Къде ли се "изпаряват"

[windcolours]

Не може да не вярваш на нищо и на никого, само защото си се опарил.

това може и да не важи за хората
но за печките и ютиите
в пълна сила

ако знаеш колко пъти съм се залепвала за ютията и печката.хем знам.че са там и има "Уф!!!"

[Мнемозина]

Хората вярват или не вярват не на думите, не и на делата, а на човека. Затова става така.
Тъй измисли моята глава.

а това е субективно. И е свързано с убеждения, предубеждения и предразсъдъци..
Иначе, уви, е вярно!

Разбира се, че е субективно, то няма друг начин.
В тая тема ли се чудехте какво е любовта?
Ето ви още един вариант: любовта е доверие.

[Мнемозина]

Хората вярват или не вярват не на думите, не и на делата, а на човека. Затова става така.
Тъй измисли моята глава.

днес пак не си права
като с котката
имаше един раказ
на джек лондон
един беше видял
големи железни кораби да плуват
върна се в юкон и разправя
един ескимос хвърли нож
във водата
потъна
и го заклаха пътешественика

Че то това потвърждава правотата ми.
Ако беше го разправил шаманът на племето, и ножът нямаше да ги разубеди.

[jazz]

само шаманът е човек
значи

[windcolours]

Разбира се, че е субективно, то няма друг начин.
В тая тема ли се чудехте какво е любовта?
Ето ви още един вариант: любовта е доверие.

Доверието се ражда два пъти в една връзка:

1/когато се влюбиш- чисто и просто, защото се влюбваш винаги в идеализирания образ и не допускаме, че може да ни излъже. Или поне не правим това допускане на този етап. Тоест тука важи "Доверието се ражда от слепотата на Любовта"
2/когато е спечелено във времето с дела. Това е по-ценното доверие. На което аз се доверявам.

Често до второто не се стига..ама...опит-грешка....

[Неф]

Не може да не вярваш на нищо и на никого, само защото си се опарил.

това може и да не важи за хората
но за печките и ютиите
в пълна сила

ако знаеш колко пъти съм се залепвала за ютията и печката.хем знам.че са там и има "Уф!!!"

е да,
има и непоправими случаи

[Green Light]

Да, на хората. Точно така. Всички си мислиме че познаваме човека насреща. Виждали сме такъв типаж, той е точно като съседа отдолу, значи е фукльо, като него, тя прилича на братовчедката- мързел и половина, тоя ми мяза на Харисън Форд, па аз него мноого го тача значи тоя е моя човек, и така. Опростявам много. И в тези положения, когато започна да преценявам така, ала мис Марпъл, аз винаги, 100% греша. Винаги и 100% не трянба да се казва, затова смятайте че ги заменям с клонящи към тях сининими. И цифри. Заради това:
Гледам какво вършат. И да не би да е лесно? Ми то преценката става два пъти по сложна. Всяко действие може да бъде обяснено по петнайсе начина. Непрекъснато е разкъсвам от съмнения, ами ако бъде обяснено така, ако бъде обяснено иначе. За еементарни неща говоря. Един закъснява постоянно. Друг се разболява. Трети непрекъснато е в заеми. Един колега от братска фирма, който подчертано ми е приятел, познавам го от сто години ме подвежда непрекъснато защото не съумява да се справи със задълженията си. Некадърен ли да го нарека. Той не е некадърен. Кадърно, лоялно, готино момче. Познавам го него и семейството му, изпил съм една река с тях. Обаче как да му възлагам работа и проекти. Не го наричам никак вътре в себе си, освен приятел. Но не работя с него, а с един мързелив нагаждач, който обаче спрямо мене е 100 пардон 99 % ток. Сложно колкото си искаш. А колйко по- просто е с квалификациите. Думи:
Мързелив/ Работлив
Кръшкач/ 1ви на линия
Непособен/ Кадърен
Мрънкало/ Мъжкарче
Стиснат/ Щедър
Егоист/ Екипен играч
Залепваш ги където трябва и живота става лесен.
Но лъжлив.

[jazz]

говорим за различни неща
или поне аз си мисля
едните са хора
които познаваш
и не/вярваш
другият е шаманът
от телевизора примерно

[Мнемозина]

говорим за различни неща
или поне аз си мисля
едните са хора
които познаваш
и не/вярваш
другият е шаманът
от телевизора примерно

Да, така е.
Тия неща са си ирационални и индивидуални и правила няма.
Нормално е в такива теми всеки да говори за нещо свое си.

