на сутринта ги няма
1.
Училището на живота
BLITZ - 24 Август 02:17
Нещо като история с извънземни, ама не съвсем
Случвало ли ви се е някой тлъст доктор, с огромни торбички под кръвясалите си от систематично прекаляване с алкохола очички, да ви обяснява как да живеете здравословно? С цигара в устата…
Или родител, който ви чете конско как трябва да си дадете количката и на Пешко да си поиграе -- 5 минути, след като е отказал категорично да даде ладичката си на комшията Пешо…
Може да се пофилософства надълго и нашироко дали това е само лицемерие или нещо още по-страшно. Ама нЕма нужда…
Замисляли ли сте се някога, че днешния свят (тоя, “цивилизования”, за разлика от простичкия живот на индианците в джунглата на Амазонка) е пропит със същото лицемерие и лъжа още в началото. И сега иде ред на посочването с пръст на главния заподозрян: училището.
На родното даскало и родните даскали (не всички са за критика, но тия, дето са за уважение наистина са по-скоро изключение) съм посветил не една и две тухли в стената. Ама днеска ми се ще да погледнем на всичко това от друга гледна точка. Извънземна…
Представете си, че пред НДК (или на стадион “Българска армия” -- ако така ще ви е по-драматично) кацне извънземен космически кораб. С форма на бидон за кисело зеле…
Но от него -- вместо зелки -- изскочат някакви странни същества. (За да не изпадам в конкретика -- ще оставя външния им вид на собственото ви въображение. Лично аз си ги представям едновременно страшни, но и всяващи респект -- нещо като Лили Иванова без грим. Рано сутрин…).
И едното от тия извънземни същества се изтъпанчи на импровизираната трибуна (наш’те власти никога не реагират овреме на събитията, но по една случайност на същото място вече е имало подготовка за реч на Премиера -- поводи все ще се намерят). Засуче пипала пред микрофона, прокашля се като партиен лидер преди предизборна конференция пък току зачете с равен глас (копирали са дикцията на говорителка от БНТ) от някакво блестящо листче със странни йероглифи по него:
“Скъпи земляни,
Ние, цивилизацията от съзвездието Кентавър, ви наблюдаваме дискретно от почти 20 години.
Много от нещата -- като удоволствието от това да си бъркаш в носа, а и на някои други места -- успяхме да си изясним сами.
Но много други неща си останаха за нас загадка.
Затова решихме да ви попитаме в прав текст следното:
■Защо в училище пишете 1-ца на децата си за подсказване -- а когато пораснат ги учите, че никой не е успял в живота сам и без помощта на другите?!
■Защо в училище наказвате грешките на учениците и ги карате да се страхуват от това да сгрешат и да се изложат… а най-великите ви умове до един повтарят, че са се учили от многобройните си грешки и неуспехи?
■Защо само на 0,1% от хората им се налага да ползват дори само 0,1% от знанията, които им давате във вашите училища -- а в същото време 99,99% от наистина важните неща, които са им необходими да знаят, те научават извън училище (или никога не научават)?!
Ние вярваме, че ако успеем да получим отговорите на тези три простички въпроса, ще успеем да разберем и вашата цивилизация много по-добре.
Защото иначе, ще трябва да приемем теорията на един от нашите учени, които твърди, че Земята е нещо като санаториум. За хора с тежка мозъчна повреда…”
В този момент извънземното се покланя учтиво и прибира сребристото листче с речта си в някакъв таен джоб. Понеже не чува никакви ръкопляскания от занемялата импровизирана тълпа, съществото -- леко обидено -- се отправя към космическия си бидон…
…междувременно, един човек от навалицата вече се е окопитил и с характерен жест изпраща извънземни посланик с думите:
“Абе, що не си…. майката!”
Чак сега тълпата започва бурно да ръкопляска
Пламен Петров
Блогатство.com
............................
2.
Радослав Младенов: Цветанов и задника си да съдере, няма да издигне имиджа на МВР
BLITZ - 23 Август 19:15
Вальо Топлото е класически пример за политически автогол
Провокиран от далаверите в родната полиция и изобщо от игрите по високите етажи на властта, репортер на БЛИЦ потърси за някои неудобни отговори писателя Радослав Младенов, който преди да пропише е бил ченге. В новата си книга «Слуги на мрака” Младенов разкрива доста от тези игри, в които главни герои за известни наши полицаи и политици.
- Г-н Младенов, в предварителния ни разговор споменахте, че сте бивш полицай...
- Никога не съм имал честта да бъда полицай. Цялата ми кариера е минала под знака на зодия «Ченге!”
- А каква е разликата между «ченге” и «полицай”?
