Моноспектакъл

[4avdar4e]

Ей, ужасни сте, начи!
Не може да си помрънка човек...

Периодичното изпадане в отчаяние не значи, че човекът задължително е слаб и че така му е по-лесно. Понякога точно такива състояния довеждат до нови решения. Говоря по принцип, а не за героинята, защото нея така и не съм я дочела.

Не, бе, Мнемо, това е естествено. Човек е и слаб, и се отчайва, и прави грешки, и се мъчи да ги поправя, човещинка:-). Но има една порода вечни мрънкала (не може да не си срещала поне един такъв индивид), на които вечно нещо не им е наред, вечно някой им е виновен (уффф, като го пиша и едно такова човече ми е пред очите
"Все за нещо ще намери да се начумери..."

[esti]

И при положение, че това е нейната визитка- логично, че не е обичана. Никой не обича мрънкащи хора! Щото от това да мрънкаш и да цивриш по- лесно на тоя свят- НЯМА! /И по- досадно!/

Понеже не само ти, а и други не го дочетохте, ще си позволя едно уточнение:
Визитката не е нейна - накрая тя намира в чантата си една друга визитка....

И мрънкането е от авторката - героинята, напротив, цял живот не е мрънкала, а безропотно е приемала съдбата си. Това е мен, което ме ядосва. Не трябва да се търпи всичко и до безкрай.
А авторката "мрънка", може би точно с тази цел, да стане досадно, дори само, докато го четеш, а представи си какво би било да го живееш това...
Аз съм за борбата.