Само да кажа, че и шамана може и да го познаваш, ако е от твоето племе. И да не му вярваш, ако ти вече не си от племето си съвсем.
Варианти безброй.

[Green Light]

говорим за различни неща
или поне аз си мисля
едните са хора
които познаваш
и не/вярваш
другият е шаманът
от телевизора примерно

Е да. Тогава са различни. Трудното е с тези около тебе. За Бойко Борисов ако си говорим 10.. 99% от българския народ ще ти каже "чакам да видя и тогава ще кажа какъв е". Така че с тия, шаманите, работта е по- лесна, Змей!

[jazz]

има един стар виц
сигурно го знаеш
имало един съдия
всички много доволни от него
и ищец и ответник
отишъл веднъж самият цар
да види защо е толкова популярен
изслушва ги и двамата
съдията
и казва
и ти си прав и ти си прав
и всички хепи
отива царя и му казва
- не може и двамата да са прави
съдията
- знаеш ли и ти си прав

та всеки е прав
и ти зелена светлина
си прав

[snowprincess]

Историята се твори от дела. Аз поне с такова впечатление съм останала, четейки учебниците. Там рядко пише кой кво казал, а какво е направил.
Ако предпочитаме да вярваме в думи, значи просто сме избрали по-бързия и кратък път към заблудата.

Това, което казваш е безспорно.
Интересното е защо, както е забелязал Грийн, хората избират да вярват на думите. И то предимно на хубавите думи! Това е много просто - хората вярват в каквото искат, в каквото знаят/познават, в каквото им изнася. Най-общо в каквото им харесва. В каквото не им харесва избират да не вярват. Понякога избират да не вярват дори на дела/факти, които не им харесват. Дотам са избирателни! Но защо е така? За мен това си е някакъв естествен защитен механизъм, но не съм се задълбочавала.

така е
е как защо, избираш между това да бъдеш наранена или да получиш спокойствие/удоволствие

[І]

богат ли беше като се оженихте
парите нямат нищо общо
много искам да си щастлив, но си като старо дърво, което не се огъва
не познавам бившата ти жена, но видях през годините на виртуалното ни познанство да правиш много грешки
и съм ти ги казвала
разбери, за да намери човек това, което търси, трябва сам да се промени
няма как да ти се случват различни неща ако постъпваш и мислиш все по един и същи начин

можеш ли да казваш правилните думички навреме, МЪЖжжж
http://vbox7.com/play:c2c807bf

Не. Беден студент. Доста драпах и учех, докато стигна нивото /до преди 7-8 години, от когато ме познаваш виртуално/.
Парите имат много общо. И отношението към тях се проявяваха и тогава, макар и в лека степен щото просто ги нямаше. Нооо... любовта нали сляпа. Първият път се ококорих, когато колежките я бяха навили да ходи в Испания да мачка туристи за 3 години, малко след като сина почна да ходи. Щяла да "ни вземе след 3 години" там.
Грешките съм си ги видял и осмислил. Никога не съм се смятал за безгрешен. Напротив, и съм го казвал доста, че нейните грешки и недостатъци са били винаги на порядъци по-малко от моите.
Друг е въпроса дали ще спра да си повтарям грешките.

[І]

чета те /в отговорите, не само в този/
ама ти още смяташ, че си прав. И нямало да се разбере голямата философия на Живей за мига"
питаш, пускаш, и все около твоето въртиш.

За кое бе слънце съм прав?!
Е го взимам ви тебе, зВяра, Уинди... жени дет не смятате, че заради парите/материята следва да се случат тия неща с разделите. Ми..не съм се оженил за вас, за което съжалявам...ма сте били малки по това време и не сме се срещнали. То е поправимо де. Явно съм попаднал на човек, за който нещата имат друго измерение. И се чудя що така.

[І]

Като трябва да се решават проблемите, да ги решаваме заедно.
А не аз в свободното си време да утешавам чувствителния си любим.
Сори, всичко си има граници.

А!
ЗаЕдНо! А не квото сте обсъждали вечерта и сте стигнали до единодушие и мислие, на другия ден да се направи точно наобратното. А на следващия...да утешаваш чувствителния си любим, щото за него света е случаен и няма причина и следствие и ..."що така бе Миме!?".

[І]

Значи се корегираш:lol:?
Че Любовта и в началото не я е имало и после не е дошла и не е излетяла през прозореца?

Да. /По-скоро е излетяло "търпението" към другия./ Или поне е била едностранна. Може после и да е станала двустранна по някое време. Аз затова се чудя на клиповете и снимките. Защото ми изглежда да сме щастливи и обичащи се. Както и аз си мислех.

[І]

истината е като мнението
и като задника

всеки си ги има
някои си ги развяват като байряк
други все си ги търсят
никой никому не помага май

Няма нужда от такива теми наистина. Но мъжжж кой знае защо има нужда да се терзае публично. Защо? За да бъде прав. Той не иска просто да е щастлив, а иска да е прав.

Ето и ти! За КОЕ да съм прав бре?! Изследвам как се е стекло при другите.
Ето вие /тая прословута тройка/ не си и представяте дори, че може това да стане заради кинти. Но вие не се оставяте също така и родителите да ви манипулират и да ви сочат ъгъл алфа у живота. Значи има и от другите печалби у тотото, просто съм заложил на куц кон.

[holi_day]

не се ли разведохте
носталгия по миналото ли
сега ли ти е тъжно за разминаването, което се е получавало в продължение на 20г.
сега шъ страдаш що колежките й преди 10г. са й давали идеи ли
бе, ногу виновна таз жена, така пъ да я навият лесно
мъжжж, а, спри се
миналото не може да се променя
с тоя образ на страдалец нещо почват нещата да ми заприличват на хамлетови монолози пред публика
пъ не мога да спъ с жена без чувства
пъ докато го каза, някви снимки и рисунки се появиха на едно момиче, предполагам влюбено
пъ после ветрове се довяха
пъ студено ти е
пъ опитваш огън да си стъкнеш (глей ква дума за уют)
пламне искра, а ти хукваш да не би да се опариш ли
и сичко това задължително публично
докато сам не попиташ себе си къде грешиш, няма да видиш истински и една своя грешка

[І]

Все си мисля, че за да откриеш истината, трябва да ти стиска да погледнеш и от нечия друга камбанария.

Кое те кара да мислиш, че не го правя?! Споменавал съм и тук, че всяка книга която захванеше да чете бившата, прочитах и аз. За да усетя кво я вълнува, какво търси, какво и липсва. За съжаление бяха "Куелю", "Как да си намерим приятели" и разни те такива.. Защото всички многобройни семейни приятели бяха от страната на младоженеца.
Нейни са думите, че иска да има и тя като моите приятелки, приятел като мене, ама да не и е съпруг.

[І]

прилича ми на картините на ангел, ко лошо...една гледна точка...

Да, нещо такова е с клиповете. Но много под нивото на картините на ... В тях аз поне виждам страст, удар с четката или молива, докато моите са нега, смехории, ефир.
Но си прав, нещо такова са и 2-те.

[holi_day]

Споменавал съм и тук, че всяка книга която захванеше да чете бившата, прочитах и аз.

давай
има още неразправени неща
не са малко години
разправяй
ден по ден
и още снимки качи
вземи 1 бутилка вино и пиши


и все пак нетът е публично място, редно ли е в такива подробности да пишеш тези неща, още повече, че не присъстваш съвсем анонимно

[windcolours]

Все си мисля, че за да откриеш истината, трябва да ти стиска да погледнеш и от нечия друга камбанария.

Кое те кара да мислиш, че не го правя?!

Може би някога си правил.

[І]

Има нужда от такива теми. Те дават възможност да си "сверим часовниците".

Да, точно това искам. Не да се оплаквам или да търся съчувствие. Темата е изпълнена с много смеещи се икони и търкалящи се по пода човечета, за да бъде от упоменатия тип.
Просто нямаше как да метна само "бе що някои жени бягат кат кинтите свършат?". Нямаше да е сериозно. И нищо нямаше да науча. Но като сложа частното /клипа и моята история/ за да задам въпроса за общото.... някак си нещата се изкривяват в посока личното пространство. Ми..отчел съм го и тоя факт.
Но ето до тук, освен "прословутата 3-ица" дето обичат на инат, само безобидна каза точна и ясна женска позиция- "пораснали сме, и искаме партньорът да е стабилен". Е, и Сноу го е казвала не само тук, но тя по друг начин /за не бездейното участие на другия-сиреч жената у случая, мъжът наистина да е стабилен и в слабите си моменти/ ..

