Дълго е,

[4avdar4e]

Първо, интелигенцията, по-конкретно българската такава.
Първо ще трябва да ми обясниш какво точно разбираш под интелигенция. Имам чувството, че ми говориш за това, което по време на соца беше лансирано като такова - съдя и по първия ти пост в темата. Ако виждаш интелигенцията така, то няма начин просто да не очакваш от нея, да не изискваш от нея да претвори идеите си в дела. Тази интелигенция (ти я описваш много точно) после влезе в рубриката "интелектуалци по пантофи". Обичащ мира и парите - Любомир Левчев, помниш ли?
Моля те, обаче, да направим разликата между тази интелигенция и хората на духа. Звучи малко особено, но става дума за хора, които в мислите и делата си са малко над земята, леко встрани от нас.
Има такива, имало е и преди, насред цялата гмеж на художествено-творческата интелигенция. Нищо, че не ги знаеш. Няма и как да ги знаеш, защото тях по вестниците не ги пишат. Те едва ли биха предложили, както ти пишеш, нови решения, защото за това трябва публичност, каквато те нямат и не желаят. А не я желаят поради следното:
Големият грях на соца беше, че в съзнанието на хората изравни едните с другите.
Има периоди, в които целокупният народ има нужда от примера на такива хора. И други, в които съвсем няма нужда от тях. Сега сме във втори период от цикъла и толкова. Никой умен човек не се мори да говори, като знае, че няма да го чуят.
Между другото, либералната интелигенция страда точно толкова от конюктурност, колкото и предходницата си. Но някои са все пак по-интелигентни и смятам, че Иван Кръстев е от тези случаи.

Мнемо, нещо подобно си мислех и аз, че самото понятие "интелигенция" е опорочено. И точно по времето на соца, когато принципът "Разделяй и владей" (селото срещу града) действУваше с цялата си гадна мощ. Както и "пропаганда" и много други всъщност полезни думички (има ли безполезни???). А всъщност произходът й се корени в "интелект". Не ли? Тоест хора на ума, по-скоро според мен, но и на духа, да.
А дали ги има днес? Не знам, сякаш това е една изчезваща порода... Медиите така са превзели всяко свободно пространство...

П.П. Наскоро гледах интервю с Гюзелев, ето това за мен е един истински интелектуалец!

П.П.П. Профучавам... сорри

[Мнемозина]

Мнемо, нещо подобно си мислех и аз, че самото понятие "интелигенция" е опорочено. И точно по времето на соца, когато принципът "Разделяй и владей" (селото срещу града) действУваше с цялата си гадна мощ. Както и "пропаганда" и много други всъщност полезни думички (има ли безполезни???). А всъщност произходът й се корени в "интелект". Не ли? Тоест хора на ума, по-скоро според мен, но и на духа, да.
А дали ги има днес? Не знам, сякаш това е една изчезваща порода... Медиите така са превзели всяко свободно пространство...

П.П. Наскоро гледах интервю с Гюзелев, ето това за мен е един истински интелектуалец!

П.П.П. Профучавам... сорри

Има ги - сигурна съм. Само че ако споделя имена, все ще се намери кой да ги иронизира, все поради същото изравняване, уеднаквяване в съзнанието на хората с останалата интелигенция (вече не знам, с кавички ли, без кавички ли, ужас). И затова няма и да го направя, защото самата мисъл за съществуването на такива хора ми е съкровена и не желая те да бъдат коментирани в такъв аспект.
А думичките - това точно ти пък няма как да не го знаеш - обичат да сменят значението в различните контексти.
Знаеш ли например какво е значело "чалга, чалгия" в началото на ХХ век? Най-общо казано - духова музика. Без никакъв отрицателен нюанс.

[ELBI]

знам.

Но понеже съм сигурна, че ще ви е интересно, го пускам. Освен това утре е неделя и какво друго ще правите, м?

Обичам да чета анализите на Иван Кръстев.

Както обичате да казвате - размерите имат значение

Събота и неделя...какво ли не правих. Даже си попълних данъчната декл.

[Мнемозина]

знам.

Но понеже съм сигурна, че ще ви е интересно, го пускам. Освен това утре е неделя и какво друго ще правите, м?

Обичам да чета анализите на Иван Кръстев.

Както обичате да казвате - размерите имат значение

Събота и неделя...какво ли не правих. Даже си попълних данъчната декл.

Честито!

[ELBI]

знам.

Но понеже съм сигурна, че ще ви е интересно, го пускам. Освен това утре е неделя и какво друго ще правите, м?

Обичам да чета анализите на Иван Кръстев.

Както обичате да казвате - размерите имат значение

Събота и неделя...какво ли не правих. Даже си попълних данъчната декл.

Честито!

Има за какво. А вчера успях да я подамммм....

[4avdar4e]

Има за какво. А вчера успях да я подамммм....

Връзкар

[Мнемозина]

Мнемо, нещо подобно си мислех и аз, че самото понятие "интелигенция" е опорочено. И точно по времето на соца, когато принципът "Разделяй и владей" (селото срещу града) действУваше...

Само да ти кажа смешка: очевидно като дете повече съм четяла, отколкото съм слушала какво се говори, защото майка ми твърди, че съм говорела точно така: участвУвам, действУвам" (с ударение на у-то при това)...
То вече не мога да се сетя кои думи се пишеха така.
А, да, непротивоконститунционствувателствУвайте!

[ELBI]

Има за какво. А вчера успях да я подамммм....

Връзкар

не бе... хитър номер - подавам в пощата (няма никой, или само един-двама души, а на всичкото отгоре поемащата ... декларациите де е с едно голямо деколте...което има много още за разкриване... ама това е екстра на пощите, явно) и после - на гишенцето на Сибанк на 6 септември (там ми е клончето за данъчетата) и ...

никво чакане (почти де)

[4avdar4e]

не бе... хитър номер - подавам в пощата (няма никой, или само един-двама души, а на всичкото отгоре поемащата ... декларациите де е с едно голямо деколте...което има много още за разкриване... ама това е екстра на пощите, явно) и после - на гишенцето на Сибанк на 6 септември (там ми е клончето за данъчетата) и ...

никво чакане (почти де)

Абе и аз така (по пощата, ама без да гледам в деколтета ), ама винаги до последно не мога да си събера бумагите от тоя и оня

[ELBI]

не бе... хитър номер - подавам в пощата (няма никой, или само един-двама души, а на всичкото отгоре поемащата ... декларациите де е с едно голямо деколте...което има много още за разкриване... ама това е екстра на пощите, явно) и после - на гишенцето на Сибанк на 6 септември (там ми е клончето за данъчетата) и ...

никво чакане (почти де)

Абе и аз така (по пощата, ама без да гледам в деколтета ), ама винаги до последно не мога да си събера бумагите от тоя и оня

По принцип и аз не гледам, но явно гишетата в пощата са направени с такава цел. Трябва да си кьорав да не видиш някои ...

Инак аз си ги събирам още през годината и за януари съм готов (само осн. тр. договор ме бави)...

[ELBI]

Интелигенция вече няма - като прослойка. А и масите категорично отказват сигналите им да бъдат улавяни и формулирани от някаква интелигенция. Масите не желаят интелигентни авторитети.

Иначе... то имаше там, Стефан Цанев, Недялко Йорданов - толкова усилия положиха, а им се хвана само "Труд".

"Интелигенция - говно!"
Казал го е самият Владимир Илич, и като гледам напоследъка наш'та такава (в това число и четейки такива статии), все повече се замислям, дали пък аджеба оня сифилистичен мозък не е прозрял истината.

Като цяло статията/интервюто също е "гавно", поне според мен. Показва тоталното неразбиране на "народа" от същата тази "интелигенция", също така тоталната й ограниченост на база политически, или културни пристрастия на принципа Левски-ЦСКА, така характерно за дървените глави и промитите мозъци, но в момента не ми се занимава да цитирам конкретни местенца.
Е, ако много ми се "нафърляте" ще се постарая да си обоснова думите по-точно.

Нафърлям ти се.
Обосновавай се сега.

Ти пък... За какво точно се нафърляш? Книжката "50 г. промити агнешки главички" е с толкова много индивидуални издания

[Мнемозина]

Искам пък!

П.П. Недей така...

[vyara]

Има такива, имало е и преди, насред цялата гмеж на художествено-творческата интелигенция. Нищо, че не ги знаеш. Няма и как да ги знаеш, защото тях по вестниците не ги пишат. Те едва ли биха предложили, както ти пишеш, нови решения, защото за това трябва публичност, каквато те нямат и не желаят. А не я желаят поради следното:
Големият грях на соца беше, че в съзнанието на хората изравни едните с другите.
Има периоди, в които целокупният народ има нужда от примера на такива хора. И други, в които съвсем няма нужда от тях. Сега сме във втори период от цикъла и толкова. Никой умен човек не се мори да говори, като знае, че няма да го чуят.

Не разбирам защо "не биха се морили" и защо "не желаят публичност". Те няма да се изправят пред обществото и на челото им да е изписано "интелектуалец" (че да се чувстват дискредитирани от това), а ще застанат зад някаква кауза или идеи или "решения", както ти казваш (и дай Боже наистина да имат решения).
Все си мисля, че истинските "интелектуалци" (не знам просто с каква дума да заменя тази) осъзнават своята отговорност пред обществото и ако наистина са хора на духа, няма да подценяват снобски останалите и да смятат, че нямало кой да ги чуе. Те просто биха се борили всячески за идеите си. Според мен не е трудно да завземеш някакво медийно пространство, стига наистина да имаш какво да кажеш и да предложиш.
Позата "много съм умен, ама що да се хабя за тез простаци" не говори добре за тях и изобщо не доказва, че са умни.

[Мнемозина]

Има такива, имало е и преди, насред цялата гмеж на художествено-творческата интелигенция. Нищо, че не ги знаеш. Няма и как да ги знаеш, защото тях по вестниците не ги пишат. Те едва ли биха предложили, както ти пишеш, нови решения, защото за това трябва публичност, каквато те нямат и не желаят. А не я желаят поради следното:
Големият грях на соца беше, че в съзнанието на хората изравни едните с другите.
Има периоди, в които целокупният народ има нужда от примера на такива хора. И други, в които съвсем няма нужда от тях. Сега сме във втори период от цикъла и толкова. Никой умен човек не се мори да говори, като знае, че няма да го чуят.

Не разбирам защо "не биха се морили" и защо "не желаят публичност". Те няма да се изправят пред обществото и на челото им да е изписано "интелектуалец" (че да се чувстват дискредитирани от това), а ще застанат зад някаква кауза или идеи или "решения", както ти казваш (и дай Боже наистина да имат решения).
Все си мисля, че истинските "интелектуалци" (не знам просто с каква дума да заменя тази) осъзнават своята отговорност пред обществото и ако наистина са хора на духа, няма да подценяват снобски останалите и да смятат, че нямало кой да ги чуе. Те просто биха се борили всячески за идеите си. Според мен не е трудно да завземеш някакво медийно пространство, стига наистина да имаш какво да кажеш и да предложиш.
Позата "много съм умен, ама що да се хабя за тез простаци" не говори добре за тях и изобщо не доказва, че са умни.

По мои наблюдение народът (каквото и да значи това - може би масата) не желае да слуша интелигентно говорещи хора от медиите.
Помисли си само какви победители избираха от бигбрадърите, независимо от голямата вероятност този избор да е бил манипулиран. Но цялото медийно поведение у нас показва точно това.

Не ме разбирай погрешно: не съм някаква елитаристка, много обичам да контактувам с всякакви хора и ми е много интересен всеки такъв контакт. С отделни хора.
Събрани като маса обаче, те вече реагират по друг начин.

