Чак сега видях, че сте ме замесили в тая тема.
Мойта мама, като всички други предполагам, си има кусури бол. Обаче. Все повече усещам нейни думи в устата си като говоря с природните бедствия

Дето никога не съм го вярвал това. Когато се усетя, си го казвам и става смях - наскоро трих сол на голямото природно бедствие, че е мързелив та мързелив. И му викам, мойта мама ми разправяше га бех малък, че ако ме болеше толку, колкото ме мързи, няма да мога да стоя от болки... ма ти, викам, си бетер мене бе... Та така - гордост е когато децата надминат родителите си
ПП. Поздрави на всички празнуващи с най-, ама най-добри пожелания
ППП. Понеже никога не съм сигурен в точната бройка, слагам няколко за секи случай: ,,,, ,,, ,, ,
