мечтата

[snowprincess]

Чарлз Буковски

Mъжът на Жената

мечтата на една жена
е мъж с неокосмени гърди,
малко потен
като цяло чист,
с не много къса
с не много дълга коса,
небрежен
и с брада
на най-малко три дни,
с избелели дънки
и дъх на малц,
едно към едно и половина на килограми
и по-висок,
определено по-висок от нея,
достатъчно умен, за да я боготвори
достатъчно красноречив, за да я ухажва
достатъчно забавен без да й разказва мръсни вицове-
даже не е необходимо да я забавлява,
важното е да чука
прилично вулгарен,
достатъчно циничен
малко мръсник, много луд
с белег на лявата вежда и на десния хълбок.
той няма да остане
той ще я завлече някъде за известно време
ще чука и ще лиже
и пак ще чука
и пак ще лиже
ще спи малко и ще я буди, за да я чука
ще яде всеки ден бъркани яйца с масло, малко lettuce и домати
и много, обилно много магданоз и бадеми,
за да чука още и още
и няма да мие чинии - ще ги изхвърля
той няма да пие бира, за да не му пада...
той също така няма да й остави бебе за спомен
ще я остави пред дома й.
а на нея й остава да си купи ново бельо
за под вмирисания му на цигари и пот и уиски и пушек
пуловер
и да мастурбира...


Жената на Мъжа

мечтата на един мъж
е курва със златен зъб
и жартиери
напарфюмирана
с изкуствени мигли
грим
обеци
светло розови пликчета
саламен дъх
високи токове
дълги чорапи с много малка
бримка от задната страна на левия,
малко пълничка,
малко пияна,
малко глупава и малко луда
която не разказва мръсни вицове
и има три пъпки на гърба си
и се преструва че харесва симфонична музика
и която ще остане седмица
ще мие съдовете и готви и чука и духа
ще почисти кухненския под
и няма да показва снимки на децата си
и да говори за нейния екс-съпруг или съпруг
или къде е учила или къде се е родила
или защо е влязла в затвора последния път
или в кого е влюбена,
само една седмица ще остане
само една седмица
ще свърши работата си и ще си иде
и никога няма да се върне
обратно
за тази обеца върху шкафчето.

[Megi_Koleva]

Според мен, заглавието е неподходящо. Това едва ли може да бъде МЕЧТА. Много пошло и долнопробно ми прозвуча. Може и да има голяма доза истина в написаното, но нима това е действителният идеал... блян... сън... въжделение... за визията на отсрещния пол? Не, не мисля!

[Глас в пустиня]

Танго!
Едно горещо, страстно, потно и ере/о/тично аржентинско танго.
Това е асоциацията която направих.

[WALL-E]

Много пошло и долнопробно ми прозвуча.

ха! пошло...
че то винаги такива писания преекспонират
и както намираш едно 50% прилики, така намираш и едно 50% разлики във всяко едно обобщение

[Глас в пустиня]

и както намираш едно 50% прилики, така намираш и едно 50% разлики във всяко едно обобщение

Демек нула, както тук някой преди време поясни.

[snowprincess]

Според мен, заглавието е неподходящо. Това едва ли може да бъде МЕЧТА. Много пошло и долнопробно ми прозвуча. Може и да има голяма доза истина в написаното, но нима това е действителният идеал... блян... сън... въжделение... за визията на отсрещния пол? Не, не мисля!

ти, Меги, си много нежна душа
как оцеляваш, се чудя, като срещаш лошото в реала

[snowprincess]

Танго!
Едно горещо, страстно, потно и ере/о/тично аржентинско танго.
Това е асоциацията която направих.

мамоууу, като ги заприказваш такива, загубвам говор и картина, отивам да чета хороскопа

[snowprincess]

Много пошло и долнопробно ми прозвуча.

ха! пошло...

[annonymus]

Според мен, заглавието е неподходящо. Това едва ли може да бъде МЕЧТА. Много пошло и долнопробно ми прозвуча. Може и да има голяма доза истина в написаното, но нима това е действителният идеал... блян... сън... въжделение... за визията на отсрещния пол? Не, не мисля!

Това е Буковски.
Не Яворов (който пък на мен ми е фалшив до досада)

[bead_]

Това е Буковски.

един от любимата ми сърдита компания - бъроуз, буковски, уелш, керуак, милър...

но има и други кръгчета. отново любими. в едно от тях е яворов с невероятните

все пак аз помня: ти дойде желана,

дойде с душа лист още неизписан,

лист бяла книга. В своя вехта рана

перо намокрих: в спомени улисан,

посегнах аз и писах без покой,

от болка се превивах -

и писах с кръв и гной.

