Смелостта е въпрос на стил
Смелостта е въпрос на стил
Смелостта е въпрос на стил в една безнадеждна ситуация, каквато е животът.
Чарлз Буковски
Чарлз Буковски
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Re: Смелостта е въпрос на стил
"Смелостта е резултат на безумие" ...АВе написа:Смелостта е въпрос на стил в една безнадеждна ситуация, каквато е животът.
Чарлз Буковски
Re: Смелостта е въпрос на стил
нонконформизъм с/у конформизъм - вечна битка си е товаЕлинида написа:"Смелостта е резултат на безумие" ...АВе написа:Смелостта е въпрос на стил в една безнадеждна ситуация, каквато е животът.
Чарлз Буковски
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Re: Смелостта е въпрос на стил
отивам да се гмурна в морето отървавайки се от конформизма ...АВе написа:нонконформизъм с/у конформизъм - вечна битка си е товаЕлинида написа:"Смелостта е резултат на безумие" ...АВе написа:Смелостта е въпрос на стил в една безнадеждна ситуация, каквато е животът.
Чарлз Буковски
Няма акули, нали
Re: Смелостта е въпрос на стил
Зависи в кое море искаш да си изтъркаш тоз' конформизъм, дето така те полазил.Елинида написа:Няма акули, нали
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Re: Смелостта е въпрос на стил
чарлз е бил смел по един не много изтънчен и стилен начин, но в същото време обладавайки една любов към живота, която го съкръщава силноАВе написа:Смелостта е въпрос на стил в една безнадеждна ситуация, каквато е животът.
Чарлз Буковски
just perfect
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
ето ти дуализъмБоЕВ написа:Смелостта е дързост.
Смелостта е предизвикателство и първичност - инстинкт.
или ко щеш взаимно отрицание в една и съща изложена теза
или дет му викат оксиморон
смелостта и аз считам за дързост
но
за да преодолееш първичните инстинкти
а те са "страх, инстинкт за съхранение на живота" и т.н.
а преодоляването им е чисто разумен акт
да надживееш страховете си или заложеното от природата като методи на оцеляване,
в името на това, което смяташ да постигнеш с действията си
ако някой не го е страх, значи просто е глупав или луд
Трябва от злото да направиш добро. Друг материал за градеж не остана...
Re: Смелостта е въпрос на стил
Важно е посланието. Всеки го разчита според своето разбиране за стил (най-често не стил, а 101%-ов кич).bead_ написа:чарлз е бил смел по един не много изтънчен и стилен начин, но в същото време обладавайки една любов към живота, която го съкръщава силно
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Според Ерих Кестнер(и мен) е въпрос на преструвка. Всички хора умират от страх. Смелите просто се преструват, че не ги е страх.
Хвърчащата класна стая
Парашутният скок на Ули се превърна в злободневна тема за разговор във всички занимални. И всички бяха единодушни: малкият Зимерн бил страшен разбойник — никой не подозирал, че някога той ще бъде способен на подобна безумно смела постъпка.
Възразяваше само Себастиан.
— Този скок няма нищичко общо със смелостта — твърдеше настойчиво той. — Когато скочи от стълбата, Ули не беше по-смел от преди. Към този скок го тласна отчаянието.
— Да, но смелостта на отчаянието! — извика един горнокласник. — Има много страхливци, който дори и насън не биха помислили да скочат от стълба. Пък макар и да са отчаяни до немай-къде!
Себастиан благосклонно кимна.
— Това е вярно — рече той. — Само че разликата между тях и Ули не трябва да се търси в пределите на смелостта.
— Ами в какво тогава?
— Разликата е в това, че Ули е в състояние да се срамува повече от тях. Защото Ули е съвсем простодушно, наивно момче. Неговата страхливост смущаваше най-много самия него!
Себастиан се позамисли малко. След тока продължи:
— Всъщност това което възнамерявам сепа да ви кажа, никак не ви влиза в работа. Но замисляли ли сте се вие някога дали аз съм храбър? Идвало ли ви е някога на ум, че съм страхлив? Не ви е идвало на ум! Ето защо сега ще ви съобщя съвсем поверително, че съм дори извънредно страхлив. Но аз съм разсъдлив човек и не допускам това да се забележи. Моята липса на смелост не ми пречи особено много. Аз не се срамувам от нея. И това се дължи пак на обстоятелството, че съм разумен. Зная, че всеки човек си има грвшки и слабости. Важното е само да не допуска тия грешки да се видят от другите.
