Неф, да оздравявате по-бързо!
Ън, картината ти от днес е шедьовър просто!:bigsmile:
Песен
-
windcolours
- Мнения: 4447
- Регистриран на: 07.02.10, 12:10
- Местоположение: София
Тва дали го пусках скоро тук? Взех да забравям... 
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!
скоро не си!Ън написа:Тва дали го пусках скоро тук? Взех да забравям...
слънцето залязваше,
а дъждът валеше...
и пак гледка
"Спаси си деня!" - Green Light
ей това ми се ще да кажа,
ама нейсе
друг път
Как чудесно се успах!
Сладко и нарочно!
До кафето се добрах
в 11 точно.
Пих го дълго, пих го с кеф,
още по пижама.
Дишам крепко и добре.
В офиса ме няма.
Няма ме във автобуса,
няма ме в таксито.
Даже може да закуся.
Кой за мене пита?
Малко съм като насън.
Боса на паркета
гледам – ръси дъжд навън,
чорлави врабчета,
понеделник, трескав ден,
запотен и жалък.
Да, но не и тук при мен.
Чувствам се успяла.
Няма да се извиня!
И не се обаждам.
Само мой си е денят.
Само аз съм важна.
(Мария Донева)
сега Добро утро ранобудници
усмихната седмица
ама нейсе
друг път
Как чудесно се успах!
Сладко и нарочно!
До кафето се добрах
в 11 точно.
Пих го дълго, пих го с кеф,
още по пижама.
Дишам крепко и добре.
В офиса ме няма.
Няма ме във автобуса,
няма ме в таксито.
Даже може да закуся.
Кой за мене пита?
Малко съм като насън.
Боса на паркета
гледам – ръси дъжд навън,
чорлави врабчета,
понеделник, трескав ден,
запотен и жалък.
Да, но не и тук при мен.
Чувствам се успяла.
Няма да се извиня!
И не се обаждам.
Само мой си е денят.
Само аз съм важна.
(Мария Донева)
сега Добро утро ранобудници
усмихната седмица
"Спаси си деня!" - Green Light
Не мога да повярвам- пях си я насън...
В.В. Лирическая (Марине)
Здесь лапы у елей дрожат на весу,
Здесь птицы щебечут тревожно.
Живешь в заколдованном диком лесу,
Откуда уйти невозможно.
Пусть черемухи сохнут бельем на ветру,
Пусть дождем опадают сирени -
Все равно я отсюда тебя заберу
Во дворец, где играют свирели.
Твой мир колдунами на тысячи лет
Укрыт от меня и от света.
И думаешь ты, что прекраснее нет,
Чем лес заколдованный этот.
Пусть на листьях не будет росы поутру,
Пусть луна с небом пасмурным в ссоре,-
Все равно я отсюда тебя заберу
В светлый терем с балконом на море.
В какой день недели, в котором часу
Ты выйдешь ко мне осторожно?
Когда я тебя на руках унесу
Туда, где найти невозможно?
Украду, если кража тебе по душе,-
Зря ли я столько сил разбазарил?
Соглашайся хотя бы на рай в шалаше,
Если терем с дворцом кто-то занял!
Владимир Висоцки
ЛИРИЧЕСКА
Тук с лапи увиснали зъзне елшак
тук птица тревожно свирука.
Живееш сред лес омагьосан и как,
и как ще избягаш оттука?
И да вее череша бельо на студа,
и люляк в порой да се срине -
аз пак ще те грабна и сам отведа
в дворец, озвънен с окарини.
Твоят свят е магьосан за много лета,
а за мен и лъчите - дамгосан.
А ти мислиш, че няма по-чудни неща
от този твой лес омагьосан.
Нека дойде без росни листа утринта,
смръщен месец да спори с небето.
Все едно ще те грабна и сам отведа
и светъл трем със балкон към морето.
В кой ден от неделята, в колко часа
ти ще тръгнеш със зоркост прикрита,
на ръце да те взема и там отнеса,
дето няма да бъдеш открита?
