Винаги ми е била интересна тази акция и никога не съм получавал достатъчно инфо за нея.
А истината се оказва проста:
Към средата на август 1944 в кочериновската почивна станция се възстановява поредната смяна ранени 18 германски войници и един офицер (според други източници 33 и още две сестри и един лекар). Станцията и районът на Рилския манастир се охраняват от взвод български войници. Почиващите германци не са въоръжени, ако не се смята личното оръжие на споменатия офицер. За да се прояват, дупнишките шумкари решават да ги унищожат, но не смеят да сторят това сами, затова викат на помощ терористите от Разлог и Горна Джумая. Така според спомените се събира „внушително партизанско съединение от 250 борци“, т. нар. Обединен рило-пирински партизански отряд с командир Желю Демиревски.
Около 18.00 часа на 24 август войнишкият взвод е обезоръжен безшумно. Последва нахълтване в столовата на станцията и вероломно избиване на нищо неподозиращите и беззащитни германци. По чудо, защото не е в помещението за хранене, се спасява само офицерът. Несрещнали „въоръжен до зъби враг“, шумкарите подпалват почивната станция и бягат панически, без някой да ги гони. Такава е истината за тази прословута „антифашистка акция“.
И гнусна - да избиваш ранени и невъоръжени войници си е чиста проба военно престъпление, но за комунистите това е особев повод за радост и гордост.
БоЕВ написа:Винаги ми е била интересна тази акция и никога не съм получавал достатъчно инфо за нея.
А истината се оказва проста:
Към средата на август 1944 в кочериновската почивна станция се възстановява поредната смяна ранени 18 германски войници и един офицер (според други източници 33 и още две сестри и един лекар). Станцията и районът на Рилския манастир се охраняват от взвод български войници. Почиващите германци не са въоръжени, ако не се смята личното оръжие на споменатия офицер. За да се прояват, дупнишките шумкари решават да ги унищожат, но не смеят да сторят това сами, затова викат на помощ терористите от Разлог и Горна Джумая. Така според спомените се събира „внушително партизанско съединение от 250 борци“, т. нар. Обединен рило-пирински партизански отряд с командир Желю Демиревски.
Около 18.00 часа на 24 август войнишкият взвод е обезоръжен безшумно. Последва нахълтване в столовата на станцията и вероломно избиване на нищо неподозиращите и беззащитни германци. По чудо, защото не е в помещението за хранене, се спасява само офицерът. Несрещнали „въоръжен до зъби враг“, шумкарите подпалват почивната станция и бягат панически, без някой да ги гони. Такава е истината за тази прословута „антифашистка акция“.
И гнусна - да избиваш ранени и невъоръжени войници си е чиста проба военно престъпление, но за комунистите това е особев повод за радост и гордост.
Ън написа:
И още такива техни "геройства" ще излизат наяве.
Със сигурност!
Озадачава ме и още един парадокс - по време на ВСВ всички партизански армии действат в тила на противника, обикновено окупатори от чужда държава и с чужда армия, а у нас партизаните се "сражават" против собствената си армия, народ и правителство избрани по конституционен и демократичен път.
А, де!
БоЕВ написа:
Тенкс за инфото!:-)
Барем една мазна попръжня няма ли та пуснеш по адрес на комунягите?:lol:
сигурно си пуска /ама на ум/
аз например за тая случка нямам достатъчно информация /щото има поне няколко "легенди" ко се е случило/
може просто да са им избили чивиите
да са направили "показна акция" на лесно
може да е била и наистина необходима операция
... иди разбери
точно това ме смущава като чета историята
често източниците са объркани от идеологическа страна вместо на антифашистка
и както е имало партизани дет са били просто антифашисти /е, верно поизбили са ги набързо след 9-ти или в близките години щот някои са били и по "високите етажи"/
така и тия истории са обвити в "розовите мъгли" на идеологията
а иди познай кво точно се е случило?!
кат не съм бил там...
затова предпочитам да вярвам в историите като тази на
Димитър Списаревски
и инж. Иван Иванов
а за другите..когато наистина се убедя
колкото и да ми е било интересно да чуя истинска история за Горуня /бях малък..у соц времена 2-5 клас/
така и не получих нищо освен мънкане..сигурно щот щях да се разприказвам у чий двор съм играл или брал череши
нищо, че ваканцията още във втори клас докато рупах череши и играех на бат робин худ бях прочел "как се роди планът "барбароса"
е, къщата още тогава пустееше
и чак сега преди няколко години направиха паметна плоча, паметник на площада, нещо се заговори...
