Дилема

[Амаранта]

Мисля, че Грийн го е написал най-добре.
Ако не те е грижа много за религията и кръщенето не е толкова важно, защо не ги оставиш да ходят да се кръщават? Кажи на детето, че си възпрепятствана този ден, но че ще го чакаш да се върне и му измисли нещо интересно, което да правите заедно в следващите дни.

Ей тук ще се подпиша.
Между другото, според нашата традиция майката не присъства на кръщаването на детето си. Кръстникът го взима и после й го връща с думите "Еврейче ми го даде, ристиенче ти го връщам". Кръщаването е отношение между детето, кръстника и Бога.
Тъй че дори и ако си много религиозна имаш още повече основания да не си там.

Това, че традицията е такава, би било хубаво обяснение, особено ако и другата майка не присъстваше...
абе хора, вие в живота си така ли мажете, и си мислите, че не се разбира?! Изумена съм, честно...

Нищо де, тя Уинди вече е постъпила както трябва...

[Амаранта]

Ако, когато порастнат, все още го искат - да се кръщават, аз няма да го решавам това сега вместо тях.

е това беше и моето мнение навремето.
само дето децата ми не бяха на възраст да им го обясня, че да ме разберат.
първият път сина ми го кръстиха тайно от мен /организирано естествено от бившата и тъщовището/ - бяхме женени ...
втория път отново не ме питаха за мнение, но поне бившата с половин уста ме покани "ако съм искал мноу да дойда"- беше малко след развода

та на девойките с феминистките уклони...има такива случаи и от двете страни, но винаги в основата седи някоя "мила женица"
а мъжа нерядко е поставен в ситуация без избор /или ако тропне по масата- без секс в продължение на месеци /

Ама чакай сега, какво са ти виновни девойките с феминистки уклони,
то пъ какъв мъж е тоя, дето за единият секс ще прецака детето си?! По съм склонна да вярвам, че той просто не е схванал всички аспекти на случката...


А по другата тема - за религиозното възпитание на децата - мисля си, че аз просто извадих късмет, че с мъжът ми имаме еднакви религиозни (по-точно - атеистични:winkw:) възгледи, но съм гледала по филмите, че хората се разбират още преди брака по тези въпроси...Явно и тук трябва да го възприемем това, щото наистина се получават проблеми.

[Мнемозина]

Ей тук ще се подпиша.
Между другото, според нашата традиция майката не присъства на кръщаването на детето си. Кръстникът го взима и после й го връща с думите "Еврейче ми го даде, ристиенче ти го връщам". Кръщаването е отношение между детето, кръстника и Бога.
Тъй че дори и ако си много религиозна имаш още повече основания да не си там.

Това, че традицията е такава, би било хубаво обяснение, особено ако и другата майка не присъстваше...
абе хора, вие в живота си така ли мажете, и си мислите, че не се разбира?! Изумена съм, честно...

Нищо де, тя Уинди вече е постъпила както трябва...

Какво омазах сега, обясни, че нищо не ти разбрах.

[Амаранта]

Какво омазах сега, обясни, че нищо не ти разбрах.

Ами, то не е за хвалба...
нищо де, чЕти пак.

[Мнемозина]

Какво омазах сега, обясни, че нищо не ти разбрах.

Ами, то не е за хвалба...
нищо де, чЕти пак.

Тц, пак не разбрах. Или това ти е идеята, да си остане неясно?

[Megi_Koleva]

