Добрите хора принасят много вреда в живота...

[Green Light]

"Добрите хора принасят много вреда в живота... И главно, защото придават такова огромно значение на лошите." — Оскар Уайлд, "Ветрилото на лейди Уиндърмир"

Има два варианта на отговори на вътрешните ми смутове.
Или тези "добри" не са истинските добри.
Или в тази фраза няма грам ирония, ами е вярна.

Аз бих се хванал за последното ти изречение. Защо ирония да е обратното на вярно? Има много ирония в тази мисъл и е вярна. Добрите хора принасят много вреда в тоя живот защото те са тези, които се опитват да въздействат на лошите по неподходящ начин. Какво има да го мислиш? Тоест интересно е де, игра е за мисълта, просто не е загадка. Помниш ли за прошката? Ако един загазил мързелив льольо е изолиран от приятели и роднини, ако никой от тях му няма доверие и е останал на сухо, тогава той няма друг избор, взима един презрян вестник с обяви, и тръгва да търси работа. (Иначе няма да има дрехи, цигари, кафе. До там го е докарал. Храна ще има, но цигари и дрехи не) И кара така тоя човек няколко месеца и в тоя момент идваш ти и му казваш, ти си мъж, не мога да те гледам така, аз ще ти гласувам доверие и ето ти 200 лева. Ами тия 200 кинта са отрова. По добре цианкалий му дай поне по- малко ще се мъчи. Тва са добрите. Добрите са красотата на тая Земя. Като красиви червени гъби. На бели точици.

В нйикакъв случай не може без тях. Ще ни е грозно и тъпо.
Обаче ако си в беда ти трябват лоши и грозни.

[Gaspode]

Не мога да разбера що ги нищите тия категории добро и зло непрекъснато? Нали ушшшш се бяхме разбрали, че добро и зло няма. Като абсолютни понятия. Доброто за едни е зло за други и прочее...

Та таз сентенцийка - зависи от гледната точка. И винаги може да се намери глАдна точка, от която да е вярна...или невярна... или почтинесъвсемамамалкоощемуостава вярна.

Днес май не съм философски настроен

[Green Light]

Не мога да разбера що ги нищите тия категории добро и зло непрекъснато? Нали ушшшш се бяхме разбрали, че добро и зло няма. Като абсолютни понятия. Доброто за едни е зло за други и прочее...

Та таз сентенцийка - зависи от гледната точка. И винаги може да се намери глАдна точка, от която да е вярна...или невярна... или почтинесъвсемамамалкоощемуостава вярна.

Днес май не съм философски настроен

Разбрахме се че добро и зло нямат смисъл ако не се употребяват за хора. Ако е за хора си има смисъл. Кражбата е зло, труда добро, заплатите са зло, отработването- добро и т.н.

[Gaspode]

Разбрахме се че добро и зло нямат смисъл ако не се употребяват за хора. Ако е за хора си има смисъл. Кражбата е зло, труда добро, заплатите са зло, отработването- добро и т.н.

Кражбата е зло за тоя, дето го крадат. За тоя, дето краде, е добро... ако не го хванат де
А на труда кое му е доброто? От труда се гърбавее, знаеш, не се хубавее
За последните две си прав. Направо се изумих, начи, та те четох 2 пъти. Ама да, прав си. Явно се учиш, макЪри трудно...

[vyara]

Защо всички се хващат за това добро и зло аз пък не разбирам. Акцентът на идеята е в придаването на значение. Един вид, да се фокусираме върху доброто и по-малко да забелязваме злото и така злото едва ли не ще намалее. Но дали ще намалее злото/глупавото/грозното от игнорирането му, примерно? Това е интересното.
Никой ли не го схваща по този начин?

[Gaspode]

Защо всички се хващат за това добро и зло аз пък не разбирам. Акцентът на идеята е в придаването на значение. Един вид, да се фокусираме върху доброто и по-малко да забелязваме злото и така злото едва ли не ще намалее. Но дали ще намалее злото/глупавото/грозното от игнорирането му, примерно? Това е интересното.
Никой ли не го схваща по този начин?