[vyara]

Има такива, имало е и преди, насред цялата гмеж на художествено-творческата интелигенция. Нищо, че не ги знаеш. Няма и как да ги знаеш, защото тях по вестниците не ги пишат. Те едва ли биха предложили, както ти пишеш, нови решения, защото за това трябва публичност, каквато те нямат и не желаят. А не я желаят поради следното:
Големият грях на соца беше, че в съзнанието на хората изравни едните с другите.
Има периоди, в които целокупният народ има нужда от примера на такива хора. И други, в които съвсем няма нужда от тях. Сега сме във втори период от цикъла и толкова. Никой умен човек не се мори да говори, като знае, че няма да го чуят.

Не разбирам защо "не биха се морили" и защо "не желаят публичност". Те няма да се изправят пред обществото и на челото им да е изписано "интелектуалец" (че да се чувстват дискредитирани от това), а ще застанат зад някаква кауза или идеи или "решения", както ти казваш (и дай Боже наистина да имат решения).
Все си мисля, че истинските "интелектуалци" (не знам просто с каква дума да заменя тази) осъзнават своята отговорност пред обществото и ако наистина са хора на духа, няма да подценяват снобски останалите и да смятат, че нямало кой да ги чуе. Те просто биха се борили всячески за идеите си. Според мен не е трудно да завземеш някакво медийно пространство, стига наистина да имаш какво да кажеш и да предложиш.
Позата "много съм умен, ама що да се хабя за тез простаци" не говори добре за тях и изобщо не доказва, че са умни.

По мои наблюдение народът (каквото и да значи това - може би масата) не желае да слуша интелигентно говорещи хора от медиите.
Помисли си само какви победители избираха от бигбрадърите, независимо от голямата вероятност този избор да е бил манипулиран. Но цялото медийно поведение у нас показва точно това.

Не ме разбирай погрешно: не съм някаква елитаристка, много обичам да контактувам с всякакви хора и ми е много интересен всеки такъв контакт. С отделни хора.
Събрани като маса обаче, те вече реагират по друг начин.

Не ми отговаряш на въпроса обаче. Всички знаем за реакциите на масите. Сега, защо бил избран един или друг от бигбрадърите е все едно да разсъждаваме защо е избран един или друг политик. Ами това е избора, който се предоставя. Не можеш да избереш някой, който не участва в шоуто или в политиката.
Въпроса ми е защо трябва интелектуалците да са пасивни. Защо трябва някакво шоу или политиката на някоя медия да им пречи да си прокарват идеите. Защо трябва да си намират странни оправдания, че сега бил неподходящ периода, че нямало кой да ги чуе и оцени. Защо изобщо мислят кой и как ще ги оцени? Когато човек силно вярва в идеите си, той се бори за тях, независимо от обстоятелствата. Иначе идеите му са под съмнение.
Наскоро гледах един филм "Животът на Дейвид Гейл" (с Кевин Спейси - много го обичам тоя). Много хубав. Та там едни хора се бориха против смъртното наказание. И знаеш ли какво направиха накрая - жената се самоуби, но го инсценираха като убийство, за което трябваше да бъде екзекутиран главния герой... и те наистина го екзекутираха. Напълно невинен, но искаха да докажат, че може системата да е сбъркана и да умре невинен човек покрай виновните. Може и някои да им се вижда идиотско, но има хора, които умират заради идеите си. А нашите си мислят какво другите щели да си помислят за тях. Суета на суетите!

[Мнемозина]

Не ми отговаряш на въпроса обаче. Всички знаем за реакциите на масите. Сега, защо бил избран един или друг от бигбрадърите е все едно да разсъждаваме защо е избран един или друг политик. Ами това е избора, който се предоставя. Не можеш да избереш някой, който не участва в шоуто или в политиката.
Въпроса ми е защо трябва интелектуалците да са пасивни. Защо трябва някакво шоу или политиката на някоя медия да им пречи да си прокарват идеите. Защо трябва да си намират странни оправдания, че сега бил неподходящ периода, че нямало кой да ги чуе и оцени. Защо изобщо мислят кой и как ще ги оцени? Когато човек силно вярва в идеите си, той се бори за тях, независимо от обстоятелствата. Иначе идеите му са под съмнение.
Наскоро гледах един филм "Животът на Дейвид Гейл" (с Кевин Спейси - много го обичам тоя). Много хубав. Та там едни хора се бориха против смъртното наказание. И знаеш ли какво направиха накрая - жената се самоуби, но го инсценираха като убийство, за което трябваше да бъде екзекутиран главния герой... и те наистина го екзекутираха. Напълно невинен, но искаха да докажат, че може системата да е сбъркана и да умре невинен човек покрай виновните. Може и някои да им се вижда идиотско, но има хора, които умират заради идеите си. А нашите си мислят какво другите щели да си помислят за тях. Суета на суетите!

Никой не говори за чуване и оценяване.
Става дума за желание за слушане и разбиране.
Ако никой не иска да те чуе, какъв е смисълът да опитваш?

[vyara]

Не ми отговаряш на въпроса обаче. Всички знаем за реакциите на масите. Сега, защо бил избран един или друг от бигбрадърите е все едно да разсъждаваме защо е избран един или друг политик. Ами това е избора, който се предоставя. Не можеш да избереш някой, който не участва в шоуто или в политиката.
Въпроса ми е защо трябва интелектуалците да са пасивни. Защо трябва някакво шоу или политиката на някоя медия да им пречи да си прокарват идеите. Защо трябва да си намират странни оправдания, че сега бил неподходящ периода, че нямало кой да ги чуе и оцени. Защо изобщо мислят кой и как ще ги оцени? Когато човек силно вярва в идеите си, той се бори за тях, независимо от обстоятелствата. Иначе идеите му са под съмнение.
Наскоро гледах един филм "Животът на Дейвид Гейл" (с Кевин Спейси - много го обичам тоя). Много хубав. Та там едни хора се бориха против смъртното наказание. И знаеш ли какво направиха накрая - жената се самоуби, но го инсценираха като убийство, за което трябваше да бъде екзекутиран главния герой... и те наистина го екзекутираха. Напълно невинен, но искаха да докажат, че може системата да е сбъркана и да умре невинен човек покрай виновните. Може и някои да им се вижда идиотско, но има хора, които умират заради идеите си. А нашите си мислят какво другите щели да си помислят за тях. Суета на суетите!

Никой не говори за чуване и оценяване.
Става дума за желание за слушане и разбиране.
Ако никой не иска да те чуе, какъв е смисълът да опитваш?

Преди да си опитал всичко, нямаш право да съдиш кой и как ще те чуе и разбере. Много ясно, че ако не се заявиш като присъствие и идеи, че останеш нечут, но обратното не е сигурно. Само практиката и опита се броят в този живот. Потенциала си е потенциал и нищо не значи, докато не го вкараш в действие. Грях спрямо себе си и другите е да пазиш нещо хубаво само за себе си.

[Мнемозина]

Преди да си опитал всичко, нямаш право да съдиш кой и как ще те чуе и разбере. Много ясно, че ако не се заявиш като присъствие и идеи, че останеш нечут, но обратното не е сигурно. Само практиката и опита се броят в този живот. Потенциала си е потенциал и нищо не значи, докато не го вкараш в действие. Грях спрямо себе си и другите е да пазиш нещо хубаво само за себе си.

И защо смяташ, че не са опитвали?
Трудно може да се говори по принцип, без да е ясно за кои и какви хора става дума.
За да се докоснеш до това "нещо хубаво", е необходимо известно усилие. Да го потърсиш. Да намериш къде да търсиш. После да го чуеш/видиш/прочетеш.
Лично твое усилие трябва да е това. И то е най-важното условие, за да можеш да разбереш какво си намерил. Ако автора дойде у вас и ти го връчи (разкаже ти го по телевизора), няма да е същото.
Вече говорим за друго.
Знам, искаш да ме тласнеш към това да оправдавам тези хора (добре, интелектуалци) за тяхната надменност.
А ако не е надменност?
А ако е страх от отхвърляне и неразбиране?

[Dark Angel]

аз не харесвам т,нар български интелектуалци - това са хора, които в по-големият си процент се смятат за особено умни и възвишени поради прочетените н-броя книжки, слушането на културна музика, средата в която са отраснали и тн

обикновенно са деца на истински интелектуалци и бохеми, но нямат чара и радостта от живота на родителите си, и представляват някаква пародия на някогашното общество съставено от художници, артисти, лекари, адвокати, икономисти, търговци,,,,,,,,

начина им на себеизразяване кара *простите* хора да се дразнят само като чуят първите 3 изречения и да имат желание да скачат с наслада върху кървавите им трупове

истинските интелектуалци говорят без притеснение и с удоволствие и с оксфордски възпитаник и с баба Миленка от Каспичан

а псевдо такивата, дето са се навъдили и и вият как никой не ще да чуе умните им приказки си седят на топло по апартаментите и обясняват как всички ценности са се загубили и сега е времето на мутри, курви и разбойници

нда, сегашните са просто боклуци които ги е страх да застанат и зад най-мижавата идея, но са първа жичка като има фондацийка, безплатно хапване и възможност да видят нещо свое в пресата

[Мнемозина]

аз не харесвам т,нар български интелектуалци - това са хора, които в по-големият си процент се смятат за особено умни и възвишени поради прочетените н-броя книжки, слушането на културна музика, средата в която са отраснали и тн

обикновенно са деца на истински интелектуалци и бохеми, но нямат чара и радостта от живота на родителите си, и представляват някаква пародия на някогашното общество съставено от художници, артисти, лекари, адвокати, икономисти, търговци,,,,,,,,

начина им на себеизразяване кара *простите* хора да се дразнят само като чуят първите 3 изречения и да имат желание да скачат с наслада върху кървавите им трупове

истинските интелектуалци говорят без притеснение и с удоволствие и с оксфордски възпитаник и с баба Миленка от Каспичан

а псевдо такивата, дето са се навъдили и и вият как никой не ще да чуе умните им приказки си седят на топло по апартаментите и обясняват как всички ценности са се загубили и сега е времето на мутри, курви и разбойници

нда, сегашните са просто боклуци които ги е страх да застанат и зад най-мижавата идея, но са първа жичка като има фондацийка, безплатно хапване и възможност да видят нещо свое в пресата

Ти сега ме изкара първа интелектуалка, начи!

Никой не се оплаква.

[Dark Angel]

Ти сега ме изкара първа интелектуалка, начи!

Никой не се оплаква.

нищо лично както казва Графинята, писах за българските интелектуалци :rotfl24:

[vyara]

Преди да си опитал всичко, нямаш право да съдиш кой и как ще те чуе и разбере. Много ясно, че ако не се заявиш като присъствие и идеи, че останеш нечут, но обратното не е сигурно. Само практиката и опита се броят в този живот. Потенциала си е потенциал и нищо не значи, докато не го вкараш в действие. Грях спрямо себе си и другите е да пазиш нещо хубаво само за себе си.

И защо смяташ, че не са опитвали?
Трудно може да се говори по принцип, без да е ясно за кои и какви хора става дума.
За да се докоснеш до това "нещо хубаво", е необходимо известно усилие. Да го потърсиш. Да намериш къде да търсиш. После да го чуеш/видиш/прочетеш.
Лично твое усилие трябва да е това. И то е най-важното условие, за да можеш да разбереш какво си намерил. Ако автора дойде у вас и ти го връчи (разкаже ти го по телевизора), няма да е същото.
Вече говорим за друго.
Знам, искаш да ме тласнеш към това да оправдавам тези хора (добре, интелектуалци) за тяхната надменност.
А ако не е надменност?
А ако е страх от отхвърляне и неразбиране?

Разбрах те. Точно така е, човек узрява отвътре.
Права си, трудно е да говорим и съдим "по принцип".
Права си, при някои може да не е надменност (но при някои е, все пак )
Страхът от отхвърляне е най типичният човешки страх. Страх, заради който много неща човек не успява да реализира (както в личен, така и в обществен план). Но трябва да се борят с него, няма как. Ако си упорит и целеустремен, заразяваш и другите. Ако имаш дух. Осен това един плах опит да кажеш нещо няма да е достатъчен, трябва да се посветиш на това, а колко са готови да си жертват уюта. Те затова сигурно ги наричат "по пантофи":lol:

[Мнемозина]

Ти сега ме изкара първа интелектуалка, начи!

Никой не се оплаква.

нищо лично както казва Графинята, писах за българските интелектуалци :rotfl24:

Да беше прочела по-внимателно в темата какво ТУК В ТАЗИ ТЕМА се разбрахме да разбираме под интелектуалци.
Аз не съм нито от едните (моите), нито от другите (твоите), очевидно е.

[Мнемозина]

Разбрах те. Точно така е, човек узрява отвътре.
Права си, трудно е да говорим и съдим "по принцип".
Права си, при някои може да не е надменност (но при някои е, все пак )
Страхът от отхвърляне е най типичният човешки страх. Страх, заради който много неща човек не успява да реализира (както в личен, така и в обществен план). Но трябва да се борят с него, няма как. Ако си упорит и целеустремен, заразяваш и другите. Ако имаш дух. Осен това един плах опит да кажеш нещо няма да е достатъчен, трябва да се посветиш на това, а колко са готови да си жертват уюта. Те затова сигурно ги наричат "по пантофи":lol:

Всичко е така, само че в личните поведения няма "трябва". Човек прави каквото може и върши това, за което е способен през отредените години на живота си.

[Мнемозина]

Разбрах те. Точно така е, човек узрява отвътре.
Права си, трудно е да говорим и съдим "по принцип".
Права си, при някои може да не е надменност (но при някои е, все пак )
Страхът от отхвърляне е най типичният човешки страх. Страх, заради който много неща човек не успява да реализира (както в личен, така и в обществен план). Но трябва да се борят с него, няма как. Ако си упорит и целеустремен, заразяваш и другите. Ако имаш дух. Осен това един плах опит да кажеш нещо няма да е достатъчен, трябва да се посветиш на това, а колко са готови да си жертват уюта. Те затова сигурно ги наричат "по пантофи":lol:

Всичко е така, само че в личните поведения няма "трябва". Човек прави каквото може и върши това, за което е способен през отредените години на живота си.

И освен това, не за тези с пантофите говоря.

[vyara]

Разбрах те. Точно така е, човек узрява отвътре.
Права си, трудно е да говорим и съдим "по принцип".
Права си, при някои може да не е надменност (но при някои е, все пак )
Страхът от отхвърляне е най типичният човешки страх. Страх, заради който много неща човек не успява да реализира (както в личен, така и в обществен план). Но трябва да се борят с него, няма как. Ако си упорит и целеустремен, заразяваш и другите. Ако имаш дух. Осен това един плах опит да кажеш нещо няма да е достатъчен, трябва да се посветиш на това, а колко са готови да си жертват уюта. Те затова сигурно ги наричат "по пантофи":lol:

Всичко е така, само че в личните поведения няма "трябва". Човек прави каквото може и върши това, за което е способен през отредените години на живота си.

Ами щом не може, да не ми се кичи с гръмки названия и да не се поставя над другите.
Освен това човек трябва (ето пак го казах) да изпробва границите си. Всеки сам би се учудил, че МОЖЕ да ги разшири, ако ИСКА. Затова все пак съществуват и някои "трябва". Ограниченията си ги поставяме и измисляме предимно ние самите.

[Мнемозина]

Разбрах те. Точно така е, човек узрява отвътре.
Права си, трудно е да говорим и съдим "по принцип".
Права си, при някои може да не е надменност (но при някои е, все пак )
Страхът от отхвърляне е най типичният човешки страх. Страх, заради който много неща човек не успява да реализира (както в личен, така и в обществен план). Но трябва да се борят с него, няма как. Ако си упорит и целеустремен, заразяваш и другите. Ако имаш дух. Осен това един плах опит да кажеш нещо няма да е достатъчен, трябва да се посветиш на това, а колко са готови да си жертват уюта. Те затова сигурно ги наричат "по пантофи":lol:

Всичко е така, само че в личните поведения няма "трябва". Човек прави каквото може и върши това, за което е способен през отредените години на живота си.

Ами щом не може, да не ми се кичи с гръмки названия и да не се поставя над другите.
Освен това човек трябва (ето пак го казах) да изпробва границите си. Всеки сам би се учудил, че МОЖЕ да ги разшири, ако ИСКА. Затова все пак съществуват и някои "трябва". Ограниченията си ги поставяме и измисляме предимно ние самите.

О, не.
Това - твърдо не.
Без "трябва", моля!
Чувствам се като в училище така.

Кой се кичи с гръмки названия?
Кой нарича сам себе си интелектуалец?
Или пак говорим за различни хора?

[vyara]

Разбрах те. Точно така е, човек узрява отвътре.
Права си, трудно е да говорим и съдим "по принцип".
Права си, при някои може да не е надменност (но при някои е, все пак )
Страхът от отхвърляне е най типичният човешки страх. Страх, заради който много неща човек не успява да реализира (както в личен, така и в обществен план). Но трябва да се борят с него, няма как. Ако си упорит и целеустремен, заразяваш и другите. Ако имаш дух. Осен това един плах опит да кажеш нещо няма да е достатъчен, трябва да се посветиш на това, а колко са готови да си жертват уюта. Те затова сигурно ги наричат "по пантофи":lol:

Всичко е така, само че в личните поведения няма "трябва". Човек прави каквото може и върши това, за което е способен през отредените години на живота си.