ама кво точно и къв е бил?!
още се осмоумя
и не мога да разбера дали би трябвало да го причисля към героите или към "героите"
превес има първото, щото чак сега хората почват да се осмеляват да говорят- но това е единственият ми довод
п.п. забравих!
пак ще кажа, макар и да съм го казвал няколко пъти
това дето не зная, че са направили или имам съмнения около истинността бих го пропуснал
но НИКОГА няма да забравя и да ПРОСТЯ информационното затъмнение около "чернобил"
дори откраднатите кинти не ме вълнуват толкова, колкото "генетичната бомба", която ни заложиха с поколения напред
просто защото съм съвременник
и както се вика -"бях там"
Трябва от злото да направиш добро. Друг материал за градеж не остана...
Заглавие: Дейността на българската изтребителна авиация при отбраната на София
Любомир ВЕЛИЧКОВ
През септември 1939 г.
избухва Втората световна война. Бушуващият световен пожар не подминава и Балканите. Със своето важно стратегическо положение България е желан съюзник и за двете воюващи коалиции. Стремежът на цар Борис III и правителството на Богдан Филов е да бъде запазен българсКият неутралитет, докато е възможно. В началото на 1941 г. Германия предприема сериозен дипломатически натиск върху България за присъединяването на последната към Тристранния пакт. Възможностите за лавиране пред българското правителство са сведени до минимум и от присъствието на 500-хилядна германска армия на северната българска граница. При тези обстоятелства България е поставена пред дилемата: или да се присъедини доброволно към силите на Тристранния пакт, или да бъде окупирана. Избрана е първата възможност и на 1.3.1941 г. във Виена министър-председателят Богдан Филов подписва протокола за присъединяването на България към пакта.
На 6.4. 1941 г. частите на Вермахта започват изпълнението на операция „Марита" срещу Гърция и на директива № 25 срещу Югославия. Същия ден около 15,30 ч. един югославски самолет бомбардира западната част на София. Вечерта срещу българската столица е нанесен въздушен удар от 37-а английска бомбардировъчна ескадрила с 6 самолета „Уелингтън".
На 15.4.1941 г. в 1,15 ч. и в 3,20 ч. през нощта английски самолети бомбардират София, летище Враждебна и някои от околните села. Под обстрел попадат и двете противовъздушни батареи във Военното училище и тази на летище Божурище.
При посочените английски въздушни нападения над София на 6 и 15 април 1941 г. в отбраната на града взема участие само противовъздушната артилерия, защото нашата изтребителна авиация не разполага с нощни изтребители.
Под натиска на Германия и Италия на 13.12.1941 г. България обявява война на САЩ и Англия. Близо две години след тази дата София не е обект на бомбардиране от ангро-американската авиация.
През този период българското правителство предприема мерки (според Възможностите на страната) за подновяване на изтребителния парк, което способства за увеличаването на отбранителната мощ на държавата.
С тази цел през февруари 1943 г. от Германия са доставени първите 16 броя изтребители „Месершмит" Бф 109 Г-2, след които до началото на 1944 г. пристигат още от типа Г-2 и Г-6, Като общият им брой достига 145. С първите Ме-109 Г-2 се въоръжаба 3/6 орляк, който заминава на 10 август 1943 г. за летище Божурище, където остава до края на войната. Командир на орляка е Капитан Чудомир Топлодолски. Сформираните през 1941 г. 1/6 и 2/6 изтребителни орляци с Командири съответно Капитан Руси Русев и Капитан Николай Бошнаков преминават от чехословашките изтребители „Авиа" Б-534 „Доган" на френските изтребители „Дебоатин 520", Което става през есента на 1943 г. 1/6 орляК остава на летище Марно поле, Карловско, а 2/6 орляк заминава за летище Враждебна, където постепенно преминава на Ме-109. Така директно за отбраната на София отговарят 2/6 и 3/6 изтребителни орляци, които поради близостта на столицата могат бързо да се включат в нейната защита. На 1 август 1943 г. съюзническото Командване започва изпълнението на операция „Приливна Вълна" - бомбардиране на плоещките нефтени рафинерии. На този ден е и първият бой между български изтребители и американски бомбардировачи, но той не е във връзка с отбраната на София. Тогава нашите летци изтребители посрещат завръщащите се от Плоещ бомбардировъчни формации. Поручик Стоян Стоянов сваля един Б-24 „Либърейтър" и поврежда друг. По един Б-24 свалят и подпоручиците Петър Бочев, Иван Бонев и Христо Кръстев.