А това с личното... все си викам, че съм го надживял вече. Но понякога си ме удря като ми домъчнее за децата и ежедневното им присъствие и се питам "ЗАЩО?!"
Какъв мотив може да са материалните блага за да развалиш едно поне на снимките щастливо изглеждащо семейство?! Щот и за мен, както и за "прословутата 3-ица", това е абсолютно неприемливо и непонятно. И няма как да не си задавам тея въпроси.

[І]

Мислиш моят брачен живот е бил безоблачен ли? Мислиш, че не сме се сочили с пръст с мъжа ми и не сме натяквали ти така, а па ти така, ти такъв, а ти онакъв. Няма такава работа. Но съм се надмогнала в някаква степен. Видала съм си кусурите и още си ги виждам и още ги изглаждам, но бързам вече. Бързам да се поправям на всяка крачка и моля да ми показват ябълката, искам даже да я разрязвам и да виждам червея.

И не си го напуснала. А можеше. Ето тая разлика искам да разбера. Защо някои устискват, а други пренебрегват.
Щото няма идеално семейство, като и идеално твърдо тяло или идеална черна дупка. За това последното съм сигурен /щото и за мен оставаха джобни по време на брака/.

[І]

ей, голяма си разрушителка на илюзии
как сега мъжжжж ще търси тая идеалната с малките цици, дългите крака, дето ще му даде пълна свобода и цял живот ще им пърхат пеперуди в стомаха, а и от раз трябва да се влюбят едновременно един в друг

То затова идеалният партньор е сбор от 2-ма, 3-ма или повече...

[jazz]

За да усетя кво я вълнува, какво търси, какво и липсва.

всичко е до подход
който идва от вътре
май прекалено много ги мислиш нещата
мен това би ме дразнило
и то много

все едно
да ги питаш
по време на секс
миличко
как се чустваш
добре ли ти е
а така по-добре ли
нещо мога ли да напрвя по-добре
моля те кажи ми
моляяяяя теееее

[holi_day]

Има нужда от такива теми. Те дават възможност да си "сверим часовниците".

ок, утре шъ пусна няколко

на нашата възраст това да се сверяваме часовника вече се е превърнало в дефект
току си сверяваме часовника с някого
а можем просто насаме със себе си да бъдем честни
и да не търсим отражение на живота ни в чуждите очи
достатъчно опит имаме за самостоятелни оценки, затова няма нужда толкова да се озъртаме за чуждите, когато тези, които можем честно пред себе си да направим, не ни харесват.

[І]

Аз периодично се влюбвам в жена си. Достатъчно е да усетя аромата и под парфюма. Онзи, специфично нейния, непроменящ се вече 15 години...

Исках да знам ТЯ как е устискала с такова говедо като тебе.
И как да не се влюбваш всеки ден в нея. Няма начин. Какво обаче я е задържало ЗАЕДНО, дори и е в тея трудни моменти с новия кабинет, заемите, твоят "труден характер" /не съм го видял, ма ти така твърдиш /.
За мен тя е рядко изключение и следва да си смените имената.

[І]

Мярнах темата снощи, а днес нямам нерви да я чета цялата.
Мъжжж, клипчето е готино, макар и разделени вие винаги ще имате общото минало - спомена. От вас зависи дали това ще е готино или пък лошо изживяване, връщането към миналото де.
Та, исках само да кажа, че нищо което е изградено само връз парите не е трайно, рано или късно се разпада.

