Търся правен съвет!

[Stranniche]

Авторитет се печели и завоюва само сред равнопоставени. Детето все още е "бяла книга" и тогава трябва да го наложиш, защото то не разбира от "споразумения". Кратките "да" и "не" са най-важните оръжия на един възпитател при обучението не едно дете. А тези малки думички гарантират едно - маркират рамките, които иска да постигне един възпитател, за да възпита едно дете, както той иска.

П.С.Горното важи за възпитание на деца до 3-4 годишна възраст.

Горното звучи съвсем като дресировка на кучета!

Нее, децата не са "бяла книга"! Дори в тази възраст.

[esti]

И е прав, успееш ли навреме да наложиш авторитета си на едно дете, смятай, че си спечели "войната" преди да е избухнала.

Защо да "наложиш"? Номера не е да налагаш, а да постигаш споразумения.
При мен така работеха нещата като бях малка, с братчедка ми също работи...

Защото авторитет се налага, не се завоюва или спечелва. И то се налага с много труд и много пот... и много лишения.

Защото, когато родителят каже "НЕ!", това трябва да означава "НЕ!", дори и на родителя да му се плаче, че не може да каже "ДА!"... Защото, когато кажеш "НЕ!", а след известно количество рев, сълзи и сополи, кажеш "ДА!", дори и един единствен път, то авторитета вече го няма... пиши го бегАл.
Авторитет се печели и завоюва само сред равнопоставени. Детето все още е "бяла книга" и тогава трябва да го наложиш, защото то не разбира от "споразумения". Кратките "да" и "не" са най-важните оръжия на един възпитател при обучението не едно дете. А тези малки думички гарантират едно - маркират рамките, които иска да постигне един възпитател, за да възпита едно дете, както той иска.

П.С.Горното важи за възпитание на деца до 3-4 годишна възраст.

П.П.С. Под "рамки" имам предвид не да ограничаваме развитието на детето в някакви рамки и граници, а рамките на "етиката", "социалния начин на живот" и т.н. ценности, които искаме да притежава детето.

Някои казват, че така се създавала примиренческа и пораженческа психика у децата - ако нещо, което искат им се откаже веднъж или претърпят някакъв неуспех, те преставали да настоявали на своето и да се стремят към постигането му - и по-късно в живота си не се борели за желанията и мечтите си.
Прекаленият родителски "авторитет" създава безхарактерно поколение или такова без вяра в себе си и с много психологически проблеми. И много хляб за психотерапевтите на Запад.

Странниче от теб ще стане прекрасна майка!
Пожелавам ти по-скоро да си гушнеш детенцето.

[Stranniche]

Странниче от теб ще стане прекрасна майка!
Пожелавам ти по-скоро да си гушнеш детенцето.

Благодаря ти много!

На теория много в главата ми, но не зная дали ще имам търпението да правя това, което е редно. Трябват ми страшно много енергия и здрави нерви, за да избегна авторитаризма. Трябва да съм постоянно нащрек, за да не повтарям модела на собствените си родители... А напоследък нещо се скапах, отчаях... Опитвам се да изглеждам весела и звездочела както преди, барем си повярвам...

[esti]

Странниче от теб ще стане прекрасна майка!
Пожелавам ти по-скоро да си гушнеш детенцето.

Благодаря ти много!

На теория много в главата ми, но не зная дали ще имам търпението да правя това, което е редно. Трябват ми страшно много енергия и здрави нерви, за да избегна авторитаризма. Трябва да съм постоянно нащрек, за да не повтарям модела на собствените си родители... А напоследък нещо се скапах, отчаях... Опитвам се да изглеждам весела и звездочела както преди, барем си повярвам...

Когато ти идва отвътре не е толкова трудно да нацелиш правилното.
Аз съм спокойна за теб.

[Амаранта]

На теория много в главата ми, но не зная дали ще имам търпението да правя това, което е редно. Трябват ми страшно много енергия и здрави нерви, за да избегна авторитаризма. Трябва да съм постоянно нащрек, за да не повтарям модела на собствените си родители...

Абе не знам - обикновено човек прави това, което му е на сърцето. Хубаво че написа това за авторитаризма, защото аз пък съм чела точно обратното, и винаги се чувствам виновна, когато отстъпя след поредната сценка. Сега вече няма.

[Stranniche]

Странниче от теб ще стане прекрасна майка!
Пожелавам ти по-скоро да си гушнеш детенцето.

Благодаря ти много!

На теория много в главата ми, но не зная дали ще имам търпението да правя това, което е редно. Трябват ми страшно много енергия и здрави нерви, за да избегна авторитаризма. Трябва да съм постоянно нащрек, за да не повтарям модела на собствените си родители... А напоследък нещо се скапах, отчаях... Опитвам се да изглеждам весела и звездочела както преди, барем си повярвам...