Искаш да кажеш да не обръщаме Фнимание? Някой върши нещо лошо, но ние се правим, че не ни пука? И така злото ще намалее? От една страна вероятно си права - ще намалее злото, което виждаме по ТВ примерно, ако спрат да му обръщат Фнимание.
От друга страна - ми че ние, българите, май точно тва правим от доста години - не обръщаме внимание. Крадат ни, избиват ни по един или друг начин, а ние се правим, че не ни касае. Не виждам от това да е намаляло злото... може би трябва да потърпим още малко просто?

[vyara]

Искаш да кажеш да не обръщаме Фнимание? Някой върши нещо лошо, но ние се правим, че не ни пука? И така злото ще намалее? От една страна вероятно си права - ще намалее злото, което виждаме по ТВ примерно, ако спрат да му обръщат Фнимание.
От друга страна - ми че ние, българите, май точно тва правим от доста години - не обръщаме внимание. Крадат ни, избиват ни по един или друг начин, а ние се правим, че не ни касае. Не виждам от това да е намаляло злото... може би трябва да потърпим още малко просто?

Повърхностно погледнато няма логика. Но пък с какво помагат на хората няколко новини днес за лоши събития? На тв-то ясно, така привлича внимание. Но на хората като цяло образува стрес и отрицателна настроеност към нещо. Тази настроеност обаче влияе върху действията му утре. Примерно чул по тв-то, че в КАТ се отнасят зле към гражданите. Отива на другия ден в КАТ приготвен за битка и вероятността да се получи това нараства, естествено. За някакъв такъв механизъм може да се говори. А има и други механизми.

[Gaspode]

Повърхностно погледнато няма логика. Но пък с какво помагат на хората няколко новини днес за лоши събития? На тв-то ясно, така привлича внимание. Но на хората като цяло образува стрес и отрицателна настроеност към нещо. Тази настроеност обаче влияе върху действията му утре. Примерно чул по тв-то, че в КАТ се отнасят зле към гражданите. Отива на другия ден в КАТ приготвен за битка и вероятността да се получи това нараства, естествено. За някакъв такъв механизъм може да се говори. А има и други механизми.

Ми аз не обичам много да мисля в дълбочина. Там предпочитам да се гмуркам

За ТВ-то си права, но там нещата са други - лошите новини предизвикват повече фнимание, дигат им рейтинга и затуй се съсредоточават върху тях. За всички медии важи - ако ги нямаше медиите нещата щяха да са далеч по-приятни според мен.
Но ако се абстрахираш от медиите и всички лешояди, които живеят от хорското нещастие, не виждам как неглижирането на злото ще доведе до изчезването му. То не се нуждае от публика за да расте. Доброто се нуждае от публика и от трибуна, злото напротив.
Серсем очеваден пример е движението по пътищата ни - някои се правят на джигити и им се разминава. Редовно. Други ги гледат и си викат - бе да не би само аз да съм будалата на тоя път бе - и оп - и те стават джигити. И на тях в повечето случаи им се разминава. Та да стигнем до там, че нормалните шофьори са малцинство на пътя, последните останали балъци. Докато и на тях им писне...

[Мнемозина]

"Добрите хора принасят много вреда в живота... И главно, защото придават такова огромно значение на лошите." — Оскар Уайлд, "Ветрилото на лейди Уиндърмир"

Има два варианта на отговори на вътрешните ми смутове.
Или тези "добри" не са истинските добри.
Или в тази фраза няма грам ирония, ами е вярна.

Тези "добри" в Уайлдовия случай са други. Не тези, дето са обратно на "зли".
Става дума според мен за онези, които аз наричам "правилни". Дето винаги всичко им е както трябва, а за да им е всичко както трябва, е необходимо да се знае кой, кой, кой си позволява да прави нещата както не трябва или пък неща, които съвсем не трябва. И те да бъдат посочени с пръст.

