Четох една интересна хипотеза на проф Харалд Брем, който е преподавател по цветопсихология,ELBI написа:Това определено е така, но да не забравяме, че ярко червеното се набива на очи, прави впечатление и се запомня. Вероятно има и други цветове, които се докарват много трудно, но са невзрачни и неотличаващи носещия ги от околоните. И не на последно място - явно това са усетили как се добива, докато за други цветове - по-трудно. Червеното се съдържа в залеза на слънцето, в есенните листа и това е правило впечатление на хората.Piqndurnik написа:Всъщност бил е символ на власт, понеже пурпурната боя е била скъпа. А е била скъпа, понеже се е добивала трудно и (от някакви морски охлюви май). С други думи - нещо като Ферари.
та - според него, червеният цвят е първия цвят, който хората са отличили и назовали, защото е цветът на кръвта. Свързвали са го с триумфа на победата (при лов, битки и т.н.), с поражението, раждането, смъртта и т.н. Все силно заредени откъм емоция моменти. Затова и постепенно се е превърнал в символ на могъщество, страст, любов (но не платонична) и пр., а като добавим, че е цвят и на огъня, картинката става пълна...
Пак според същият автор, усещането, което хората имат за цветовете е резултат от хилядолетно развитие и натрупване, и е дълбоко вкоренено в съзнанието - и съответно предпочитанието или отхвърлянето на някакъв определен цвят, никога не е "въпрос на вкус", а си има съвсем конкретни причини.
