти-културна манджа - ориз със зеленчуци, свежарка съм.
Ама наистина звуча зряло, хехе. 8)

Мдаа, ти се един млад_еж

esti · Мнение от **esti** » 01.10.06, 12:17

IvailoTonchev написа:
vyara написа:Тончев, че ти си бил по-малък от мен с няколко месеца, бре А си мислех, че си с няколко години по-стар.

Аз пък не съм като теб - все да искам да живея в друго време...
Тончев, може би е време да изгориш или предадеш старите списания, както си направил с онези писма. И да спреш да сравняваш "тогава" и "сега". Ако през цялото време гледаш назад, нищо чудно, че не можеш да се радваш. Ама то може и да си е твой избор, може пък на теб точно това да ти харесва...
Младо момче съм, по документи. И не гледам назад, гледам адски напред. Но ме привлича онова време, миналото. Какво да правя.
Иначе, в 2006 съм, ходих на фитнес, пих Л-карнитин, пуснах комплимент на една мацка, въобще, сега ям мулти-културна манджа - ориз със зеленчуци, свежарка съм.
Ама наистина звуча зряло, хехе. 8)

Като каза за онези улички с есенните листа и, че те привлича онова време...Прозвуча ми, като носталгия по детството - поне при мен е така.
Като гледам старите филми, например с А. Карамитев - тихи, спокойни, слънчеви улички...Безметежност някаква. Няма проблеми, няма стрес.
Или оня филм....как се казваше - изпращане на войник правеха.....а! - "Вилна зона" май....
Уж шумен купон на двора..."кюфтета...кебапчета...", мъкнеха разни тенджери.
А топла, лятна вечер....и едни щурци....
Винаги ми напомнят детството. Живеехме в къща с двор в центъра на Бургас и улиците бяха същите - тихи, слънчеви...Често се събирахме големи компании по дворовете, за да хапнем мидите, които през деня сме събрали от някой плаж на юг. А ние лапетата щуреехме на воля...
Връщат ми усещането за спокойствие и сигурност....за щастие.
Но и винаги ме натъжават, защото започва да ми горчи от чувството за безвъзвратна загуба.
Тончев, дали пък въпреки нашите 1000 години, не сме си още дечковци бе?
И затова да ни дотежава понякога света на възрастните.
Може би...
Но какво от това - тук и сега сме. Няма мърдане.
Или както се казва - "спокойно моряци! корабът потъва - вода ще има за всички"

IvailoTonchev · Мнение от **IvailoTonchev** » 01.10.06, 12:26

vyara написа: Мдаа, ти се един млад_еж

Напомни ми за една супер просташка песен за таралежите, пееше се нещо от типа на...
"Еж, беж, как готино е да бодеш!".
8)
Супер кючек.

vyara · Мнение от **vyara** » 01.10.06, 12:27

Човек изпитва носталгия по времето от детството или младостта си, не толкова защото това време е било кой знае колко по-хубаво, а защото е било време на безгрижие, морета до колене, илюзии и прочие. Не сте ли се питали дали след време на нашите деца нашето днес няма да им се струва най-приказното и вълшебно време. И май винаги е било така - винаги животът е бил труден за възрасните и приказка за децата, във всички времена и епохи. Така, че не унивайте - не сме нито първите, нито последните пораснали деца

IvailoTonchev · Мнение от **IvailoTonchev** » 01.10.06, 12:29

esti написа: Като каза за онези улички с есенните листа и, че те привлича онова време...Прозвуча ми, като носталгия по детството - поне при мен е така.
Като гледам старите филми, например с А. Карамитев - тихи, спокойни, слънчеви улички...Безметежност някаква. Няма проблеми, няма стрес.
Или оня филм....как се казваше - изпращане на войник правеха.....а! - "Вилна зона" май....
Уж шумен купон на двора..."кюфтета...кебапчета...", мъкнеха разни тенджери.
А топла, лятна вечер....и едни щурци....
Винаги ми напомнят детството. Живеехме в къща с двор в центъра на Бургас и улиците бяха същите - тихи, слънчеви...Често се събирахме големи компании по дворовете, за да хапнем мидите, които през деня сме събрали от някой плаж на юг. А ние лапетата щуреехме на воля...
Връщат ми усещането за спокойствие и сигурност....за щастие.
Но и винаги ме натъжават, защото започва да ми горчи от чувството за безвъзвратна загуба.
Тончев, дали пък въпреки нашите 1000 години, не сме си още дечковци бе?
И затова да ни дотежава понякога света на възрастните.
Може би...
Но какво от това - тук и сега сме. Няма мърдане.
Или както се казва - "спокойно моряци! корабът потъва - вода ще има за всички"

Ми просто обичам да мечтая. За минало, за бъдеще, сякаш няма разлика.

vyara · Мнение от **vyara** » 01.10.06, 12:29

IvailoTonchev написа:
vyara написа: Мдаа, ти се един млад_еж

Напомни ми за една супер просташка песен за таралежите, пееше се нещо от типа на...
"Еж, беж, как готино е да бодеш!".
8)
Супер кючек.

Разни хора, разни асоциации. Аз например съм го запомнила от "Упражнение по стил" на Реймон Кьоно - любима книжка. След като ти го написах, се сетих за него, което и провокира съседната тема, която пуснах

IvailoTonchev · Мнение от **IvailoTonchev** » 01.10.06, 12:30

vyara написа:Човек изпитва носталгия по времето от детството или младостта си, не толкова защото това време е било кой знае колко по-хубаво, а защото е било време на безгрижие, морета до колене, илюзии и прочие. Не сте ли се питали дали след време на нашите деца нашето днее няма да им се струва най-приказното и вълшебно време. И май винаги е било така - винаги животът е бил труден за възрасните и приказка за децата, във всички времена и епохи. Така, че не унивайте - не сме нито първите, нито последните пораснали деца

Това исках да кажа и аз, ама още ям ориз и ми беше заета устата.

