latrevw написа:windcolours написа:pocti_bezobidna написа:
Май предпочитам подхлъзането пред вегетирането между 80 и 95.
аз пък предпочитам да умра в съня си някъде на 70г Чиста работа

Ох, рано сабахлем за смърт заговорихме...Я да сменим темата

вие сте луди бе. животът е точно толкова хубав и на 80, колкото и на 30-40.
уинди, га станеш на 70, ще те питам пак дали искаш да умреш в съня си

Лат, виж ся,
на 80 години има неща дето не моеш да правиш. Планините започват да се отдалечават от теб. Има 70 годишни баби и дядовци, дето ни отвяват като пършинги по пътеките високо горе, но 80 годишни не съм видяла...Артритът не е най-добрия приятел на пещерняка да речем.
Е, вярно, че започваш да се радваш на други неща и по друг начин да цениш нещата около себе си /внуците на нашите внуци примерно:lol:/
И започваш да цениш спомените. Един мой далечен чичо, когато беше на 82, ми разказваше за приключенията си в планината. Цял живот е бил планински спасител и запален скиор, нито веднъж не е ползвал лифт. Заобиколен от пожълтяли снимки на туристи и планински върхове, със съвсем бистро съзнание, той се връщаше в спомените си 60 години назад. Заричаше се че същата зима ще се пусне за пореден път със ски. Но не му беше писано. Все пак никога няма да забравя блясъка в очите му докато говореше за своята планина-Рила, като за най-обичана жена.