Ще те грабна, щом кражбата в тебе пламти.
Колко сили прахосах по тебе?
И на рай във колиба пожертвай се ти,
ако някой двореца обсеби.
Превод от руски: Иван Теофилов
В.В. Лирическая (Марине)
Здесь лапы у елей дрожат на весу,
Здесь птицы щебечут тревожно.
Живешь в заколдованном диком лесу,
Откуда уйти невозможно.
Пусть черемухи сохнут бельем на ветру,
Пусть дождем опадают сирени -
Все равно я отсюда тебя заберу
Во дворец, где играют свирели.
Твой мир колдунами на тысячи лет
Укрыт от меня и от света.
И думаешь ты, что прекраснее нет,
Чем лес заколдованный этот.
Пусть на листьях не будет росы поутру,
Пусть луна с небом пасмурным в ссоре,-
Все равно я отсюда тебя заберу
В светлый терем с балконом на море.
В какой день недели, в котором часу
Ты выйдешь ко мне осторожно?
Когда я тебя на руках унесу
Туда, где найти невозможно?
Украду, если кража тебе по душе,-
Зря ли я столько сил разбазарил?
Соглашайся хотя бы на рай в шалаше,
Если терем с дворцом кто-то занял!
Владимир Висоцки
ЛИРИЧЕСКА
Тук с лапи увиснали зъзне елшак
тук птица тревожно свирука.
Живееш сред лес омагьосан и как,
и как ще избягаш оттука?
И да вее череша бельо на студа,
и люляк в порой да се срине -
аз пак ще те грабна и сам отведа
в дворец, озвънен с окарини.
Твоят свят е магьосан за много лета,
а за мен и лъчите - дамгосан.
А ти мислиш, че няма по-чудни неща
от този твой лес омагьосан.
Нека дойде без росни листа утринта,
смръщен месец да спори с небето.
Все едно ще те грабна и сам отведа
и светъл трем със балкон към морето.
В кой ден от неделята, в колко часа
ти ще тръгнеш със зоркост прикрита,
на ръце да те взема и там отнеса,
дето няма да бъдеш открита?
Ще те грабна, щом кражбата в тебе пламти.
Колко сили прахосах по тебе?
И на рай във колиба пожертвай се ти,
ако някой двореца обсеби.
Превод от руски: Иван Теофилов
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!
-
windcolours
- Мнения: 4447
- Регистриран на: 07.02.10, 12:10
- Местоположение: София
-
windcolours
- Мнения: 4447
- Регистриран на: 07.02.10, 12:10
- Местоположение: София
жена ти не те ли събуди възмутена???Ън написа:Петдесетина негови песни са ми все любими и не мога да преценя коя ми е най- любима....май всичките...windcolours написа:
това ми е любимата ми песен от него
Обаче, до сега не си бях пял негова песен на сън...
"Животът ще покаже на всеки какъв е той" Гьоте
-
windcolours
- Мнения: 4447
- Регистриран на: 07.02.10, 12:10
- Местоположение: София
-
windcolours
- Мнения: 4447
- Регистриран на: 07.02.10, 12:10
- Местоположение: София
Щастливка е, да,Ън написа:Ния \по идея от една снимка\
казах аз!
Ън, уникална идея, умело съчетание,
много добро изпълнение.
Днес да ви поканя на концерт на баба Лили.
http://www.youtube.com/watch?v=sDoQbQ7W ... re=related - за Ън и Ния
http://www.youtube.com/watch?v=_JrOGjOoZCo
"Спаси си деня!" - Green Light
Ангеле. Аз много не разбирам от изобразително изкуствоЪн написа:Ния \по идея от една снимка\
знаеш че съм човек практик
характер нордический
и в порочни връзки не съм хващан:rotfl24:
затова и не съм коментирал досега
......................................................
ма това не е лошо никак в моите очи
Ния де, не картината:lol:
да не земеш да се възгордееш:-)
ся
братчед
наздраве
п.п. хубу че не се видяхме в пловдив
страхотен колорит щях да изпусна
в путеписа съм описал една молекула само:rotfl24:
77. Морските кончета винаги пътуват заедно - хванати опашка за опашка.