Първият масиран Въздушен удар срещу българската столица е нанесен на 14.11.1943 г. В него Вземат участие 91 бомбардировача Б-25 „Мичъл", Които са охранявани от 49 изтребителя Локхийд П-38 „Лайтнинг".
Въздушнопредупредителната служба подава късно тревога за 3/6 орляк и той излита, когато противникът е вече над София. Във въздуха са 13 Ме-109 Г-2, Които нямат време да заемат бойна позиция на необходимата височина. Загива фелдфебел Йордан Славов Тодоров, а фелдфебел Никола Краличев и офицерският кандидат Павел Павлов кацат принудително. При този въздушен бои на българска територия не е намерен свален противников самолет, но Радио Кайро съобщава за един незавърнал се в базата си самолет,
Вторият удар по София е нанесен на 24.11.1943 г. В него участват 60 бомбардировача Б-24 „Либърейтър" и 40 изтребителя П-38 „Лайтнинг". Този път тревогата е дадена навреме и 3/6 орляк излита начело с Капитан Топлодолски, вземайки своевременно необходимата височина от 7000-8000 метра. Капитан Топлодолски и фелдфебел Христо Цанков свалят по 1 Б-24 „Либърейтър". Повредени са 3 бомбардировача - от Капитан Топлодолски, поручик Стоян Стоянов и подпоручик Михаил Григоров. Във Въздушния бой на този ден загива подпоручик Митю Дисов. Радио Лондон съобщава за 10 незавърнали се самолета. Вероятно те са били тежко засегнати и са паднали извън територията на България.
Третият удар по столицата е проведен на 10.12.1943 г. В него вземат участие 50-60 бомбардировача Б-24 „Либърейтър", Които са охранявани от 60 изтребителя П-38 „Лайтнинг". Срещу тях излитат 24 „Девоатин" от 2/6 орляк и 17 Ме-109 Г-2 от 3/6 орляК. Атаките на българските изтребители разстройват бойния строй на бомбардировачите, Които пускат бомбите си напосоки. Повредени са три противникови бомбардировача (от поручик Асен Ковачев, поручик Любен Кондаков и фелдфебел Александър Петковски) и четири изтребителя П-38 “Лайтнинг". Във въздушен бой с противникови бомбардировачи загива Командирът на 652-ро ято от 2/6 орляк Капитан Павел Лазаров Павлов.
Четвъртият Въздушен удар по София е нанесен на 20.12. 1943 г. В него вземат участие около 60 бомбардировача Б-24 „Либърейтър" под прикритието на около 50 изтребителя П-38 „Лаитнинг" .От българска страна във въздушния бои вземат участие 2/6 орляк - с 24 „ДеВоатин и 3/6 орляк - с 16-Ме 109 Г-2. Свалени са три бомбардировача Б-24 „Либърейтър" (от поручи Димитър Списаревски и подпоручиците Стефан Маринополски и Генчо Димитров) и 6 изтребителя П-38 „Лайтнинг". Повредени са 5 Б-24 и 1 “Лайтинг”
На този ден поручик Димитър Светозаров Списаревски извършва първия в българската авиационна история таран на противников самолет, жертвайки своя живот за родината. Във въздушният бой загива и подпоручик Георги Кюмюрджиев.
Новата 1944 г. започва за софиянци с тревога за ново въздушно нападение. Само падналата гъста мъгла спасява София от планираната
бомбардировка на 4 януари. Долетелите противникови бомбардировачи не успяват да открият целите. На този ден българските изтребители не излитат.
Само след няколко дни - на 10 януари, българската столица е подложена на първия от замислените комбинирани дневно-нощни удари на англоамериканската авиация, който поставя началото на найтежките изпитания за гражданите и средствата за противовъздушна отбрана.
За първи път над София се появяват четиримоторните бомбардировачи „Боинг" Б-17 „Флайинг Фортрес" („Летяща Крепост"), като техният брой е 143, а на „Либърейтърите" - 37. Те се охраняват от 100 „Лайтнинг"-а. Срещу тях излитат 23 ,Девоатин"-а от 2/6 изтребителен орляк и 16 Ме-109Г от 3/6 изтребителен орляк. На този ден при отбраната на София участва и германската Първа група от 5-а изтребителна ескадра „Айсмеер", която е дислоцирана на летище Враждебна. Българските летци свалят 5 бомбардировача и повреждат 3. Свалени са и 3 изтребителя, а 8 са повредени. Германските летци успяват да свалят 3 бомбардировача. Във Въздушния бой загива фелдфебел Симеон Михайлов, а германската група загубва своя Командир Капитан Герхард Венгел.