IvailoTonchev · Мнение от **IvailoTonchev** » 01.10.06, 12:34

vyara написа:
Разни хора, разни асоциации. Аз например съм го запомнила от "Упражнение по стил" на Реймон Кьоно - любима книжка. След като ти го написах, се сетих за него, което и провокира съседната тема, която пуснах

В Сървайвър вече ядат змии, в Биг Брадър селски бекове нападат травестити, доматите пак са по 1.50 лв. Не ми остава време за стил.

vyara · Мнение от **vyara** » 01.10.06, 12:41

IvailoTonchev написа:
vyara написа:
Разни хора, разни асоциации. Аз например съм го запомнила от "Упражнение по стил" на Реймон Кьоно - любима книжка. След като ти го написах, се сетих за него, което и провокира съседната тема, която пуснах
В Сървайвър вече ядат змии, в Биг Брадър селски бекове нападат травестити, доматите пак са по 1.50 лв. Не ми остава време за стил.

Ами цяло лято като бяха доматите по 60 ст., като ги нямаше ББ и Сървайвър... Обзалагам се, че и тогава нещо ти пречеше да се усмихваш

Но все пак днес ми се виждаш в добро настроение

IvailoTonchev · Мнение от **IvailoTonchev** » 01.10.06, 12:48

vyara написа:
Ами цяло лято като бяха доматите по 60 ст., като ги нямаше ББ и Сървайвър... Обзалагам се, че и тогава нещо ти пречеше да се усмихваш Но все пак днес ми се виждаш в добро настроение

Глупости, аз винаги се усмихвам. Но не винаги ми е до смях.

esti · Мнение от **esti** » 01.10.06, 12:55

vyara написа:Човек изпитва носталгия по времето от детството или младостта си, не толкова защото това време е било кой знае колко по-хубаво, а защото е било време на безгрижие, морета до колене, илюзии и прочие. Не сте ли се питали дали след време на нашите деца нашето днес няма да им се струва най-приказното и вълшебно време. И май винаги е било така - винаги животът е бил труден за възрасните и приказка за децата, във всички времена и епохи. Така, че не унивайте - не сме нито първите, нито последните пораснали деца

Ама как да не е било по-хубаво!
Дори и да е било само илюзия, след като не е имало отрезвяващо разочарование, то си остава хубаво за цял живот.
И с нашите деца ще бъде така - и тях няма да ги подмине носталгията.
А ние не униваме бе, само малко се размекваме понякога, което е полезно за вкаменелостите ни, за да не стане така в един момент, че ако видим човек на когото му е зле, да му препоръчаме антивирусна програма.

Мнемозина · Мнение от **Мнемозина** » 01.10.06, 16:08

IvailoTonchev написа:
esti написа: Като каза за онези улички с есенните листа и, че те привлича онова време...Прозвуча ми, като носталгия по детството - поне при мен е така.
...
Винаги ми напомнят детството. Живеехме в къща с двор в центъра на Бургас и улиците бяха същите - тихи, слънчеви...Често се събирахме големи компании по дворовете, за да хапнем мидите, които през деня сме събрали от някой плаж на юг. А ние лапетата щуреехме на воля...
Връщат ми усещането за спокойствие и сигурност....за щастие.
Но и винаги ме натъжават, защото започва да ми горчи от чувството за безвъзвратна загуба.
Тончев, дали пък въпреки нашите 1000 години, не сме си още дечковци бе?
И затова да ни дотежава понякога света на възрастните.
Може би...
Но какво от това - тук и сега сме. Няма мърдане.
Или както се казва - "спокойно моряци! корабът потъва - вода ще има за всички"
Ми просто обичам да мечтая. За минало, за бъдеще, сякаш няма разлика.

Имало такава сигнатура в дир-а: Искам да бъда това, което бях тогава, когато исках да бъде това, което съм сега.

Само че моите щения за връщане в миналото не са за връщане в детството. За друго говорех и то е свързано не толкова с носталгия, колкото с любопитство.

esti · Мнение от **esti** » 01.10.06, 16:38

Мнемозина написа:
IvailoTonchev написа:
esti написа: Като каза за онези улички с есенните листа и, че те привлича онова време...Прозвуча ми, като носталгия по детството - поне при мен е така.
...
Винаги ми напомнят детството. Живеехме в къща с двор в центъра на Бургас и улиците бяха същите - тихи, слънчеви...Често се събирахме големи компании по дворовете, за да хапнем мидите, които през деня сме събрали от някой плаж на юг. А ние лапетата щуреехме на воля...
Връщат ми усещането за спокойствие и сигурност....за щастие.
Но и винаги ме натъжават, защото започва да ми горчи от чувството за безвъзвратна загуба.
Тончев, дали пък въпреки нашите 1000 години, не сме си още дечковци бе?
И затова да ни дотежава понякога света на възрастните.
Може би...
Но какво от това - тук и сега сме. Няма мърдане.
Или както се казва - "спокойно моряци! корабът потъва - вода ще има за всички"
Ми просто обичам да мечтая. За минало, за бъдеще, сякаш няма разлика.
Имало такава сигнатура в дир-а: Искам да бъда това, което бях тогава, когато исках да бъде това, което съм сега.
Само че моите щения за връщане в миналото не са за връщане в детството. За друго говорех и то е свързано не толкова с носталгия, колкото с любопитство.

Много животи, любопитство.....мдааа......пис пис пис

А при мен сега е умора.....вероятно. Също като при Тончев. Ама той хапна ориз и днес е свежарка.
Аз искам дъъъъъълга почивка.
И ще си я взема, щото не мога да се понасям така.