За непоносимостите

[snowprincess]

не са едно и също нещо, но могат да имат хиляди подтекстове
едното на прима виста звучи - искам мир, другото - почвам война
...

Един приятел размишляваше за думите и подтекстовете. Хората- вика никога не чуват думите, слушат само своя вътрешен глас. Аз сега мога да ти река Бе да ти умрат децата дано! И ти ще скочиш срещу мене като черен облак, даже и сега- вика ми се мръщиш. Не ме чуваш. Слушаш си клетвите които стоят готови в главата ти. А аз може да имам предвид "дано децата ти да умрат на по 120 години, в богатство и щастие" Ма не слушаш думите, слушаш подтекста. Аз кво общо имам с тоя подтекст? А?

аха, това имах предвид

[vyara]

Колкото ситуации, толкова и прошки, това исках да ти кажа. Според мен, не можеш да кажеш "прошка не се иска, прошка се дава", защото колкото са ситуациите, толкова са и извиненията, толкова са войните и толкова са и прошките.

И друго.
Когато прощаваш може да причиниш по- голямо зло отколкото ако се сърдиш. Добротата трябва да бъде адресирана и премерена. Иначе може да вреди.

Това не е някакъв показен акт, точно определено действие в точно определен момент, изобщо не е това. Това е осмисляне, разбиране, съпричастност, осъзнаване, все неща, които понякога се случват бавно през времето. Явно за вас акта е - ми извинявай, извинен си или сърдя се, не се сърдя. Имам чувството, че изобщо не схващате. Има ли човек, при мисълта за който ти става кофти, неприятно, разтреперваш се, изпитваш омраза, изобщо това може да са най-различни чувства от черната гама, но това означава, че ти не приемаш, отхвърляш, не понасяш или не прощаваш в някаква степен, каквато и да е тя, дори да си казал лицемерно - не ти се сърдя, прощавам. Това е критерия. Има ли за теб такива хора? Има. Точка. Няма какво повече да говорим за разбирането на прошката.

[Green Light]

Когато прощаваш може да причиниш по- голямо зло отколкото ако се сърдиш.

няма начин
когато прощаваш го правиш само заради себе си, за да се чувстваш ти самия добре
когато се сърдиш, правиш на себе си лошо, на другия най-много да накривиш шапката му
прочети верчето

Прочетох. Не ми харесват тия канапи. Хич не ми изглеждат верни.

Ей, ама много си категорична. "Няма начин, правиш го за себе си" Е има па начин. И не го правя само за себе си. Пък и за себе си да го правя, без грам за никого друг да мисля, аз пак влияя на сума народ, дето като нищо ще ми фрасне с всичка сила по една тухла в тиквата.

[Green Light]

Колкото ситуации, толкова и прошки, това исках да ти кажа. Според мен, не можеш да кажеш "прошка не се иска, прошка се дава", защото колкото са ситуациите, толкова са и извиненията, толкова са войните и толкова са и прошките.

И друго.
Когато прощаваш може да причиниш по- голямо зло отколкото ако се сърдиш. Добротата трябва да бъде адресирана и премерена. Иначе може да вреди.

Това не е някакъв показен акт, точно определено действие в точно определен момент, изобщо не е това. Това е осмисляне, разбиране, съпричастност, осъзнаване, все неща, които понякога се случват бавно през времето. Явно за вас акта е - ми извинявай, извинен си или сърдя се, не се сърдя. Имам чувството, че изобщо не схващате. Има ли човек, при мисълта за който ти става кофти, неприятно, разтреперваш се, изпитваш омраза, изобщо това може да са най-различни чувства от черната гама, но това означава, че ти не приемаш, отхвърляш, не понасяш или не прощаваш в някаква степен, каквато и да е тя, дори да си казал лицемерно - не ти се сърдя, прощавам. Това е критерия. Има ли за теб такива хора? Има. Точка. Няма какво повече да говорим за разбирането на прошката.