Въпреки героизма на летците и огънят на на артилерия противникът прелита на 5 вълни над София и успява да нанесе значителни щети.
През нощта на същия ден около 80 английски самолета „Уелингтън" бомбардират отново столицата. Това причинява още по-големи разрушения и пожари, поради което започва евакуация на държавните учреждения и населението.
След тази бомбардировка англичаните извършват нови 4 нощни удара по София: на 16 март с 50 самолета, на 17 март с 25 самолета, на 24 март с 40 самолета и на 29 март с около 40 Де Хавиланд „Москито".
При всички тези нападения градът е отбранявай само от противовъздушната артилерия, защото, както бе споменато по-горе, българската авиация не разполага е нощни изтребители.
На 30.3.1944 г, е извършено най-тежкото въздушно нападение над София. То е осъществено от 450 бомбардировача Б-24, Б-17, Б-25 "Мит-чел" и Хендли Пейдж „Халифакс", Които се охраняват от около 150 изтребителя П-38 „Лайтнинг".
В отбранителните боеве вземат участие 1/6, 2/6 и 3/6 орляци, водени от своите командири -Капитаните Русев, Боишаков и Топлодолски.
1/6 орляк излита от летище Марно поле, Карловско, с 28 „Девоатин"-а, а 2/6 орляк (базиран на летище Враждебна) излита с 25 самолета - 19 Ме-109 Г-2 и 6 „Девоатин"-а. Дислоцираният на летище Божурище 3/6 орляк излита с 20 Ме 109Г-6. От Изтребителната школа В Долна Митрополия излита една четворка от учебно-бойни изтребители „Авиа" Б-135 начело с капитан Кръстю Атанасов (началник на школата), в която влизат още пилотите инструктори: поручик Петър Манолов и фелдфебелите Йордан Фердинандов и Недю Колев.
На този ден българските летци изтребители свалят 4 бомбардировача. Особено се отличава подпоручик Христо Костакев, който улучва една Крепост, която експлодира във въздуха, и разрушава още една, летяща до нея. Другите два бомбардировача са свалени от поручик Неделчо Бончев и подпоручик Виктор Атанасов. Повредени са 9 бомбардировача. Свалени са и 3 изтребителя П-38 „Лайтнинг" - от поручиците Богдан Илиев и Васил Шишков и от подпоручик Генчо Димитров. Повредени са 3 противникови изтребителя. Загиват поручик Иван Бояджиев и фелдфебелите Йордан Кубадинов и Христо Цанков. С парашут скачат подпоручиците Божидар Кузмов и Иван Касиянов.
Последната бомбардировка над София се извършва на 17.4.1944 г. В нея вземат участие 350 бомбардировача Б-24, Б-17 и „Стърлинг". Те се охраняват от 100 изтребителя П-47 „Тъндърболт" и П-51 „Мустанг". Ударът е нанесен в 12,20 ч. последователно на 8 вълни с излизане на групите от запад, северозапад, север и североизток. Противовъздушната артилерия участва в отразяването на удара с всичките си 12 тежки батареи.
От 2/6 орляк излитат 16 Ме-109 Г-6 и 2 „Девоатин"-а, Които провеждат първата си атака понятно над София. Изненадан от силното изтребително прикритие на противника, орлякът се разделя на две групи, Които продължават атаките си при отлитането му над района на Кюстендил.
От 3/6 орляк излитат 14 Ме-109 Г-6. Орлякът успява да проведе една атака по противника преди излизането му над София, след което го преследва до жп линията Кюстендил-Горна Джумая.От 1/6 орляк излитат само 5 ,Девоатин"-а и се явяват над София след оттеглянето на противника.При неравния въздушен бой е свален един Б-24 с таран, извършен от поручик Неделчо Бончев от 2/6 орляК. Това е вторият таран в българсКата авиационна история след този на Капитан Димитър Списаревски. Поручик Бончев успява да се спаси, скачайки с парашут. Повредени са 5 противникови бомбардировача и 1 изтребител.
