Всичко може!:lol:Stranniche написа:... дейности, без които не може на село...
Имате почти Йовкова или Елин-Пелинова представа за българското село Странниче мило.
Да знаеш само какви ателиета стават от празните хамбари/сеновали само...
Всичко може!:lol:Stranniche написа:... дейности, без които не може на село...
Пет са твърде много.sandmaN написа:в къщата си има ежедневна работа
не е като апартамента- заключиш му вратата, върнеш се след 10 години...поизчистиш, опресниш боята.. и си е същия
в къщата...ако не и отваряш ежедневно вратите /намеквам за "дух"/ и не пипаш ежедневно по нея и двора... забрави
след 5 години е развалина а двора джунгла
п.п. забравих
там ми бяха едни от щастливите години, преди бившата да довлече родителите си
или уединение.Semiramis написа:...динамиката...
Опасно става когато си стигнеш.Мнемозина написа:Да бе, да.Ън написа: Ще бягате вие от града!Щото аз ще бягам само от голямото към малкото село!
То, Пловдив, нали си е едно голямо село...
Въпросът е дали бягаш от себе си или към себе си. Или и двете.
Много добре си го описала!:bigsmile:DiKa написа:А аз мечтая за времето, когато Интернет ще е достатъчно развит, за да могат да се изкарват пари и само чрез него. Тогава с голямо удоволствие ще си живея в една къщурка на село, ще си гледам градинката, ще се будя от птичките, ще ми жужят пчеличките... И в същото време няма да се връщам векове назад в еволюцията, защото Интернет ще ми е прозорчето към света и ще продължавам да се обучавам за всичко, което ми е интересно в този свят. Но в същото време ще имам и достатъчно време, а и необходимата обстановка, да се обърна към себе си и да развия качества и ценности, които стресиращия живот в големия град ограбва жестоко.
Не съм за връщане към миналото, защото прогресът не трябва да се отрича. Затова не бих се затворила на село, за да хукна подир овцете, с които основно да си общувам. Но е възможно човек да вземе най-висшето от прогреса и да го използва в полза за своето личностно усъвършенстване и вътрешен мир. От нас зависи. Въпрос на настройка и ценности. И на пораснали деца, които да оставиш в големия град...
На баща ми целия блян за къща на село се градеше върху желанието му да гледа прасе.Ън написа:Аз прасета няма да гледам.
Що, би трябвало да е хубаво.БоЕВ написа:Опасно става когато си стигнеш.Мнемозина написа:
Да бе, да.
Въпросът е дали бягаш от себе си или към себе си. Или и двете.
Имам познат, та той след всеки по-обилен запои отказва алкохола. Заявява, че става нов човек. Седмица - две и го срещам с кървясъл поглед. Ко стана бе джанъм, викам аз, нали беше нов човек? А, той: мани-мани, нов съм, ама снощи като се срещнах със стария...Мнемозина написа:
Но зависи от гледната точка, де.
Помниш ли финала на "Фермата" на Оруел...хората и прасетата заедно на масата ...и животните не можеха да различат кои са хората и кои прасетата....БоЕВ написа:Въпреки че изглеждат непретенциозни, всъщност, прасетата са много фини и деликатни създания.windcolours написа:
На баща ми целия блян за къща на село се градеше върху желанието му да гледа прасе...
А, правилното им и хуманно отглеждане граничи почти с наука.
възможно еDiKa написа: Тази тема ми е много полезна, защото чрез нея разбирам, че и в България е възможно да се живее така. И тогава - какво? Целта е поставена, остава да действаме
Може, но няма да загубя и ако не я прочета - нали!:lol:windcolours написа:Няма да съжаляваш, ако я прочетеш!:bigsmile:БоЕВ написа:Не. Защото не съм я чел просто. Фантастиката и фантасмагориите никога не са ме привличали.windcolours написа:
Помниш ли финала на "Фермата" на Оруел...
А, за това ли говориш?БоЕВ написа:Имам познат, та той след всеки по-обилен запои отказва алкохола. Заявява, че става нов човек. Седмица - две и го срещам с кървясъл поглед. Ко стана бе джанъм, викам аз, нали беше нов човек? А, той: мани-мани, нов съм, ама снощи като се срещнах със стария...Мнемозина написа:
Но зависи от гледната точка, де.
Не става дума за унификацияБоЕВ написа:Може, но няма да загубя и ако не я прочета - нали!:lol:windcolours написа:Няма да съжаляваш, ако я прочетеш!:bigsmile:БоЕВ написа:Не. Защото не съм я чел просто. Фантастиката и фантасмагориите никога не са ме привличали.windcolours написа:
Помниш ли финала на "Фермата" на Оруел...
Не си падам по унификацията - еднакви книги, еднаква музика, еднакви чувства,...,еднакви хора - сиви скучни и забързани.
Аз пък мисля, че не е въпросът толкова в селото, а по-скоро в парите. Ако имаш достатъчно пари ще ходиш на концерти, ще каниш приятели по-често, за да не ти липсват и ще живееш добре. Ако обаче си принуден да живееш на село,защото не можеш да си позволиш друго...БоЕВ написа:Можеш ли да живееш на село и да си щастлив ?
Да виждаш света през телевизията на Булсат, да гледаш концертите на, който няма да отидеш,и местата, който няма да посетиш, защото нямаш пари и да си щастлив?
Да ползваш супер бавен и скъп Интернет и да си щастлив?
Да живееш в място наречено "скука" и да си щастлив?
-"Да"- отговори братовчет ми на мислено зададените от мен въпроси. Бях в шок. Немислех, че в свят на Сателитна телевизия и Интернет някои доброволно ще остане на село и ще се чувства щастлив.