класика в жанра...
Ето го края на страстта, на части просто те разбива
Саморазрушение усещаш, в душата ти го втривам
Във вените ти страх тече, мракът те обгръща
Той до смърт те води, вечна и могъща
(Припев:)
Вкуси ме, ще видиш
Повече, отколкото ти е нужно
Ти си посветен
На желанието ми да те разруша
Лази към мен, бързо
Подчини се на господаря си
Животът ти изгаря бързо
Подчини се на господаря си
Господарю!
О, мои марионетки, аз дърпам ви конците
Играя си с ума ви и разбивам ви мечтите
Не ви позволявам да прогледнете
Просто кажете името ми, искам виковете ви да чуя
Господарю!
Господарю!
Просто кажете името ми, искам виковете ви да чуя
Господарю!
Господарю!
(Край на Припева)
Избродирайте пътя ми, никога не ще ме предадете
Смъртта ви е по-близо от живота, разберете
Монопол на болката, ритуал на страданието
Приготви си закуската на огледалото
(Припев)
Господарю, господарю, къде са ми мечтите?! Ти ми обеща!
Господарю, господарю, лъга ме без край, вечно заблуждава!
Смях, Смях, единствено смеха ти чувам, плача и крещя!
Смях, Смях, над стенанията ми се смя, това ли заслужавам?
Адът е точно това, твоят естествен дом
Пълно безсмислие, последният ти стон
Безкраен тунел, краят на дните приближава
Сега животът ти приключва, аз те поразявам
Ето го края на страстта, на части просто те разбива
Саморазрушение усещаш, в душата ти го втривам
Във вените ти страх тече, мракът те обгръща
Той до смърт те води, вечна и могъща
(Припев:)
Вкуси ме, ще видиш
Повече, отколкото ти е нужно
Ти си посветен
На желанието ми да те разруша
Лази към мен, бързо
Подчини се на господаря си
Животът ти изгаря бързо
Подчини се на господаря си
Господарю!
О, мои марионетки, аз дърпам ви конците
Играя си с ума ви и разбивам ви мечтите
Не ви позволявам да прогледнете
Просто кажете името ми, искам виковете ви да чуя
Господарю!
Господарю!
Просто кажете името ми, искам виковете ви да чуя
Господарю!
Господарю!
(Край на Припева)
Избродирайте пътя ми, никога не ще ме предадете
Смъртта ви е по-близо от живота, разберете
Монопол на болката, ритуал на страданието
Приготви си закуската на огледалото
(Припев)
Господарю, господарю, къде са ми мечтите?! Ти ми обеща!
Господарю, господарю, лъга ме без край, вечно заблуждава!
Смях, Смях, единствено смеха ти чувам, плача и крещя!
Смях, Смях, над стенанията ми се смя, това ли заслужавам?
Адът е точно това, твоят естествен дом
Пълно безсмислие, последният ти стон
Безкраен тунел, краят на дните приближава
Сега животът ти приключва, аз те поразявам
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!
