...не мога да спя.
Разбира се, че не можеш.
Жена ти те е напуснала.
Най-добрия ти приятел е мъртъв.
Звучиш като кънтри песен.
Ако имаше куче, щеше вече
да е прегазено от кола.
Тя изпрати ли ти документите?
- Да.
Прочете ли ги?
Не, не съм.
Не мислиш ли, че трябва?
Знаеш ли,
че никога не е имало друга?
Глупости, Бен.
Ти си двуженец.
През цялото време
си женен за Бреговата охрана.
Дай да видя рамото.
Сигурно си го изкълчил опитвайки се
да докажеш, че си още на 19 г.
Права ли съм?
Кога, по дяволите, остаряхме?
Аз винаги съм била стара, Бен.
Но, знаеш ли какво?
Нямам нищо против.
Ако ме болят мускулите, това е
защото съм ги използвала.
Трудно ми е да изкачвам стълбите,
защото съм ги изкачвала всеки ден за
да легна до мъжа, който ме е обичал. /посочва портрета зад себе си/
Имам малко бръчки тук и там,
но съм лежала хиляди пъти
под небето в слънчеви дни.
Изглеждам и се чувствам така,
защото пиех и пушех,
и живях и обичах,
и танцувах, пях, потих се
и правех секс по време
на един доста хубав живот,
ако ме питаш.
Не е лошо да остаряваш, Бен.
01:07:57,907 --> 01:08:00,000
Да остаряваш, е заслужено."
загледах се във филма The Guardian
с моя друг любимец Кевин Коснър
и думите на таз "девойка" ми дойдоха дюшеш
за доказателство:
и те дет си личи как Айвън ме е ухапал
п.п допълних диалога..за тези, дето няма да изгледат филма
The Guardian
на любовта - "Птиците умират сами" - "в това старо тяло има едно младо сърце и то чувства като на 20 години".