Бе, се едно представи си, че сме схванали и пак така го мислим.

[vyara]

Бе, се едно представи си, че сме схванали и пак така го мислим.

Ами, как да ти кажа, това какво ще си мисля или представям аз няма да ти помогне на теб с нищо. Различен мироглед и схващане на нещата. Нормално, нали така?

[Green Light]

Бе, се едно представи си, че сме схванали и пак така го мислим.

Ами, как да ти кажа, това какво ще си мисля или представям аз няма да ти помогне на теб с нищо. Различен мироглед и схващане на нещата. Нормално, нали така?

Да.
Не е толкова различен. В прошкова ситуация съм и си мисля за съмненията които имам по постъпките които правя. Дявола е в детайлите.
Но е нормално всичко с различните схващания. Аз съм много нормален.

[Megi_Koleva]

Има и по- лошо- когато те предаде най- близкият ти, на който си вярвал безрезервно. Болката и недоумението са огромни, когато предателството е не от някой друг, а от собственият ти родител, който доскоро те е възпитавал и учил. Такава непоносимост остава извън собствения конктрол. Личните непоносимости са подвластни на промяна със собствени усилия. А непоносимостите, които ни причиняват другите, са доста трудно контролируеми. Наистина, като си безомощен да промениш нещата, махваш небрежно с ръка и отминаваш. Но не можеш да подминеш лесно онова разочарование и онази болка, които остават да те глождят непрекъснато след това.
Все пак, има една приказка- че човек не трябва да се страхува от предателството на оногова, който не му сяда на масата и не му ляга в леглото.

[vyara]

Прииска ми се да припомня нещо, което съм казвала и преди. Едно от четирите споразумения (който много се интересува бързо ще открие останалите три ) - "Не приемай нищо лично".
Малко цитат:

Каквото и да става около вас, не го приемайте лич­но.

Приемате нещата лично, защото се съгласявате с всичко казано. Веднага, щом се съгласите, отровата преминава през вас и вие сте в плен на съня за ада. Причина за това е така нареченото чувство за собствена значимост. Личната значимост или – да приемаш нещата лично – е върховната проява на егоизма, тъй като смятаме, че всичко е свързано с нашето „аз“. По време на обучение­то или опитомяването си ние се научаваме да приема­ме всичко лично. Смятаме, че сме отговорни за всичко. Аз, аз, аз, винаги аз!

Но другите хора не правят нищо заради вас. Правят го заради себе си. Всеки живее в собствения си сън, в собствения си ум; неговият свят е съвсем различен от онзи, в който живеем ние. Когато приемаме нещо лично, ние смятаме, че другите знаят какво има в нашия свят и се опитваме да проектираме своя свят върху техния.

Каквото и да правят, чувстват, мислят или казват хо­рата, не го приемайте лично. Когато ви казват, че сте чудесни, те не го правят заради вас. Вие знаете, че сте чудесни. Не е необходимо да вярвате на други­те хора, които казват, че сте чудесни. Не приемайте нищо лично.

Ако успеете да превърнете това второ споразуме­ние в навик, ще откриете, че нищо не може да ви върне обратно в ада. Престанете ли да приемате нещата лично, ще почувствате огромна свобода. Дори целият свят да злослови за вас, ако не го приемате лично, ще бъ­дете имунизирани. Може някой умишлено да ви изпрати емоционална отрова, но ако не го приемате лично, няма да я погълнете. Когато не приемете емоционалната отрова, тя ще стане още по-вредна за този, който я изпраща, но не и за вас.

Ако спазвате това споразумение, можете да пътува­те по целия свят с напълно отворено сърце и никой няма да ви нарани. Ще можете да кажете: „Обичам те“, без страх, че ще ви се присмеят или ще ви отхвърлят. Няма да се боите да поискате онова, което ви е необхо­димо. Ще можете да кажете „да“ или „не“ – което избе­рете – без да се осъждате и да изпитвате чувство за вина. Ще можете винаги да следвате сърцето си. Тога­ва дори насред ада ще изпитвате вътрешен покой и щастие. Ще можете да останете в блаженство и адът въобще няма да ви засегне.

Из “Четирите споразумения” или Практическо ръководство за лична свобода

Дон мигел Руис

[Green Light]

Прииска ми се да припомня нещо, което съм казвала и преди. Едно от четирите споразумения (който много се интересува бързо ще открие останалите три ) - "Не приемай нищо лично".
Малко цитат:

Каквото и да става около вас, не го приемайте лич­но.
...

Прочетох го цялото. Готино, но според мен невъзможно за следване. Каквото и да стане не приемай нищо лично! Каквото и да стане, не мигай. Еднакво трудни неща.
"Бъди философ в тоя живот" Повече ми харесва. По- ясно е, по- лесно, и е по- кратко.

[vyara]

"Бъди философ в тоя живот" Повече ми харесва. По- ясно е, по- лесно, и е по- кратко.

По-кратко е, но не е по-ясно.
Както и да е.

[WALL-E]

Това не е някакъв показен акт, точно определено действие в точно определен момент

Иванчо върви по коридора на училището и носи глобус.
Среща го учителката:
- Накъде си тръгнал?
- Към тоалетната.
- И за какво ти е глобуса?
- Абе имам едно гадно настроение, направо ми се иска да се изпикая на целия свят........

[windcolours]

Каквото и да става около вас, не го приемайте лич­но.
.......
Каквото и да правят, чувстват, мислят или казват хо­рата, не го приемайте лично.

Голямо мислене му хвърлих вчера. Въртях, суках... Но колкото и готино да звучи текста, не мога напълно да се съглася с написаното. Та ето изводите, до които достигнах:

1/ Действително в живота ни има твърде много суета. Дори не си даваме сметка за нея, а тя тихомълком ни мъти водата... Отдалечавайки фокуса на възприятията от себе си, притъпяваме емоциите, обезоръжаваме ги. Дотук добре.

Обаче

2/ Ако един насилник е станал такъв в следствие на травми, получени в детството, това е обяснение, а не извинение. Докато го държи в себе си, в това наистина няма нищо лично към другите. Когато обаче пребива или изнасилва, този акт поражда отношения с жертвите, които са лични. Носим отговорност за всичко, което излиза от нас и има за адресат друг човек. И дори да не знаем името му, щом извършеното е умишлено и има насоченост извън нас-то е лично към обекта. Защото го правим на този човек. Да, правим го и на себе си. Но и на него. Би ли ми олекнало, ако знам, че някой ме е пребил, защото е имал тежък ден в работата си или приятелката му го е напуснала? Ще ми помогне ли да простя? Не. Защото е имал избор, и този избор е бил извършен съзнателно. Би ми помогнало да простя, ако той искрено се разкае и инцидентът не се повтори. /друг е въпросът, че насилието често рецидивира.../ Всъщност, ако изобщо нещо ме кара да прощавам с лека ръка, то е осъзнаването на многото грешки, които съм допускала в живота си. Би било йезуитщина да не простя нещо, което аз самата съм сторила. И да се правя на разсеяна.

С времето емоциите и болката ни се уталожват. Слава богу. Когато гневът изчезне с годините, това значи ли,че сме простили? Не. Това е просто момент, в който би ни било лесно да махнем с ръка на случилото се. Прошката е СЪЗНАТЕЛЕН акт на освобождаване от негативните чувства. И е прошка единствено, когато идва отвътре и въпреки болката, а не е резултат на затихнали емоции. Ето такава прошка за мене е истинска. И не мога да я давам във всяка ситуация. Може би не искам. Знам ли. Не знам. Животът ще покаже...