До смърт
Животът изглежда си отива от мен
Отдалечава се със всеки изминал ден
Чувствам се така изгубен, сам
Няма никакво значение за никой друг
Аз просто изгубих интерес да бъда тук
Нямам нищо повече какво да дам
Нито има мен какво да задържи
Нека дойде краят – да ме освободи
Нищо не е такова, каквото бе преди
Липсва ми Онзи Някой, който вътре в мен стои
Обезверен до смърт, истина ли е това
Не издържам повече на тоя ад
Обхваща ме такава празнота
Че просто ще се задуша
Нарастващ мрак главата ми обвива
Бях себе си, но Той си отива
Никой друг освен мен самия не може да ми даде избавление
Но няма вече значение
Не мога сега изобщо да мисля
Да мисля защо дори да опитвам
Кой знае
Вчерашният ден без следа сякаш отлетял е
Но с топло обятие посреща ме смъртта
Сега просто ще кажа сбогом на света
Сбогом на света
Сбогом на света
Сбогом на света
Животът изглежда си отива от мен
Отдалечава се със всеки изминал ден
Чувствам се така изгубен, сам
Няма никакво значение за никой друг
Аз просто изгубих интерес да бъда тук
Нямам нищо повече какво да дам
Нито има мен какво да задържи
Нека дойде краят – да ме освободи
Нищо не е такова, каквото бе преди
Липсва ми Онзи Някой, който вътре в мен стои
Обезверен до смърт, истина ли е това
Не издържам повече на тоя ад
Обхваща ме такава празнота
Че просто ще се задуша
Нарастващ мрак главата ми обвива
Бях себе си, но Той си отива
Никой друг освен мен самия не може да ми даде избавление
Но няма вече значение
Не мога сега изобщо да мисля
Да мисля защо дори да опитвам
Кой знае
Вчерашният ден без следа сякаш отлетял е
Но с топло обятие посреща ме смъртта
Сега просто ще кажа сбогом на света
Сбогом на света
Сбогом на света
Сбогом на света
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!
Неопростен 2
Легни до мен, разкажи ми какво те сториха.
Произнеси думите, които искам да чуя,
демоните от главата ми ти да прокудиш.
Моята врата заключена стои сега.
Но ако си истинска ще я отключа.
Ако ти успееш да ме разбереш,
аз също ще те разбера.
Легни до мен, под тези грешни небеса.
Всред чернотата на деня и
тъмнината на нощта ще споделимe нашата забрава.
Вратата се пропуква и отваря...едвам.
Но светлина не ще проникне там.
А черното сърце все още е белязано с мътилка.
И светлина не ще проникне там.
Не, не ще проникне там.
Пр: Каквото и да съм чувствал и някога знаел,
време е най-после страницата да обърна.
Затова сега стоя зад вратата тихомълком -
дали да я отворя и при тебе да се върна?
Каквото да съм чувствал и знаел до този ден-
сега стоя сам, болен, уморен
Ще дойдеш ли на спирката на влака?
Защото аз съм този, който тебе чака.
Или и ти си също непростен(а)?
Ела, легни до мен,
кълна се – няма да те заболи.
Обича ли ме още или не – незнам,
но да обича пак тя няма никога, уви.
Тя лежи до мен, но ще дойде ден, когато да замина.
И черното сърце пак ще е белязано с мътилка.
Да, тя ще дойде.Но чак когато си замина.
Сигурен до смърт съм, че ще бъде там.
Легни до мен, кажи ми какво аз сторих.
Вратата все така затворена стои.
Тъй-както твоите очи.
Но сега най-после виждам слънце да блести.
Да, виждам го.
Пр: Каквото и да съм чувствал и някога знаел,
време е най-после страницата да обърна.
Затова сега стоя зад вратата тихомълком -
дали да я отворя и при тебе да се върна?
Каквото да съм чувствал и знаел до този ден-
сега стоя сам, болен, уморен.
Ще дойдеш ли на спирката на влака?
Защото аз съм този, който тебе чака.
Или и ти си също непростен(а)?
Вземам този ключ и го заравям в теб.
Защото ти си също непростен(а).
Никога свободен,
никога мен.
Защото ти си също непростен(а).
Легни до мен, разкажи ми какво те сториха.
Произнеси думите, които искам да чуя,
демоните от главата ми ти да прокудиш.
Моята врата заключена стои сега.
Но ако си истинска ще я отключа.
Ако ти успееш да ме разбереш,
аз също ще те разбера.
Легни до мен, под тези грешни небеса.
Всред чернотата на деня и
тъмнината на нощта ще споделимe нашата забрава.
Вратата се пропуква и отваря...едвам.
Но светлина не ще проникне там.
А черното сърце все още е белязано с мътилка.
И светлина не ще проникне там.
Не, не ще проникне там.
