Ей така от скука

[ELBI]

Всъщност БоЕВ е прав да дава факти и да ги пуска по-често. Масовото съзнание и знание на българина е с мъгливите обяснения "абе имало е нещо кофти, но ... дай да не ровим в миналото". В същото време се оказва, че масово хората не знаят кой е Боян Пенев или Лилиев, но не спират да говорят за Вапцаров и Смирненски, което сочи къде е заседнало знанието и как то е обхванало само онази област, която е била поднасяна в училищата и средствата за масова информация по време на комунизма. И ... той е бил отминал, но тези знания в хората (щото даже родените по-късно са подложени на честа дезинформираност от родители и по-възрастни хора, които просто само онова си знаят) се предават и още живеят у нашенеца. Бай-Ганьо с уж безпартийно мислене, но с единствено партийни знания. Тук се изключват доста умните и интересуващи се хора, голяма част от интелигенцията, но даже и за тях е хубаво да се пускат материали за ком. изстъпления. Не съм чул до сега евреи да кажат "Абе я спрете да говорите за холокоста, щот си е само едно минало.' Нито пък съм забелязал Русия да е престанала да говори, пише и т.н. за хитеристките изстъпления на нейна територия с подобен мотив. Щото спор няма, че такива е имало. Е - а защо за нашите си тук да не се говори и пише? Това е част (сериозна при това) от нашата история и фактите трябва да се научат и да не се забравят!

[vyara]

Такива ми ти нещица, дано да съм го написал достатъчно разбрано!:bigsmile:

Много разбрано си го написал, аз дори прочетох първите материали, които си пуснал, ще прочета и останалите. Съгласна съм с теб, но наистина хората, които това не ги е засегнало пряко, подминават. На възпоминателните срещи и литургии кой ходи - пак само пострадалите и близките им. Ако мернем във вестника или чуем по новините, тази информация пак минава покрай ушите ни. Работата е там, че как да се сърдиш на незасегнатите, Боев? Не виждаш ли, че и с другите проблеми е така. Сдружават се хора с общ проблем, а останалите са сякаш от друга планета. С всичко е така. Иначе аз съм съгласна, че поне едно извинение на близките е можело да поднесат, а дори и това не е направено, както прочетох по-горе. Не знам какво друго да кажа.

[annonymus]

Всъщност БоЕВ е прав да дава факти и да ги пуска по-често. Масовото съзнание и знание на българина е с мъгливите обяснения "абе имало е нещо кофти, но ... дай да не ровим в миналото". В същото време се оказва, че масово хората не знаят кой е Боян Пенев или Лилиев, но не спират да говорят за Вапцаров и Смирненски, което сочи къде е заседнало знанието и как то е обхванало само онази област, която е била поднасяна в училищата и средствата за масова информация по време на комунизма. И ... той е бил отминал, но тези знания в хората (щото даже родените по-късно са подложени на честа дезинформираност от родители и по-възрастни хора, които просто само онова си знаят) се предават и още живеят у нашенеца. Бай-Ганьо с уж безпартийно мислене, но с единствено партийни знания. Тук се изключват доста умните и интересуващи се хора, голяма част от интелигенцията, но даже и за тях е хубаво да се пускат материали за ком. изстъпления. Не съм чул до сега евреи да кажат "Абе я спрете да говорите за холокоста, щот си е само едно минало.' Нито пък съм забелязал Русия да е престанала да говори, пише и т.н. за хитеристките изстъпления на нейна територия с подобен мотив. Щото спор няма, че такива е имало. Е - а защо за нашите си тук да не се говори и пише? Това е част (сериозна при това) от нашата история и фактите трябва да се научат и да не се забравят!

Не съм против фактите, а портив начина, по който се излагат.
Против призивите за възмездие, отмъщение, проливане на кръв и т.н.
Омразата и злобата не раждат нищо добро. Защо трябва да ми ги натрапвате?
Защо познаването на историята трябва да е свързано с изсипване на проклятия, клетви, закани?
Е, не го разбирам това.