[vyara]

Обаче

2/ Ако един насилник е станал такъв в следствие на травми, получени в детството, това е обяснение, а не извинение. Докато го държи в себе си, в това наистина няма нищо лично към другите. Когато обаче пребива или изнасилва, този акт поражда отношения с жертвите, които са лични. Носим отговорност за всичко, което излиза от нас и има за адресат друг човек. И дори да не знаем името му, щом извършеното е умишлено и има насоченост извън нас-то е лично към обекта. Защото го правим на този човек. Да, правим го и на себе си. Но и на него. Би ли ми олекнало, ако знам, че някой ме е пребил, защото е имал тежък ден в работата си или приятелката му го е напуснала? Ще ми помогне ли да простя? Не. Защото е имал избор, и този избор е бил извършен съзнателно. Би ми помогнало да простя, ако той искрено се разкае и инцидентът не се повтори. /друг е въпросът, че насилието често рецидивира.../ Всъщност, ако изобщо нещо ме кара да прощавам с лека ръка, то е осъзнаването на многото грешки, които съм допускала в живота си. Би било йезуитщина да не простя нещо, което аз самата съм сторила. И да се правя на разсеяна.

С времето емоциите и болката ни се уталожват. Слава богу. Когато гневът изчезне с годините, това значи ли,че сме простили? Не. Това е просто момент, в който би ни било лесно да махнем с ръка на случилото се. Прошката е СЪЗНАТЕЛЕН акт на освобождаване от негативните чувства. И е прошка единствено, когато идва отвътре и въпреки болката, а не е резултат на затихнали емоции. Ето такава прошка за мене е истинска. И не мога да я давам във всяка ситуация. Може би не искам. Знам ли. Не знам. Животът ще покаже...

Само едно нещо никога и на никого не бих простила - насилие над децата ми. Или изобщо над деца. И не само не бих простила, човек бих унищожила заради това. Това е. Това не знам дали се учи и дали някой би простил някому.

[windcolours]

Само едно нещо никога и на никого не бих простила - насилие над децата ми. Или изобщо над деца. И не само не бих простила, човек бих унищожила заради това. Това е. Това не знам дали се учи и дали някой би простил някому.

само над твоите деца ли? Или имаш предвид изобщо децата и физически беззащитните...

[Kent]

Само едно нещо никога и на никого не бих простила - насилие над децата ми. Или изобщо над деца. И не само не бих простила, човек бих унищожила заради това. Това е. Това не знам дали се учи и дали някой би простил някому.

Преди години в Чернево забравили едно циганче на около година на задния двор на къщата през ноември, ббиле го вързали със сезал през кръста и за една ограда да не отпълзи нанякъде, да се загуби в храстите т.к. къщата , ако може да се каже къща е флангова.. Като кученце. И после се прибрали и го забравили там. И никой не ходел на задния двор два дни, щото празнували нещо. То естествено ревало, ревало па накрая умряло от студ и от глад. Не знам дали им направиха нещо де после... Ела в Чернево да се развихриш.[/quote]

[vyara]

Само едно нещо никога и на никого не бих простила - насилие над децата ми. Или изобщо над деца. И не само не бих простила, човек бих унищожила заради това. Това е. Това не знам дали се учи и дали някой би простил някому.

само над твоите деца ли? Или имаш предвид изобщо децата и физически беззащитните...

За моите деца говоря. Иначе постфакум не бих хукнала лично да се разправям заради други деца, само ако стана свидетел на нещо бих се намесила. Но смятам, че с всеки нормален човек е така. С теб не е ли така?

За циганите не знам, Кенте. Много се радвам, че нямам пряк контакт с тях. С една дума, не ме чакай в Чернево.

[Kent]

Само едно нещо никога и на никого не бих простила - насилие над децата ми. Или изобщо над деца. И не само не бих простила, човек бих унищожила заради това. Това е. Това не знам дали се учи и дали някой би простил някому.

само над твоите деца ли? Или имаш предвид изобщо децата и физически беззащитните...

За моите деца говоря. Иначе постфакум не бих хукнала лично да се разправям заради други деца, само ако стана свидетел на нещо бих се намесила. Но смятам, че с всеки нормален човек е така. С теб не е ли така?

