+1snowprincess написа: когато харесвам нещо, обичам да го споделям и с други
За кръгчетата
- windcolours
- Мнения: 4447
- Регистриран на: 07.02.10, 12:10
- Местоположение: София
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
- snowprincess
- Мнения: 5650
- Регистриран на: 24.09.06, 17:50
говорим за запознанства, а не за сексуванеБоЕВ написа:Е са ми стана интересно дали споделяте и мъжете си, щото по дифолт се предполага че ги И харесвате.
в този смисъл, мога да споделя (запозная) мъжа си с всеки, карала съм го да чете и пише тук, разказвала съм му, викала съм го на срещи с клубари, но той се дърпа като магаре на мост и не ще в повечето случаи

- Stranniche
- Мнения: 4660
- Регистриран на: 26.09.06, 17:11
- Местоположение: Nowhere
- Обратна връзка:
Едно от първите неща, които държа да науча като пътувам, е как да кажа на местния език "Без лук!"Remmivs написа:никак не го обичамwindcolours написа:не обичаш печен лук на жар /между сочни мръвки/?
ни печен, ни паниран, ни никак
мръвките ги ям обаче
всякак
и сурови даже (направо умирам за сушито на пазара във Виена в момента егати)
През оная Луканова зима, когато нямаше нищо свястно за ядене, живях на един таван с един голям чувал лук. Менюто беше - пържен лук с бахар, пържен лук с дафинов лист, пържен лук със сол...
От тогава
ние имахме картофи в червена звездаStranniche написа:Едно от първите неща, които държа да науча като пътувам, е как да кажа на местния език "Без лук!"Remmivs написа:никак не го обичамwindcolours написа:не обичаш печен лук на жар /между сочни мръвки/?
ни печен, ни паниран, ни никак
мръвките ги ям обаче
всякак
и сурови даже (направо умирам за сушито на пазара във Виена в момента егати)
През оная Луканова зима, когато нямаше нищо свястно за ядене, живях на един таван с един голям чувал лук. Менюто беше - пържен лук с бахар, пържен лук с дафинов лист, пържен лук със сол...
От тогава...
странниче лук много лошаво само
раздува много фантазията само
хубу че гажето имаше баба на село
иначе бухенвальд:lol:
77. Морските кончета винаги пътуват заедно - хванати опашка за опашка.
Истината е в боба!Kent написа:ние имахме картофи в червена звездаStranniche написа:Едно от първите неща, които държа да науча като пътувам, е как да кажа на местния език "Без лук!"Remmivs написа:никак не го обичамwindcolours написа:не обичаш печен лук на жар /между сочни мръвки/?
ни печен, ни паниран, ни никак
мръвките ги ям обаче
всякак
и сурови даже (направо умирам за сушито на пазара във Виена в момента егати)
През оная Луканова зима, когато нямаше нищо свястно за ядене, живях на един таван с един голям чувал лук. Менюто беше - пържен лук с бахар, пържен лук с дафинов лист, пържен лук със сол...
От тогава...
странниче лук много лошаво само
раздува много фантазията само
хубу че гажето имаше баба на село
иначе бухенвальд:lol:
Бяхме трима души в една квартира, цели симфонии изкарвахме после
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!


- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Готвен лук и аз не обичам. Суров - да, готвения ми е гаден.Stranniche написа:
Едно от първите неща, които държа да науча като пътувам, е как да кажа на местния език "Без лук!"
През оная Луканова зима, когато нямаше нищо свястно за ядене, живях на един таван с един голям чувал лук. Менюто беше - пържен лук с бахар, пържен лук с дафинов лист, пържен лук със сол...
От тогава...
Лукановата зима бяхме на салам "Камчия". Паниран, печен, с картофи, ня кюфтета.
Мразя го дори каго то видя в магазините...
От тогава ми е останал спомен как висях пред един магазин на "Графа" около 2 часа, за да купя 2 пилешки бутчета. (повече не даваха). На един от магазините в съседство висеше табелка "Всичко свърши"
На няколко пъти семеен приятел прати хуманитарни помощи
от немачко във вид на захар, кондензирано мляко и вакуумирани вурстчета.
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
pocti_bezobidna написа:Готвен лук и аз не обичам. Суров - да, готвения ми е гаден.Stranniche написа:
Едно от първите неща, които държа да науча като пътувам, е как да кажа на местния език "Без лук!"
През оная Луканова зима, когато нямаше нищо свястно за ядене, живях на един таван с един голям чувал лук. Менюто беше - пържен лук с бахар, пържен лук с дафинов лист, пържен лук със сол...
От тогава...
Лукановата зима бяхме на салам "Камчия". Паниран, печен, с картофи, ня кюфтета.
Мразя го дори каго то видя в магазините...
От тогава ми е останал спомен как висях пред един магазин на "Графа" около 2 часа, за да купя 2 пилешки бутчета. (повече не даваха). На един от магазините в съседство висеше табелка "Всичко свърши"- кратко и ясно...
На няколко пъти семеен приятел прати хуманитарни помощи
от немачко във вид на захар, кондензирано мляко и вакуумирани вурстчета.
Хехехе, ние бяхме на кремвирши. И сега верно не ям кремвирши. Трябва да питам майка ми тя яде ли.
Голям гърч беше, мамка му.