- Ченгето души мръсотията, а полицаят гази в нея!
- И с какво едно ченге е било провокирано да започне да пише?
- Стана съвсем случайно. Мой бивш приятел, полицай от СДВР, по време на дежурство преследвал убиец, залавя го и наместо да получи поощрение от началника си, бива наруган, че във вихъра на екшъна връзките на обувките му са се развързали, а фуражката му е изпаднала. Реших да се помайтапя с подобна свинщина и написах стегната пародия по случая. По неведоми пътища текстът ми стигнал до някои вестници, самочувствието ми нарасна, започнах да се разглеждам в огледалото с чувство на величие, почувствах се Бог!... А сега, сериозно. Да си служител на МВР е много кофти избор. Тук не коментирам професията, а страничните ефекти от нея. Ежедневието валцова и полира мисленето и реакциите ти. Създава ти опа-сни стереотипи - от работа вкъщи, и от вкъщи - на работа. Осъзнах, че всичко в мен заспива и реших да променя клишетата. С литературата попаднах в различен, макар и илюзорен свят, в който всички - и авторът, и героите - са равни. Мислещи, действащи, нестандартни и непредвидими. Хареса ми и без да се замислям, вече петнайсет години съм се отдал на за-бавлението да създавам истории.
- Като бивш служител на МВР историите би трябвало «сами да идват при вас”?!
- Така е. По отношение на позицията ми спрямо останалите крими-писатели, аз съм в по-изгодна ситуация. Но това е измамно. Много ми е лесно да си присвоя някой случай и да го преразкажа. И какво се получава? Недоказана документалистика. А художествената литература провокира убедително да пресъздадеш причините, довели до престъпление. Тук изниква необичайното поведение на характерите на героите вследствие на лю-бов, амбиции, колебания, пориви, душевни сривове, успех, провал - цялата палитра от човешки страсти... Художествената литература, за разлика от документалната, далеч по-убедително въздейства върху читателя. В нея има логика на действието, позиция на героите и най-важното - хронология на убеждението...
- Каква част от родната полиция е в комбина с мафията? И има ли «бивши” и «настоящи” ченгета?
- За мое щастие, никога не съм бил в един служебен или социален кръг с подобни хора. Дори бях готов да се закълна, че корупцията в МВР е измислена, за да се спекулира с вътрешното министерство, но преди време уволниха моя колежка за това, че не е декларирала... девет милиона лева. Мъжът й беше служител на ГДБОП... След всяка акция по залавянето на една или друга престъпна група се оказва, че в редиците й има продажна полицейска душица. Мой колега, бях му наставник, един ден пи повечко ракия у нас и искрено ми призна: «Проблемът ми е, че искам да се корум-пирам, но никой не подхожда към мен!”... А по темата за «бивши” и «нас-тоящи” ченгета - преди девет години случайно се засякох с един бивш ко-лега от Дирекция на полицията. Агентурист. Взехме си по бира от павили-онче в близост до Народния театър и почнахме да се прехласваме с разговор, че съм написал пиеса. По едно време в района се появи виден българ-ски театрален актьор и режисьор. Моят човек го видя и весело ме запита: «Искаш ли да поставим пиесата ти на сцена?” Изгледах го с най-благодарния си овчи поглед. Бившето ченге извика режисьора с пръст. Подканяше го с думите: «Ела бе, гъз такъв!” И за мое огромно учудване, достойният театрал се принизи до охлюв. «Познаваш ли го този? - посочи към мен, агентуристът. - Човекът е написал пиеса. Мисли как да я вмъкнем в репертоара”... Много исках да съм на сцена, да ме аплодират, всеки ме-сец да слагам по някой заслужен лев в джоба и да ме пишат по вестниците. И не знам какво ми стана, та му рекох: «Що не оставиш човека на мира!” Бившето ченге ме погледна със зле прикрито учудване. «Радо, навремето водех на отчет агентите в театрите. Този ми беше сътрудник, така че ще прави каквото му кажа, инак току-виж съм си отворил устата”.
- Напоследък постоянно се намират поводи да се похвали родната полиция.
