В обширния християн-
ски пантеон светци-
те и мъчениците за
Христа често са надаре-
ни със силата да лекуват
телата и душите на хора-
та. Сред тях е свети Анти-
па /или Антип / епископът
на Пергамската църква в
Мала Азия, чиято памет
Църквата чества на 11
април. Въпреки оскъдните
свидетелства, достигнали
до нас от ранните векове
на християнството, из-
вестно е, че той е живял в
т.н. “апостолски времена”.
Поради отказа си да се по-
клони на идолите и заради
проповедите си, с които
постепенно привличал на-
рода към християнската
религия, Антипа е хвърлен
в разжарения меден бик в
храма на богинята Арте-
мида.Това става в първия
век, по времето на римски-
те императори Нерон или
Дометиян, въпрос, по кой-
то още се спори. Благочес-
тиви люде погребват мо-
щите на светеца и от тях
потича миро “изцеляващо
всякакви болести”.
Култът към мъченици-
те е неразривно свързан с
култа към техните мощи
надарени със силата да
изцеряват по чудодеен на-
чин, неподвластен на зем-
ните закони. Според думи-
те на св. Йоан Дамаскин
чрез мощите “бесовете
се прогонват, болестите
се изцеряват, немощните
се въздигат, слепите про-
глеждат, прокажените се
пречистват, изкушенията
и скърбите изчезват”. Час-
тица от мощите на св.
Антипа се пазят у нас в
иконата -мощехранител-
ница /реликварий /, нами-
раща се в главната църк-
ва на Рилския манастир.
Нейната ранна история не
е известна. Според преда-
нието, което споделя и ар-
химандрит Климент Рилец,
един от първите игумени и
най-ранен историограф на
манастира, тя била дар от
император Мануил I Ком-
нин /1143-1180 / в знак на
благодарност към св. Иван
Рилски. При едно пътуване
до Средец /днешна София/
мирото от светеца спряло
болките в ръката му така,
както “не биха могли да го
сторят нито Хипократ,
нито Гален”, пише него-
вият съвременник Георги
Скилица, известен визан-
тийски историк и писател.
Това е за сега най-старата
запазена реликва в мана-
стира с доста повредени
надписи. Благодарение на
нейната иконна реплика
направена през 1843 г. от
самоковски зограф, виж-
даме около централния
образ на св. Богородица
с младенеца в редиците
на 32-мата светци и ар-
хиепископ Антипа като
старец с къса бяла бра-
да облечен в епископски
одежди. Ликът му е пов-
торен в стенописната
икона от откритата га-
лерия на храма.
Изображението на св.
Антипа от същата 1843-та
година върху иконата от
Митрополитската църква
в Самоков е придружено с
две характерни сцени опи-
сани в житието му – “ Св.
Антипа на съд при управи-
теля на града” и “Светецът
хвърлен в нажежения меден
вол”. У нас са много редки из-
ображенията на св. Антипа
и е един от малкото случаи
с вписана молитва към све-
теца-лечител. Всъщност
св. Антипа не е между пле-
ядата канонизирани от
църквата лечители, сред
които най-известни са т.н.
безсребреници - светците
Козма, Дамян, Пантелеймон
и др., независимо че от мо-
щите му изтичало целебно
миро, което лекувало вся-
какви болести. Изглежда,
че много след своето вре-
ме, св. Антипа се превръ-
ща в наш помощник срещу
зъбната болка, тъй като в
старите му жития нищо не
се споменава за това. Най-
древният тип молитва към
светеца има тази особе-
ност, че преди тя да се про-
изнесе, болният е трябвало
да направи 12 поклона, да
каже 40 пъти “Господи по-
милуй” и да положи главата
си на камък. Въпреки разно-
видностите си молитвата
към светеца в различните
ръкописи създадени през пе-
риода 15-19 в. е една и съща
по съдържание
Тя изразява надеждата, че св. Антипа,
комуто е дадена божията благодат ще
освободи страдащите от “нетърпимата
и неутешима зъбна болка”.
Изглежда зъбоболът е бил доста раз-
пространено страдание, че дори и апос-
толите не били подминати от него
– известен е от апокрифите образа
на легендарния апостол Петър седнал
на камък да плаче от зъбобол. Покрай
произнасянето на молитви и търсенето
на лекове се прибягвало и до апокрифни
формули и заклинания. Интересно е да се
отбележи, че у нас най-ранните открити
заклинателни надписи срещу т.н. нежит
/болест на зъбите, но главно на венците/
са гравирани върху оловни пластинки от-
крити при разкопки край манастира до с.
Равна, Шуменско - датирани от изследо-
вателите към 10 -11 в. Най-ранният из-
вестен у нас “лековник”, т.е. сборник от
медицински рецепти и съвети, е с глаго-
лическо писмо и датира от 12 в. Тези ле-
ковници били преписи или парафраза от
трактатите на големите лекари на ан-
тичността като Гален, Диоскорид, Хипо-
крат. В късните им варианти създадени
през 17-19 в., главно от даскали и знахари
преобладават препоръките на народната
медицина. От техните практични съвети
срещу болката в зъбите и венците ще по-
соча само няколко примера: срещу оток на
венците се дава карамфил и стипца, кора
от орех накисната в оцет или настройка
от оцет, бял лук и сол. Срещу болка в зъ-
бите – корен от кукуряк / helleborus odorus
/ се поставя в кухия зъб “ да го урони, да не
боли”, помагали също така растения като
бленика / hyoscimus niger /, градински чай /
salvia officialis / и простата лайкучка. И все
пак, според вярата на нашите бащи миро-
то от светите мощи помагало повече от
всички цярове. Св. Антипа бил сред онези
пострадали за Христа, от чийто мощи
изтичало такова миро.Пергамският епис-
коп Антипа не е между светците с голя-
ма популярност и е слабо известен извън
църковните кръгове, но от друга страна
той е единственият мъченик посочен в
Откровението /Апокалипсиса/ на св. Йоан
Богослов, което го поставя на особено
място. Свети Антипа е от онези лично-
сти, които живяха в “недостойно за тях
време” - “исполини на духа”, които Църква-
та простичко назова МЪЧЕНИЦИ.
Трогнат съм!
да пази теб и семейството ти!