Ми аз до преди няколко години мислех, че не е връз материята изградено. Вярно, често се майтапех, че е връз секса. Като в "Стъпка по стъпка".
А за миналото...ми обикновено спомени остават за хубавите неща. Даже ако ме питаш за кво са били приблизително 4-5-те големи караници за тея 20 и кусур години, имам смътен спомен. Помня само, че бяха заради глупост /женска/ и заради родителите /и/. Ама подробности.. ?! Аз поне не мога да се оплача от миналото ни заедно. Имали сме достатъчно хубави моменти, както и две прекрасни и красиви деца.
Мога да се оплача единствено от реакцията и след като си счупи капачката на коляното и я носех 3 месеца на ръце от кревата до кенефа и банята и нейната реакция след това, когато трябваше да се върнем в къщата ни и да напуснем апартамента под наем срещу детската градина.. Може да се е почувствала твърде зависима от мен, обидена, или просто техните да са я измагерили да ме разкара, щото къщата е наша, а тя ги беше настанила вече там като на хижа.
Та...миналото не го барам. Чудя се що това минало мина под знаменател. Те това искам да разбера. Наистина ли кинтите за болшинството хора /айде жени/ могат да са наистина такъв решаващ фактор. За родителите и със сигурност са.

[windcolours]

чета те и ми става мъчно.
Съжалявам,че ти пиша това тук, но така или иначе не обръщаш внимание на опиттите ми в лични. А те нямат за цел да извлека лична полза.
много ми се иска да ти кажа,че ми приличаш на часовник, който поради някакъв катаклизъм е спрял да работи и стрелките му показват едно и също време, независимо колко часове, дни.месеци и години са минали. Или на развален грамофон. Плочата е хубава, но грамофонът се е прецакал и върти един и същи фрагмент от музика.

Мъчно ми е. И понеже сам си казвал,че ако на човек не му е дошьл акъла на 40 - няма смисъл да го чака, ми става още по-мъчно.

И пак ми е мъчно. Защото каквото и да приказваш, на дела постъпваш по друг начин. А после сочиш с пръст другия.

Много ми е мъчно. Това е.

ПП Съжалявам,че тук. Но вече обясних защо

[І]

Това е много просто - хората вярват в каквото искат, в каквото знаят/познават, в каквото им изнася. Най-общо в каквото им харесва.

Така е и при мене. Странно защо обаче все твърдиш, че не щъ да видя и другата страна като все си разпитвам.
И аз искам да вярвам в хубавите неща и все те да се случват, щото ги привиквам с мислите си и ги визуализирам.
ОооУбаче идват новините в 20.00.
Станах черноглед около и след развода.

[І]

Вярват и на думите и на делата,
докато не бъдат излъгани, предадени, разочаровани.
После не вярват на нищо,
всичко подлагат на съмнение.
Дори и делата!

Да, ето това се случи всъщност. И колкото и да не ми се иска да пренасям опита си напред в бъдещето, аз вече съм го придобил. И ..като ми светне червената лампичка, иди ме убеди, че не е "онова".
А аз съм все пак разумен човек и знам, че няма общ знаменател и уравновиловка. И всеки човек е една различна вселена. Обаче..вече не мога да съм оня влюбения непредпазлив и вярващ в светлото бъдеще момък. Ефекта на "Павлов" - инстинкт.
Пример. С моите колеги по самолеДите...там приемам на доверие почти всичко. Нямам опит и минало, което да ме натовари с "вътрешна матрица на блокировките", която да ми задейства прагове на сработване за алармени сигнали.
Оубаче с жените...

[І]

Ето ви още един вариант: любовта е доверие.

И то кат изчезне...се появявам аз у днешния си вид.

[І]

пъ докато го каза, някви снимки и рисунки се появиха на едно момиче, предполагам влюбено
пъ после ветрове се довяха
пъ студено ти е
пъ опитваш огън да си стъкнеш (глей ква дума за уют)
пламне искра, а ти хукваш да не би да се опариш ли
и сичко това задължително публично
докато сам не попиташ себе си къде грешиш, няма да видиш истински и една своя грешка

Еееее.... Ми аз хората, които са около мен гледам да ги запозная с всички части от моя живот /включително и форумния/. Да ги заведа на ливадата със самолеДите, да ги разходя по чукарите, да ги наквася в некоя задимена кръчма. Няма как да не видите някои от тези проявления.
А за промените...там, където аз искам да остана, не искат да оставам /примерно "секстуризъм" само, или не приемат отговорностите дето ще се струпат с мен у бъдеще, или дори промените, които ще настанат/, а същото е за местата дето искат да остана, но аз не искам- та тук нещата са си двустранни. И както аз разбирам другата страна и не досаждам повече, така мисля и те разбират моята страна.
Проба, грешка, разделяме се като приятели, големи разумни хора. Какво лошо?! Или трябва единя да се мъчи в някоя връзка, вместо да е взаимно удоволствие?
Просто не сме се намерили явно.
Но ако искаш, ще спра да пиша кво се случва около мен и ще забранявам достъп на всяка девойка завъртяла се около мен до 3о4о. Останалите места ще и показвам. Така няма да изглежда показно, а и .. няма кой да ми покаже грешките ми.