[annonymus]

Това е Буковски.

един от любимата ми сърдита компания - бъроуз, буковски, уелш, керуак, милър...

но има и други кръгчета. отново любими. в едно от тях е яворов с невероятните

все пак аз помня: ти дойде желана,

дойде с душа лист още неизписан,

лист бяла книга. В своя вехта рана

перо намокрих: в спомени улисан,

посегнах аз и писах без покой,

от болка се превивах -

и писах с кръв и гной.

Хм. Няма шанс да ми се хареса. Никога не съм го харесвала.
Самосъжалението ми идва свръх малко.
А и цялата метаморфоза житейска при него ми е тотално непонятна.
"... в спомени улисан... вехта рана..." не, не и не.
Озобщо - цялото кръгче, включая главиня му идеолог прекалено много искат да направят сичко като у Западна Еуропа. Е, хубаво де, ама насила като е става малко измъчено.
Предпочитанията ми клонят към съседното тям кръгче

ПП. от сутринта начи, почти нищо не съм свършила на трудовия фронт...

[bead_]

ПП. от сутринта начи, почти нищо не съм свършила на трудовия фронт...

има само едно важно нещо, което трябва да се свършиш на трудовия фронт. и можеш да съжаляваш единствено за него /ако не си го свършила, де/. да поискаш повишение.

[Глас в пустиня]

ПП. от сутринта начи, почти нищо не съм свършила на трудовия фронт...

има само едно важно нещо, което трябва да се свършиш на трудовия фронт. и можеш да съжаляваш единствено за него /ако не си го свършила, де/. да поискаш повишение.

Това ти мнение страшно някак така ми контрастира със заглавието на темата.

Мечтата -> да поискаш повишение.

[Piqndurnik]

Това е Буковски.
Не Яворов (който пък на мен ми е фалшив до досада)

Такова е било времето. Нещо като изкуствените прасци по гьотьово време.

[bead_]

Мечтата -> да поискаш повишение.

а всъщност мечтата е за "курва със златен зъб"... възвишено

[snowprincess]

Мечтата -> да поискаш повишение.

а всъщност мечтата е за "курва със златен зъб"... възвишено

може тогава да е било модно
хм, аз имах преди 20 години гадже със златен зъб, не му стоеше зле, зачудих се дали вече си го е направил бял
интересно ми е какви са оригиналните думи на мястото на "курва" и "саламен дъх"

[annonymus]

Ей, тва гледали ли се го?


много южно-блусарско-алкохолно-самотно-отчаяно-по Буковски

[Глас в пустиня]

Мечтата -> да поискаш повишение.

а всъщност мечтата е за "курва със златен зъб"... възвишено

Всяка жена е курва и по това каква заплата носи мъжът й в къщи варира и цената.
А златният зъБ е символ на икономически просперитет и висока здравна кОлтура.
Извън рамките на простотията обаче, струва ми се, авторът търси тръпката на първичните и чисти/откровени/не замазани от някаква си коректност там, отношения предшестващи сексуалната революция.

[Megi_Koleva]

Според мен, заглавието е неподходящо. Това едва ли може да бъде МЕЧТА. Много пошло и долнопробно ми прозвуча. Може и да има голяма доза истина в написаното, но нима това е действителният идеал... блян... сън... въжделение... за визията на отсрещния пол? Не, не мисля!

ти, Меги, си много нежна душа
как оцеляваш, се чудя, като срещаш лошото в реала

Това комплимент ли беше или упрек? Може и да си права- аз съм като един Дон Кихот в женски образ. Ама не всички може да са дебелокожи и нечувствителни. Затова е и шарен светът- защото има и груби, и лирични души. А пък и аз си се харесвам така- нищо, че понякога изглеждам в собствените си очи като "една наивница на средна възраст" Все пак съм оцелялал някак си

[Megi_Koleva]

Мечтата -> да поискаш повишение.

а всъщност мечтата е за "курва със златен зъб"... възвишено

Всяка жена е курва и по това каква заплата носи мъжът й в къщи варира и цената.
А златният зъБ е символ на икономически просперитет и висока здравна кОлтура.
Извън рамките на простотията обаче, струва ми се, авторът търси тръпката на първичните и чисти/откровени/не замазани от някаква си коректност там, отношения предшестващи сексуалната революция.

Личи си, че не познаваш добре жените. Много ти е общ знаменателят ...

[Глас в пустиня]

Мечтата -> да поискаш повишение.