[Глас в пустиня]

Уморих се да поствам нещата които едва ли някой ще прочете, но все пак за всеки случай ще оставя още един линк, линк към форум с доста интересна дискусия и факти Като този:

Имало ли е наистина предложение за друг вариант на екзекутиране, за "класическия"? Възможно е. Бесилката и след Втората световна война продължава да бъде "актуално" средство за изпълнение на смъртни присъди: с "намазване на въжето" е увенчан Нюрнбергския процес например, а по същия начин приключва животът по-късно и на Никола Петков, и на осъдения от съпартийците си Трайчо Костов. Но кой ли е настоявал изразът "чрез разстрел" да бъде заменен с "чрез обесване"? В недомлъвките се прокрадва, че застъпник на този вид умъртвяване бил някой си, определян с термина за роднинство "зетят". Най-видният зет сред комунистическата върхушка е Вълко Червенков, женен за сестра на Георги Димитров. Нищо чудно Червенков да е искал "тъпкано да си го върне", заради съратниците си, взривили през 1925 г. храма "Света Неделя": тяхната присъда е била изпълнена чрез обесване. Ала в сегашния случай е надделяло "по-хуманното" решение. С пистолетен изстрел в тила. Жертвата е с лице към ямата: бум и тя мигновено се строполява в нея.

Но още с първото действие на спектакъла възникват пререкания кой кого лично да застреля.

Апетитите са насочени към княз Кирил. След години Веселин Георгиев неведнъж ще се хвали на приятелски разпивки: "Лично пролях синята му кръв!". Същото ще твърди и Главинчев, колчем се отвори приказка за нощта на 1 срещу 2 февруари: той бил ликвидирал княза, професорите Филов и Станишев, а и генерал Михов. Няма да остане назад и Кольо Моряка, който пък щял едва ли не да се сбие с Георгиев: "Аз му заявих твърдо,че като партиен секретар на групата, на мене се пада тази чест. Контингентът (тоест князът - бел. авт. ) е мой и не го отстъпвам на друг. Весо се опита да ми се противопостави, но в крайна сметка си го "взех" Кики"...

Не минава и без мародерство. Палачите "си вземали" от жертвите каквото все още можело да се вземе. Пръстени, златни халки - няма да са им нужни там, "горе", я! А един от по-нисшите чинове и изува от нозете на вече разстреляния княз ботушите му.

Нощта е била много студена, ала тиха, без вятър. Затова надалече отекват изстрелите. Единични, пистолетни. Но изведнъж се чуват и шмайзерни откоси. Това вече е в "малките" часове, когато екзекуторите се усещат, че "церемониите" с първата група осъдени наистина са били излишни. Особено ги забавя професор Александър Станишев, принуден отначало да констатира подир всеки изстрел смъртта на жертвата. При втората група се отказват от "услугите" му. Пък и Станишев вяло извършва огледите. Не се стига до спор кой да бъде палачът на световноизвестния хирург. Всички признават, че той си е Левчов "контингент" - стари сметки за уреждане има с него Главинчев.

На другия ден шестнайсетгодишният Александър Сталийски, син на екзекутирания бивш министър на правосъдието д-р Сталийски, е между първите близки и роднини, дошли на мястото на разстрела. Ямите са току-що заринати, а отгоре им е посипана сгур. Но покрай тях "около сто-двес-та метра в кръг беше килим от кръв. Хората слагаха цветя и се кръстеха".

Тази картина наблюдава и чуждестранният кореспондент Волфганг Бретхолц. На 5 февруари той успява да се срещне с Цола Драгойчева, която по линия на политбюро на ЦК на БРП (к) отговаря за "народния съд". И я пита какво мисли за присъдите и "спешното" им изпълнение. Известната конспираторка с отменена смъртна присъда и амнистирана преди десетина години по силата на закон, приет именно от избитите в Софийските централни гробища, отговаря с предизвикателна флагрантност:

"Никога в живота си не съм спала толкова добре, както в утрото на екзекуцията".

А ето го и самия линк: de-zorata.de/forum/index.php?action=printpage%3Btopic=12.0

[Piqndurnik]

Не съм против фактите, а портив начина, по който се излагат.
Против призивите за възмездие, отмъщение, проливане на кръв и т.н.
Омразата и злобата не раждат нищо добро. Защо трябва да ми ги натрапвате?
Защо познаването на историята трябва да е свързано с изсипване на проклятия, клетви, закани?
Е, не го разбирам това.

Не отмъщение, а справедливост. В момента в Мюнхен тече един процес. Докараха го дядката в инвалидна количка от щатите. Заседанията са кратки и под лекарски надзор. Затворът му едва ли би се различавал много от старчески дом, но е важно да се постигне справедливост.

[annonymus]

Не съм против фактите, а портив начина, по който се излагат.
Против призивите за възмездие, отмъщение, проливане на кръв и т.н.
Омразата и злобата не раждат нищо добро. Защо трябва да ми ги натрапвате?
Защо познаването на историята трябва да е свързано с изсипване на проклятия, клетви, закани?
Е, не го разбирам това.

Не отмъщение, а справедливост. В момента в Мюнхен тече един процес. Докараха го дядката в инвалидна количка от щатите. Заседанията са кратки и под лекарски надзор. Затворът му едва ли би се различавал много от старчески дом, но е важно да се постигне справедливост.

Ами именно, справедливост. Не вендета.
И за него, не за внуците му до девето коляно.

Не ми прятно говоренето с омраза, бе хора, толкова ли не разбирате?
Като ви кефи някой да рови в тинята и щедро да пръска по околните - стойте си.

[vyara]

Не ми прятно говоренето с омраза, бе хора, толкова ли не разбирате?
Като ви кефи някой да рови в тинята и щедро да пръска по околните - стойте си.

Всъщност знаеш ли какво ми прави впечатление от материалите, които прочетох до момента? Че са написани адски сухо - с цифри и факти. Стегнато и сухо, сякаш няма какво да кажеш повече, когато те говорят сами.

[annonymus]

Не ми прятно говоренето с омраза, бе хора, толкова ли не разбирате?
Като ви кефи някой да рови в тинята и щедро да пръска по околните - стойте си.

Всъщност знаеш ли какво ми прави впечатление от материалите, които прочетох до момента? Че са написани адски сухо - с цифри и факти. Стегнато и сухо, сякаш няма какво да кажеш повече, когато те говорят сами.

А не ме карай да правя контент-анализ и да броя колко пъти се повтаря "палачи" примерно и други думички със сходна натовареност.

[vyara]

А не ме карай да правя контент-анализ и да броя колко пъти се повтаря "палачи" примерно и други думички със сходна натовареност.

Не ме карай да се усмихвам, че теб те натоварвало да четеш някаква си дума. Ами хората, които са изживели тоя ужас?! Аз пък се чувствам длъжна поне да знам за това, не че с нещо ще помогна, но някак се чувствам длъжна и искам да знам нещата от всичките им страни. Лошото е, че малко съм позакъсняла да уча историята и е прав Елби, че е хубаво да си я знаем.

[annonymus]

А не ме карай да правя контент-анализ и да броя колко пъти се повтаря "палачи" примерно и други думички със сходна натовареност.

Не ме карай да се усмихвам, че теб те натоварвало да четеш някаква си дума. Ами хората, които са изживели тоя ужас?! Аз пък се чувствам длъжна поне да знам за това, не че с нещо ще помогна, но някак се чувствам длъжна и искам да знам нещата от всичките им страни. Лошото е, че малко съм позакъсняла да уча историята и е прав Елби, че е хубаво да си я знаем.

Ами виж, Верче, като ти повторят известен брой пъти една думичка, тя ти се запечатва в съзнанието.
И след време започваш да свързваш с нея неща, дето нямат нищо общо.
Да не мислиш, че е там, щото е плод на вдъхноевние нечие.

[Piqndurnik]

Ами именно, справедливост. Не вендета.
И за него, не за внуците му до девето коляно.

Да. Иначе се зациклят нещата и става като оная история за вендетата, дето, ако не го били убили във войната, тоя, дето бил на ред да отмъщава, цялото село щяло да се затрие.

[Глас в пустиня]

Ами именно, справедливост. Не вендета.
И за него, не за внуците му до девето коляно.