Ами щом не може, да не ми се кичи с гръмки названия и да не се поставя над другите.
Освен това човек трябва (ето пак го казах) да изпробва границите си. Всеки сам би се учудил, че МОЖЕ да ги разшири, ако ИСКА. Затова все пак съществуват и някои "трябва". Ограниченията си ги поставяме и измисляме предимно ние самите.

О, не.
Това - твърдо не.
Без "трябва", моля!
Чувствам се като в училище така.

Кой се кичи с гръмки названия?
Кой нарича сам себе си интелектуалец?
Или пак говорим за различни хора?

А ти защо го приемаш лично. Изобщо не визирам някого конкретно. Като казвам трябва, не визирам теб. И говоря във второ лице, ед. ч. не защото теб лично обвинявам в нещо. И през ум не ми е минало.
Ако трябва да говорим за теб, много те харесвам и уважавам мнението ти, но не те познавам достатъчно, за да си позволя да те слагам в тази категория или в която и да било. Просто някои т. нар. интелектуалци са ми правили лошо впечатление. И изобщо времената толкова са се променили, че подобни категории следва да се ревизират. Интелектуалец в смисъл на носител на някакво обществено мнение не може да е само човек с ценности и познания в неговата си област. Трябва много повече.

[Мнемозина]

О, не.
Това - твърдо не.
Без "трябва", моля!
Чувствам се като в училище така.

Кой се кичи с гръмки названия?
Кой нарича сам себе си интелектуалец?
Или пак говорим за различни хора?

А ти защо го приемаш лично. Изобщо не визирам някого конкретно. Като казвам трябва, не визирам теб. И говоря във второ лице, ед. ч. не защото теб лично обвинявам в нещо. И през ум не ми е минало.
Ако трябва да говорим за теб, много те харесвам и уважавам мнението ти, но не те познавам достатъчно, за да си позволя да те слагам в тази категория или в която и да било. Просто някои т. нар. интелектуалци са ми правили лошо впечатление. И изобщо времената толкова са се променили, че подобни категории следва да се ревизират. Интелектуалец в смисъл на носител на някакво обществено мнение не може да е само човек с ценности и познания в неговата си област. Трябва много повече.

Да де, говорим за трети лица и някъде по-горе уточнихме какви (а не кои) са те.
Лично не приемам нищо - само се стряскам и органически не приемам всяко налагане на поведение върху когото и да било. Дори и върху трети лица.

За отношението към мен - благодаря.

[vyara]

О, не.
Това - твърдо не.
Без "трябва", моля!
Чувствам се като в училище така.

Кой се кичи с гръмки названия?
Кой нарича сам себе си интелектуалец?
Или пак говорим за различни хора?

А ти защо го приемаш лично. Изобщо не визирам някого конкретно. Като казвам трябва, не визирам теб. И говоря във второ лице, ед. ч. не защото теб лично обвинявам в нещо. И през ум не ми е минало.
Ако трябва да говорим за теб, много те харесвам и уважавам мнението ти, но не те познавам достатъчно, за да си позволя да те слагам в тази категория или в която и да било. Просто някои т. нар. интелектуалци са ми правили лошо впечатление. И изобщо времената толкова са се променили, че подобни категории следва да се ревизират. Интелектуалец в смисъл на носител на някакво обществено мнение не може да е само човек с ценности и познания в неговата си област. Трябва много повече.

Да де, говорим за трети лица и някъде по-горе уточнихме какви (а не кои) са те.
Лично не приемам нищо - само се стряскам и органически не приемам всяко налагане на поведение върху когото и да било. Дори и върху трети лица.

За отношението към мен - благодаря.

ОК, аз също. Просто си изказвам мнението. Може би казвам аз кого бих последвала и на кого бих повярвала. Аз лично. Естествено, че нищо не налагам някому. Коя съм аз, че да налагам, та аз даже не съм интелектуалка :winkw:

[Dark Angel]

Да беше прочела по-внимателно в темата какво ТУК В ТАЗИ ТЕМА се разбрахме да разбираме под интелектуалци.
Аз не съм нито от едните (моите), нито от другите (твоите), очевидно е.

Другарко, моля Другарко.....ехооо...вижте ме, вдигнала съм ръка

Другарко защо не давате да пиша каквото искам?

Защо ТРЯБВА ДА СЪМ ПРОЧЕЛА ТУК В ТАЗИ ТЕМА за да има право да пиша???

Кажете Другарко, това не е ли ограничаване на свободата на словото?

Турнати са рамки и в тях може да шаваме, а мръднАх в страни а съм вънка

Моля Другарко, да знаете, че ще Ви сложим кабърчета под тапицерията

[Мнемозина]

О, не.
Това - твърдо не.
Без "трябва", моля!
Чувствам се като в училище така.

Кой се кичи с гръмки названия?
Кой нарича сам себе си интелектуалец?
Или пак говорим за различни хора?

А ти защо го приемаш лично. Изобщо не визирам някого конкретно. Като казвам трябва, не визирам теб. И говоря във второ лице, ед. ч. не защото теб лично обвинявам в нещо. И през ум не ми е минало.
Ако трябва да говорим за теб, много те харесвам и уважавам мнението ти, но не те познавам достатъчно, за да си позволя да те слагам в тази категория или в която и да било. Просто някои т. нар. интелектуалци са ми правили лошо впечатление. И изобщо времената толкова са се променили, че подобни категории следва да се ревизират. Интелектуалец в смисъл на носител на някакво обществено мнение не може да е само човек с ценности и познания в неговата си област. Трябва много повече.

Да де, говорим за трети лица и някъде по-горе уточнихме какви (а не кои) са те.
Лично не приемам нищо - само се стряскам и органически не приемам всяко налагане на поведение върху когото и да било. Дори и върху трети лица.

За отношението към мен - благодаря.