В този въздушен бой българските изтребители понасят най-големите загуби за цялата война. Това се дължи на обстоятелството, че те за първи път участват във въздушна битка с едномоторните изтребители П-51 „Мустанг". По силует последните много приличат на месершмитите и нашите летци в началото на боя ги смятат за свои. Някои от тях даже ги приканват с разклащане на крилете да се приближат. Когато се открива грешката, е твърде късно. Загиват 4-ма пилоти от 2/6 орляК (подпоручик Веселин Рачев, поручик Христо Арнаудов, поручик Димитър Попов и подофицер Атанас Кръстев) и 2-ма пилоти от 3/6 орляК (поручик Любен Кондаков и подпоручик Иван Стефанов).
Поради повреди в самолетите и ранявания във въздушните боеве принудителни кацания извършват 3-ма летци, и други 3-ма се спасяват с парашут (между тях и командирът на 2/6 орляк капитан Николай Бошнаков).
В историята на българската изтребителна авиация 17.4.1944 г. остава като „черния" Великден.
След тази дата София не е повече бомбардирана. Поставената цел от англоамериканците излизането на България от войната, не е постигната. Сега усилията на съюзническата авиация се насочват срещу румънския петролен център при Плоещ. При това положение новата задача на нашите изтребители е да пресрещат американските бомбардировъчни формации, завръщащи се от Румъния. До 26.8.1944 г., когато е последното въздушно противоборство над България, нашите изтребители свалят 37 бомбардировача и 16 изтребителя. Повредени са 48 бомбардировача и 22 изтребителя. На територията на България падат 120 противникови самолета, в Които загиват 256 души. Пленени са 329 съюзнически летци. От българска страна във въздушните боеве загиват 16 летци изтребители, а други 6 при изпълнение на служебните си задължения. Това е сухият език на статистиката, но зад него се крият огромната смелост и воля на българските летци при борбата им с противниковата авиация. Презирайки смъртта, всеки път те излитат за защита на своето отечество с ясното съзнание,че вероятността да загинат е многократно по-голяма от тази да оцелеят! И днес, 60 години след последните въздушни боеве над България, ние продължаваме да черпим вдъхновение от подвига на онези достойни българи, бранили родното небе през 1943-1944 г.
просто изложени факти
Трябва от злото да направиш добро. Друг материал за градеж не остана...
Аз пък от извесно време търщшувам за Ястребинчетата, ма нищо ново не научавам. Малко кретенско ми се вижда щото в що -годе спокойна тогава България, някой със сичкия си да разстреля ей така няколко деца, макар и ятаци на....некви бойни групи на БЗНС:shy:
77. Морските кончета винаги пътуват заедно - хванати опашка за опашка.
Не помня за коя бомбардировка от първите дневни е точно, но това няма значение. Вражеските самолети навлизат откъм гара Подуене към центъра и Централна гара. Представи си вектора, нали? На пазара в Подуене при реката и близо до ж.п. линиите е имало, където е сега сградата на гаража (зад банята), място за паркиране на двуколни каруци с огромни колела - с тях са си разнасяли стоката търговците. Паркирали са ги като са опирали задниците им на земята а окът (стърчилката, която е м/у двата коня) е била насочена към небето под доста голям ъгъл.
Летците на бомбардировачите са помислили струпаните там каруци (имаха си специално име тези двуколки, но не го помня) за голяма зенитна батарея, заради стърчащите нагоре дълги окове, и направили пазара и околностите дар-мадан. Жертви - няма. Било е непазарен ден.
По този начин горките каруци са спестили доста бомби на центъра, който и без това е отнесъл най-тежкия удар.
Такивамитиработи.
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Пък аз бях чел за един доста квалитетен български пилот, който получил Железен кръст от Хитлер, през времето когато сме били съюзници /преди/ и орден "Красная звезда" от командаването на Съветската армия когато сме били съюзници /после/. И бях пускал инфо май.[/quote]
77. Морските кончета винаги пътуват заедно - хванати опашка за опашка.
Kent написа:Пък аз бях чел за един доста квалитетен български пилот, който получил Железен кръст от Хитлер, през времето когато сме били съюзници /преди/ и орден "Красная звезда" от командаването на Съветската армия когато сме били съюзници /после/. И бях пускал инфо май.
[/quote]
Хе-хе! Интересно! И да е оцелял след войната, комунягите сто на сто са го свитнали след това. Потърси историята му, ако не те мързи, моля!
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Kent написа:Пък аз бях чел за един доста квалитетен български пилот, който получил Железен кръст от Хитлер, през времето когато сме били съюзници /преди/ и орден "Красная звезда" от командаването на Съветската армия когато сме били съюзници /после/. И бях пускал инфо май.