Не е хубаво да се поставят условия, да се предявяват изисквания и да се правят уговорки към рождения родител на едно дете. Никой няма подобно право! Кръщаването на дете е важно събитие в живота му. И най- малкото, родителят, особено този, който се грижи ежедневно за битието и щастието на отрочето си, трябва да бъде съпричастен свидетел на това значимо житейско събитие. Затова, бащата няма право да поставя условия и да изнудва майката с уговорката кръщенето да стане заедно с други братя и сестри. Това си е чист шантаж над съвестта на майката и над правото на избор на самото дете. Родителят няма право да кара детето си да избира между единия родител и нещо друго си. Това е неетично първо към детето, и второ- си е чиста спекула с майчинското чувство. Разбираемо е всяка нормална майка да предпочете в конкретната ситуация да остане в сянка и във временна изолация, но да остави детето й да направи само избора си според своите желания и детски искания, каквито и да са те.
Щом детето е разбрало за въпросния разговор между двамата родители, то дилемата е негова /а не на майката/. И тя се състои в задължението да избира между единия и другия родител /скрит зад образа на другите си деца/. Отговорността и бремето за този тежък избор е поставено на детските му крехки плещи. И какво ли да предпочете то- дали да обиди майка си, или да угоди на баща си? А после дали няма да му тежи на съвестта направеният избор, независимо какъв ще е той?
Нямаме право да измъчваме с подобни дилеми децата си и да им причиняваме подобна мъка, не бива да ги раздвояваме в чувствата им. Не е честно!
Презирам родители като този, който кара собственото си дете да решава неразрешими главоблъсканици и дилеми.
Тук едва ли ще мога да дам конкретен отговор на поставения казус. Защото смятам, че такъв отговор няма. Всеки родител трябва сам да си отговори на въпроса според собствената си съвест и ценностна система.

[Мнемозина]

...

Обратната страна на тая монета е, че когато родителите на едно дете са разделени, но и двамата продължават да го възприемат като свое, то неминуемо става част от две различни семейства.
С всичките произтичащи от това сложнотии за самото него. Каквато е и в този случай. И то така или иначе трябва да се научи да се справя с тях.

[WALL-E]

Не е хубаво...

колко деца имаш?

[Megi_Koleva]

...

Обратната страна на тая монета е, че когато родителите на едно дете са разделени, но и двамата продължават да го възприемат като свое, то неминуемо става част от две различни семейства.
С всичките произтичащи от това сложнотии за самото него. Каквато е и в този случай. И то така или иначе трябва да се научи да се справя с тях.

Детето никога няма да се "научи да се справя" с проблемите между самите родители, докато те го ползват като буфер за собствените си егоцентрични амбиции. Аз съм дете на разведени родители. И съм го изстрадала това. И все още страдам... Оправия няма!

[Megi_Koleva]

Не е хубаво...

колко деца имаш?

имам достатъчно. А бройката какво отношение има?

[Глас в пустиня]

... самите родители, докато те го ползват като буфер за собствените си егоцентрични амбиции...

Точно попадение!

[Глас в пустиня]

Защо? Мнението ти се промени, когато разбра, че съм аз ли?...

Не, не се е променило, но не бих го написал при така стеклите се обстоятелства.

не ми приличаш на човек, който не би изказал мнението си, дори ако то няма да се хареса на някого:winkw:

Така е!
Да изкажеш мнение, па макар и нежелано и с това да промениш постъпка, отношение - заслужава си.
Тук вече действието се е развило, моето мнение няма да промени нищо - защо да го изказвам тогава?

[Мнемозина]

Детето никога няма да се "научи да се справя" с проблемите между самите родители, докато те го ползват като буфер за собствените си егоцентрични амбиции. Аз съм дете на разведени родители. И съм го изстрадала това. И все още страдам... Оправия няма!

Ами аз пък не бих казала "никога". Човек надживява какво ли не...
Пък и егоцентричните амбиции са също въпрос на тълкувание, двупосочно при това.

[Megi_Koleva]

Детето никога няма да се "научи да се справя" с проблемите между самите родители, докато те го ползват като буфер за собствените си егоцентрични амбиции. Аз съм дете на разведени родители. И съм го изстрадала това. И все още страдам... Оправия няма!

Ами аз пък не бих казала "никога". Човек надживява какво ли не...
Пък и егоцентричните амбиции са също въпрос на тълкувание, двупосочно при това.