- Системата на МВР не се нуждае от поощрения, а от лице. За съжаление, в момента полицията се представлява от двете криви огледала - КАТ и патрулните полицаи, които са най-близо до гражданите. Никога не съм хапал ръката, която ме е хранила, но не съм я и лизал. Затова ще бъда искрен. Когато бях служител, никога не се легитимирах. Изчаквах безскрупулната наглост на катаджиите да се развихри, след което ги разочаровах. Правил съм си стотици експерименти - симулирам уплаха, готовност да платя, а един път на майтап се разплаках. Жалките човечета се интересуват единствено какво могат да заграбят от джоба ми. Спира ме един катаджия и директно ми иска двайсет лева. «Имам ги - признавам си, - но отивам в аптеката. Язвата ми кърви!” «Боли ме к*ра за твоята язва!” - гласеше отговорът. Друг случай - правя десен завой от подбалканския път към Елин Пелин. Спира ме катаджия. Обяснява ми, че се движа с преви-шена скорост, което, по законите на динамиката, е невъзможно. Решавам да го корумпирам и изваждам десет лева. «Ние сме четирима!” - подсмихва се той, въпреки че е съвършено сам на пътя. Сещам се и за още една щуротия - спират ме на караулката за «Панчарево”. «Дъхни ми!” - хили се насреща ми пътен корифей с килийно образование. «Пил съм!” - признавам си, въпреки че не съм близнал. «Колко?” - щастливо е пътното ченге. «Три ракии!” - смело заявявам. «Три по десет лева - значи трийсет!” - доволен е от надницата си шапкарят... Не по-различно е поведението и на полицаите, които трябва да бдят за безопасността ни в квартала. Мой приятел, за съжаление покойник, ме помоли да направя решетка на етажа му. За целта взех машина «Хилти” от лицензиран строител и към два часа през нощта се прибирам към къщи с колата. Спира ме патрулен полицай, прави се, че разглежда личната ми карта и в един момент вижда хилтито. «Имате ли документ за него?” - пита ме. «Фирмата, от която го наех, има” - осведомявам го. «За мен, това е крадено! - внезапно констатира полицаят. - Налага се да го иззема”. «Добре, но ще трябва да направите протокол за изземване” - напомням му. «Като ти шибна два шамара, ще видиш един протокол!” - И най-безцеремонно грабва машината. Опитва се да ме ограби, но набързо се запознава със служебното ми положение и се втурва да ме убеждава, че не съм разбрал смисъла на действията му. Доскоро си мислех, че това е инцидентен случай, но не било така. Внезапно се обажда сина ми, който е на двайсет и четири години и с престижна професия - съ-брали са се зад блока приятели, разглеждали на лаптопа му оферти за ма-гистратура. Внезапно се появила районната инспекторка в компанията на агресивен сержант. И понеже синът ми не носи фактури и касови бележки, лаптопът му бил обявен за изземане. Но се появявам аз - по къси гащи и потник. «Какво искаш бе, оръфляк?” - посреща ме мъжкарят. Запознавам го със служебната си карта и чертите по нея, след което нещата придоби-ват законен характер. Районната инспекторка обявява младежите за симпа-тяги и бърза да изчезне... Разказвам го всичко това, защото амбициозният министър Цветанов, задника да си съдере, за да издигне имиджа на минис-терството, няма да се получи, докато не подчини тези две издънки в служ-ба на гражданите.
- В книгата ви «Слуги на мрака” руски мафиот и доскоро актуалната тройна коалиция се движат привидно независими един от друг. Интересите им пресичат ли се?
- Всяка мафия и всяка политика имат една цел - разпределение на парите. При политиците, за разлика от мафиотите, има два варианта: или самите политици да се замогнат, или народът да забогатее вследствие на адекватно управление. Значи - съвестта би трябвало да е присъща на поли-тиците. В книгата е точно обратното. Доказаният убиец и мафиот Якубовски спасява малко планинско село от алчността на българските политици...
- Валентин Димитров или Вальо Топлото всъщност е руски възпитаник. Възможно ли е да допуснем намеса на руската мафия в неговите решения.
- Едва ли. Вальо Топлото, според скромното ми мнение, е класически пример за политически автогол... Като служех в министерството, моята стая и съседната, в която работеха шест души агентуристи, бе отделена само с дървени шкафове и всичко се чуваше. Един ден при тях дойде министърът. Започна да ги ругае и псува - принизи езикът си до този на зарзват-чия. Заплаши, че ще ги уволни, че ще ги изличи от лицето на земята и какво ли не още... Каква се оказа историята: по агентурен път, въпросните служители стигат до добре организирана група за източване на ДДС и с благословията на министъра, започват сериозна разработка. Обаче се оказва, че единият от извършителите е близък роднина на министъра... Та с Вальо Топлото комай се получи същото - зор да го вкарат, после зор да го изкарат, да не би работата да се разсмърди.
- В романа твърдите, че депутат си купува митница. Визирате ли действителна личност и каква е схемата?