Само че в онези времена твърде много хора са знаели какво бива и какво не бива.
А сега е по-различно.

[Мнемозина]

Защо всички се хващат за това добро и зло аз пък не разбирам. Акцентът на идеята е в придаването на значение. Един вид, да се фокусираме върху доброто и по-малко да забелязваме злото и така злото едва ли не ще намалее. Но дали ще намалее злото/глупавото/грозното от игнорирането му, примерно? Това е интересното.
Никой ли не го схваща по този начин?

Хм.
Виж, това е интересно. Но наистина не е ясно дали пък не би било замитане под килима. Както казват, че е било през соца.

Тия дни разглеждах стари вестници от миналия месец (отдавна не бяха ми попадали такива четива) и си помислих, че сегашните вестници са по-скучни и от тогавашните и информативни колкото тях. Много странно.

[never mind]

Тия дни разглеждах стари вестници от миналия месец (отдавна не бяха ми попадали такива четива) и си помислих, че сегашните вестници са по-скучни и от тогавашните и информативни колкото тях. Много странно.

Защото всичко го има в нета минути след като се е случило
Аз що чета вече само Уикенд, щото там новините изпреварват събитията

А сериозно, според вестниците просто отмират, поне от 2 години насам.. Самият им начин на производство, забавянето на информацията, невъзможността да се състезават с електронните медии + политическата цензура ги обрича на смърт. Засега бавна. И не за всички, за ежедневниците говоря... Аз продължавам да си купувам седмичниците и да си ги чета до следващия път. Иначе ежедневник не помня от кога не съм, дори и заради липсата на памперси

[Мнемозина]

Тия дни разглеждах стари вестници от миналия месец (отдавна не бяха ми попадали такива четива) и си помислих, че сегашните вестници са по-скучни и от тогавашните и информативни колкото тях. Много странно.

Защото всичко го има в нета минути след като се е случило
Аз що чета вече само Уикенд, щото там новините изпреварват събитията

А сериозно, според вестниците просто отмират, поне от 2 години насам.. Самият им начин на производство, забавянето на информацията, невъзможността да се състезават с електронните медии + политическата цензура ги обрича на смърт. Засега бавна. И не за всички, за ежедневниците говоря... Аз продължавам да си купувам седмичниците и да си ги чета до следващия път. Иначе ежедневник не помня от кога не съм, дори и заради липсата на памперси

Не не, нямах предвид като актуалност.
Когато четеш стари вестници, го правиш, за да възстановиш някаква тогавашна картина. Затова тук оставям настрана електронните медии.
Та, говоря за информативност спрямо реалността, сравнявайки днешните с някогашните.
А за скуката е отделен въпрос, да, тук трябва да помисля. Имах предвид по-скоро някакъв вид липса на креативност, обаче не мога да го формулирам точно. Абе хванали са си коловозите и не мърдат, голяма досада.

[never mind]

Не не, нямах предвид като актуалност.
Когато четеш стари вестници, го правиш, за да възстановиш някаква тогавашна картина. Затова тук оставям настрана електронните медии.
Та, говоря за информативност спрямо реалността, сравнявайки днешните с някогашните.
А за скуката е отделен въпрос, да, тук трябва да помисля. Имах предвид по-скоро някакъв вид липса на креативност, обаче не мога да го формулирам точно. Абе хванали са си коловозите и не мърдат, голяма досада.

Абсолютно встрани от темата, или може би в някаква връзка с нея... Тая вечер бях на едно прекрасно събитие - четене на поезия на открито от съвременни млади автори от съседните ни държави, наричаше се афтърпарти на снощното "София: поетики" в Борисовата градина. Оказа се истинско наслаждение просто да слушаш поезия на разни "грапави" езици. Ясен много ми се издигна в очите /че нали преди време имах нещо против него по разни причини, винаги живото виждане и слушане променя погледа../
Креативност в градска среда, да пуснеш изкуството на вятъра, да приобщиш случайни хора, да разплачеш неслучайни..
Тааа, кво исках да кажа?? Реалността е много относително понятие, днес-ът понякога е същото толкова вчера, колкото и утре.

