Ън написа:windcolours написа:Ън написа:
Ако се спусне рано вечерта,
и ако не узрее ново утро.
Ако не теглиш ни една черта
под никоя от своите минути.
Ако презреш самата суета -
дали си бил начало и начело.
Ако загубиш всичко на света -
това не значи, че не си спечелил.
Това не значи, че не си спасен,
защото няма участ по-красива
и няма изход никакъв, освен
да превъзпиташ слабостта си в сила.
Това не значи, че не съм спасен,
защото няма участ по-красива
и нямам изход никакъв, освен
да вярвам в слабостта си,
да вярвам, че е сила.

много хубаво!:-)
Малка си и не знаеш, не помниш

Това са "Щурците":lol:
Супер,
"необходимост".
Ън, благодаря!
АЗ НЕ ОБИЧАМ
Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.
Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.
Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.
Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.
Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.
Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.
И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.
Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.