Когато ти идва отвътре не е толкова трудно да нацелиш правилното.
Аз съм спокойна за теб.

[Stranniche]

На теория много в главата ми, но не зная дали ще имам търпението да правя това, което е редно. Трябват ми страшно много енергия и здрави нерви, за да избегна авторитаризма. Трябва да съм постоянно нащрек, за да не повтарям модела на собствените си родители...

Абе не знам - обикновено човек прави това, което му е на сърцето. Хубаво че написа това за авторитаризма, защото аз пък съм чела точно обратното, и винаги се чувствам виновна, когато отстъпя след поредната сценка. Сега вече няма.

Има всякакви теории. Важното е да намираме мярата и да не изпадаме в крайности.
И да не забравяме, че самочувствието и самоуважението на децата зависи много от начина, по който родителите се отнасят към тях. А от самочувствието на един човек се зависят много неща - постижения, щастие, връзки и т.н. и т.н. Сложна работа, нали?

Приятни събота и неделя!

[jazz]

ала бала

всичко зависи от детето

има някои, които разбират от да/не и обяснения

други и 10 часа да говориш - все тая

[jazz]

Сега като че е по-различно. Някога въпреки това, че имаше и различни, болшинството бяхме еднакви:-) Говоря за материалния статус. Тези различните не се смесваха много с останалите....

За мен не е баш така, щото съм учила в училище, дето аз бях бедното овчарче. Сред деца на генерали, дипломати и т.н. Сещай се за разликите в материалния статус. Но мойте победи бяха по другите фронтове, много по-ценни. И много смешно беше, когато в 10 клас ме обявиха за надута Никога не съм страдала от това, че нещо ми липсва, защото имах много по-"скъпи" неща от касетофон, дънки, бонбонки тик-так (ох, сетих се за "Оркестър без име"). Та така и с детето. Щото примерно той има съученичка, която я возят с джип Мерцедес, има бодигард и пише със златен паркер. И кво от тва???

каквото и да си приказваме става въпрос за пари

и явно има нещо останало, значително или не, щом още се помни и

коментира

[І]

Ако съм на него, незабавно ще се обърна към адвоката си.
Макар и по което и време да се обърне към адвоката, договора/споразумението ще се сметне веднагически за нищожен поради ред причини /формални и не/.
А бе вие предбрачен договор подписвали ли сте с мажо?!

[Fairy of the Flowers]

Някои казват, че така се създавала примиренческа и пораженческа психика у децата - ако нещо, което искат им се откаже веднъж или претърпят някакъв неуспех, те преставали да настоявали на своето и да се стремят към постигането му - и по-късно в живота си не се борели за желанията и мечтите си.
Прекаленият родителски "авторитет" създава безхарактерно поколение или такова без вяра в себе си и с много психологически проблеми. И много хляб за психотерапевтите на Запад.

Това верно ли го мислиш или е иронично казано, не разбрах? Децата непрекъснато изпробват граници, непрекъснато си разширяват границите малко по малко, чрез сблъсъците с нас и врънкането Ама трябва да чувстват съществуването на граници и авторитет, така се чувстват щастливи и защитени. А борбата и разширяването на границите си е израстването. Не може то да знае от педя келеш, че светът е негов. Защото не е. И освен това няма да му е много уютно. Тъй, че това са глупости, които и аз съм чела, ама като съм отгледала две деца - за сега - до 10 год. възраст хич не им вярвам. Вътре в извоюваните граници - свобода.

[Fairy of the Flowers]

Авторитет се печели и завоюва само сред равнопоставени. Детето все още е "бяла книга" и тогава трябва да го наложиш, защото то не разбира от "споразумения". Кратките "да" и "не" са най-важните оръжия на един възпитател при обучението не едно дете. А тези малки думички гарантират едно - маркират рамките, които иска да постигне един възпитател, за да възпита едно дете, както той иска.

П.С.Горното важи за възпитание на деца до 3-4 годишна възраст.

Горното звучи съвсем като дресировка на кучета!

Нее, децата не са "бяла книга"! Дори в тази възраст.

Хаха. То дресировката на кучета е лесна работа в сравнение с дресировката на семейството. Децата не са бяла книга, права си, всяко се ражда с характера си и май малко зависи от нас. По едно време, когато бях млада майка много се подтисках от мисълта, че всяко мое решение оформя един бъдещ човек. Но май не е точно така. Кратките "Да" и "Не" са много ценни обаче. Не може, нямаш сили все да обясняваш до безкрай и да водиш политики. Трябва да имаш авторитета да приемат едно кратко да или не.

[Lenny]

Стига бе, Пенчо. Направо съжалих малчугана...

Нема стига, щото инак врънка до последно:rotfl24:

Правилно няма Стига!!!!

Страхотия Пенчо!!!
Е сега си го копвам за дребни редакцийки на десктопа и следобяд ще ги представя за подпис на заинтересованите лица:blum::blum::blum: