Всичко ли ви харесва?

[ELBI]

На мен пък ми казваха - това е унгарския Х. Ботев. А този цитат го чух доста по-късно и много ми хареса. С готините - още повече - като червено вино - уляга и става по-красиво...

[Semiramis]

Мила ми Венето винаги ме е дразнело ...
това е просто мъжко разбиране, което е толкова...
няма значение просто
жените нямат подобни мисли.

[Мнемозина]

Шеф.
Шеф ти викам, нали Гринлайте, понеже не го знам точното име на тва което работиш.

Няма "шеф"

Това което не искаш да имаш е тъпи или недоебани примерно колеги. Злобни, комплексирани, надменни... Тва е което ни тормози, не шефовете.

Аз пък вървя някак наобратно пак.
Никога не съм харесвала хора, които искат да бъдат шефове.
Обаче напоследък оценявам колко е важно да има такива. Щото то си е голяма беля.

[Мнемозина]

"За любовта бих дал всичко, а за свободата - и любовта"

Ми да, ама тогава "свобода" и "любов" са отделни неща и мерси за свободата в такъв случай.

Освен това той е говорел за друга свобода все пак.

[Remmivs]

в поезията всичко е позволено
аре ся
да ви уча ли

[Semiramis]

ха-ха
и не можеш да даваш едно за друго
когато са едно

[Remmivs]

да не може да даваш едно за друго като са едно
което (щом всичко е едно) значи и че можеш
примерно в стих

нъц!

[WALL-E]

днес водихме един разговор.... сравнително късичък
с дама, за двама.."дет пеел човека"
пак за дрехите /спомних си онази тема преди сумати години в дир-а/
и що ходя с тишърки и дънки
брадясал, неглиже, мърда, и.. абе както си ходя

щото така ми е удобно
щото така се чувствам в кожата си
щото това съм АЗ

и се сетих, че тук отговорих с "да"

да
удобно ми е и не ми пука
нито има човек в тази държава, заради който бих навлякъл костюм /освен по изложенията...първия ден , докато работех за заплата/

не, че не ми отива

не е моята "кожа"
Любэ - 'По высокой траве'
сигурно на сватбата си и на погребението ще съм "опакован"така
/и на задължителните изложения де /
ако пак ми се наложи да работя за заплата..
на едното събитие вече бях
на изложения също..
на последното, сигурно ще присъствам, но не и духом

и се чудя що па да не се чувствам щастлив всъщност
или поне доволен
като сме само "прах по вятъра"
заради моментите, дето сме били
дето ни е имало, дето сме били заедно
с децата, с партньора брачен или безбрачен, с приятелите, с любовите..

даже и с тези, дето са ни навлекли сумати разправии връз плещите /държава, служители, монополисти, псевдоприятели, псевдопартньори, псевдошефове, ../
те определят само битието ни, не и съзнанието

[WALL-E]

Мила ми Венето винаги ме е дразнело ...
това е просто мъжко разбиране, което е толкова...
няма значение просто
жените нямат подобни мисли.

дорогая моя екатерина матвеевна..

"....меня за державу обидно!"

[frisky lioness]

Не всичко ми харесва
Не всико НИ харесва

Би било крайно ненормално ако е обратното, не ли?!

Но пък си мисля, че не е добре и това, да се превръщаме в онзи смърф, който всико мрази:mad::twisted::evil:

С дълбоки, гневни бръчки м/у веждите, които никакъв бОтОкс не е в състояние да корЕгира:-):winkw:

Не искам да ставам ..сърдито старче
или бабичка мрънколник