Съгласна съм, че се надживява. Щещ не щеш, като нямаш избор, правиш много компромиси със себе си, за да "вървят нещата". Но подобни преживявания трудно се забравят. Неминуемо оставят резка в съзнанието на детето, дори и с годините неприятните случки да се замъглят и забравят като цяло. Остават огорчението и болката като едно общо чувство и усещане. Остава и въпросът защо не ти е било спестено подобно разочарование от собствените ти родители, щом са имали подобна възможност? А са те обременили с тежестта да правиш виртуозни пируети, за да не огорчиш единия или другия, когато не са ти оставили право на избор. Децата са отлични дипломати и тактици и имат отлична интуиция. Но детската психика е лесно ранима и се травмира бързо. Родителите може и да подценяват определени случки, но децата не винаги ги подминават и забравят лесно. Огорчението се загнездва и натрупва бързо в детската психика. А после се чудим защо децата ни били дистанцирани, странни, тревожни и асоциални...

[WALL-E]

имам достатъчно. А бройката какво отношение има?

има. затова питам

[Megi_Koleva]

имам достатъчно. А бройката какво отношение има?

има. затова питам

Хм. Да де. И аз затова питам. Но отговор не получих. Та какво беше естеството на зависимостта?

[Мнемозина]

Родителите може и да подценяват определени случки, но децата не винаги ги подминават и забравят лесно. Огорчението се загнездва и натрупва бързо в детската психика. А после се чудим защо децата ни били дистанцирани, странни, тревожни и асоциални...

А много често се случва и обратното - именно родителите да надценяват оптределени случки, които иначе детето даже и не би забелязало като травмиращи. И това се случва и при родители, които са заедно.
Факт е, че оттам идва проблемът и че наистина родителите биха могли да спестят много неща и на детето и на себе си.
Децата си се справят чудесно с тия неща, ако не им пречим.

[Megi_Koleva]

Родителите може и да подценяват определени случки, но децата не винаги ги подминават и забравят лесно. Огорчението се загнездва и натрупва бързо в детската психика. А после се чудим защо децата ни били дистанцирани, странни, тревожни и асоциални...

А много често се случва и обратното - именно родителите да надценяват оптределени случки, които иначе детето даже и не би забелязало като травмиращи. И това се случва и при родители, които са заедно.
Факт е, че оттам идва проблемът и че наистина родителите биха могли да спестят много неща и на детето и на себе си.
Децата си се справят чудесно с тия неща, ако не им пречим.

Все пак моят отговор е съобразен единствено с мисълта за децата. Един родител никога не е застрахован от неволни грешки дори и детето му да расте в здравословна семейна среда и в пълноценно семейство. Това никой не го отрича. Но тук говоря за съвсем съзнателните "грешки" , които родителят си позволява да допуска по отношение на децата си, разчитайки на детската им наивност.

[Megi_Koleva]

имам достатъчно. А бройката какво отношение има?

има. затова питам

това, дали си родил едно или две деца, не те прави повече или по- малко родител. има изначално студени хора, които макар и станали родители, продължават да бъдат същите егоисти и себелюбци. а има и такива, които са забравили, че някога са били деца.

[WALL-E]

Хм. Да де. И аз затова питам. Но отговор не получих. Та какво беше естеството на зависимостта?

аз първи попитах
а готовите отговори не са отговори
носят вреда, отколкото полза

[WALL-E]

А много често се случва и обратното - именно родителите да надценяват оптределени случки, които иначе детето даже и не би забелязало като травмиращи. И това се случва и при родители, които са заедно.

х`именно
детето си има свои възприятия
освен, ако не е манипулирано от родителите

[windcolours]

... самите родители, докато те го ползват като буфер за собствените си егоцентрични амбиции...

Точно попадение!

тва да не е част от мнението ти, което не искаш да споделиш? Едва ли де.... особено ако внимателно си прочел написаното от мен.

[WALL-E]

Все пак моят отговор е съобразен единствено с мисълта за децата. Един родител никога не е застрахован от неволни грешки дори и детето му да расте в здравословна семейна среда и в пълноценно семейство. Това никой не го отрича. Но тук говоря за съвсем съзнателните "грешки" , които родителят си позволява да допуска по отношение на децата си, разчитайки на детската им наивност.

има ли някоя жена която да отговори на зададен въпрос с елементарното "да"/"не", вместо да минава по околовръстното за по-кратко?!
другият ти коментар по въпроса ми няма смисъл и него да го включвам

[Megi_Koleva]

Хм. Да де. И аз затова питам. Но отговор не получих. Та какво беше естеството на зависимостта?