На село денят ти започва с кози, с овце... със стока. Продължава със чистене, метене на обора и двора... Привечер отново ...стока. На другият ден същото. На по-другия ден същото.И между другото садене, плевене, копаене, косене...
Две неща са ти гарантирани - мазоли по ръцете и абсолютно , тотално затъпяване.
Включваш NG, гледаш какво правят хората по света и гледаш какво правиш ти. Спукваш се от яд. Как можеш да си щастлив на село?
-Разбери - продължава братовчет ми - на мен пари неми трябват. За какво са ми? Имам къде да живея. Изкарвам за да издържам семейството си. Децата са около мен. Внука и той расте. За какво са ми пари?
–Разбери - Аз съм щастлив човек. Отивам сутрин с каруцата на фермата, вдишвам с гърди чистия въздух, радвам се на слънцето. Поглеждам дръвчетата, който съм насадил, оглеждам това,което съм построил с тия две ръце и се захващам за работа. На обед хапваме, пием по една ракия. Вечер се прибера хапваме и пием по едно домашно вино. Ама ти яж, това е домашно пиле, не бройлер и дай да ти налея още вино. И то е домашно, от него глава не боли. А питката я е правила снахата, златни ръце има.
Гледах го как се смее.
Дали неговореше така, защото беше доста вино изпил? Та аз го познавам. Знам как го е смачкал живота.И точно този човек, който няма зъби в устата, защото неможе да си позволи да отиде на зъболекар нарича себе си щастлив?
И си спомних за едно предаване на Мартин Карбовски,"Другата България". В него потомък на рода Оретенови ( виден революционерски род) плюеше и хулеше България бидеики емигрант в Италия.
Ето, двама човека. Единия казва за себе си, че е щастлив, а другият е преизпълнен с омраза.
И пак да Ви питам - Можеш ли да живееш на село и да си щастлив?
Препечатано до словно оттук - > strao.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/03/19/mojesh-li-da-jiveesh-na-selo-i-da-si-shtastliv.514411?reply=1871186
Че пий по-малко де!:mad:Мнемозина написа:
Бе, БоЕВ, как само в алкохолни разговори ме въвличаш тая вечер...
и до "достатъчността"Березка! написа: Аз пък мисля, че не е въпросът толкова в селото, а по-скоро в парите.
Че, то, аз песните ги пускам точно с тая цел - да бъдат чути и евентуално харесани, и така още някой да стане поне с частица като мен.windcolours написа:
Не става дума за унификацияПросто ти препоръчвам книга, която много ми беше харесала!:bigsmile: Ти също пускаш песни тук и се радваш, когато на някой му допадне... Но не смяташ,че това е унификция, нали?:winkw:
Да не сте от Нови хан?:blum:sandmaN написа: то у нас /и у родителите ми/ винаги си е било като хан
от там са пра-родителите по майчина линияБоЕВ написа: Да не сте от Нови хан?:blum:
ами защо тогава се чудиш, че ти препоръчвам книга примерноБоЕВ написа:Че, то, аз песните ги пускам точно с тая цел - да бъдат чути и евентуално харесани, и така още някой да стане поне с частица като мен.windcolours написа:
Не става дума за унификацияПросто ти препоръчвам книга, която много ми беше харесала!:bigsmile: Ти също пускаш песни тук и се радваш, когато на някой му допадне... Но не смяташ,че това е унификция, нали?:winkw:
Интересен коментар - благодаря!:bigsmile:Березка! написа:
Аз пък мисля, че не е въпросът толкова в селото, а по-скоро в парите. Ако имаш достатъчно пари ще ходиш на концерти, ще каниш приятели по-често, за да не ти липсват и ще живееш добре. Ако обаче си принуден да живееш на село,защото не можеш да си позволиш друго...
Аз не бих могла да живея дълго откъсната от цивилизацията, от приятелите си. Ако съм принудена да копая нива ежедневно и да се грижа за овце и кози... подозирам, че ще издъхна след няколко седмици. Ама познавам хора, които отидоха да живеят на село (купиха къщи достатъчно далеч от града) и си стоят там.
Благодаря - не купувам в момента!:blum:sandmaN написа:...
имам некви ниви за продаване
има хора, които трудно се социализиратБоЕВ написа: Мойте наблюдения пък са съвсем различни.
пияница-извратенякБоЕВ написа: Благодаря - не купувам в момента!:blum:
Ама съм голема врачка - а? Вещерник направо.
Щото съм велик манипулатор и го правя неусетно така леко по тънката струна.windcolours написа:...
ами защо тогава се чудиш, че ти препоръчвам книга примернона някоя сбирка като се засечем-ще ти я подаря
може ли моя глас да е на записа? и да правя лирични отклонения и аналитични коментари на определен пасаж?:lol:БоЕВ написа:Щото съм велик манипулатор и го правя неусетно така леко по тънката струна.windcolours написа:...
ами защо тогава се чудиш, че ти препоръчвам книга примернона някоя сбирка като се засечем-ще ти я подаря
Виж са, аз песните не ги подарявам, а ги споделям за слушане, който иска слуша - елемент на принуда и насилие отсъства. Затова ти предлагам да направиш аудиозапис на книгата и да го качиш тук, а аз ще обещая да го чуя - така ще сме квит, фифти-фифти.
sandmaN написа: пияница-извратеняк
затова се услушваш у кой хан е купоня
Отне ми само 3(три) години докато нагледно покажа/докажа на съседите, че дворът изглежда много по-добре окосен, а не опасен и зелените площи извън оградата също.sandmaN написа: адаптацията е сложно нещо и за 2-те страни
ще намеря начинБоЕВ написа: Но от косенето и плевенето няма как да избягаш.