Нещо, което искрено ме разсмя и на което ръкоплясках: немалка група поети от Истанбул търсели плакати на техни .. хъм .. известни певци и лепяли върху тях стихове

А иначе в търсачките на електронните медии можеш да откриеш всичко, ако искаш, ама аз нещо не искам, щото няма какво... Предпочитам да виждам утрешния свят. Тааа, ако има утрешни вестници ..

[Мнемозина]

Абсолютно встрани от темата, или може би в някаква връзка с нея... Тая вечер бях на едно прекрасно събитие - четене на поезия на открито от съвременни млади автори от съседните ни държави, наричаше се афтърпарти на снощното "София: поетики" в Борисовата градина. Оказа се истинско наслаждение просто да слушаш поезия на разни "грапави" езици. Ясен много ми се издигна в очите /че нали преди време имах нещо против него по разни причини, винаги живото виждане и слушане променя погледа../
Креативност в градска среда, да пуснеш изкуството на вятъра, да приобщиш случайни хора, да разплачеш неслучайни..
Тааа, кво исках да кажа?? Реалността е много относително понятие, днес-ът понякога е същото толкова вчера, колкото и утре.

Нещо, което искрено ме разсмя и на което ръкоплясках: немалка група поети от Истанбул търсели плакати на техни .. хъм .. известни певци и лепяли върху тях стихове

А иначе в търсачките на електронните медии можеш да откриеш всичко, ако искаш, ама аз нещо не искам, щото няма какво... Предпочитам да виждам утрешния свят. Тааа, ако има утрешни вестници ..

Чух и аз разни неща за събитието, да, но не съм била там.

Ъъъ, толкова ли им е трудно на турските поети да намерят такива плакати? Да видиш ти сега какви неочаквани спънки имало пред турската поезия...

Е тъй де, тъй де, няма какво.
Ако днешното е като вчерашното, каква е вероятността утрешното да не е като днешното?
Абе я зарежи вестниците, нали това разправям.

[never mind]

Чух и аз разни неща за събитието, да, но не съм била там.

Ъъъ, толкова ли им е трудно на турските поети да намерят такива плакати? Да видиш ти сега какви неочаквани спънки имало пред турската поезия...

Е тъй де, тъй де, няма какво.
Ако днешното е като вчерашното, каква е вероятността утрешното да не е като днешното?
Абе я зарежи вестниците, нали това разправям.

Много беше ... интимно, вярваш ли ми, разплаках се /тайно и бършейки с ръкав/ от стихове на унгарски /не в превод/, смях се от тия на гръцки.. Беше някак сюрреалистично, дори диваците притихнаха. Коментарите на участниците бяха, че вчерашното е било .. непоетично, било е бул шит
Приказно е да попаднеш на такива моменти, когато изкуството покорява дивата цивилизация. И някак се слива с нея. И прави от околните случайни хора общество. И е края на лятото, а от два месеца има такива събития...

Днешното е винаги неочаквано, утрешното - неизвестно, що ни трябва вчерашно?!?

Ма нали ти казах, аз чета само клюките вече, не ми трябва Дянков и ББ :rotfl24:

[Мнемозина]

Много беше ... интимно, вярваш ли ми, разплаках се /тайно и бършейки с ръкав/ от стихове на унгарски /не в превод/, смях се от тия на гръцки.. Беше някак сюрреалистично, дори диваците притихнаха. Коментарите на участниците бяха, че вчерашното е било .. непоетично, било е бул шит
Приказно е да попаднеш на такива моменти, когато изкуството покорява дивата цивилизация. И някак се слива с нея. И прави от околните случайни хора общество. И е края на лятото, а от два месеца има такива събития...