аз първи попитах
а готовите отговори не са отговори
носят вреда, отколкото полза

Тук говорим за лично частно мнение- твоето! А не за готови отговори по ппринцип. Интересно ми беше да ти чуя позицията. Защо обърна внимание на именно бройката във въпроса си?

[WALL-E]

Защо обърна внимание на именно бройката във въпроса си?

защото има значение

[Глас в пустиня]

... самите родители, докато те го ползват като буфер за собствените си егоцентрични амбиции...

Точно попадение!

тва да не е част от мнението ти, което не искаш да споделиш? Едва ли де.... особено ако внимателно си прочел написаното от мен.

Не!:lol:
Просто видях нещо което ми хареса как е формулирано.

[Megi_Koleva]

Все пак моят отговор е съобразен единствено с мисълта за децата. Един родител никога не е застрахован от неволни грешки дори и детето му да расте в здравословна семейна среда и в пълноценно семейство. Това никой не го отрича. Но тук говоря за съвсем съзнателните "грешки" , които родителят си позволява да допуска по отношение на децата си, разчитайки на детската им наивност.

има ли някоя жена която да отговори на зададен въпрос с елементарното "да"/"не", вместо да минава по околовръстното за по-кратко?!

какви едносрични отговори , бе MAN. това не е викторина. това е "ДИЛЕМА"...! Затова сме многословни. Даваме материал за размисъл на питащия. Нали пък той ни даде материал за мислене и раздумка. При мен многословието е донякъде и въпрос на изказ. А тебе като те питат, отговаряй поне кратичко. Не отклонявай темата.

[Megi_Koleva]

Защо обърна внимание на именно бройката във въпроса си?

защото има значение

та какво точно беше то за теб?:blum:

[WALL-E]

та какво точно беше то за теб?:blum:

можех да ти отговоря
сега нямам желание

[Megi_Koleva]

та какво точно беше то за теб?:blum:

можех да ти отговоря
сега нямам желание

Благодаря! Мисля, че и това беше отговор.

[WALL-E]

А по другата тема - за религиозното възпитание на децата -

Джо Пеши

[WALL-E]

Благодаря! Мисля, че и това беше отговор.

ще е отговор, ако прочетеш отново какво си написала и го прочетеш с други очи
не твоите
за предпочитане е детски /не мъжки-ако това визираш/
ако си спомниш когато си била такава де..

[Megi_Koleva]

Благодаря! Мисля, че и това беше отговор.

ще е отговор, ако прочетеш отново какво си написала и го прочетеш с други очи
не твоите
за предпочитане е детски /не мъжки-ако това визираш/
ако си спомниш когато си била такава де..

какво не ти хареса в отговора ми? защо се мъчиш да проявяваш някаква мъжка родителска солидарност в отговорите си? та самият ти ми подсказваш мъжкото си пристрастие по темата!
аз не визирам нито мъжки, нито женски позиции. ето, виждаш ли къде ти е проявено пристрастието- то се съдържа в упрека ти към мен.
у мен винаги говори детето, макар и вече порастнало. "дилемата" аз съм я преживяла като дете. при теб, обаче, "дилемата" явно е родителска и мъжка. затова ти е трудно да погледнеш през очите на едно дете.

[WALL-E]

...

загубена кауза

[Megi_Koleva]

...

загубена кауза

ех и ти!
знаеш ли, че обратното на загубената кауза е спечеленото дело. аз каузи нямам, нито амбиции да печеля дела. само си приказваме. и се мъча да ти отгатна отговорите, които ти криеш зад някакви сложни препратки. трудно ми е обаче да гадая, тълкувам и импровизирам. така може и да сбъркам. и после ще има сърдити. както и се случи.

[WALL-E]

трудно ми е обаче да гадая, тълкувам и импровизирам. така може и да сбъркам. и после ще има сърдити. както и се случи.

