Иво Инджев за Георги Лозанов

[Green Light]

или по- скоро за правосъдието. Всъщност не го знам за какво. Иди го разбери Иво Инджев като вземе да пише, за какво пише.

От блога му:
http://ivo.bg/


Изписал съм толкова за интересния феномен, че над медиите в България витае сянката на абсолютната недосегаемост за разследващи и правораздаващи органи ( както в никоя друга област от обществено- икономически живот у нас), че направо не мога да повярвам на новината:

“Председателят на СЕМ Георги Лозанов и шефката на НОИ Христина Митрева ще бъдат изправени пред Върховния административен съд (ВАС) след доклади на Комисията по корупцията и конфликт на интереси. Пред съда застава и Капка Костова, която е член на Висшия съдебен съвет.

Делото срещу Георги Лозанов е заради това, че не е спазил седемдневния срок за подаване на декларации. Той е встъпил в длъжност като председател на СЕМ на 7.04.2010 г., а е депозирал декларациите си на 25.05. В становище до комисията той твърди, че е подал подобна декларация, съгласно изискване в Закона за радиото и телевизията и е счел, че „след като е изпълнил изискването на специализирания закон, не следва да изпълнява общия закон, за какъвто счита ЗПРКИ”. Делото е насрочено за 11 октомври.” ( Фрог нюз)

Както виждате, най-после правосъдието се размърда с цялата строгост на закона над една крупна медийна фигура. Но не защото разиграва държавата с монопола си като собственик в сянка на телевизии: не заради дългогодишно участие в търговиите на поръчкова журналистика като притежател или началник на влиятелни медии: нито пък заради материални злоупотреби с разши шашми около ремонти и оборудване на държавни информационни институции. Неее!

Темида е решила да размаха меча срещу един от малцината, дръзващ периодично да критикува тъкмо синдрома на безнаказаност и разгула на поръчковата журналистика у нас, който се провини и с това, че не отказа да се върне в СЕМ, при това като го оглави.

Темида прогледна избирателно, макар превръзката й да я предпазваше уж от пристрастен поглед, а ушите й да са запушени за воплите да направи нещо срещу медийните далавери. И насочи гнева си към “лесна плячка”.

Не ме разбирайте погрешно, не адвокатствам на Георги Лозанов и не правя опит да преценявам юридическата стойност на повдигнатото срещу него обвинение. Но на фона на неговото (предполагаемо, преди доказване) “престъпление” да не подаде една декларация, очебийната безнаказаност на схемите по източване, корумпиране, задушаване и обезличаване на медиите в България получават чудесно възмездие за волнодумството му, като на стълба на позора бива привързван точно един от малцината критици на всичко това в България.

[Мнемозина]

Тук, честно казано, не знам какво точно да изкоментирам.

Че у нас Темида удря където й е удобно, а не където би трябвало, се знае.

Обаче пък иначе Георги Лозанов напоследък не съм го усетила кой знае колко да критикува. Ако някой иска да ме опровергае с линкове, ще ми е интересно и приятно.