Хе-хе! Интересно! И да е оцелял след войната, комунягите сто на сто са го свитнали след това. Потърси историята му, ако не те мързи, моля! [/quote]
някъде по руските сайтове бях чел и за "червана звезда" но можи и да бъркам или после да са му я взели...
Kent написа:някъде по руските сайтове бях чел и за "червана звезда" но можи и да бъркам или после да са му я взели...
"Като бивш царски офицер и обучаван от германски военни служители той и съпругата му, както и познатите му царски офицери, са били постоянно обект на наблюдение от ДС и ВКР /разработка "ФРИЦ"/ до уволнението му от армията през 1956 г.- без право на постоянна работа и с малка за чина му пенсия. След това е статист в театър, музеен работник, хотелски служител и екскурзовод в Рилския манастир. И тук той е обект на наблюдение от ДС."
Комуняги, нали... Ясно ти е.
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
руската статия за димитър списаревски
българската много суха
може и заради натоблизците
учудва ме що на немски няма
гато науча езика ше зема да напиша
се пак е бил съюзник
на германците
Kent написа:руската статия за димитър списаревски
българската много суха
може и заради натоблизците
учудва ме що на немски няма
гато науча езика ше зема да напиша
се пак е бил съюзник
на германците
Тва е много странно. Всички си уважават въздушните асове и ги почитат. Там няма политика, няма геноцид, зверства и т.н. Само честен бой- един срещу друг.
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!
Kent написа:руската статия за димитър списаревски
българската много суха
има и български несухи
говорехме за история без доукрасяване
иначе и в търсачката тук би трябвало да излезе моята тема за Списаревски
там също имаше "несуха" информация
Трябва от злото да направиш добро. Друг материал за градеж не остана...
Ън написа:
Тва е много странно. Всички си уважават въздушните асове и ги почитат. Там няма политика, няма геноцид, зверства и т.н. Само честен бой- един срещу друг.
когато говорим за "смяна на историята" в кумуноидно управлявано общество...всичко има
Трябва от злото да направиш добро. Друг материал за градеж не остана...
Kent написа:Аз пък от извесно време търщшувам за Ястребинчетата, ма нищо ново не научавам. Малко кретенско ми се вижда щото в що -годе спокойна тогава България, някой със сичкия си да разстреля ей така няколко деца, макар и ятаци на....некви бойни групи на БЗНС:shy:
Ън написа:
Тва е много странно. Всички си уважават въздушните асове и ги почитат. Там няма политика, няма геноцид, зверства и т.н. Само честен бой- един срещу друг.
забравих нещо друго...
братя Райт от работилница за велосипеди са направили авиационен завод
наще, от авиационен завод направиха работилница за велосипеди
Трябва от злото да направиш добро. Друг материал за градеж не остана...
Kent написа:Аз пък от извесно време търщшувам за Ястребинчетата, ма нищо ново не научавам. Малко кретенско ми се вижда щото в що -годе спокойна тогава България, някой със сичкия си да разстреля ей така няколко деца, макар и ятаци на....некви бойни групи на БЗНС:shy:
Неква аналогия ли се опитваш да ми правиш?
ми да, ми да
и аз живо се интересувам от най нова история
и се опитвам да се боря с белите петна
ако можеш да помгонеш помагай
за ястребинчетата с нетовския ти нюх
пък като не можеш, здраве да е:lol:
77. Морските кончета винаги пътуват заедно - хванати опашка за опашка.
Ън написа:
Тва е много странно. Всички си уважават въздушните асове и ги почитат. Там няма политика, няма геноцид, зверства и т.н. Само честен бой- един срещу друг.
забравих нещо друго...
братя Райт от работилница за велосипеди са направили авиационен завод
наще, от авиационен завод направиха работилница за велосипеди
ми той и яковлев е почнал със самолетите си в работилница за кревати брадчет:lol:
77. Морските кончета винаги пътуват заедно - хванати опашка за опашка.
Kent написа:руската статия за димитър списаревски
българската много суха
има и български несухи
говорехме за история без доукрасяване
иначе и в търсачката тук би трябвало да излезе моята тема за Списаревски
там също имаше "несуха" информация
Саше чел съм за Списаревски доста, яд ме е че в официалната българска страница е претупан тоя български герой
77. Морските кончета винаги пътуват заедно - хванати опашка за опашка.
Kent написа:Аз пък от извесно време търщшувам за Ястребинчетата, ма нищо ново не научавам. Малко кретенско ми се вижда щото в що -годе спокойна тогава България, някой със сичкия си да разстреля ей така няколко деца, макар и ятаци на....некви бойни групи на БЗНС:shy:
Неква аналогия ли се опитваш да ми правиш?