няма кой да стигне до отговорите, освен ти самата за себе си
де видя да се сърдя?! или някой друг да се сърди?!
просто установих, че и ти "не чуваш"
а във всеки правилно зададен въпрос се съдържа и отговора

"знаеш ли, че обратното на загубената кауза е спечеленото дело"
не, не знам
това са си лични борби
твои си, не мои или на някой друг дори от тук

мога да постна и цитати многомъдрени, но ще го кажа с мои думи
уважавам себе си и времето, което се опитвам да изгубя
за да науча децата ми да мислят самостоятелно
и да не се влияят от "егото или капризите на родителите си"
както и оценявам техният избор и не роптая впоследствие

и че единственият враг или приятел сме ние за себе си
другите са "подробности", доколкото им позволим
но си носим отговорността, ако повлечем и децата след нас или ги поставим помежду на барикадата

и съм съгласен, че има поне 3-ма за бой в тоя казус

[Megi_Koleva]

няма кой да стигне до отговорите, освен ти самата за себе си
де видя да се сърдя?! или някой друг да се сърди?!
просто установих, че и ти "не чуваш"
а във всеки правилно зададен въпрос се съдържа и отговора

"знаеш ли, че обратното на загубената кауза е спечеленото дело"
не, не знам
това са си лични борби
твои си, не мои или на някой друг дори от тук

мога да постна и цитати многомъдрени, но ще го кажа с мои думи
уважавам себе си и времето, което се опитвам да изгубя
за да науча децата ми да мислят самостоятелно
и да не се влияят от "егото или капризите на родителите си"
както и оценявам техният избор и не роптая впоследствие

и че единственият враг или приятел сме ние за себе си
другите са "подробности", доколкото им позволим
но си носим отговорността, ако повлечем и децата след нас или ги поставим помежду на барикадата

и съм съгласен, че има поне 3-ма за бой в тоя казус

тенкс! не било трудно да се отговаря.
абе аз си чувам- ушите ми са отпушени:-) чух ти и отговора- най после се престраши!
Ама не виждам някаква разлика с моите излиятелно- многословни локуми....
Та , казваш, бой май щяло да има накрая

[WALL-E]

тенкс! не било трудно да се отговаря.

виж..дори да ти извадя цитати от това, дето си казала
ако ти не си ги видяла сама, ще е безмислено
просто ще приемеш позиция на отбрана
което нищо няма да привлече в полза ни на теб, ни на мен, а еле па на дечурлигите
за да съм малко по-ясен, не говоря за генералната линия на съжденията, а за "подправките"
онези дребни неща, дето правят манджата вкусна или обратното
/нещо, като да сипеш червения пипер още в началото докато припържваш лука- манджата загорчава/
и са несъизмеримо по-малко и на количество или обем от самата манджа

п.п. ся съм многословен, щот си свърших задачките и вече си сипах

стигнал съм до извода, че ако човек сам не си намери грешките /или поне не чуе какво му казват най-близките приятели/
кауза пердута
реален пример, мой:
позволявах си да давам израз на личните ми емоции пред децата /рядко, но факт/
саркастична забележка, коментар на глупави действия /на бившия партньор, не на децата/, дори коментари за това що сме в "това положение" заради меркантилни пра-родители
децата не усещат, но възрастните около мен ме усещат
и след първите забележки, сега си меря приказките и не давам изблик на това дет е между "мен", нея" и "родителите и"
/коментирам ги още от време на време, щот още ме боли, но не покрай децата ако са наблизо. само някой ако повдигне темата и само между 4 очи/
щото си виждам грешките, а децата не са ни изкупителна жертва
но ми е също толкова болно, че децата са най-потърпевшите от разпадането на онова "ние"

п.п. 2
многословието разваля идеята и разговора
всеки тръгва да се обяснява и да изтъква доводи

[vyara]

има ли някоя жена която да отговори на зададен въпрос с елементарното "да"/"не", вместо да минава по околовръстното за по-кратко?!

Аз!

[annonymus]

Какво омазах сега, обясни, че нищо не ти разбрах.

Ами, то не е за хвалба...
нищо де, чЕти пак.

Тц, пак не разбрах. Или това ти е идеята, да си остане неясно?

Мнемо, и аз периодически се чудя като Амаранта.
В личния си живот ли го правите? В служебния? И в двата? По-лесно ли е?

ПП. Наистина ли не разбираш за какво става дума