а всъщност мечтата е за "курва със златен зъб"... възвишено

Всяка жена е курва и по това каква заплата носи мъжът й в къщи варира и цената.
А златният зъБ е символ на икономически просперитет и висока здравна кОлтура.
Извън рамките на простотията обаче, струва ми се, авторът търси тръпката на първичните и чисти/откровени/не замазани от някаква си коректност там, отношения предшестващи сексуалната революция.

Личи си, че не познаваш добре жените. Много ти е общ знаменателят ...

Готова ли си да кажеш това и за Наполеон?:bigsmile:

[Megi_Koleva]

Готова ли си да кажеш това и за Наполеон?:bigsmile:

Според мен, Наполеон не е Дон Жуан. Интересно ми е , каква е връзката ти с Наполеон. И неговата връзка с работната заплата и жената.

[Ън]

Мечтата -> да поискаш повишение.

а всъщност мечтата е за "курва със златен зъб"... възвишено

Златните зъбчета са голяма простотия, но за щастие все по- малко "просветени" си ги пожелават

[Semiramis]

ГОЛЕМИ ЗЕЛЕНИ ОЧИ
офф топик

Много рядко се случва при мене,
но лука съм нагазил, уви -
някой нейде се сърди смутено
със големи зелени очи.

Гузен, само за него си мисля;
да се моля... съвсем не върви,
и поемам обратно със риска
всичко мое да се провали.

Всичко мое безсмислено стана:
само миг - и се сринах във прах,
наклони се с пробойна голяма
корабът, с който храбро летях.

Ех, летял! А дали не си струва
за ония зелени очи
да сменим тая скъсана струна
и китарата пак да звучи?!

/копи от тук/

[Semiramis]

Монолог на вещицата
трилогия на Камелия Кондова

Вечерта въобще не беше синя.
Нямаше цветя и пеперуди.
Аз замествах спящата царкиня
до деня, във който се събуди.

Принцът беше жаден да обича,
а пък тя — безпаметно заспала.
Тъй че се престорих на момиче.
Лесно е — с една магия бяла.

Черните магии ги забравих,
във мига, когато ме погледна.
Знаех — сто години ми остават.
Знаех, че ще бъда предпоследна.

Изведнъж ще ме разлюби, знаех.
И не бих могла да го опазя.
Можех да го удуша накрая,
но ми свърши всичката омраза.

Укротих се. Е, така да бъде!
Да отива и да я целува.

А сега принцесата ме съди,
че мъжът й нощем ме сънувал...

---

Монолог на спящата царкиня

Вече сто години те сънувам.
От кошмарите съм побеляла.
Вещицата хищно те целува.
Сякаш, че не спя, а съм умряла.

Ти — до нея — силен, ненаситен.
Седмото небе ти е подвластно.
Щеше да е страшно за очите
всичко туй — ако не бе прекрасно.

Гледах ви и знаех, че не мога
да достигна женския й блясък.
Прекалено плашена със Бога —
значи — зле възпитана във ласки.

И какво, че после ще те имам.
(Знаех, че накрая ще те пусне.)
Ще бълнуваш лятното й име.
В зимната постеля ще е пусто...

Мислих си го (и защо да крия) —
съмне ли — да ви направя луди.
Достраша ме да не ви убия.

И поисках да не се събудя.

---

Монолог на принца

Не можах от грях да се опазя.
Много бяха тези сто години.
А мъжът на вещицата казва,
че била тя спящата царкиня.

А жена ми — вещица. О, Боже!
Значи — той жена ми е прегръщал.
Значи е докосвал тази кожа.
Може да е било в тази къща.

А пък аз — с жена му. И умирах
от дъха на хала ожадняла.
Беше страшно — огнено красива.
Всичко друго, ама не заспала.

Двамата, измамени по мъжки,
май ще трябва тъжно да си кажем:
двете са били едно и също.

А пък ние — клонче от пейзажа.

[WALL-E]

ЛЕТЯЩИТЕ ХОРА

Летящите хора
в съня си рисуват земята,
тополи по нея,
които на четки приличат,
палитра, в която
разбърква боите си вятърът -
портрет да направи
на своето ново момиче.
Летящите хора
умират с пет лева във джоба
и тихо говорят
за земните работи строго.
И нищо, че често
изглеждат ви малко особено -
по мярка крилете им са -
като при Бога.
Те виждат перата
на птиците долу, че светят,
когато човекът
помъкне по стръмното кръста.
А птиците тук са
души на самотни поети,
които опипват
небето с изтръпнали пръсти.
Летящите хора
живеят в отделна държава -
и в нея не всичко
до хляба едничък се свежда.
Такива (безкрайно отдавна)
ги Господ направи -
да има в човешкия ад
и малко надежда.