Да. Иначе се зациклят нещата и става като оная история за вендетата, дето, ако не го били убили във войната, тоя, дето бил на ред да отмъщава, цялото село щяло да се затрие.

А кога/къде се ражда вендетата?
Където правосъдието отсъства и обществото нехае - не е ли?!

[Глас в пустиня]

Това няма как да не го постна - то си е живо попадение.

Разказът за "лагера край Ловеч"

В седмо стоях само докато получа обвинителния акт и ме преместиха в пето отделение на СЦЗ. Пето и шесто отделения заемаха двете тавански крила на затвора. Имаха предимството че са най-високо, и че прозорците бяха ниско, на нивото на очите, като в нормални стаи, и се виждаше известна част от София, на запад от затвора. В килиите на другите отделения, прозорците бяха много високо и се виждаше наистина само "късче небе". За да надникнеш през тях, трябва да подскочиш, да се хванеш за ръба на прозореца и да се набереш на мускули, а и да не те види надзирател! Освен това, на всички килии от источната страна на затвора, в каквато бях първоначално, прозорците бяха закрити с ламарина, за да няма никаква видимост!

В първата ми килия в пето отделение, повечето бяхме за бегство и под 20 годишна възраст, и естествено поне половината ни разговори бяха на такава тема. Имената на Триест, Нова Горица, на Снежана и Марибор, намиращи се на границата между Югославия, Италия и Австрия, се споменаваха често!

Във втората килия, в която ме преместиха, срещнах още по-интересни хора! Единият беше "Душата", криминален с благ характер, изкарал до тогава 32 години затвор, от които 7, преди 9-ти 44-та г. По важен бе другият човек, от Гара Пирин, но името му не съм запомнил. Той е бил лагерист в известната сега Ловешка кариера и ни разказваше за преживяното там!

– Не го слушай, – подшушна ми друг, – той не е политически, а е за кражба на цимент! Но за мен бе важно това което разказваше и което научавах за първи път!

(Пиша това, което съм запомнил! )

– "Вкарват ни през портала и гледаме група лагеристи с нови тояги. Ппомислих, че са ходили на "разходка" до гората и са ги отсекли, – разказваше бившият лагерист, – но като ни почнаха с тоягите, къде кого стигнат, и с бой, ни гониха чак до бараките!"

А биячите са били криминални рецидивисти, и те лагеристи, но назначени от управата за биячи – убийци! Лагеристите в Ловеч са били криминални или набедени за такива. Най-известен бияч, от лагеристите – убийци, е бил циганина Шáхо. Когато бях в Софийския затвор, той беше там. Колко лагеристи е убил не се знаеше! На вид бе "жива" отрепка, – направо дрипа. Той не излизаше от затвора за да не го убият и когато му свършва поредната присъда, веднага извършваше някакво дребно престъпление и още същия ден го връщаха в затвора, където за благодарност, властта му пазеше мизерния живот!

Зверските убийства са извършвани не само от назначените лагеристи, те са били само помощници, но най-вече от надзирателите! Един от тях е бил Вутов, който бе надзирател и в Кремиковския затвор, когато бях там, 71-ва - 73-та година! За него бивши лагеристи казваха, че стъпвал върху гърба на лагеристите и с дръжка от кирка, разбивал главата им! Убийства са извършвали и самите началници на лагера, – дори установили цял ритуал!

За друг надзирател в лагера, – руснака Ковальов, кротък човек, който също беше след това в Кремиковци, – не съм чул и немога да кажа нищо лошо!

Утрепаните са слагани в чували и щом се съберат достатъчно, са откарвани с камион до Белене, на остров Магарец, фактически, за храна на свинете, понеже свинете веднага са изравяли заровените плитко трупове!

За по-голяма гавра, надзирателите започнали да раздават сутрин чувалите на набелязаните за деня жертви, да си ги носят сами до кариерата, и се е знаело, че комуто дадат чувал сутрин, вечерта ще го донесат в него, пребит до смърт!

По думите на моя съкилийник, този лагер е бил закрит, след като един лагерист успял да избяга от лагера и да стигне до Югославия, а югославяните го предали на ООН! Други казваха, че комунистически големец изпратил за "превъзпитание" сина си в лагера и там набързо го убили, та затова решили да затворят лагера! – Може би и двете версии са верни, а може и да са легенди!?