Естествено, не всички разбраха думите му. Особено по-малките никак не загряха.
— Все пак според мен за предпочитаме е човек да може да се срамува — каза горнокласникът.
— И аз мисля тъй — отвърна тихо Себастиан.
Днес той беше забележително разговорлив. Навярно причина за това беше злополуката с Ули. Иначе той винаги казваше само присмехулни неща, които озадачаваха. Нямаше нито един приятел. И момчетата винаги бяха смятали, че той не се и нуждае от приятели. Ала сега почувствуваха, че все пак самотата го измъчва. Положително не беше твърде щастлив.
— Впрочем — внезапно каза той неприязнено, — впрочем никой да не е посмял да намира смешно това, че ми липсва смелост. Инак ще се видя принуден, чисто и просто за поддържане на авторитета си да му обърша един.
Хвърчащата класна стая
Парашутният скок на Ули се превърна в злободневна тема за разговор във всички занимални. И всички бяха единодушни: малкият Зимерн бил страшен разбойник — никой не подозирал, че някога той ще бъде способен на подобна безумно смела постъпка.
Възразяваше само Себастиан.
— Този скок няма нищичко общо със смелостта — твърдеше настойчиво той. — Когато скочи от стълбата, Ули не беше по-смел от преди. Към този скок го тласна отчаянието.
— Да, но смелостта на отчаянието! — извика един горнокласник. — Има много страхливци, който дори и насън не биха помислили да скочат от стълба. Пък макар и да са отчаяни до немай-къде!
Себастиан благосклонно кимна.
— Това е вярно — рече той. — Само че разликата между тях и Ули не трябва да се търси в пределите на смелостта.
— Ами в какво тогава?
— Разликата е в това, че Ули е в състояние да се срамува повече от тях. Защото Ули е съвсем простодушно, наивно момче. Неговата страхливост смущаваше най-много самия него!
Себастиан се позамисли малко. След тока продължи:
— Всъщност това което възнамерявам сепа да ви кажа, никак не ви влиза в работа. Но замисляли ли сте се вие някога дали аз съм храбър? Идвало ли ви е някога на ум, че съм страхлив? Не ви е идвало на ум! Ето защо сега ще ви съобщя съвсем поверително, че съм дори извънредно страхлив. Но аз съм разсъдлив човек и не допускам това да се забележи. Моята липса на смелост не ми пречи особено много. Аз не се срамувам от нея. И това се дължи пак на обстоятелството, че съм разумен. Зная, че всеки човек си има грвшки и слабости. Важното е само да не допуска тия грешки да се видят от другите.
Естествено, не всички разбраха думите му. Особено по-малките никак не загряха.
— Все пак според мен за предпочитаме е човек да може да се срамува — каза горнокласникът.
— И аз мисля тъй — отвърна тихо Себастиан.
Днес той беше забележително разговорлив. Навярно причина за това беше злополуката с Ули. Иначе той винаги казваше само присмехулни неща, които озадачаваха. Нямаше нито един приятел. И момчетата винаги бяха смятали, че той не се и нуждае от приятели. Ала сега почувствуваха, че все пак самотата го измъчва. Положително не беше твърде щастлив.
— Впрочем — внезапно каза той неприязнено, — впрочем никой да не е посмял да намира смешно това, че ми липсва смелост. Инак ще се видя принуден, чисто и просто за поддържане на авторитета си да му обърша един.
- windcolours
- Мнения: 4447
- Регистриран на: 07.02.10, 12:10
- Местоположение: София
не бива да се слага знак за равенство между смелостта и липсата на страх. Тя се състои в преодоляването на страха. В дързостта да го надмогнеш в себе си - генетично заложен или изкуствено наложен от предразсъдъците ни /и по този повод често ирационален/ . Аз се кефя на смелчаците. Но се дразня, когато се опият от адреналина и прекрачат неясната граница към безразсъдството и глупостта. А при всеки тази граница е различна.Green Light написа:Според Ерих Кестнер(и мен) е въпрос на преструвка. Всички хора умират от страх. Смелите просто се преструват, че не ги е страх.
"Животът ще покаже на всеки какъв е той" Гьоте