За циганите не знам, Кенте. Много се радвам, че нямам пряк контакт с тях. С една дума, не ме чакай в Чернево.

е не съм те разбрал значи, циганетата нали също са деца или как
от мойте и от твойте деца не ги отличава практически нищо

[vyara]

Само едно нещо никога и на никого не бих простила - насилие над децата ми. Или изобщо над деца. И не само не бих простила, човек бих унищожила заради това. Това е. Това не знам дали се учи и дали някой би простил някому.

само над твоите деца ли? Или имаш предвид изобщо децата и физически беззащитните...

За моите деца говоря. Иначе постфакум не бих хукнала лично да се разправям заради други деца, само ако стана свидетел на нещо бих се намесила. Но смятам, че с всеки нормален човек е така. С теб не е ли така?

За циганите не знам, Кенте. Много се радвам, че нямам пряк контакт с тях. С една дума, не ме чакай в Чернево.

е не съм те разбрал значи, циганетата нали също са деца или как
от мойте и от твойте деца не ги отличава практически нищо

Казвам, че няма да хукна постфактум, а не че нещо ги отличава.

[Kent]

Казвам, че няма да хукна постфактум, а не че нещо ги отличава.

добре добре:-)

[snowprincess]

да бе, безразличие, повярвах

А на бас!:bigsmile:
Голям катил съм и понякога учудвам и сам себе си.

оня ден бях в настроение да се закачам
но аз наистина ти повярвах в това, което казваш, че вече не усещаш гняв, а безразличие
това в психологията се нарича изтласкване
друг вид защитен механизъм, чиято цел е да предпази от моментния стрес, изтласкването се появява когато този стрес надминава способността на нервната ни система да издържи
изтласкват се в безсъзнанието чувствата (или части от случката), които ни нараняват, но те продължават да ни въздействат, въпреки че не ги осъзнаваме

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0% ... 0%BD%D0%B5

[Sweety]

Това не е някакъв показен акт, точно определено действие в точно определен момент

Иванчо върви по коридора на училището и носи глобус.
Среща го учителката:
- Накъде си тръгнал?
- Към тоалетната.
- И за какво ти е глобуса?
- Абе имам едно гадно настроение, направо ми се иска да се изпикая на целия свят........

wicked!

[Глас в пустиня]

оня ден бях в настроение да се закачам
но аз наистина ти повярвах в това, което казваш, че вече не усещаш гняв, а безразличие
...

Моят праблем се реши внезапно и съвсем не драматично.
Отидох при съответният човек и говорихме - много.
Оказа се, че една кадъна от деписету служителка в служба от техния ресор ми е стопирала документите и се е "натегнала" на моя човек като му е поднесла на тепсия офертата за която съм кандидатствал. Това естествено става без да се знае кой и за какво.

[snowprincess]

оня ден бях в настроение да се закачам
но аз наистина ти повярвах в това, което казваш, че вече не усещаш гняв, а безразличие
...

Моят праблем се реши внезапно и съвсем не драматично.
Отидох при съответният човек и говорихме - много.
Оказа се, че една кадъна от деписету служителка в служба от техния ресор ми е стопирала документите и се е "натегнала" на моя човек като му е поднесла на тепсия офертата за която съм кандидатствал. Това естествено става без да се знае кой и за какво.

mnogo se radvam, che se e reshil, BoEV, zatova ti kazvah da ne rushish mostove

[Глас в пустиня]

mnogo se radvam, che se e reshil, BoEV, zatova ti kazvah da ne rushish mostove

Сгрешил ли съм - главните с голи ръце ще държа, но мост пак ще има.

[windcolours]

mnogo se radvam, che se e reshil, BoEV, zatova ti kazvah da ne rushish mostove

Сгрешил ли съм - главните с голи ръце ще държа, но мост пак ще има.

искам да вярвам, че би го направил и с други...:-)