А какво е било състоянието на въпросния избягал лагерист, та да има такъв силен ефект на запад, може да се добие представа от следното:

– "В лагера нито имаш време, нито възможност, да се събличаш или къпеш. Затова като закриха лагера и стигнах в къщи, трябваше да ми разпорят панталона, за да може да се отлепи от краката ми! От ударите с тояги, краката се разраняват. Постепенно отичат и се залепват плътно за панталона! В бараките лежехме на дървени рафтове, на два етажа. Вечер лягаш като труп, и сутрин ставаш. Не си гледаш нито крака, нито ръце!"

Работата на лагеристите е била да къртят от кариерата, да натрошват и да товарят камъните във вагони. Лагеристите е трябвало за един час да натоварят влакова композиция, а през цялото време, ги биели с тояги!

– Това съм запомнил от този бивш лагерист, но разказът му бе "преломен" за мен!

Следва документ от "партиен архив" за ужасния режим в този лагер:

И Н Ф О Р М А Ц И Я

За резултата от проверката на режима в трудовата група край Ловеч

Преди известно време в ЦК на Партията се получиха сигнали за наличието на много тежък режим и груби извращения в трудовата група край Ловеч.

По решение на Секретариата на ЦК, комисия в състав: Борис Велчев, Апостол Колчев, Никола Ангелов и Съботин Генов извърши проверка, която потвърди, че сигналите са верни.

I. Една предварителна бележка

Трудовата група (до 10. VIII. 1961 год. – трудово–възпитателно общежитие) е създадена веднага след разформирането на трудововъзпитателните общежития в страната, през 1959 год.

Писмено решение за това няма, но на ръководството на МВР е възложено да организира такава група. А правилник за режима в лагера има едва от месец февруари т.г., след получаване на сигналите в ЦК.

В нея е трябвало да се изолират от обществото най-опасни престъпници – крадци, мошеници, пияници, развратници и пр., мъже и жени, с много престъпления и присъди, лежали не един път в затвори и лагери, с една дума непоправими нетрудови елементи, които се изпращат без срок и без присъда, за поправяне при най-тежък режим.

От създаването на групата (от 170 души, докарани от ТВО Белене) през нея са минали над 1200 души. От тях 810 са пуснати на свобода като неправилно задържани, 150 души са умрели и 223 мъже и 31 жени се намираха в лагерите край Ловеч и с. Скравена, Ботевградско, по време на проверката.

I I. Какво по-конкпри извънредно висока трудова норма /примерно, на един човекоден – начукване и превозване на 15 вагонетки или 11 куб. метра камъни/, която постоянно е повишавана.1. За режима

Това е налагало да се работи без работно време, почти без почивка и при най-голямо напрежение, като постоянно се тича, т.е. при работен режим, непосилен даже за хора изключително здрави физически.

Какво констатирахме:

В трудовата група, в продължение на повече от две години, до момента на получените в ЦК сигнали, е съществувал най-тежък режим.

а/ задържаните, разпределени в звена, бригади и чети, са работили главно на каменни кариери,

б/ другият най-съществен белег на тежкия режим е бил физическото насилие.

Всеки новодошел в групата е получавал най-малко 10 – 15 удара с гума, пръчка или тояга, с оглед бързо да се „аклиматизира“.

Всеки, който работел бавно (независимо от причините), или не изпълнява „нормата“ си, също е подлаган на бой с пръчки и тояги, в процеса на работа, и след това.

Особено жестока е била разправата с онези, които са правили опит за бягство.

Изобщо, боят е бил единственото средство за респектиране и принуждаване на въдворените да работят.

До средата на 1961 година боят е нанасян от служителите на МВР, включително и от началника на групата, майор Гогов.

След това физическата разправа с въдворените е възложена на звеневите и бригадните, излъчени от тяхната среда, които със старание стигащо до садизъм са изпълнявали тази своя единствена задача.

в/ въдворените са живеели при крайно мизерни условия: слаба храна, лоши помещения, без медицинска помощ, без контакт със своите близки.

В известна степен режимът в женската трудова група е бил по-поносим.

2. За извращенията

Според нас, извращение на законността и на социалистическия морал, е целият режим, установен в общежитието. В самата постановка за създаване на такова учреждение (в което да се изпращат за работа, без срок и присъда, при най-тежък режим, престъпници считани за непоправими) се намира и коренът на всякакъв възможен произвол.

В сигналите до ЦК се изтъкваше, че някои от въдворените са умирали от нанесения им побой. Както в сигналите, така и в процеса на проверката бяха назовани и отделни конкретни случаи на жестока разправа.

– Тези случаи се посочват почти изключително от въдворени.

Някои служители в групата също споменаха за отделни подобни случаи, но уверяваха, че се касае за саморазправа на самите въдворени с провинени свои сълагерници, пред страха, че по тяхна вина може да се влоши режима на всички.

Служебните лица не отрекоха, че боят навярно е ускорил смъртта на някои от починалите въдворени.

Ние допускаме, че има отделни случаи, когато главната причина за смъртта на провинени лагерници, е нанесеният им жесток побой. Съмнения в този дух внасят и данните за част от умрелите. Вярно е, че е записано всеки от какво е починал, аутопсия обаче никому не е правена.

3. Факти за тежкия режим в трудовата група са били известни, както на редица служебни лица, така и на не малко граждани от град Ловеч и окръга, което е предизвиквало сред последните недоумение, недоволство и даже чувство на симпатия към въдворените.

I I I. Какво предлагаме?

1. Трудовата група край Ловеч (за мъже) и с. Скравена (за жени) да се разформира.

Съществуването на такава група не е оправдано от никаква гледна точка. То грубо противоречи с цялата наша социалистическа действителност и по-специално, с линията на ЦК за начините на борба с престъпността.

Запазването на тази група е неоправдано, особено сега след XXII конгрес на КПСС и Ноемврийския пленум на ЦК.

Може би всички не бива да се пуснат. Могат да се предадат на съда и изпратят в затворите ония от задържаните, които имат конкретни провинения. На рецидивистите би трябвало да се наложат по-тежки присъди. Целесъобразно е да се потърсят законни основания за осъждане и изпращане в затвора и на онези, навярно малко на брой въдворени, които са особено опасни за обществото,

Намираме, че тази преценка трябва да се извърши от комисия на ведомствата и обществените организации, които имат отношение към въпроса, под непосредствено наблюдение на отдел „дминистративни органи“ на ЦК.

Този случай дава основание ЦК да задължи партийните комитети и организации, и органите на МВР, със съдействието на широката общественост, да вземат мерки за настаняване на подходяща работа, на всеки бивш въдворен и затворник, като се полагат усилия за тяхното превъзпитание.

2. Да се обърне най-сериозно внимание на бившето ръководството на МВР, за това, че не е взело всички необходими мерки за своевременно пресичане на всякакъв възможен произвол, във връзка със съществуването на трудовата група край Ловеч, и на вредното отражение сред населението, от съществуващия в общежитието режим.

Ръководството на министерството, по лични и най-категорични указания на др. Г. Цанков, е вземало мерки за строг подбор на въдворяваните, с цел в групата да попадат действително най-закоравелите и опасни за обществото престъпници. Особено характерен е случаят от месец септември 1961 година, когато след резолюция на др. Г. Цанков, е освободена първата група от 300 въдворени. (Втора по-значителна група, от 462 души, е освободена едва в началото на м. февруари т.г.)

С цел да се избягват грешки и увлечения, след Ноемврийския пленум на ЦК, др. Г. Цанков е поставил въпроса, въдворяването и изселването да става след като заедно с обществените организации се прецени, че такава мярка е наложителна.

От ръководството на министерството, за трудовата група е отговарял др. Мирчо Спасов.

Другарят Спасов се е натъквал на сигнали и факти, не само за извращения при подбора на въдворяваните, но и за произволни действия при прилагане на тежкия режим в общежитието, и е вземал някои мерки. Когато например зачестили смъртните случаи, през 1961 година, той е запитал ръководителите на лагера, на какво се дължи това, дали не се касае за убиване на хора от бой, и обръщал внимание, че това не бива да се допуска. На др. Александров – началник на окръжно управление на МВР – Ловеч, др. Спасов казал, че не трябва да се допуска системен и безразборен побой, а ако е необходимо някои да се бият, то това трябва да се прави лично от него и другите началници.

Според нас основната вина на др. Спасов се състои в това, че той не е видял вредата, която се нанася на Партията и народната власт, с недопустимия режим в трудовата група, и не е улеснил ръководството на МВР и ЦК на Партията, да дадат своевременно правилна политическа оценка на резултатите от приложението на този режим, и да вземат необходимите мерки.

Очевидно в случая е доминирало съображението, че по отношение на „утайката на обществото“, както са наричани въдворяваните, са оправдани всякакви средства за принуда и изолация..


Оригинал на докумета от проверката, незнайно как и незнайно защо предизвикана:
www.wilsoncenter.org/topics/va2/docs/11_620405bg.pdf

[Мнемозина]

Не съм против фактите, а портив начина, по който се излагат.
Против призивите за възмездие, отмъщение, проливане на кръв и т.н.
Омразата и злобата не раждат нищо добро. Защо трябва да ми ги натрапвате?
Защо познаването на историята трябва да е свързано с изсипване на проклятия, клетви, закани?
Е, не го разбирам това.

Не отмъщение, а справедливост. В момента в Мюнхен тече един процес. Докараха го дядката в инвалидна количка от щатите. Заседанията са кратки и под лекарски надзор. Затворът му едва ли би се различавал много от старчески дом, но е важно да се постигне справедливост.

Аз пък не търся справедливост, а поука. И се опитвам да си представя какво бих правила, попадайки в една или друга ситуация... което не е най-умното възможно, де. Нямам лични причини да се вълнувам от този период, но въпреки това.

[vyara]

Да, но трябва да се каже, че не всички политици в Европейския съюз си партнират с такива хора. В Зелената партия и в консервативните партии има политици, които са в Европейския парламент и поддържат едно критично разглеждане на миналото. Един от главните проблеми е, че веднага след 89-та, Интернационалът прие Българската комунистическа партия, която вече се беше преименувала на БСП. Така по линия на старите кадри те започнаха да защитават бившия режим и попречиха на едно сериозно разглеждане на комунизма като престъпление срещу човечеството в Европейския парламент. Всички социалдемократи, с които съм говорил, реагират много нервно, когато някой ги попита за престъпленията на комунизма. Аз не разбирам това. Според мен те, ако искаха да защитят някаква идея на социалдемокрацията, би трябвало много рязко да се разграничат от комунистите. Това те не го правят и според мен е истинска мръсотия, но това е положението.

Все пак вярвате ли, че времето и възродения спомен за герои като тези от „Балада за българските герои“, може да излекува българската нация след комунизма?

Фактът, че последните две години срещам много повече млади хора, които задават такива въпроси, показва, че има някакво движение. През 90-те години бях много по-отчаян. Всички хора, когато тогава срещах, ме питаха : „Какво се занимаваш с тези глупости, дай да видим днес как да оцелеем“. Тук двама, там двама, движенията винаги започват скромно. Трябва човек да съзнае, че комунизмът е една грамадна, грамадна машина, която е подтискала българската нация. За мен това е най-зверската система, която изобщо е съществувала в историята на човечеството. Тя очевидно е смазала духа на народа, да го кажем патетично. Дотолкова, че доста по-дълго ще трае едно събуждане, отколкото очаквахме. Но и за пръв път преживяваме нещо такова. В света няма исторически опит как след такъв ужасен тоталитаризъм да се възбуди отново един свободен и достоен дух.

Да, защо наистина да не се резгледа въпроса от Европейския парламент на подобен процес и да се реши било ли е престъпление срещу човечеството, не е ли било. На базата на сухите факти.
Ама явно трябва всички остатъци от комунистическото управление да измрат и тогава ще стане. Аз мисля, че един ден все пак това ще стане.

[snowprincess]

ще прочета тази тема довечера