[І]

и все пак нетът е публично място, редно ли е в такива подробности да пишеш тези неща, още повече, че не присъстваш съвсем анонимно

Аз въобще не присъствам анонимно. Най-малкото професията ми е такава, че да го знам.
Кое те притеснява!? "Тук" е част от "Мен". Тези дето са ме виждали наживо знаят, че каквото виждат "тук" виждат и ф2ф. Същото е и с другите, които ме виждат ф2ф, но не знаят това място. Но го "виждат". Защото колкото и да съм "публична личност тук", толкова е и "публично 3о4о-то" в моя живот иначе.
Изглежда ми малко смешничко, някой да ми разправя от иначе обичайния ми живот, че преекспонирам клубовете /моделистика, RCgroups и тук/ в живота си. Също толкова шегаджийско ми се вижда и това твърдение тук.
Не, че не обсъждаме в другите форуми личният си живот, случките от световната и местната история, бъзикаме се с вицове и случки, поплакваме за загубен приятел или се радваме на новопоявил се член на семейство, ...
Ти мислиш ли, че 3о4о е нещо по-различно от масата с приятели дето се събирам и "на яве"? Че и там от съседните маси винаги има източени вратове и наострени уши...щото и на яве на "нашата маса" е най-интересно в цялото заведение.

[І]

За да усетя кво я вълнува, какво търси, какво и липсва.

все едно
да ги питаш
по време на секс
миличко
как се чустваш
добре ли ти е
а така по-добре ли
нещо мога ли да напрвя по-добре
моля те кажи ми
моляяяяя теееее

Да. Може би така изглежда. Всъщност дори и това питам /в началото/ ма без воплите и настояванията накрая щото все пак трябва да се напаснем. Секса си е важна и дълга част от живота ни и не бива да се пренебрегва. Или все още не бива на тая възраст.
Но след кат сме се напаснали...ела да видиш. Приказки ли?!
Та тъй е и у живота с другите дейности /или поне аз така го виждам/. Требат си приказки. За напасване. Проблема се явява, като някой нещо е скрил и ти се озовеш в "страната на чудесата" щото някой нещо от теб е искал да телепатираш и да познаеш. Е...все още мъжете сме зле и с телепатията и с интуицията. Обаче сръднята за тоя ни недостатък е огромна.

[І]

ПП Съжалявам,че тук. Но вече обясних защо

Ей. И аз кат зВерчето на лични не говоря. Имам скайп, телефон, лично присъствие по масите.
Прочетох те. Чакам да се върнеш от купона през уикенда. Тъкмо ще си "сверя чЕсовника" с това какво точно прочете.
Щото и думите и делата както твърдяхте по-назад могат да се прочетат по минимум 40 начина.

[І]

ок, утре шъ пусна няколко

на нашата възраст това да се сверяваме часовника вече се е превърнало в дефект
току си сверяваме часовника с някого
а можем просто насаме със себе си да бъдем честни
и да не търсим отражение на живота ни в чуждите очи
достатъчно опит имаме за самостоятелни оценки, затова няма нужда толкова да се озъртаме за чуждите, когато тези, които можем честно пред себе си да направим, не ни харесват.

Холи, ти за какво си говориш с приятелите като се съберете? За времето, облака от вулкана задръстил еУропейското небе, лошата храна в стола на службата...

[jazz]

Всъщност дори и това питам /в началото/ ма без воплите и настояванията накрая щото все пак трябва да се напаснем.

хич ме няма по приказките
ако в повечето ситуации
ябълката и за двамата е еднаква
нещата са ок
ако трябва да се убеждаваме
или променяме
гледни точки
собствени и/или чужди
айде нема нужда

[І]

ако трябва да се убеждаваме
или променяме
гледни точки
собствени и/или чужди
айде нема нужда

Или както вика Айвъна: "Дърто магаре на нови номера да учиш...?! "