От бегъл поглед, хвърлен тук там разбрах, че пак е имало някакви мръщеници. Прочетох, че Мнемо трябва да се усмихне и макар да не ми стана ясно какъв точно е проблемът, щом е за усмихване подкрепям предложението.
Сега ще напиша нещо, което може да не звучи в час, но както и да е...
Абе хора, знаете ли какви неща има на този свят и понякога колко ... извинявайте, не мога да намеря думата за това как изглеждат понякога конфликтите тук. Нямаме ли си друго, за което да мислим? Например колко е хубаво, че имаме любими хора, семейства, домове, живот, зрение и крайници, храна на масата, живеем в що годе мирни времена... банални неща които приемаме за даденост, не ги оценяваме като ги имаме, а всяко едно от тях е толкова съществено и - за съжаление - лесно загубяемо. И в момент например, в който седим в дома си, около нас играят деца или сме седнали да вечеряме, ние отхаваме разсеяно от топлия хляб и се сещаме за това кой на кой се намръщил в ЗоЧо...
. Можехме, разбира се, да се сетим за нещо интересно и приятно, прочетено и написано днес, клубът ни е дал шансът да се запознаем с толкова интересни и различни хора, да създадем приятелства. 
Звучи банално, знам. Изтъркано, протрито. Нищо че баналните неща са станали такива от много повторение на очевидности.
Нищо лично към никого. Общи приказки, не визирам конкретно. Просто ми се иска да влизам без да попадам на
, но явно не може. Пускам няколко размазани снимки от едно далечно, но реално място. Както много други такива места по света. Беше ми неудобно да спра колата и да снимам. Това бяха последиците от поредното наводнение. Когато си тръгвахме, връхлетя тайфун. Много хора и къщи, които видяхме по време на престоя си там, не са оцелели.
Май не стана ясно какво точно искам да кажа.
Трябва да тръгвам. До скоро!
Детски работи. Драскани по стените и дърветата. И тук същото, но с обратен знак. Тоя минус оня равно на двама липсващи... или един в най- добрия случай...