Пр: Каквото и да съм чувствал и някога знаел,
време е най-после страницата да обърна.
Затова сега стоя зад вратата тихомълком -
дали да я отворя и при тебе да се върна?
Каквото да съм чувствал и знаел до този ден-
сега стоя сам, болен, уморен
Ще дойдеш ли на спирката на влака?
Защото аз съм този, който тебе чака.
Или и ти си също непростен(а)?
Ела, легни до мен,
кълна се – няма да те заболи.
Обича ли ме още или не – незнам,
но да обича пак тя няма никога, уви.
Тя лежи до мен, но ще дойде ден, когато да замина.
И черното сърце пак ще е белязано с мътилка.
Да, тя ще дойде.Но чак когато си замина.
Сигурен до смърт съм, че ще бъде там.
Легни до мен, кажи ми какво аз сторих.
Вратата все така затворена стои.
Тъй-както твоите очи.
Но сега най-после виждам слънце да блести.
Да, виждам го.
Пр: Каквото и да съм чувствал и някога знаел,
време е най-после страницата да обърна.
Затова сега стоя зад вратата тихомълком -
дали да я отворя и при тебе да се върна?
Каквото да съм чувствал и знаел до този ден-
сега стоя сам, болен, уморен.
Ще дойдеш ли на спирката на влака?
Защото аз съм този, който тебе чака.
Или и ти си също непростен(а)?
Вземам този ключ и го заравям в теб.
Защото ти си също непростен(а).
Никога свободен,
никога мен.
Защото ти си също непростен(а).
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!
И любимата ми:
Непростимо
Нов живот се ражда на тази земя,
но бързо е сломен…
С постоянни оскърбления и унижения
те научиха малкото момче на правилата си…
С течение на времето
детето се затвори в себе си…
Несправедливо превърнато в изкупителна жертва,
лишена от собствени мисли…
Младият мъж продължи да се бори
да бъде себе си
и се закле, че от този ден нататък
те никога не ще пречупят волята му…
Това, което съм изпитвал…
Това, което съм знаел -
никога не съм го показал…
Никога не съм бил себе си…
Не съм си представял
и не съм искал да разбера
какъв съм можел да бъда….
Това, което съм изпитвал…
Това, което съм знаел -
никога не съм го показал…
Никога свободен да бъда себе си…
Това наричам непростимо…
Те посветиха живота си,
за да го подчинят изцяло…
Той се опита да ги омилостиви -
този огорчен човек, в който се бе превърнал…
В продължение на целия си живот
той се е борил непрекъснато,
но в тази битка не може да победи…
Те разбраха, че този изтощен човек
не издържа повече…
Тогава старецът се приготви да умре с разкаяние….
Този старец – това съм аз…
Това, което съм изпитвал…
Това, което съм знаел -
никога не съм го показал…
Никога не съм бил себе си…
Не съм си представял
и не съм искал да разбера
какъв съм можел да бъда….
Това, което съм изпитвал…
Това, което съм знаел -
никога не съм го показал…
Никога свободен да бъда себе си…
Това наричам непростимо…
Това, което съм изпитвал…
Това, което съм знаел -
никога не съм го показал…
Никога не съм бил себе си…
Не съм си представял
и не съм искал да разбера
какъв съм можел да бъда….
