Амаранта написа:Ми, понеже не съм сигурна, че разбираш какво имам предвид (махнала си най-важните изречения от поста ми),
и понеже от сутринта започнах с Рабиндранат Тагор,
ще ти отговоря в тази стилистика.
Важното е да разберем, че ние сме и тинята, и лотосовия цвят, и небесата...
и да знаем, че тинята и небесата биха били същите и без лотоса,
но той не би могъл да съществува без тях.
...обикновено ние, хората се отъждествяваме само с лотосовия цвят,
и се възмущаваме от смрадта и мръсотията на тинята, която ни обикаля отвред,
и възхваляваме небето, към което се стремят стъблата и цветовете ни...
ние воюваме с тинята, заклеймяваме я, организираме кръстоносни походи, или пък пускаме подписки във фейсбук срещу нея,
мразим я,
разобличаваме грозотата и гниещата и природа,
смятаме, че сме твърде прекрасни, за да живеем така, сред тази смрад, опитваме се да избягаме,
или пък да "проявим търпимост", защото предполагаме, че най-добре съответства на прекрасната ни природа...
естествено, всички опити са обречени, поне докато сме живи
,
затова постепенно се научаваме да си затваряме очите, за да не я виждаме, да си запушваме носовете, за да не ни смърди,
притъпяваме сетивата си, обзема ни тихо отчаяние и примирение, които наричаме търпение и житейска мъдрост.
Дори започваме да учим на това младите лотоси,
които просто си растат нагоре.
И забравяме, че единственото нещо, което може да направи един лотос е,
да забие корените си по-дълбоко в тинята, за да има сили да се издигне нагоре, и да разгърне прекрасния си цвят към небето.
Горе-долу, нещо такова.
За разбирането, приемането, търпението и т.н.
Едва ли на някоя дама ще и е интересен баш този филм. А у тъмното не ща да ме разсейват. 
Дано да не ме спъне нещо на 30-ти.
