...ама аз сама си говоря/отговарям...Мнемозина написа: О, чудесно тогава.
Да бе, чудесно... като са ти лесни, отговаряй си им сама.
Не, не става въпрос за добър или лош вкус изобщо.
Смятам че по този начин патриотизмът ни (и според мен недостигащ) се насочва в една малко некрофилска посока. Поради което губим способността си да се погордеем и порадваме на хора, които пък тихо и упорито през целия си - дълъг или не толкова дълъг живот - са отстоявали нещо важно за нас.
Михаил Арнаудов например е живял почти сто години, оцелял е по чудо, а е успял да запази себе си и вижданията си и достойнството си, и е продължил да върши това, което е смятал за правилно и смислено.
Но не изглежда героично това, нали?
Гощавките след погребенията са съвсем различно нещо и си ги има далеч от преди патриотизма като такъв.
некрофилска посока или поза?:winkw:
с тази финансово-образувателна криза навсякъде по света ще става все по трудно народът да знае и празнува герои и просветители...като Арнаудов...
ама може някой да направи някое charity с тази цел (в БГ май не им е дошъл бума още)
а ти чувала ли си за поп Еньо Попдимитров? Дали е чувал и Арнаудов за него?
ей за този човек, от дядо си знам как е умрял...в Дярбекир...от дрисук...така каза дядо ми...
знам колко деца е имал, как са се казвали и какво е направил няколко години преди да го заточат в турски затвор...
Явно смъртта особено когато е насилствена е по-въздействаща
За Исус Христос нищо няма да казвам...