Пак да се повторя.
Да сме себе си, не значи да нараняваме другите, отстоявайки позициите си . Означава "да влизаме в тяхната кожа" на "другите", понякога.
А понякога и често.
Всеки има проблеми. Къде значими, къде маловажни откъм нашето разбиране за такова.
За нас маловажни.. за тях въпиющи. Или за нас въпиющи, за тях маловажни.
Кой каквато "дупка запълва".
А пусто тая усмивка... дет спасявала света.
Само дето човек се уморява. И започва да изглежда тъжен и запуснат..
Но е невъзможно да "убиеш желанието на птицата да излети".
И всъшност...няма да се уморя да Ви го повтарям.
Не и докато и Вие не се усмихнете. 
Докато Ви втръсне!
И не почнете да се усмихвате. Един на друг или на себе си.
Ще съм Ви трън в петата, зъбобол, кофти рисунка на Ън, или шкембе-чорбата на Магот!