Днешното е винаги неочаквано, утрешното - неизвестно, що ни трябва вчерашно?!?

Ма нали ти казах, аз чета само клюките вече, не ми трябва Дянков и ББ :rotfl24:

Да, вчера не е било хубаво, но явно днес се е получило.

А пък другото вчерашно - ами как защо, за обяснение на днешното и за предполагане на утрешното.
Заличаването на вчерашното много по-често носи застояване като че ли... не знам, но така ми изглежда.

Добре де, ама то и клюките са скучни и еднакви, точно това ме удиви най-много. Дали пък не почва да се дави жълтото? Или, викаш, няма значение... не знам, много шантаво ми се видя.

[never mind]

Да, вчера не е било хубаво, но явно днес се е получило.

А пък другото вчерашно - ами как защо, за обяснение на днешното и за предполагане на утрешното.
Заличаването на вчерашното много по-често носи застояване като че ли... не знам, но така ми изглежда.

Добре де, ама то и клюките са скучни и еднакви, точно това ме удиви най-много. Дали пък не почва да се дави жълтото? Или, викаш, няма значение... не знам, много шантаво ми се видя.

Днес почти нямаше публика, те по-скоро го правеха за себе си... Това беше хубавото. Така го усетих. Поезията не върви да я пльоснеш на площада посред бял ден, тя е интимно преживяване, освен ако не е ..моторна. Малкото публика обаче притихна. Сборище от приятели, случайно минаващи и постоянното обиталище. Задействаха се някакви механизми, дълбоко душевни, които усмириха и създадоха пълна тишина дори и сред най-буйните. Прииждаха случайни хора, разхождащи се, това е силата!! Поезията е интимност и днес се получи...

Не, бе, вчерашното не бива да се заличава, категорично не, нали от него се учим /уж/. Но нищо не може да се предположи, дори и днешният ден /ся елементарен пример - вчера всико беше ОК, но нощес дребен - разстройство и повръщане, нали се сещаш как съм си планирала понеделника и ....../ Но всеки днешен ден предполага утрешния.

Не са, бе, клюките са най-разнообразни.. Абе в тоалетната /пардон!!!/ трябва да чета нещо, по-добре Уикенд, отколкото Глуховский, че във втория случай нема излизане

[windcolours]

Поезията не върви да я пльоснеш на площада посред бял ден, тя е интимно преживяване.

И аз смятам така и поради този факт се чудя как бих могла да изпитам удоволствие от това да седя насред тълпата и да слушам стихове. Особено, ако не са на понятен за мен език. Абе и да беше разбираем, пак не бих могла да вникна в думите, да ги всмуча в себе си, да си създам необходимата степен на интимност, която да ме допусне до тяхната магия. Не и когато наоколо има дузини непознати. Не бих могла да се изолирам мисловно.

[Пенчо Заека]

"Добрите хора принасят много вреда в живота... И главно, защото придават такова огромно значение на лошите." — Оскар Уайлд, "Ветрилото на лейди Уиндърмир"

Има два варианта на отговори на вътрешните ми смутове.
Или тези "добри" не са истинските добри.
Или в тази фраза няма грам ирония, ами е вярна.

Второто.

[bead_]

"Добрите хора принасят много вреда в живота... И главно, защото придават такова огромно значение на лошите." — Оскар Уайлд, "Ветрилото на лейди Уиндърмир"

Има два варианта на отговори на вътрешните ми смутове.
Или тези "добри" не са истинските добри.
Или в тази фраза няма грам ирония, ами е вярна.

въпрос на pr

[Мнемозина]

Днес почти нямаше публика, те по-скоро го правеха за себе си... Това беше хубавото. Така го усетих. Поезията не върви да я пльоснеш на площада посред бял ден, тя е интимно преживяване, освен ако не е ..моторна. Малкото публика обаче притихна. Сборище от приятели, случайно минаващи и постоянното обиталище. Задействаха се някакви механизми, дълбоко душевни, които усмириха и създадоха пълна тишина дори и сред най-буйните. Прииждаха случайни хора, разхождащи се, това е силата!! Поезията е интимност и днес се получи...