ми да, ми да
и аз живо се интересувам от най нова история
и се опитвам да се боря с белите петна
ако можеш да помгонеш помагай
за ястребинчетата с нетовския ти нюх
пък като не можеш, здраве да е:lol:
Късно е за ястребинчетата!
Според мен аналогията ти е неправилна - двете "акции" са несравними.
Ама ти си знаеш, де. Гоце, Серго, Зайков или па некой друг мастит полит сек да се е отбивал в ястребино напоследък?
Късно е за ястребинчетата!
Според мен аналогията ти е неправилна - двете "акции" са несравними.
Ама ти си знаеш, де. Гоце, Серго, Зайков или па некой друг мастит полит сек да се е отбивал в ястребино напоследък?
как така късно бе:shocked:
сравними са за мене щото са горе долу по ено и също време
а това едно и също време е не много отдавна
но е покрито с повече бели петна отколкото
сибир през декември да.ба
77. Морските кончета винаги пътуват заедно - хванати опашка за опашка.
п.п. приемам по презумция че България е била спокойна и доволна държава по това време
цЪ!
Хич нищо не ми трепва. Тая статия е писана от некое гадно комунистическо копиле.
Значи, доколкото те разбирам, делото на комунистическите изроди е в пъти по-хуманно защото са убивали само главата на семейството, а децата са имали шанс, ако преди това не умрат от глад, студ и болести през зимата.
Не, 6, а и 60 ястребинчета прежалвам, ако това можеше да спаси България от лапите на комунистите и СССР.
пп Потърси и прочети как се постъпва с мародерите и помагачите им по време на война.
п.п. приемам по презумция че България е била спокойна и доволна държава по това време
цЪ!
Хич нищо не ми трепва. Тая статия е писана от некое гадно комунистическо копиле.
Значи, доколкото те разбирам, делото на комунистическите изроди е в пъти по-хуманно защото са убивали само главата на семейството, а децата са имали шанс, ако преди това не умрат от глад, студ и болести през зимата.
Не, 6, а и 60 ястребинчета прежалвам, ако това можеше да спаси България от лапите на комунистите и СССР.
пп Потърси и прочети как се постъпва с мародерите и помагачите им по време на война.
брей, аз само исках да знам някой нещо повече знае за ястребинчетата, пък ти пак с рогите напред
ми ония шваби от кво са си почивали в почивния дом аз да те питам тогава
да не би да са налагали ное орднунг я в русия, я в гърция, я в югославия
умиротворители
ми ако са биле от вафен СС, мммм?
то тогава не да ги убият ми бавно да ги дерат е трябвало
питах за грозната случка при ястребино щото ми се стори че търсиш сякакво иинфо в нета и си по добъръ на търсене
да ми помогнеш един вид, щото ме гложди
пък то ко излезе...
п.п. като ше прежалваш чужди деца, преди тва нали знаеш ко трябва да направиш Боев
Приятелю:-)
77. Морските кончета винаги пътуват заедно - хванати опашка за опашка.
Kent написа:...
ми ония шваби от кво са си почивали в почивния дом аз да те питам тогава
да не би да са налагали ное орднунг я в русия, я в гърция, я в югославия
умиротворители
ми ако са биле от вафен СС, мммм?
то тогава не да ги убият ми бавно да ги дерат е трябвало
...
Нарочно направи аналогията и аз ти го казах още преди няколко поста. Смесваш нещата, за да предизвикаш съжаление и съчуствие и омаловажаване на престъплението извършено срещу войници. Всъщност в същия ден е изнасилена невръстната дъщеря на австриеца дошъл да прави електрификацията в БГ, който преди това е бил убит пред очите й от "наросдните закрилници".
Не се изненадвам - на теб съзнанието ти е обременено още с тия слова:
” … Ние разбрахме: немците не са хора! Откъдето думата “немец” за нас е най-страшно проклятие. Оттук нататък самата дума “немец” изпразва оръжията ни. Няма да говорим. Няма да се възмущаваме. Ще убиваме. Ако ти не си убил за деня поне един немец, денят ти е провален. Ако ти си мислиш, че вместо теб немецът ще убие съседа ти, ти нищо не си разбрал. Ако ти не убиеш немеца, той ще те убие. Той ще плени семейството ти ще го мъчи и ще го отведе в жалката си Германия. Ако ти не можеш да убиеш немеца с куршум, убии го с щик. Ако на твоя участък има затишие, ако чакаш боя, по-добре опитай се да убиеш немеца преди боя. Ако оставиш немеца да живее той ще обеси руски човек или ще изнасили руска жена. Ако си убил един немец, убии и втори – за нас няма нищо по-весело от немските трупове. Не брой дните! Не брой километрите! Брой само едно: убитите от теб немци. УБИЙ НЕМЕЦА! – това те моли възрастната жена. Убий немеца! – пова те молят децата. Убий немеца! – това крещи земята. Не се колебай! Не пропускай! Убивай! …”
Сори!