ОК, аз също. Просто си изказвам мнението. Може би казвам аз кого бих последвала и на кого бих повярвала. Аз лично. Естествено, че нищо не налагам някому. Коя съм аз, че да налагам, та аз даже не съм интелектуалка :winkw:

Въпросът е да не се подвеждаш по гръмкостта.
Полезно е да се слуша и тишината.

Всъщност още от началото трябваше да ти кажа, че хората на духа (за да не ги бъркаш с интелектуалците) са вечно търсещи и често нежелаещи да натрапват себе си люде.

[vyara]

Въпросът е да не се подвеждаш по гръмкостта.
Полезно е да се слуша и тишината.

Всъщност още от началото трябваше да ти кажа, че хората на духа (за да не ги бъркаш с интелектуалците) са вечно търсещи и често нежелаещи да натрапват себе си люде.

Жалко, че не познавам такива. Жалко, че и другите няма как да ги познават. Но не е ли в природата всичко устроено така, че да намира израз и проявление. Такъв човек ще напише примерно книга и пак ще стигне до другите.
Не се подвеждам толкова по гръмкостта, колкото исках да кажа, че ако такива хора не са се сблъскали с други търсещи души, които не пребивават само в тишина, те няма как да установят, че са толкова ценни. Т.е., до доказване на противното, те си живеят с идеята, че са много стойностни, но какво дават на света, на другите?

[Мнемозина]

Въпросът е да не се подвеждаш по гръмкостта.
Полезно е да се слуша и тишината.

Всъщност още от началото трябваше да ти кажа, че хората на духа (за да не ги бъркаш с интелектуалците) са вечно търсещи и често нежелаещи да натрапват себе си люде.

Жалко, че не познавам такива. Жалко, че и другите няма как да ги познават. Но не е ли в природата всичко устроено така, че да намира израз и проявление. Такъв човек ще напише примерно книга и пак ще стигне до другите.
Не се подвеждам толкова по гръмкостта, колкото исках да кажа, че ако такива хора не са се сблъскали с други търсещи души, които не пребивават само в тишина, те няма как да установят, че са толкова ценни. Т.е., до доказване на противното, те си живеят с идеята, че са много стойностни, но какво дават на света, на другите?

Ох, и това е сложно.
Те не са чак толкова затворени, но кръгът около тях е естествено по-малък.
И не се крият, но не се и показват чак толкова много.
И публикуват или каквото там съответно се прави в съответния случай. И който иска, ги чете или съответно...

Но с теб в началото говорехме за участието им в някакви публични каузи. Затова не се и доразбрахме.

[vyara]

Въпросът е да не се подвеждаш по гръмкостта.
Полезно е да се слуша и тишината.

Всъщност още от началото трябваше да ти кажа, че хората на духа (за да не ги бъркаш с интелектуалците) са вечно търсещи и често нежелаещи да натрапват себе си люде.

Жалко, че не познавам такива. Жалко, че и другите няма как да ги познават. Но не е ли в природата всичко устроено така, че да намира израз и проявление. Такъв човек ще напише примерно книга и пак ще стигне до другите.
Не се подвеждам толкова по гръмкостта, колкото исках да кажа, че ако такива хора не са се сблъскали с други търсещи души, които не пребивават само в тишина, те няма как да установят, че са толкова ценни. Т.е., до доказване на противното, те си живеят с идеята, че са много стойностни, но какво дават на света, на другите?

Ох, и това е сложно.
Те не са чак толкова затворени, но кръгът около тях е естествено по-малък.
И не се крият, но не се и показват чак толкова много.
И публикуват или каквото там съответно се прави в съответния случай. И който иска, ги чете или съответно...

Но с теб в началото говорехме за участието им в някакви публични каузи. Затова не се и доразбрахме.

Добре, Мнемо. В началото говореше за някакви "решения". Ако дейността им не се състои в интелектуалничене само по себе си и преливане от пусто в празно, ще ми е интересно да прочета нещо идейно, градивно. Например (само като пример) задълбочен анализ на тема защо ни е трудно да се обединим около общите си интереси (за българите най-общо говоря) или защо няма гражданско общество у нас и подобни теми, които имат отношение към качеството на живота и самосъзнанието на хората. Но не просто констатации, ами някакви ключове и насоки за осъществяването на подобни идеи. Защото тези процеси са хаотични и бавни и хората, които имат власт, примерно, нямат файда от подобни неща. Това горното само като пример го казвам. Искам да наблегна на смисъла и ползата от такъв интелектуален труд, а не от празното перчене и половинчато интелектуалничене. Прагматична съм, знам. Искам да направя разлика между изкуство (за мен един художник или поет не е непременно интелектуалец) и истински интелектуалец, ако мога така да се изразя

[Мнемозина]

Добре, Мнемо. В началото говореше за някакви "решения". Ако дейността им не се състои в интелектуалничене само по себе си и преливане от пусто в празно, ще ми е интересно да прочета нещо идейно, градивно. Например (само като пример) задълбочен анализ на тема защо ни е трудно да се обединим около общите си интереси (за българите най-общо говоря) или защо няма гражданско общество у нас и подобни теми, които имат отношение към качеството на живота и самосъзнанието на хората. Но не просто констатации, ами някакви ключове и насоки за осъществяването на подобни идеи. Защото тези процеси са хаотични и бавни и хората, които имат власт, примерно, нямат файда от подобни неща. Това горното само като пример го казвам. Искам да наблегна на смисъла и ползата от такъв интелектуален труд, а не от празното перчене и половинчато интелектуалничене. Прагматична съм, знам. Искам да направя разлика между изкуство (за мен един художник или поет не е непременно интелектуалец) и истински интелектуалец, ако мога така да се изразя

Не аз говорех за решения, Ржевски беше. Аз самата не ги виждам, а не съм ги и срещала.
Вероятно са свързани с твърде много "трябва", нали разбираш. Ползата от съществуването на една висока култура (в която влиза и науката) не се вижда в кратки срокове, тя е с далечен прицел.