Не, бе, вчерашното не бива да се заличава, категорично не, нали от него се учим /уж/. Но нищо не може да се предположи, дори и днешният ден /ся елементарен пример - вчера всико беше ОК, но нощес дребен - разстройство и повръщане, нали се сещаш как съм си планирала понеделника и ....../ Но всеки днешен ден предполага утрешния.

Не са, бе, клюките са най-разнообразни.. Абе в тоалетната /пардон!!!/ трябва да чета нещо, по-добре Уикенд, отколкото Глуховский, че във втория случай нема излизане

Е, да, точно това е въпросът - как да приобщаваш хиляди, маса, народ, към нещо такова. И то не защото е толкова елитарно, а защото самото преживяване изисква прибраност.

Не бе, не ти говоря за ежедневности, а тъй някак в исторически план.

Тц, скучни са. Ама може и просто да съм в такъв период.
В тоалетната - само избрано от Георги Господинов. Кенефът е мрачно място, пич, дупка.

[never mind]

Е, да, точно това е въпросът - как да приобщаваш хиляди, маса, народ, към нещо такова. И то не защото е толкова елитарно, а защото самото преживяване изисква прибраност.

Не бе, не ти говоря за ежедневности, а тъй някак в исторически план.

Тц, скучни са. Ама може и просто да съм в такъв период.
В тоалетната - само избрано от Георги Господинов. Кенефът е мрачно място, пич, дупка.

Айде нема нужда от масите, те са край масите, имат си тяхната ... поезия. Оуууу, на кви текстове се наслушах един ден, ама нямаше де да мръдна! Който е на масата, плаща, който плаща, зло не мисли... Извисява женски глас. Твоят мъж е глупак, оставя те сама.. допълва мъжки с маанетни извивки. Другите вече не ги помня, не са били толкова вчепетляващи. В един момент се изключих и гледах, гледах, едно равно море, бели лодки и си слушах .. бръмбарите в главата!!

Ама, Мнемо, те ежедневностите правят историята, всеки момент е вече минало. Но и бъдеще.

Мен ужасно ме забавляват, след текстове за генератор, извлечения от кадастъра, неколко фактури за глупости, за разнообразие, и за капак епикриза на онкоболен... Уикенд ми иде екст-ра. Господинов ми е добре с кафето, а напоследък често си чета и Иво Сиромахов. Но все по-често нямам време за бавно ориенталско ароматно кафе, пия го в движение, от машина, или три в едно. Не гледам новини, не чета вестници в нета, ако падне бомбичката, ще разбера секунди преди да се упътя към звездите.

А нашият кенеф е слънчево място, но си мечтая за библиотека в него, все още...

Иначе, както обикновено, чета поне по 5 книги едновременно, с различна тематика и стил.

И Тема, здрасти Биийд

И все още гледам в късна събота вечер невероятни филми по БНТ, опитвам се да разпространявам тази информация както мога, страхотни, камерни, нискобюджетни, вече с години, обичам донякъде "скучността" на тази ТВ.

Разбъбрих се

А вие елате да видите кви чудеса /на/прави колежката-кмет на НДК

[Мнемозина]

Това с мрачното място беше цитат. И се отнасяше не до ежедневностите, а до трансцендирането им. Един вид.

Много теми натрупа тук, не мога да смогна сега.
Тия дни съм като във вакуум и изобщо не знам вече какво чета, какво гледам и т.н.
Знам само, че от всичкото налично четиво единственото, в което ми се прииска да потъна, беше "Одисей".
Чудя се дали не ми е дошло времето да го подхвана. Отворих го наскоро и усещането ми беше много особено. Светло...

[frisky lioness]

Вярна е.
Защото аз смятам, че съм добър човек, колкото и нескромно да звучи...

И в момента сърбам точно една такава попара....