Ако искаш да проумееш историята и да стигнеш до що годе верни изводи е необхидомо да се освободиш от предрасъдъците.
Ястребинчетата(всъщност на 13 години по това време са се женели и са раждали деца, ама това е друга тема) са ликвидилани по разпоредбите за мародерство - кофти - оказали са се в лош момент на лошо място. Офицерът отговорен за случилото се е учител по професия. Не вярвам учител да посегне на дете без да има основателни причини за това. Не фащам дикиш на ком пропаганда - събитията са преекспонирани и изопачени.
Kent написа:тоя пост не си го трий Боев:-)
а аз няма да го цитирам
гордей се с него
един вид:-)
нека остане в аналите на Клуба
Трябваше да си извадиш поука, а не да архивираш. Щото, току виж преминал някой партизанин и ебал мамата на архивите.
аз не съм архивирал нищо човек
за превелико съжаление от известно време насам
около година...
от твойте постове си вадя се по-малко поука
лично АЗ де
или вадя..ровя пък поука не излиза
излазят сама други неща
на които съм привекнал
да не обръщам внимание
не че ти правя забележка
казвам лично мнение
живота е синусуида знам
77. Морските кончета винаги пътуват заедно - хванати опашка за опашка.
Kent написа:
аз не съм архивирал нищо човек
за превелико съжаление от известно време насам
около година...
от твойте постове си вадя се по-малко поука
лично АЗ де
или вадя..ровя пък поука не излиза
излазят сама други неща
на които съм привекнал
да не обръщам внимание
не че ти правя забележка
казвам лично мнение
живота е синусуида знам
Благодаря ти за откровението!:-)
Твърде съм малък, незначителен и егоистичен, та да си вадиш поука от мойте мнения. Приемай ги като някаква странична и съвсем повръхностна гледна точка.
Между другото една от версиите за станалото в ястребино е, че когато са отвеждали арестуваните на изхода на селото един от старците пада, не може да ходи, строят се разпада, войниците се засуетяват, арестантите в тоя момент хукват да бягат, някой стреля, настава патаклама...резултатът на всички ни е известен
Митовете и легендите обаче са нещо съвсем друго.
Между другото една от версиите за станалото в ястребино е, че когато са отвеждали арестуваните на изхода на селото един от старците пада, не може да ходи, строят се разпада, войниците се засуетяват, арестантите в тоя момент хукват да бягат, някой стреля, настава патаклама...резултатът на всички ни е известен
Митовете и легендите обаче са нещо съвсем друго.
ми що са ги изгорили на следващия ден труповете, и на децата включително:shy:
първо са ги погребали, на следващия ден изровили и изгорили
77. Морските кончета винаги пътуват заедно - хванати опашка за опашка.
На първо място е да "защитиш" обаче.
Жандармеристите са защитавали конституцията и правовият ред в страната от мародери, престъпници и плячкаджии. Никому, освен на тясно посветените, не ебило ясно за "каво се борят" шумкарите и жертвите веднага след "народната революция" го доказват красноречиво
Боев и не ти е вярна мисълта
отдолу с дебели букви
вярната е -"Когато дълго гледаш в бездната
и бездната започва да гледа в теб"
демек не е от първия път:-)
77. Морските кончета винаги пътуват заедно - хванати опашка за опашка.
На първо място е да "защитиш" обаче.
Жандармеристите са защитавали конституцията и правовият ред в страната от мародери, престъпници и плячкаджии. Никому, освен на тясно посветените, не ебило ясно за "каво се борят" шумкарите и жертвите веднага след "народната революция" го доказват красноречиво
Боев а "жандармеристите" в Италия /също съюзник от Оста е не условен като нащо Царство/, кого са защитавали според теб. Ма не рипаш дето италианските партизани /имало и много комунисти там/ са провесили трупа на Мусолини от един кестен в Милано.
77. Морските кончета винаги пътуват заедно - хванати опашка за опашка.