Да, това разграничение също трябва да се има предвид. Но не забравяй, че не всички интелектуалци-не-хора-на изкуството си блъскат главата над обществени науки. Т.е. не само политолозите са (евентуално) интелектуалци.

[vyara]

Добре, Мнемо. В началото говореше за някакви "решения". Ако дейността им не се състои в интелектуалничене само по себе си и преливане от пусто в празно, ще ми е интересно да прочета нещо идейно, градивно. Например (само като пример) задълбочен анализ на тема защо ни е трудно да се обединим около общите си интереси (за българите най-общо говоря) или защо няма гражданско общество у нас и подобни теми, които имат отношение към качеството на живота и самосъзнанието на хората. Но не просто констатации, ами някакви ключове и насоки за осъществяването на подобни идеи. Защото тези процеси са хаотични и бавни и хората, които имат власт, примерно, нямат файда от подобни неща. Това горното само като пример го казвам. Искам да наблегна на смисъла и ползата от такъв интелектуален труд, а не от празното перчене и половинчато интелектуалничене. Прагматична съм, знам. Искам да направя разлика между изкуство (за мен един художник или поет не е непременно интелектуалец) и истински интелектуалец, ако мога така да се изразя

Не аз говорех за решения, Ржевски беше. Аз самата не ги виждам, а не съм ги и срещала.
Вероятно са свързани с твърде много "трябва", нали разбираш. Ползата от съществуването на една висока култура (в която влиза и науката) не се вижда в кратки срокове, тя е с далечен прицел.

Да, това разграничение също трябва да се има предвид. Но не забравяй, че не всички интелектуалци-не-хора-на изкуството си блъскат главата над обществени науки. Т.е. не само политолозите са (евентуално) интелектуалци.

Да, така е. Може би разсъжденията ми са били в друга посока. Може би и аз като Ржевски бих предпочела да има решения, но уви. Както и да е.
Лека нощ, Мнемо.

[Мнемозина]

Да, така е. Може би разсъжденията ми са били в друга посока. Може би и аз като Ржевски бих предпочела да има решения, но уви. Както и да е.
Лека нощ, Мнемо.

Лека и на теб. И да внимаваш какво сънуваш.

[Глас в пустиня]

Браво, страхотна тема сте направили момичета!

Всъщност още от началото трябваше да ти кажа, че хората на духа (за да не ги бъркаш с интелектуалците) са вечно търсещи и често нежелаещи да натрапват себе си люде.

Заставам зад думите на Вяра. Тя го е казала много добре, съжалявам, че нямам такъв запас от думи и намам таланта да ги навържа по същия начин. Само ще вметна, че "хората на духа" тотално отсъстват, не са в час просто, позиционирани са във времето и пространството малко зад остров Утопия. За справка надникни във форумите на фото форум, фото култ, да видиш хора занимаващи се с изкуство колко ниско могат да паднат..."хората на духа" са обзети от една авангардност, от една елитарност, споходила ги е една божественост,...че чак нямат желание да се показват пред хората, та тия същите да не ги оскверняват с поглед или дума.
Говорим за гражданско общество, а то гражданското общество се гради върху сдружения, движения, групи за влияние...имаш ли представа как се регистрира сдружение, движение...така, че да е легитимно, мислиш ли ,че е по силите на така презрените масите(предпочитам думата народ, защото тълпа и маса си имат друго значение)...лесно и оправдано е когато народа излезе на улицата и се превърне в тълпа или маса някой интелкт. да се опита да яхне народното недоволство и да си припише заслуги...
...
...
тука трябваше да пиша за акцията "не сте сами"...
...
и още много умности, но ще стане прекалено дълго и досадно.
Убеден съм, че ме разбираш! Затова спирам.

[Мнемозина]

Браво, страхотна тема сте направили момичета!

Всъщност още от началото трябваше да ти кажа, че хората на духа (за да не ги бъркаш с интелектуалците) са вечно търсещи и често нежелаещи да натрапват себе си люде.

Заставам зад думите на Вяра. Тя го е казала много добре, съжалявам, че нямам такъв запас от думи и намам таланта да ги навържа по същия начин. Само ще вметна, че "хората на духа" тотално отсъстват, не са в час просто, позиционирани са във времето и пространството малко зад остров Утопия. За справка надникни във форумите на фото форум, фото култ, да видиш хора занимаващи се с изкуство колко ниско могат да паднат..."хората на духа" са обзети от една авангардност, от една елитарност, споходила ги е една божественост,...че чак нямат желание да се показват пред хората, та тия същите да не ги оскверняват с поглед или дума.
Говорим за гражданско общество, а то гражданското общество се гради върху сдружения, движения, групи за влияние...имаш ли представа как се регистрира сдружение, движение...така, че да е легитимно, мислиш ли ,че е по силите на така презрените масите(предпочитам думата народ, защото тълпа и маса си имат друго значение)...лесно и оправдано е когато народа излезе на улицата и се превърне в тълпа или маса някой интелкт. да се опита да яхне народното недоволство и да си припише заслуги...
...
...
тука трябваше да пиша за акцията "не сте сами"...
...
и още много умности, но ще стане прекалено дълго и досадно.
Убеден съм, че ме разбираш! Затова спирам.

Всъщност не разбрах ти какво искаш: интелектите да не яхват масата (защото е много лесно) или да я предвождат (защото е трудно)
Ако искаш второто, ще използвам примера, който ти даваш: ако сега някой от тези хора, за които аз говоря, се яви по телевизията и изнесе една пледоария по акцията "не сте сами", единственото, което ще си помислиш, е "тоя пък какъв е".
Масата не е презряна, тя просто би отказала - и отказва да разпознае подобен род хора като свои водачи. Тя дори отказва да си признае съществуването им.
Други са нейните авторитети и срещу това в този момент нищо не може да се направи.