Това, което съм изпитвал…
Това, което съм знаел -
никога не съм го показал…
Никога свободен да бъда себе си…
Това наричам непростимо…
Вие ми дадохте име…
Затова и аз ще ви дам…
Наричам ви Непростени…
Никога свободен да бъда себе си…
Това наричам непростимо…
и по- добрият превод:
Свежа кръв пристъпва към Земята
И бързо е привеждана във подчинение
Чрез непрестанно мачкане и унижение
Малкото момче се запознава с правилата
Докато успее да ги схване
Наказвано с камшик детето се е провинило
От правото на лично мислене лишен
Младият човек се бори ден след ден
Обет на себе си е дал
Никога оттук натам
Волята му те да не сломят
Какво съм чувствал
Какво съм знаел
Никога не е проблясвало в това, което правя
Никога не е било
Никога не би могло
Никога не ще узнаем какво е можело да стане
Какво съм чувствал
Какво съм знаел
Никога не е проблясвало в това, което правя
Никога волен
Никога мен
Затова – оставям те неопростен
Те посвещават своя път
Всичко негово да пресекат
Опитва се да ги смили
Но вече озлобен
Цял живот все същия стои
Бори се безспир
Но няма как да победи
Сетне уморен, от нищо повече не се интересува
Приготвя се на старини
Разкайващ се да отпътува
Тоз стар човек съм всъщност аз самия
Какво съм чувствал
Какво съм знаел
Никога не е проблясвало в това, което правя
Никога не е било
Никога не би могло
Никога не ще узнаем какво е можело да стане
Какво съм чувствал
Какво съм знаел
Никога не е проблясвало в това, което правя
Никога освободен
Никога самия мен
Затова – оставям те неопростен
Ти ме дъмгоса
Правя и аз като теб
Затова – оставям те неопростен
14 години неопростен
Непростимо
Нов живот се ражда на тази земя,
но бързо е сломен…
С постоянни оскърбления и унижения
те научиха малкото момче на правилата си…
С течение на времето
детето се затвори в себе си…
Несправедливо превърнато в изкупителна жертва,
лишена от собствени мисли…
Младият мъж продължи да се бори
да бъде себе си
и се закле, че от този ден нататък
те никога не ще пречупят волята му…
Това, което съм изпитвал…
Това, което съм знаел -
никога не съм го показал…
Никога не съм бил себе си…
Не съм си представял
и не съм искал да разбера
какъв съм можел да бъда….
Това, което съм изпитвал…
Това, което съм знаел -
никога не съм го показал…
Никога свободен да бъда себе си…
Това наричам непростимо…
Те посветиха живота си,
за да го подчинят изцяло…
Той се опита да ги омилостиви -
този огорчен човек, в който се бе превърнал…
В продължение на целия си живот
той се е борил непрекъснато,
но в тази битка не може да победи…
Те разбраха, че този изтощен човек
не издържа повече…
Тогава старецът се приготви да умре с разкаяние….
Този старец – това съм аз…
Това, което съм изпитвал…
Това, което съм знаел -
никога не съм го показал…
Никога не съм бил себе си…
Не съм си представял
и не съм искал да разбера
какъв съм можел да бъда….
Това, което съм изпитвал…
Това, което съм знаел -
никога не съм го показал…
Никога свободен да бъда себе си…
Това наричам непростимо…
Това, което съм изпитвал…
Това, което съм знаел -
никога не съм го показал…
Никога не съм бил себе си…
Не съм си представял
и не съм искал да разбера
какъв съм можел да бъда….
Това, което съм изпитвал…
Това, което съм знаел -
никога не съм го показал…
Никога свободен да бъда себе си…
Това наричам непростимо…
Вие ми дадохте име…
Затова и аз ще ви дам…
Наричам ви Непростени…
Никога свободен да бъда себе си…
Това наричам непростимо…
и по- добрият превод:
Свежа кръв пристъпва към Земята
И бързо е привеждана във подчинение
Чрез непрестанно мачкане и унижение
Малкото момче се запознава с правилата
Докато успее да ги схване
Наказвано с камшик детето се е провинило
От правото на лично мислене лишен
Младият човек се бори ден след ден
Обет на себе си е дал
Никога оттук натам
Волята му те да не сломят
Какво съм чувствал
Какво съм знаел
Никога не е проблясвало в това, което правя
Никога не е било
Никога не би могло
Никога не ще узнаем какво е можело да стане
Какво съм чувствал
Какво съм знаел
Никога не е проблясвало в това, което правя
Никога волен
Никога мен
Затова – оставям те неопростен
Те посвещават своя път
Всичко негово да пресекат
Опитва се да ги смили
Но вече озлобен
Цял живот все същия стои
Бори се безспир
Но няма как да победи
Сетне уморен, от нищо повече не се интересува
Приготвя се на старини
Разкайващ се да отпътува
Тоз стар човек съм всъщност аз самия
Какво съм чувствал
Какво съм знаел
Никога не е проблясвало в това, което правя
Никога не е било
Никога не би могло
Никога не ще узнаем какво е можело да стане
Какво съм чувствал
Какво съм знаел
Никога не е проблясвало в това, което правя
Никога освободен
Никога самия мен
Затова – оставям те неопростен
Ти ме дъмгоса
Правя и аз като теб
Затова – оставям те неопростен
14 години неопростен
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!
The Unforgiven 3
От къде можеше да знае той... Че светлината на този нов изгрев
ще промени живота му завинаги?
Че ще се гмурне толкова на дълбоко, но ще загуби пътя си,
заслепен от блясъка на на несъществуващи неща?
Той ли беше този, който причиняваше болка,
потъвайки в света на мечтите си?
Толкова уплашен...
Винаги уплашен
от нещата, които беше способен да почувства.
Той можеше просто да си отиде...
Той можеше просто да продължи по своят път.
Той можеше просто да продължи по своят път.
Как мога да бъда изгубен...
Ако никога не съм имал място, на което да отида?
Пребродих целият бляскав свят,
но все още не мога да разбера как всички станаха толкова безчувствени?!
Как мога да бъда изгубен...
След като се връщам отново и отново и изживявам всеки отминал миг...
Как бих могъл да обвиня теб,
когато аз съм този, на когото не мога да простя...!
Тези дни се завръщат при него, обвити в мъгла.
Толкова гъста, че той започва да се задушава...
Животът с който трябва да се примири сега, е Ад за него...
Раздран отвътре,
той просто не може да продължи...
Както не може да продължи и животът му.
Водите, в които плува са твърде плитки за него,
преминават прекалено бързо...
Затова той потъва,
изчезва в сенки сега...
Изгубен...!
Всички те...
Си отидоха...
Далеч!
Всички те го изоставиха!
Как мога да бъда изгубен...
Ако никога не съм имал място, на което да отида?
Пребродих целият бляскав свят,
но все още не мога да разбера как всички станаха толкоба безчувствени?!
Как мога да бъда изгубен...
След като се връщам отново и отново и изживявам всеки отминал миг...
Как бих могъл да обвиня теб,
когато аз съм този, на когото не мога да простя...!
Иска ми се да ми простиш...
Но, по-добре недей!
Иска ми се да ми простиш...
Но, по-добре недей!
Иска ми се да ми простиш...
Но, по-добре недей!
Прости ми...
Но... Защо не мога сам да си простя?!
Че ще се гмурне толкова на дълбоко, но ще загуби пътя си,
заслепен от блясъка на на несъществуващи неща?
От къде можеше да знае той... Че светлината на този нов изгрев
ще промени живота му завинаги?
Как мога да бъда изгубен...
Ако никога не съм имал място, на което да отида?
Пребродих целият бляскав свят,
но все още не мога да разбера как всички станаха толкоба безчувствени?!
Как мога да бъда изгубен...
След като се връщам отново и отново и изживявам всеки отминал миг...
Как бих могъл да обвиня теб,
когато аз съм този, на когото не мога да простя...!
От къде можеше да знае той... Че светлината на този нов изгрев
ще промени живота му завинаги?
Че ще се гмурне толкова на дълбоко, но ще загуби пътя си,
заслепен от блясъка на на несъществуващи неща?
Той ли беше този, който причиняваше болка,
потъвайки в света на мечтите си?
Толкова уплашен...
Винаги уплашен
от нещата, които беше способен да почувства.
Той можеше просто да си отиде...
Той можеше просто да продължи по своят път.
Той можеше просто да продължи по своят път.
Как мога да бъда изгубен...
Ако никога не съм имал място, на което да отида?
Пребродих целият бляскав свят,
но все още не мога да разбера как всички станаха толкова безчувствени?!
Как мога да бъда изгубен...
След като се връщам отново и отново и изживявам всеки отминал миг...
Как бих могъл да обвиня теб,
когато аз съм този, на когото не мога да простя...!
Тези дни се завръщат при него, обвити в мъгла.
Толкова гъста, че той започва да се задушава...
Животът с който трябва да се примири сега, е Ад за него...
Раздран отвътре,
той просто не може да продължи...
Както не може да продължи и животът му.
Водите, в които плува са твърде плитки за него,
преминават прекалено бързо...
Затова той потъва,
изчезва в сенки сега...
Изгубен...!
Всички те...
Си отидоха...
Далеч!
Всички те го изоставиха!
Как мога да бъда изгубен...
Ако никога не съм имал място, на което да отида?
Пребродих целият бляскав свят,
но все още не мога да разбера как всички станаха толкоба безчувствени?!
Как мога да бъда изгубен...
След като се връщам отново и отново и изживявам всеки отминал миг...
Как бих могъл да обвиня теб,
когато аз съм този, на когото не мога да простя...!
Иска ми се да ми простиш...
Но, по-добре недей!
Иска ми се да ми простиш...
Но, по-добре недей!
Иска ми се да ми простиш...
Но, по-добре недей!
Прости ми...
Но... Защо не мога сам да си простя?!
Че ще се гмурне толкова на дълбоко, но ще загуби пътя си,
заслепен от блясъка на на несъществуващи неща?
От къде можеше да знае той... Че светлината на този нов изгрев
ще промени живота му завинаги?
Как мога да бъда изгубен...
Ако никога не съм имал място, на което да отида?
Пребродих целият бляскав свят,
но все още не мога да разбера как всички станаха толкоба безчувствени?!
Как мога да бъда изгубен...
След като се връщам отново и отново и изживявам всеки отминал миг...
Как бих могъл да обвиня теб,
когато аз съм този, на когото не мога да простя...!
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!
http://www.vbox7.com/play:48f7b308&al=1&vid=
Whitesnake - Looking For Love
Whitesnake - Looking For Love
"Спаси си деня!" - Green Light
и понеже знам нещо си,
и въпреки това нарушавайки "обета си" да не пиша тук,
независимо, че все пак чета
мой такъв личен си "обет"..
Ангеле! Ако имах такава жена до себе си, никога не бих си спомнил за миналото.
колкото и шибано да е било
щото живота върви напред, а не назад
не аз ти нарисувах децата, не аз ти нарисувах Ния
не аз нарисувах цветята форумни
опомни се заради себе си, мен или изброените горе
най-вече заради тях
и аз те обичам!
vbox7.com/play:814b50bc
и въпреки това нарушавайки "обета си" да не пиша тук,
независимо, че все пак чета
мой такъв личен си "обет"..
Ангеле! Ако имах такава жена до себе си, никога не бих си спомнил за миналото.
колкото и шибано да е било
щото живота върви напред, а не назад
не аз ти нарисувах децата, не аз ти нарисувах Ния
не аз нарисувах цветята форумни
опомни се заради себе си, мен или изброените горе
най-вече заради тях
и аз те обичам!
vbox7.com/play:814b50bc
Добре де, разбрах те!І написа:и понеже знам нещо си,
и въпреки това нарушавайки "обета си" да не пиша тук,
независимо, че все пак чета
мой такъв личен си "обет"..
Ангеле! Ако имах такава жена до себе си, никога не бих си спомнил за миналото.
колкото и шибано да е било
щото живота върви напред, а не назад
не аз ти нарисувах децата, не аз ти нарисувах Ния
не аз нарисувах цветята форумни
опомни се заради себе си, мен или изброените горе
най-вече заради тях
и аз те обичам!
vbox7.com/play:814b50bc
Прав си! Обаче!!!
Стига с тия "обети", бе Сашооо!!!
Няколко клубари си сложиха автобан, да не ги изреждам поименно. Сигурно и те обети някакви са си дали...
Недей така бе, човек!
Моля те!
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!