- Действителна личност не. Но действителна история - да! Със съп-ругата ми си създадохме райско кътче в осоговската планина, където всъщност се развива част от действието в книгата. В залеза на «жълтото” управление на държавата в община Невестино се провеждаха извънредни кметски избори. С какво региона привлече вниманието на царя, с какво забравения от Бога район в дефилето на река Елешница провокира апетита на аристократа-премиер, се разбра чак когато царската особа изпрати най-сладкодумния си слуга - Соломон Паси, да агитира за построяването на митница в пограничната зона, известна с името «Черната скала”. Местните хора се ентусиазираха от измамната пропаганда, въодушевиха се от перс-пективата за развитие на бизнес, видяха се богати и без да се замислят, гласуваха за царския кандидат. Разправям им аз на аборигените, че на това място митница не може да има, защото пътят е тесен - отдясно планина, отляво река, и няма как тировете да минават до границата, а ново шосе ще струва стотици милиони, но селяните бяха пощурели и ако до пристигането на Паси бяха пресмятали приходите си в жълти стотинки, то след откровената манипулация на Симеон Втори вече изчисляваха в милиони... Малко по-късно разбраха, че съм прав - схемата Симеон - Паси, влезе в действие. Подставени лица веднага започнаха да се интересуват от земите по границата. Главно около пътя, където можеха да се строят хотели, бензиностанции, паркинги, ресторанти. И добре, че Симеон абдикира и проектът отпадна, иначе прекрасното райско кътче, където искам да прекарам остатъка от живота си, можеше да се превърне в арена на престъпни страсти.
- В началото на романа твърдите, че повечето от нещата в него са се случили. Кое е политическото убийство, чиято хронология проследявате?
- В разговора ни преди малко споменах, че книгата не е документална, а художествена. В художествената литература, не е задължително да доказваш един ли друг факт. Единствено трябва да се защити логиката на действието. Въпреки това, героят ми Ясен Диков е съвкупност от три реал-но съществуващи личности. И тримата са минали през кметския стол. Първият, сега покойник, от най-обикновен инженер става кмет на централна столична община само защото се оказва удобен за малка група влиятелни политици. Вторият - от кмет на голям град израсна до втори човек в партията, след като прегази всички съпартийци изпречили се на пътя му. А третият го убиха заради това, че затвори малък магазин за матрьошки.
- Ще споменете ли някое конкретно име?
- Излишно е. Когато препишеш грях на някоя личност, тя задължително отрича всичко. Също така ме е страх да не повлияя на мнението на читателите.
Едно интервю на Анелия ПОПОВА
.................
3.
"Истината за нас" - измама с платени сатисти и актьори
BLITZ - 24 Август 00:51
Новото шоу „Истината за нас“, което тръгва в ефира през септември, ще бъде същата постановка като “Хванати в изневяра”, пише в. “ШОУ” в новия си брой.
Бдителни зрители разпознаха в рекламните клипове, които вървят по Нова телевизия, няколко статисти и начинаещи актьори от кастинг агенции. Такива продуцентът Нико Тупарев използва и за другия свои предавания - «Хванати в изневяра“ и «Цената на истината“.
В интернет-форум жена с ник Izabela пък пише следното: «Искахме много да участваме с моя приятел. Бяхме одобрени, но преди финалния кръг ни предупредиха, че ще трябва да следваме сценарий. Част от нещата в него обаче нямаха нищо общо с нашия живот?! Отказахме се накрая, въпреки че ни обещаваха хонорар, за да им играем по свирката. Това шоу ще е поредната нагласена история!“
Преди дни стана ясно, че водеща на предаването също ще е актриса. Това е Силвия Лулчева, която е най-известна с факта, че е първото софийско гадже на Слави Трифонов.
...........................
/интересно заглавие е и "Деси Добрева: Слави ми се обиди като му казах, че не го харесвам като мъж"/- е затова не щъ да разсърдвам девойките тука и се правя на тапа да не каже некоя, че не ме аресва
неее, статията е добронамерена
не е нито жълта, нито клюкарсканито пък деси казва нещо лошо за славчо
само заглавието и е подвеждащо и насочва вниманието
...........
3 съвсем различни теми и по своемо еднакви
е, може и да ги има утре де...ама а на бас, че няма да ги намерите
копирам квото прочетох /даже и правописните грешки не съм поправял дет ме дразнят/
и няма да коментирам
нито пък щъ
имаше и други интересни, но да не правя четенето дълго и отвлечено
просто ми беше интересно да чета "историята днес", а не утре...
след редакцията
не ме питайте дали вярвам на тея писаници -не съм бил там, нямам идея дали са истински
просто ми харесаха като стил
а утре може и да са "история" и в двата смисла
/по повод темата с историите/