Веднъж старият мъдър котарак наблюдавал малкото котенце. Котенцето бягало в кръг и се опитвало да си хване опашката. Стария котарак стоял и наблюдавал, а малкото котенце се въртяло, падало, ставало и отново хуквало след опашката си. -Защо си гониш опашката? – попитал стария котарак …
- Казаха ми – отвърнало котето – че моята опашка, това е моето щастие, и затова се опитвам да го хвана.
Стария котарак се усмихнал, така както могат да се усмихват само старите мъдри котараци и казал:
- Когато и аз бях малко котенце, също ми казаха, че в моята опашка е моето щастие. Много дни бягах след опашката си и се опитвах да я хвана. Падах без сили, ставах и отново се опитвах да я хвана. В един момент се отчаях и тръгнах. Просто тръгнах на където ми видят очите. И знаеш ли какво забелязах изведнъж?
- Какво? – с удивление попитало котенцето?
- Забелязах, че където и да отида, опашката ми винаги е с мен…
Зевс събрал боговете „на пленум”. Щели да решават важен въпрос. Боговете се озовали с удоволствие, защото нямало да наказват някой от тях... а хората.
Ах тези човеци! Вече им били писнали с тяхната завист, алчност, жажда за знания, независимост... (всъщност, просто амбиция) Макар Зевс да решавал еднолично, държал да постави решаването на този въпрос на демократична основа – хората имали доста стабилно лоби сред боговете и особено сред богините... Самият той макар и върховен властелин на небето, знаел какво е срещу теб да се опълчи самата Хера, любимата му дъщеря Атина Палада или Афродита... „И така, дневният ред ви е раздаден! - казал богът, след туй, задал един божествен въпрос, както го задава и един полицай: „Кво ше (ги) прайм сега?!”
При този въпрос останалите богове настръхнали, знаели че Зевс няма да мине просто с малко пушек от някаква си там хекатомба(почерпка)... Афродита го хванала за коляното и започнала да му се моли, да се смили над бедните хора...
Белоръката Хера била по-спокойна знаейки, че съпругът й има много любимки сред простосмъртните... и че ако подходи принципно... Всъщност той никога не е подхождал принципно, винаги се е водил от емоциите си... така че след малко гръм и трясък ще му мине... „Татко наш и съпруже, подготвила съм ти един списък... Добре би било да подходиш диференцирано!” – бялата й ръка подала черния списък с осъдените души...
Намръщил се Зевс! Списъкът бил пълен с негови хора! Тая Хера умора няма!
Атина го гледала с непоколебимите си очи и обмисляла, какво да му каже...
„Отче, не ги избивай! Те ти правят жертви, издигат ти храмове! Можеш просто да им отнемеш Щастието! И без това, Щастието е нещо толкова божествено – не се полага на простосмъртни!”
„Да, братко, казал Посейдон, но Щастието не може да бъде унищожено! Можем да го направим недостъпно за тях, като го скрием някъде на морското дъно! Моите русалки ще го пазят!”
„О, не, хората умеят да плуват да се гмуркат! Ще го намерят там Посейдоне! Нека го скрием в земята – при Хадес!” – предложила Артемида...
„Дъще, не искам да имам вземане даване с брата ми Хадес! Не му е мястото там... а и сега с тези ахеологически разкопки на некрополи и могили – със сигурност ще го открият” отвърнал Зевс...
„ Да. По добре да го скрием на някоя звезда на небето – там при теб татко, ще е най-сигурно” Казал Аполон.
„Братко Аполоне, и там не е сигурно -обадил се войнолюбецът Арес - помним случая "Икар"... А и знае се, че военните нямат спиране, с техните технологии и на небето ще се качат!”
„Хермесе, защо мълчиш! На гявол ли ще ми се правиш – сподели да чуем, какво толкова размишляваш!” –подканил го Зевс.
„Татко, предлагам да скрием Щастието у самите хора. Те ще се втурнат отново да го търсят навсякъде и хич няма да се сетят, че го носят в себе си. А ако случайно го открият, в залисията изобщо няма да го забележат...
Пък и да го забележат, никога няма да повярват, че това е именно Щастието! Че то е в самите тях!”
По-голяма гадост никой не можел да измисли... дори самата Хера... Боговете били доволни... От сатанинския им смях се разтресла Земята - Етна и Визувий изпушили от кеф!
Бог направил човека от кал и му останало неизползвано парченце.
- Какво да ти долепя? - попитал Бог.
- Долепи ми щастие! - помолил човекът.
Бог взел бучката кал и я поставил в дланта му.
Нефертити написа:Бог направил човека от кал и му останало неизползвано парченце.
- Какво да ти долепя? - попитал Бог.
- Долепи ми щастие! - помолил човекът.
Бог взел бучката кал и я поставил в дланта му.
Човека потрил бучката, и открил ...фалическите символи дет се въргалят от пантивека под калта и пясъците.
:rotfl24: