Why is the moon so lonely
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Why is the moon so lonely
http://vbox7.com/play:ca9bb04d
Красивата мистична Луна имала много обожатели. Много смели и силни герои от света на духовете се състезавали за ръката и за любовта и. Не един и двама от най- големите и известни храбреци посветили живота си на планове изтъкани от коварство, вълшебство или сила да спечелят Луната, вдъхновила духове и хора с красотата си. Но Луната имала любим. Куекуачео било името му. Любовта им била по- силна от всяка магия, била най- силното нещо. Нямало от какво да се тревожат Луна и Куекуачео. Щом били заедно всичко било наред. А действително нищо не можело да раздели двамата влюбени. Рамо до рамо вървели те из света на духовете и всяка нощ излизали на разходка по красивото небе.
Но един дух не можел да укроти ревността си. Нямало спокоен час за Трикстър. Красотата на Луната и щастието на влюбените забивали нажежени мечове в сърцето му. Един ден той разказал на Куекуачео за красивите земни цветя. Колко ги обича Луната и колко радостна би била тя с букет от диви рози.
Отиди в света на хората – казал Трикстър. Там ще намериш цветята.
Куекуачео тръгнал без да се колебае. Уви не знаел, че който веднъж напусне света на духовете, никога не ще се завърне там...
Всяка нощ когато гледаш Луната да украсява нощното небе, заслушай се! Ще чуеш как тя пее песен за своя любим и безкрай повтаря името му. Макар да знае че те никога не ще се докоснат отново.
А понякога, много рядко, Куакуачео излиза от дебрите на своята мъка и запява в отговор. Тогава общата песен на двата свята се слива и тази нощ вълшебната Любов от света на духовете върши чудесата си на Земята.
Красивата мистична Луна имала много обожатели. Много смели и силни герои от света на духовете се състезавали за ръката и за любовта и. Не един и двама от най- големите и известни храбреци посветили живота си на планове изтъкани от коварство, вълшебство или сила да спечелят Луната, вдъхновила духове и хора с красотата си. Но Луната имала любим. Куекуачео било името му. Любовта им била по- силна от всяка магия, била най- силното нещо. Нямало от какво да се тревожат Луна и Куекуачео. Щом били заедно всичко било наред. А действително нищо не можело да раздели двамата влюбени. Рамо до рамо вървели те из света на духовете и всяка нощ излизали на разходка по красивото небе.
Но един дух не можел да укроти ревността си. Нямало спокоен час за Трикстър. Красотата на Луната и щастието на влюбените забивали нажежени мечове в сърцето му. Един ден той разказал на Куекуачео за красивите земни цветя. Колко ги обича Луната и колко радостна би била тя с букет от диви рози.
Отиди в света на хората – казал Трикстър. Там ще намериш цветята.
Куекуачео тръгнал без да се колебае. Уви не знаел, че който веднъж напусне света на духовете, никога не ще се завърне там...
Всяка нощ когато гледаш Луната да украсява нощното небе, заслушай се! Ще чуеш как тя пее песен за своя любим и безкрай повтаря името му. Макар да знае че те никога не ще се докоснат отново.
А понякога, много рядко, Куакуачео излиза от дебрите на своята мъка и запява в отговор. Тогава общата песен на двата свята се слива и тази нощ вълшебната Любов от света на духовете върши чудесата си на Земята.
Последно промяна от Green Light на 04.05.10, 12:58, променено общо 2 пъти.
http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?t=6843
Приказка за Нощта
Защо ни привлича така Нощта тъмнокоса и виноуханна? Защо очите ни изпиват до дъно небесния свод от сладка, но необяснима тъга? Защо в гърдите сърцето ни свито като невръстно дете се притиска? Елате, нека ви разкажа една приказка...
Заченати от утробата й бездънна и вечна родени са всички неща - и всички при нея се връщат. Приласкава ги с нежна милувка богинята тъмноока и властна. Любовница страстна е тя, изгаря ни в звездния огън на свойто дихание ледно и в бездни безкрайни и черни понасят ни крилете й мощни. Към себе си втурнати в телата ни слети и жадни, задъхани, стенещи, слепи... В очите затворени избухват комети и в пазвите раждат се нови слънца с неистова ярост, ала пожар бързоног не отпочват, че стяга ги в шепи невидими безмълвният ритъм на танца. Отпиваме бавно от виното тежко и сладко. По устните лепне целувката й тъй мимолетна и крехка, а сякаш ни вечност обгръща.
Различна и винаги съща, Нощта се усмихва и тръгва с боси нозе по небето.
А ние оставаме нейни. Пленени завинаги, търсещи и никога неутолени...
PS
Да слагам ли вълците?
Приказка за Нощта
Защо ни привлича така Нощта тъмнокоса и виноуханна? Защо очите ни изпиват до дъно небесния свод от сладка, но необяснима тъга? Защо в гърдите сърцето ни свито като невръстно дете се притиска? Елате, нека ви разкажа една приказка...
Заченати от утробата й бездънна и вечна родени са всички неща - и всички при нея се връщат. Приласкава ги с нежна милувка богинята тъмноока и властна. Любовница страстна е тя, изгаря ни в звездния огън на свойто дихание ледно и в бездни безкрайни и черни понасят ни крилете й мощни. Към себе си втурнати в телата ни слети и жадни, задъхани, стенещи, слепи... В очите затворени избухват комети и в пазвите раждат се нови слънца с неистова ярост, ала пожар бързоног не отпочват, че стяга ги в шепи невидими безмълвният ритъм на танца. Отпиваме бавно от виното тежко и сладко. По устните лепне целувката й тъй мимолетна и крехка, а сякаш ни вечност обгръща.
Различна и винаги съща, Нощта се усмихва и тръгва с боси нозе по небето.
А ние оставаме нейни. Пленени завинаги, търсещи и никога неутолени...
PS
Да слагам ли вълците?
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
- windcolours
- Мнения: 4447
- Регистриран на: 07.02.10, 12:10
- Местоположение: София
- windcolours
- Мнения: 4447
- Регистриран на: 07.02.10, 12:10
- Местоположение: София
определено - предпочитам една хубава пържолка с ЧВwindcolours написа:той ако е гладен, една кифла няма да го опраи. Поне 10.Remmivs написа:джип и яхта ти пожелавамELBI написа:иначе щях да имам джип и може би яхта...И кифла
виж, кифла не, освен ако не си мноу гладен де
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
и аз това написах - преди да видя словата ти.Remmivs написа:ми не знамwindcolours написа:той ако е гладен, една кифла няма да го опраи. Поне 10.
много са сладки
бърза отрова
аз бих му предложил като на авер
сс и чв
и някоя и друга пържола
леле гладен съм
пак
къде са ми железата
Кво да им обясняваме на другите? Има ли сми?
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
сещаш се как Титаник с благородници потънал ... от бяла планина - неустоима и смъртоносна (Реал, Славия...)Green Light написа:Ей, два мача гледахте без мене и не мо да излезете от запоя, риш. Е така потъват хората. Кво значи благородното присъствие, начи.
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
само за лунатици!

Налей ми - тази нощ ще съм пияна -
от виното, от теб, от свойта страст...
"Червена шапчица на горската поляна
вълк подчинила на невинната си власт
и вместо във корема му закуска
в сърцето му се впила с нокти зли..."
Такава съм, не искам да те пускам.
Душата си ти сам ми подари.
И даже щом притворя нощем клепки
да чезнеш - мокра, облачна мъгла,
да се промъкваш със крадливи стъпки
в градината на мойта самота,
за да посееш ветрове и бури нежни,
да ме разплачат, щом отново зазори,
загръщам се в кожух - вихрушка снежна,
в камината дървата разпали
и нека се стопи по мен, да капе
и кожата ми гола да блести,
когато пребледнял ти устни хапеш,
че луд по мен си да не ти личи.
Да те докосвам с пръсти подивели,
да ослепее в новолуние нощта
и ако грешни са копнежите ми смели
във ада нека цяла вечност да горя!
"Спаси си деня!" - Green Light