Белият Бим- черното ухо.

[І]

Помните ли го този филм?
Колкото и малък да бях когато го гледах, все съм ревал като за последно.
Сега се боя да го гледам отново. За преданността. Една такава нечовешка. Нещо като онази Любов, дето не стъпва често по хората. Щото напоследък само животните са си животни, а ние хората май се изживотиньосахме, но само на ниво първични инстинкти за оцеляване.

[Неф]

Помня го!
Помня и нашия Бим, същия сетер имахме, когато бях дете. Беше най-умного ни куче, с паспорт, дресирано.
Никога не пресичаше шосето сам.

Блъсна го кола, докато чакаше татко до пътното платно.
Съседи по вила видели, че някаква жигула умишлено свила и го ударила.
Баща ми още тъгува по това животно, въпреки, че има далеч по-скъпи кучета.

Та кой е животното и аз да питам?

[annonymus]

Помня го, да.
Има и японска версия.
Жестоко е да се иска такава преданост.

[holi_day]

Помните ли го този филм?

повнъ
ама не щъ да го гледам пак

[windcolours]

Помня го, да.
Има и японска версия.
Жестоко е да се иска такава преданост.

Историята в японската версия е истинска. Кучето се е казвало Хачико и недалеч от българското посолство в Токио има негов паметник.

Иначе "Белият Бим" е покъртителен филм и не мисля, че имам сили и желание да го гледам пак. Този филм боли ужасно. Не бих си го причинила отново.

[Глас в пустиня]

Верен като КУЧЕ>>>!

И двата филма са хубави, но този ми е особено любим:
www.youtube.com/watch?v=KaizSV7gqyg

Какво ли искат да ни кажат кучетата в това...човешко време?!:roll: